12.04.2012 г.

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за Българска национална телевизия, предаването \"Денят започва\", 12.04.2012 г. 

Водещ: Добро утро казвам на министъра на финансите и вицепремиера Симеон Дянков.
Симеон Дянков: Добро утро.

Водещ: Отново сте чело на почти всички вестници. При вас никога не е скучно?
Симеон Дянков: Не, определено няма скучни дни.

Водещ: Не се ли плашите понякога колко лесно си създавате врагове?
Симеон Дянков: В началото ме впечатляваше, спря да ме впечатлява преди година-две, защото е нормално, позицията ми е такава, че е доста видима, на доста фронтове работим и е нормално на различните фронтове да се появяват противоречия.

Водещ: Впечатли ли ви безпрецедентно острата декларация на Българската народна банка и нейния гуверньор Иван Искров, в която се настоява категорично да оттеглите законопроекта за „Сребърния фонд\" ?
Симеон Дянков: Не, по две причини. Първо, това писмо дойде при нас още преди двадесетина дни като част от нашите консултации с всички институции, беше дошло още тогава. Миналата седмица на Тристранния съвет като обсъждахме закона за „Сребърния фонд\" , то беше представено на всички наши..., всички, с които работим там...

Водещ: Какъв беше коментара на партньорите в тристранката за тази позиция на БНБ?
Симеон Дянков: Нямаше особен коментар, защото в Управителния съвет на „Сребърния фонд\" има представители и на работодателите и на синдикатите и ние вече близо година и половина работим по този закон. Важното в него е, че той ни изравнява с европейските практики. В смисъл, ако се зададе въпроса - за какво е „Сребърния фонд\" ..., досега се е мислело, и аз всъщност разбирам позицията на БНБ от тази гледна точка. Тяхната основна задача е пазене на банковата стабилност на държавата. Ако имаш само тази задача, аз бих постъпил по същия начин, бих имал същите коментари, които и те имат, а именно - по-добре е сегашната ситуация, парите да си стоят в БНБ, нищо че няма особена доходност или всъщност негативна е доходността за акционерите, те помагат за стабилността на банковата система. Но ние, Министерство финансите и УС на „Сребърния фонд\" имаме двойна задача - стабилност от една страна, но доходност за бъдещите пенсионери от друга страна. Досега въобще не се е говорило за доходност. Един вид тази задача се е пренебрегвала напълно, ние сега искаме да я издигнем като поне равностойна на другата задача. Нормално е да има такива противоречия с хората, които имат едната задача и хората, които имат другата задача. За това се гледа към Европа и се задава доста простия въпрос - другите европейски държави, които имат сребърни фондове, те какво правят? Освен България, има шест други такива държави. И отговорът е лесен - средно, 70 процента от сребърните фондове се инвестират в държавни ценни книжа Четири от държавите са на 100 процента, сред тях са Ирландия, Белгия, Португалия. Една държава Франция на 50 процента, една държава Холандия на 25 процента. Ние искаме да тръгнем по този път. Аз признавам, че в началото бях по-решителен и исках да идем направо на средното за ЕС - 70 процента, след коментарите, и коментарите на БНБ също помогнаха от тази гледна точка, решихме плавно да тръгнем нататък, започвайки от 30 процента. В смисъл сме на минимум за другите европейски държави.

Водещ: Няколко аргумента от тази остра позиция на БНБ, на които ще ви помоля да направите възможно най-откровен коментар. БНБ са категорични, че има редица рискове за натрупаните средства в „Сребърния фонд\" , които произтичат от инвестирането им в български ценни книжа. Директно ви обвиняват, че клатите финансовата стабилност на страната.
Симеон Дянков: Аз затова давам пример с останалите европейски държави. Щом...., значи 16 европейски държави въобще нямат сребърни фондове, нямат такива пари, там не става въпрос, седем, включително и България имат, останалите шест вече казах. Четири са на 100 процента в държавни ценни книжа. По закон, само в държавни ценни книжа могат да инвестират „Сребърния фонд\". Една Франция до 50 процента, една Холандия до 25 процента.

Водещ: Кажете съвсем ясно - „да\" или „не\" - има ли рискове финансовата стабилност?
Симеон Дянков: Не, няма. Защото просто европейският опит е такъв.

Водещ: Централната банка казва, че фискалният резерв автоматично намалява с размера на средствата, които са инвестирани в български държавни ценни книжа, тоест, едно допълнително понижаване на фискалния резерв ще лиши България от този важен и защитен механизъм и съответно ще предизвика понижение на кредитния рейтинг на страната ни.
Симеон Дянков: Нито едното, нито другото е вярно и тука всъщност е нашето главно противоречие. БНБ, а и така е било по замисъл, като се е правил „Сребърния фонд\" 2006 година, всичка са си го мислели не като нови доходи за бъдещите пенсионери, както „Сребърния фонд\", по принцип така пише в закона, а като допълнително скътани пари... Аз питах и моите експерти във финансовото министерство, дори предишният министър, как са го залагали. Те си казаха откровено - ние тогава искахме да скътаме някакви пари от правителството на Тройната коалиция, буквално, за да не ги изхарчат и дойдохме с тази идея. Те тогава въобще не са мислили за доходност. Аз обаче искам доходност за пенсионерите и следователно има това противоречие сега. Но това е европейска практика, причини за притеснение няма.

Водещ: Още един аргумент на БНБ. Инвестирането на тези пари от фонда в български държавни книжа ви поставя в позиция на конфликт на интереси?
Симеон Дянков: Пак казвам, останалите европейски държави го правят, някои от тях на сто процента, повечето всъщност на сто процента. Явно има механизъм, механизмите са доста явни, правят се отделни аукциони само за тези пари, така че да не се намесват в свободния пазар, доста лесно е това да се определи. Но ние се съобразихме..., не само БНБ, доста от финансистите в България казаха - не сме готови на такава стъпка. И затова вместо 70 процента, което е средното за Европа, ние тръгваме плавно с 30 процента в закона. Това не означава, че ние веднага ще инвестираме до 30 процента. Това дава възможност, която с времето ще се развива. А защо ни е тази възможност? За да може да има доходност за пенсионерите. Иначе трябва да кръстим нещо друго. Да е ясно, че това не е „Сребърния фонд\" за пенсионерите, това са едни пари, скътани за финансистите. Ако така се разберем да го наречем, о,кей, тогава БНБ са прави и са прави някои други от финансистите. Но няма доходност за пенсионерите.

Водещ: И последен аргумент от тази остра декларация. Упреква ви БНБ, че не сте се възползвали от знанията и опита на експертите на БНБ. Нещо повече, да се кажа, че ви упрекват в липсата на компетентност, взимайки подобно решение?
Симеон Дянков: Времето ще покаже кой е компетентен и кой не. Тяхната интерпретация на сегашния закон е, че всъщност чрез тях, чрез БНБ, Министерство на финансите - ние сме принципал на тези пари, може да инвестира и в държавни ценни книжа, и навън. Нашата интерпретация, на нашите юристи е, че това е нарушение на сегашния закон. Ние затова искаме да променим закона, за да е по-гъвкав. Аз никога не искам да нарушавам законите, защото рано или късно, това идва против теб и против политиката на държавата. Следователно, не приемам тази идея, че сегашният закон позволява чрез БНБ да се инвестира в ценни книжа. Просто така не пише в закона.

Водещ: Приемате ли тази декларация като удар, нож в гърба от страна на гуверньора на БНБ Иван Искров?
Симеон Дянков: Не, аз казах. Ако аз бях гуверньор на БНБ..., и предвид историята, той е бил част от историята на създаването на „Сребърния фонд\", щях да напиша същото писмо. Защото те имат една основна задача, а именно стабилност на банковата система. Ние имаме две задачи - стабилност на финансовата система и доходност за пенсионерите. Втората задача досега е пренебрегвана, ние искаме да я издигнем на същото ниво.

Водещ: Последен въпрос по тази тема - може ли това да е и част от контраудара на банките, заради опитите ви да сложите по-различни правила в банковия сектор?
Симеон Дянков: Да, възможно е. В последните няколко месеца банковият сектор определено не е доволен от някои от политиките, които водим във финансовото министерство и в Тристранния съвет, особено. Така че, възможно е търговските банки да не са особено радостни и да се опитват по някакъв начин да ни дрънкат. Но, пак казвам, ако аз бях гуверньор, щях да напиша подобно писмо.

Водещ: Ако използвам метафората, която използвахте, няма да успеят да ви дрънкат, защото доколкото разбирам, с вчерашното решение на правителството слагате точка. Вие не се съобразявате с тази декларация на БНБ?
Симеон Дянков: Законът вече е приет, разговаряме в парламента с депутатите, за да разберат и те нашите коментари, показваме европейския опит и сме се допитали до Европейската централна банка, което може би е най-важното. Пратили сме и към тях закона, с желание за техни коментари, които по време на парламентарния дебат ще станат известни.

Водещ: Пенсиите, много важна тема, всъщност, продължение на тази тема, за която досега говорихме. Председателката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова каза преди дни, че увеличението на минималната пенсия от 1 юли е под въпрос. Така ли е?
Симеон Дянков: Нещо не се разбраха коментарите, така че, благодаря за възможността... Пенсиите, определено се увеличават от 1 юли, защото така е в закона.

Водещ: От 135 лева на 145 лева?
Симеон Дянков: Да, те вече са заложени, законът е приет, парите са вече налице, така че, тази година минималните пенсии се увеличават. Ние говорихме, и тя и аз вчера, говорихме за следващата година. И там има две възможности - едната възможност е по закон и определено от следващата година, от средата на годината - май или юли, всички пенсии, без изключение, ще се вдигнат с индекс, който в миналото е бил известен като „швейцарското правило\", смес от инфлация и ръст на производителност. В България, заради кризата, този индекс в последните две-три години не работеше, но от следващата 2013 година, също някъде в края на пролетта, автоматично всички пенсии ще се вдигнат. Това тя имаше предвид, предполагам, като са я питали. Освен това, за следващата година работим - 2013 година, имаме възможност и се надяваме, и в парламента, и в правителството, възможност за допълнително увеличаване извън индексирането на пенсиите. Това все още не е ясно кога може да стане и с какъв процент. Несигурността е - нито е за 1 юли тази година, това е сигурно на сто процента, нито за следващата година - индексирането, на сто процента това е сигурно, а за едно допълнително евентуално увеличаване, някъде от пролетта следващата година.

Водещ: Казвате твърде рано. А да кажете с какъв процент ще е това допълнително увеличение...
Симеон Дянков: То зависи от възможностите на бюджета, които зависят от това, как се развива българската икономика и европейската икономика, нещо, което е все още твърде рано отсега, да кажем за следващата година.

Водещ: Кажете при какви условия ще има увеличение на пенсиите, и при какви условия няма да се случат това увеличение?
Симеон Дянков: За 2013 година определено ще има увеличение на всички пенсии, заради индексирането, което ние въвеждаме. Допълнително от това може да има увеличение на пенсиите, предполагам това пак ще е пропорционално..., в смисъл, за всички пенсии, ако ръста на икономиката за тази година, до края на тази година, е по-голям от това, което сме заложили, което е около процент. В смисъл, ако имаме ръст на икономиката 2 процента за тази година, което към края на годината се надяваме да се появи по-висок ръст, тогава за следващата година ще имаме и допълнителна възможност за увеличение на пенсиите.

Водещ: Господин вицепремиер, 2013-та е важна година, изборна година. Вече, след вчерашното решение ви подозират, че се опитвате да си купите пенсионерите като избиратели, като им обещавате да им вдигнете пенсиите?
Симеон Дянков: То не е обещание, то е задължение в закона. Между другото, заложено е още миналия октомври, така че, дори преди предишните избори, защото тогава тръгна бюджетната процедура... Така че, винаги ще има такива обвинения, че заради избори... Такива са възможностите. Ето, за минималните пенсии, за минималната работна заплата, тази година ги увеличаваме, защото имаме възможност тази година, което не е предизборно. Но, в известен смисъл, аз поне съм научил от политическия си опит в последните две-три години, че всеки ден е изборен, че всеки ден нещо ако направиш, което е по-добро за хората, от опозицията веднага казват - предизборно.

Водещ: Има ли анонс увеличаване на пенсиите, връзка с изборната 2013 година?
Симеон Дянков: Не, защото ние ги увеличаваме сега, ще ги увеличим и следващата година с индексирането и се надявам, че и допълнително ще ги увеличим преди индексирането, което вероятно ще е май или юни следващата година, просто защото ще имаме тези възможности. Тези възможности откъде ще дойдат допълнителните, казах - отчасти от ръста на икономиката, и отчасти, нещо което вече го говорим две години, ако може част от активите на държавата, които не се използват кой знае колко добре, в случая за говори за миноритарен дял в БЕХ, ако можем да ги продадем дотогава.

Водещ: Няколко думи за тази инициатива \"Макроуоч\" на \"Отворено общество\". Икономисти, финансисти в неделния ден, последната неделя, говориха за изключително негативния сценарий за европейската икономика и за това, че тези негативни сценарии изискват моментален реформаторски отговор на българското правителство. Какъв е вашия отговор?
Симеон Дянков: Първо, реформи е добре да има по всяко време, винаги, преди и след криза...

Водещ: С криза и без криза?
Симеон Дянков: Да, така че, от тази гледна точка аз приветствам духа и идеите на тези макроикономисти. Част от тях са мои приятели..., сходни мнения имаме, че винаги е полезно да правиш реформите, за да не си изненадан по време на кризата. Това е едно, от там нататък, проблемите в Европа какви са... Ние малко позабравихме в последния месец, месец и половина, защото в Гърция се поуспокоиха нещата и според мен, ще бъдат спокойни още четири-пет месеца... Но, в последния месец започнаха да излизат пак тревожни сигнали от..., първо от Португалия, напоследък от Испания, вчера примерно италианските ценни книжа доста рязко им се вдигна лихвения процент, означава, че има някаква несигурност там. Несигурност в Европа има и за съжаление тя продължава, за разлика от всички останали региони, където някак си, те излязоха от кризата... Дълъг разговор е, защо Европа още е в криза. Аз съм казал при вас няколко пъти, защото политически отне много дълго време на големите политици в Европа да разберат, че има криза и да решат нещо. Две години и половина се мотахме, мотахме..., докато в Европа отсякоха решение за Гърция, решение за така нареченото „финансово златно правило\". Трябваше още 2009 година това да стане. И заради това, все още има голяма несигурност в Европа. Реформи навсякъде смятам, че са полезни. Ние неслучайно направихме пенсионна реформа миналата година. Тази година, бих казал, за мен е годината на административната реформа, доста промени правим, така че, трябва наистина реформи. Има от тях ще завърши с това, има и някои по-конкретни предложения - например да имаме балансиран бюджет. Аз като икономист съм много радостен винаги за балансиран бюджет. Но фактите са следните: В момента в ЕС, от 27 държави, нито една няма балансиран бюджет. Всички са с дефицит, а България четвъртия, най-нисък дефицит. Така че, да, можем да се стремим към балансиран бюджет, но по време на тежка криза, това е трудно да се случи.

Водещ: Сега, веднага ви питам, не знам дали Георги Ангелов попада в групата на приятелите, за които работите, но...
Симеон Дянков: Определено.

Водещ: ...Хубаво е, от приятелите идват такива предупреждения. Той коментира, че няма никаква яснота какво ще правим при ръст на икономиката ни под един процент за 2012 година, при положение, че разчетите ни са направени за един процент?
Симеон Дянков: Режем допълнителни разходи от администрацията, ако това е възможно и другото, което най-бързо може да стане и най-безболезнено, защото само с рязане на разходи, това го правихме 2009-2010 година, кой знае колко разходи, неефективни в администрацията, според мен не са останали. Допълнителен ресурс, от гледна точка на допълнителни приходи, те са две възможности, става въпрос за по-бързи: Едното е продажба на такива, които не са полезни за държавата особено. Или, ако се продават, като миноритарен дял на БЕХ, те дават по-голяма прозрачност в целия сектор енергетика. Така че, аз съм голям привърженик на идеята за продажба на миноритарен дял от БЕХ. Хубавото на продажбата на миноритарните дялове е, че те влизат в бюджета и могат да се използват за допълнителни приходи, или в случая разходи. И другият случай, вече допълнително, още веднъж, затягане на дисциплината от гледна точка на акцизи, данъчни и т.н. За това беше и до началото на този месец, въвеждането на онлайн връзки вече с всички 300 хиляди търговски обекта, нещо, което от 2004 година се говори, но сега го направихме. Убеден съм, че оттам ще излязат допълнителни пари. Има още доста какво може да се направи, за да има допълнителни приходи и се опитваме постепенно да го правим.

Водещ: Сега, именно заради тази нестабилност в Европа, за която и вие са говорите, именно заради това, че Гърция е на прага на избори и там кой знае какво ще се случи, може би някои драматични събития, и от „Макроуоч\" и не само от там, казват че сме изпуснали момента за емитирането на облигации на международните пазари, че не е добрия момент сега това да се случва?
Симеон Дянков: Според мен, в момента и в следващите два месеца ще бъде най-доброто възможно време. Защо? Именно, защото преди месец и половина нямаше решение за Гърция и всъщност тогава на всички лихвите ни бяха доста по-високи и държавите около Гърция и въобще в ЕС. В момента, в което се взе решение за Гърция, за мен то е правилното решение, и съответно се даде вече третия транш от МВФ и ЕС, на всички лихвите ни в европазарите спаднаха значително, което е добре за нас. Тук всички, които коментират дали е полезно или не, тук пак някак си се намесват макрофинансисти, срещу реалността на финансите. Всеки месец, с който подраним за еврооблигациите, ни струва 10 милиона лева. В смисъл, тези пари не са безплатни, те като дойдат, ние трябва да плащаме лихви. И лихвите са такива, че примерно ако вземем 900 милиона евро, колкото ни трябват да погасим в началото на следващата година... до 950 сме казали, но около 900 и малко ни трябват, за да погасим изцяло облигацията на Милен Велчев. Всеки месец това ще ни струва, примерно ако го взехме януари - 10 милиона януари, 10 милиона февруари... В смисъл пари, които иначе, ако успеем да ги спестим и да ги направим пак добра еврооблигация, това са пари, които могат да се използват за нещо друго. С други думи, не е еднозначно, че ако сме го взели примерно 2010-та или 2011 година, ще е прекрасно. Плащаме постоянно пари.

Водещ: На каква лихва се надявате?
Симеон Дянков: Надявам се на около 5.5. В момента тази еврооблигация, която изтича от времето на НДСВ е на 7.5. Така че, ако успеем, това ще е доста по-благоприятно развитие, но разбира се, зависим от пазарите. В момента обаче, има най-добите лихви, не само за България а за целия регион, от края на 2010 година. Миналата година цялата, заради несигурността в Гърция, беше лоша година за еврооблигациите.

Водещ: Добре, няколко въпроса, свързани със 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй\". Според вчерашното решение на правителството, такъв блок ще се строи на пазарен принцип, без тежести за бюджета. Кажете ми, господин вицепремиер, какви по-сериозни тежести за бюджета от този милиард и половина, който е загробен в „Белене\" до тук? Не е ли по-добре държавата да даде още малко, но да имаме седма мощност на единствената ни атомна централа?
Симеон Дянков: Аз съм убеден първо, че седма мощност е много по-реалистично, отколкото каквото и да е в „Белене\"... Големият проблем в „Белене\", за който малко се говори, че там всъщност никога не е имало проект. За да има проект, първо трябва да имаш договор, да знаеш каква е цената. След това трябва да имаш така наречения IPS- контракт, който ти казва, каква ще е цената на тока и как ще се произвежда тока. От една страна ти трябва да знаеш колко ти струва да го построиш, от друга страна колко ще ти струва тока. Нито едното, нито другото е съществувало когато и да било в дългите разговори за „Белене\". Така че, там проект реално никога не е имало. В „Козлодуй\", 7-ми блок, това което вчера решихме като решение на МС е просто да почнем откъдето трябва и да отворим за потенциалните инвеститори възможността да кандидатстват с проекти от самото начало, да има договори и да се знае цената. И също да се знае каква ще е цената на тока, което дългосрочно ни е най-важно. И за едното и за другото, не е нужно да има пари от бюджета, защото ако има пари от бюджета, това е като по времето на социализма. Прави се някакъв проект, но реално няма истинска цена и всички ние данъкоплатците... „Хаинбоаз\" плащаме, първите блокове на АЕЦ „Козлодуй\"... и така са били построени... Това искам да го прекъсна и успяхме с решението вчера. И който строи проекта, да почнем с проектна компания, тя да си изгради колко ще струва този обект, какви мощности и вече да се финансира... Разбира се, може тогава чрез НЕК, чрез БЕХ, държавата, но чрез предприятията си, също да участва... това е възможно. Но, бюджетът, данъкоплатците да не са в тежест.

Водещ: Ще се намерят ли инвеститори, като знаете колко дълго се търсиха инвеститори за „Белене\", вярно, различни по същността си проекти, но живеем във времена на криза.
Симеон Дянков: За „Козлодуй\" има огромен инвеститорски интерес, от началото, откакто сме на власт, а и преди това сме виждали, че има много инвеститори, които са напирали за този проект. Защото като по-малък проект, той е възможен за ред инвеститори в тази област. И другото, което на „Белене\" му липсва, това е, че той има изградената инфраструктура, там има над хиляда инженери, които са се занимавали с атомна енергетика. Там има тези далекопроводи, линиите, които като се произведе тока, могат да го изнасят. Докато „Белене\", това щеше да струва още милиард, милиард и половина. Та, инвестиционен интерес в „Козлодуй\", бих казал е огромен...

