Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Още по темата

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ ПРЕД СП. „ИКОНОМИКА“: МИСЛИМ В ЕДНА ПОСОКА С БИЗНЕСА

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ ПРЕД СП. „ИКОНОМИКА“: МИСЛИМ В ЕДНА ПОСОКА С БИЗНЕСА
Снимка: ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ ПРЕД СП. „ИКОНОМИКА“: МИСЛИМ В ЕДНА ПОСОКА С БИЗНЕСА

13.01.2016 г.

|сп. „Икономика" | 13.01.2016 |

Владислав Горанов е министър на финансите от ноември 2014 г. Преди това, от юни 2014 г. бе изпълнителен директор на Общинска банка АД. В 42-ото Народно събрание бе депутат от ГЕРБ и зам.-министър на финансите в първия кабинет на Бойко Борисов (2009-2013 г.). Завършил е счетоводство и контрол в СА "Д. А. Ценов". Работил е в Министерството на земеделието и горите, а от 2001 г. до 2009-а е бил началник на отдел "Социални разходи", дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите.

- Г-н Горанов, как приемате сравнението на бюджета с храна, и то постна пица?
- Тази метафора с постната пица дойде от тогавашния финансов министър Симеон Дянков, по време на първия мандат на правителството "Борисов". За мен градацията на ценностите започва от храната и завършва с културата. В този смисъл, след като успяхме да задоволим първичните страсти като сигурност и спокойствие, смятам, че вече не трябва да говорим за бюджета като за храна, а като за много по-възвишени ценности - например образование или култура, за които отделяме доста повече пари тази година. Дали ме дразни или не? Всеки приема бюджета по различен начин, но това сравнение по-скоро отразява отношението на хората към бюджета, отколкото на бюджета към тях.

- И все пак, ако трябва с една дума да опишете настоящия бюджет на държавата, как бихте го направили?
- Това е бюджет на една сложна и много пъстра коалиция, различна от тези, които са управлявали през последните години. Той успя да мине теста на шарения български парламент, което показва зрялост в работата между отделните партии и отговорност към управлението.

- Заложихте рекордни приходи в държавните сметки. Ще успеете ли да ги съберете?
- Това, с което показахме, че можем да се справим и имаме изключителен капацитет, е повишената събираемост и разкриването на резервите в приходната част. Това, че през следващата година сме заложили два относително условни приходоизточника - приходите от винетки и концесията на летище София, не представлява риск. Защото разходите ще бъдат ограничени до размера на приходите. Те., ако приходите не са изпълнени, разходите няма да бъдат направени. В този смисъл има буфери в бюджета, които са пряко обвързани с постигането на целите. Ако погледнете само приходите от данъци и осигурителни вноски, ще видите, че не са толкова големи, колкото изглеждат на пръв поглед.

- Записахте относително нисък дефицит от 2 на сто. Премиерът дори ви вдигна летвата до 1%. Ще успеете ли да се съберете в тази рамка?
- Рисковете отново са свързани с някои реформи, които не успяхме да направим през тази година, особено в областта на отбраната и сигурността. Не ни стигна времето, най-вече в законодателен план. Надявам се да не пропуснем още в началото на 2016 година да вземем мерки в тази посока. Извън геополитическите рискове, които не са под наш контрол, съм оптимист и за растежа на икономиката и затова смятам, че тези 2% са напълно изпълними. А защо не, при добра работа, и на по-ниско ниво. Концептуално смятам, че трябва да се стремим към неутрално бюджетно салдо, т.е. нулев дефицит.

- Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев разкритикува правителството за липсата на реформи. Според вас права ли е най-голямата работодателска организация?
- Правителството отдавна е показало желанието си да мисли в една посока заедно с бизнеса. Със сигурност липсата на реформи в данъчната система е добра новина и затова аз участвам във форумите на КРИБ. Ако критиката е към енергетиката или административните пречки за правене на бизнес, то тя е справедлива. Проблемът сме го разпознали всички, неслучайно имаше протести срещу някои реформи. Но се надявам през следващата година нещата да бъдат различни и пространството за критика от страна на работодателите да намалява.

- Сигурност и здравеопазване - това ли са ключовите сектори за реформиране?
- Това са системите, в които има резерви по отношение на ефективността. Удовлетвореността на обществото от работата на тези сфери не е на ниво, следователно със същите ресурси могат да бъдат постигнати много подобри резултати. Особено в здравеопазването, където бюджетът ескалира с пъти за няколко години, без чувството за удовлетвореност да се повиши. Това е доказателство, че по-големите разходи не могат да накарат системата да функционира добре. По същия начин стоят нещата в сферата на сигурността, и най-вече в МВР. През 2014 г. там значително нараснаха възнагражденията, а не видяхме качествена промяна на системата. Надявам се, че сегашният екип на министерството, с който имаме обща визия, ще успее да го постигне.

