25.01.2023 г.

- Г-жо Велкова, днес е вторият ден в Загреб, през който водената от вас делегация е тук за участие във форума "Хърватия - двадесетата страна членка на еврозоната". В началото на годината страната прие еврото, но стана ясно, че има повишения на някои цени, които гражданите определиха като големи. Това е основно притеснение за българските потребители относно момента, в който приемем единната валута. На този фон как виждате справянето на Хърватия с проблема? 

- Вчера проведохме разговор с финансовия министър на Хърватия (Марко Приморац - бел. авт.), който заяви, че очаква в средата на февруари да излязат официалните данни за инфлацията. Неговите очаквания на база наблюдения са, че инфлацията няма да е толкова висока, колкото е предварителното усещане на хората. При малките бизнеси това се наблюдава, но повече яснота ще внесат данните от националната статистика на Хърватия.

Това, което смятаме, че трябва да направим, е да проучим техния опит и по-специално на Държавния инспекторат (контролен орган, обединяващ редица регулатори), който тук е упълномощен да контролира и налага санкции под различни форми на търговците за спекулативна печалба. Това трябва много добре да се изследва, за да се види доколко подобни мерки биха съответствали на нашата конституция. 

Важно е в България да се реши кой да бъде органът или органите, които да изпълняват такива задачи. Тук държавният орган за контрол е единен инспекторат, а ние не можем да предприемем такива мащабни реформи във време на служебно правителство.

Бихме могли да видим специфичните функции на тези хърватски органи, които са в контекста на спекулативното нарастване на цените и евентуално с проекта на закон за еврото да заложим подобни функции на Комисията за защита на потребителите, на Националната агенция за приходите или на друг подходящ контролен орган. 

- Тоест НАП, КЗП или друг орган ще могат да извършват проверки за спекулативно нарастване на цените? 

- Това, което обмисляме, е тези органи да бъдат овластени в момента, в който стане ясна датата за присъединяването ни към еврозоната, за да могат те да започнат предварителен мониторинг преди въвеждането на еврото.

- Къде според вас се намираме по пътя към еврозоната?

- Ключово на фона на политическата нестабилност и последните дни от работата на Народното събрание е то да приеме три законопроекта, които са свързани с нашите ангажименти към валутния механизъм. Това са промените в Търговския закон, Кодекса за застраховането и Закона за мерките срещу изпирането на пари. Другото важно нещо е тези закони освен да бъдат приети от НС, да не бъдат правени съществени промени и изменения, защото, ако това се случи, ние не бихме отговорили на изискванията и ангажиментите, които сме поели.

Ако тези ангажименти бъдат изпълнени, остава инфлацията. За нея е важно да се каже, че ние сме малка икономика, която е във валутен борд, което означава, че ние нямаме монетарна политика, което прави много трудна задачата да се влияе на цените чрез фискалната политика, но данните показват, че дори и при тези условия се прави каквото може, за да няма повишаване на цените.

По отношение на критерия за бюджетен дефицит - ние го изпълняваме, защото в края на 2022 г. обявихме, че дефицитът ще бъде 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на начислена основа, а новите данни на база консолидирането на различни отчети показват, че той може да се понижи до около 2,8 на сто. Дефицитът на касова основа, който обявихме за 1 на сто, също ще се понижи и очаквам той да бъде 0,8 на сто от БВП. По отношение на нивото на дълга критериите също се изпълняват.

В тази връзка, ако единственият критерий, който въпреки положените усилия продължаваме да не изпълняваме, е инфлацията, имаме намерение да водим разговори и преговори с Европейската комисия и държавите членки на еврозоната.

Друг важен срок е февруари, когато трябва да предоставим на заседанието на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) всички данни. От направените изводи ние ще преценим дали да подадем заявление за изготвянето на конвергентен доклад (документ, даващ оценката на Европейската комисия и Европейската централна банка доколко дадена страна изпълнява изискванията за членство в еврозоната).

- Влизаме във втора поредна година с бюджет, чиято основна рамка е от този за предходната. Има ли готовност в Министерството на финансите то да предложи бюджет след изборите, както и средносрочна бюджетна прогноза?

- Последната одобрена от правителството средносрочна рамка е от април 2022 година. Сега имаме намерение, въпреки факта, че сме служебно правителство и тъй като за втори път се отива на предсрочни избори, да представим проект на закон за държавния бюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна рамка, който да е за периода от 2024 до 2026 г., тъй като това трябва да бъде представено и в Брюксел през април-май месец.

Преди предишните избори и след тях ние имахме готовността да предоставим разчети, които да подготвим за следващото правителство, така че те да могат много бързо да го преработят на база своята управленска програма. Сега обаче, заради напредването на времето, имаме намерение да внесем законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание и да не изчакваме, защото времето напредва.  

- Как ще бъде водена комуникацията с българската общественост по отношение на приемането на еврото?

- Страната ни вече има приета комуникационна стратегия и едно от първите неща, които направихме в тази връзка, е социологическо проучване съвместно с "Алфа Рисърч", което вече бе представено. Очаква се в края на февруари да има конференция, на която официално да бъде даден старт на информационната кампания за присъединяването ни към еврозоната. На конференцията се очаква присъствието на финансови министри от страните членки, както и представители от Европейската комисия. През март се очаква да бъде стартиран информационният сайт за еврото, а по-късно през годината ще се открият и постоянни телефонни линии за гражданите, които имат въпроси, свързани с приемането на единната валута.