Водещ: От кого, на кого този блок е интересен?
Симеон Дянков: На доста европейски компании, на американски компании е интересен, на корейски, дори китайски и японски компании е интересен. Просто, като по-малка мощност... на нас не ни трябва огромна мощност. Нас и сега сме износители на ток и сме били в годините назад във времето. При по-малко мощност може да се произведе вече и от азиатци, и от европейци, и от американци, и затова там ще има много по-голям интерес, но трябва да се почне с договор. Трябва да се знае цената на самия обект и цената на тока, която е най-важна за всички нас.

Водещ: Какво, според вас, е реалистично да се случи по този проект, за който в момента говорим до края на мандата на това правителство, да каже юли 2013 година?
Симеон Дянков: Реалистично е, да има... трябва да се мине през обществена поръчка, да се види този инвеститорски интерес и да се почне с договор. Не с някакво общо споразумение, както беше „Белене\", както беше „Бургас-Александруполис\". Също там нямаше никакъв договор. Ние, страните, по социалистически образец, искаме да направим нещо... - общо взето, това беше споразумението, междуправителственото. Но не пишеше нищо - на каква цена, по какъв начин ще се направи, така че, да се започне от долу, да се знае какво струва и кой ще плаща. Това е разумно да стане в рамките на този мандат.

Водещ: Как ще завърши сагата с ОЦК - Кърджали?
Симеон Дянков: Надявам се, добре, както завърши Мадан, макар че там, над месец вървяха нещата и чак напоследък приключиха. ОЦК - Кърджали е по-трудно, защото за разлика от Мадан, където ние имахме концесии, ние с писмо им казахме - тази концесия ще я отнемем в петък - и петък беше последният срок...- ако нещо друго не стане. В ОЦК - Кърджали, не може държавата да има пряк, дори индиректен лост. Защото те си плащат редовно социални осигуровки, данъци и т.н. Но там, се е стигнало до момента, в който огромни задължения не се плащат от досегашния собственик, пълна липса на доверие между собственик и работници... А това, като стане до такава степен, вече го казвам като икономист, работил съм в много страни от света, трябва да се търси нов собственик. Не е възможно в сегашната ситуация. Това кредиторите могат да го направят, те могат да изберат нов собственик. Защото реално, техните задължения, или задълженията на собственика към тях, са много по-големи от активите..., на сегашните активи на производството. И смятам, че натам върви процеса, кредиторите да съберат...

Водещ: Какво казаха вчера хората без заплати - искат да се национализира ОЦК - Кърджали.
Симеон Дянков: Много трудно. Първо, няма такъв закон за национализация и второ, към сегашния момент няма никакви задължения към държавата... Макар че, заплатите не се плащат..., това е интересно и аз не бих го направил като собственик, данъците изцяло са изплатени, социалните осигуровки изцяло са изплатени... В смисъл, държавата няма никакъв формален повод, ние тук сме в ролята на посредник, да кажем това е зле не само за предприятието и за работниците. Това е зле за региона и за сектора. Този сектор в момента е един от най-печелившите сектори в света. Цената на цинка на международните пазари се утрои в последните три години.

Водещ: Последен въпрос, вчера, на първо четене бяха приети промените в Закона за здравето. Добра новина, аз съм пушач, но за мен това също е добра новина. От 1 юни - край на цигарите на обществени места. Вчера обаче тук, на вашето място, беше Тихомир Безлов, от Центъра за изследване на демокрацията и той каза нещо такова: -Притеснявам се от това решение, защото означава много по-малко приходи от акцизи в бюджета... Основателни ли са тези притеснения?
Симеон Дянков: Гледали сме анализи на други държави, които са минали през подобни решения, затова искахме да стане през лятото. Стига това решение да не влезе в сила през зимата, мисля, че са неоснователни. Защото знаете, през лятото всички пушат навън, които пушат. Има известен период, в който те разбират къде може да се пуши и къде не може да се пуши. Мисля, че до зимата, когато има по-малка възможност да се пуши навън, вече общо взето са се разбрали кой къде да пуши...

Водещ: С други думи, дупка в бюджета няма да зейне, заради липсата на акцизи от цигарите?
Симеон Дянков: Не се притеснявам за това, а дългосрочно, това е много положително за бюджета, просто защото здравеопазването тогава ще може много по-малко да решава случаи на рак и на какви ли не други заболявания. Признавам си, аз съм непушач, твърд привърженик съм на това решение и от финансова гледна точка смятам, че е правилното решение.

Водещ: Добре, аз съм пушач, но въпреки това приветствам абсолютно с две ръце това решение. Благодаря ви за този разговор. Хубави и светли великденски празници ви пожелавам.

Видео