- Заложихте 600 млн. лв. приходи от концесията на летище София. Според някои икономисти обаче тези пари трябва да влязат в Сребърния фонд, а не да потънат в БДЖ. Ще успеете ли да се справите с тази сделка и какво налага въпросната финансова операция?
- Концесията на летището я налага логиката, че частният инвеститор е много по-добър стопанин и ще го управлява по-добре. Дори да се управляват добре, държавните предприятия страдат от конюнктурните смени на мениджмънта, а частникът винаги управлява по-качествено, най-малко заради своята сметка. А къде да отидат парите? Има много натрупани проблеми в транспорта, особено в железопътния, още преди да съществува ГЕРБ. Неудачни решения, лоши договори за покупка на активи, които рано или късно трябва да заплатим. Най-добре е това да стане с вътрешни резерви, без да се налага да се плаща с данъците на хората. И при това с втори плюс - повишаване качеството на обслужването на летището, защото със сигурност един такъв конкурс ще привлече най-големите компании в бранша. Относно Сребърния фонд, със самото си създаване той изигра своята роля. Такъв тип фондове се създават много преди възникването на дефицити в пенсионната система. Колкото и пари да влязат в него, те са далеч дори от едногодишния дефицит в пенсионната система. Не казвам, че този фонд е нещо лошо. Той обаче трябваше да бъде създаден още преди масовата приватизация през 90-те години, за да може в него да се акумулират достатъчно средства и да изпълни целта си на буфер в осигурителната система.

- Споменахте частни стопани. Държавата е най-големият собственик в областта на енергетиката, която очевидно е във финансов колапс. След като отказахте държавна гаранция за заема на БЕХ, как ще излезе енергетиката от черната дупка, в която се намира?
- Добрата новина е, че дупката не се разширява. След като не се поддадох на най-лесното решение - обществото да застане с данъците си зад една печеливша система, виждаме, че тя може да се финансира и на изцяло търговски принцип, без намесата на фиска. Колкото повече пазарни решения, а не популистки, се взимат в енергетиката, премахвайки корупцията, толкова по-бързо ще се промени нейният финансов резултат. Доказателството е, че частни инвеститори имат желание за раздържавяване на някои активи, което не съм сигурен, че трябва да се случва на този етап. От друга страна, финансовите институции са склонни да кредитират системата без държавна гаранция.

- Кои са най-големите предизвикателства през 2016 година?
- Това са стрес-тестовете на финансовата система и предизвикателствата пред сигурността в световен мащаб. Една оценка на качеството на активите на цялата финансова система не е правена в Европа, не знам дали е правена и по света. На места е оценявана банковата система, на места - застрахователи, но накуп - пенсионна система, застрахователен и банков сектор - никога, и то в рамките на година, в една държава. Основание за оптимизъм, че ще преминем леко през това изпитание, с оглед на тежката 2014 година, в която рухна една голяма финансова институция като КТБ, ми дават сегашните резултати на финансовата система. А иначе, в геополитически план най-голямото предизвикателство е сигурността. На върха е мигрантската вълна, която постави много предизвикателства към ценностите и начина на функциониране на обединена Европа. Ако сега тръгнете да пътувате, ще видите, че Шенген отдавна не е това, което беше. Със сигурност тези проблеми ще стоят пред нас през следващите години, а защо не и десетилетие?

- Политическата стабилност у нас поставена ли е под риск?
- Част от вътрешните рискове е и крехката политическа стабилност, която всички полагаме усилия да поддържаме. Целта е да върнем доверието в страната и във финансовата система като цяло. А иначе дългосрочно проблемите са с популизма като цяло, с образованието, което пада като качество, но това са философски понятия.

- Ще има ли процеси на окрупняване в банковата система заради стрес-тестовете и има ли някаква заплаха за финансовата система?
- В България има много банки и процесите по окрупняване са естествени, а не провокирани от стрес-тестовете. Те са факт на територията на цяла Европа. По отношение на финансовата система, с изключение на случая с КТБ, където се касае за престъпление, не виждам заплахи или рискове. Трябва да минем през тази проверка, за да върнем доверието, а не да докажем очевидното - че финансовата система е стабилна. Тя е твърде добре капитализирана и ликвидна. По-скоро стрес-тестовете могат да бъдат използвани за неблагоприятни внушения по адрес на една или друга институция. Но мисля, че държавата показа, че има достатъчен инструментариум да се справя с такива кризи.

- КРИБ и най-големият синдикат КНСБ започнаха масирана кампания за борба със сивата икономика. Сред най-засегнатите сектори са услугите и туризмът. Как смятате да се борите с това негативно явление?
- Тази тема е голяма и минава както по линия на настаняването на туристите, така и по отношение на обслужването им. В тази връзка е много полезна борбата срещу незаконните стоки като алкохол или цигари без бандерол. Това, което може да се направи по линия на свързване на фискалните устройства с НАП, не е толкова много, защото и сега те са свързани с данъчната администрация. Очевидно резултатът не е променен. Трябва да се наблегне на оперативния контрол, особено в местата за туристически услуги. Със сигурност има нужда от повече усилия, защото сивият сектор не може да съществува при една силна държава.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация