Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2025
  • ЯНУ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

СИМЕОН ДЯНКОВ: ДАВАМЕ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО И МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ

СИМЕОН ДЯНКОВ: ДАВАМЕ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО И МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ
Снимка: СИМЕОН ДЯНКОВ: ДАВАМЕ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО И МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ

26.11.2012 г.

| в. Стандарт | 26.11.2012 г.   

- Опозицията роди най-различни квалификации за бюджет 2013 - от \"две филии с трета помежду им\" до \"кърпена клошарска дреха\". Ще заживеем ли по-добре догодина, или ще се наложи да пробием нова дупка на колана?
- Бюджет 2013 аз го определям като бюджет за увеличаване на доходите, защото в него има 2 млрд. лева повече за социалната сфера. Първоначално бяха около 1,8 млрд. лева, но добавихме още 50 млн. лева - 20 млн. допълнително за единните разходни стандарти в образованието и 30 млн. за детски градини. Определено има доста голямо увеличение на разходите в няколко дейности - увеличение в пенсиите с близо 800 млн. лева, така общо с другите социални придобивки стават около 1,1 млрд. лева. За култура има процентно най-голямото увеличение на разходите - с 18% общо, от което ще има 10% за всички държавни музеи, библиотеки, общински, регионални и т.н. За самото Министерство на културата има 10% увеличение. За учителите с тези добавени 20 млн. лева стават 100 млн. лева допълнителни, така че на тях да им се вдигне общото заплащане с около 11%. Тук влиза и минималната работна заплата, която вдигаме до 310 лева. На опозицията работата й е да критикува. Тя обаче е много разделена - социалистите са свикнали точно преди избори да искат с около 2 млрд. лева увеличение на разходите. ДПС и Синята коалиция казват обратното, че разходите са твърде раздути, защото приходите са уж твърде раздути и следователно трябва да се намаляват. Даваме, първо, колкото е възможно, и второ - точно толкова, колкото можем да си позволим. Без да навлизаме в популизъм да се раздават пари по неефективни проекти просто за да помагат за печелене на изборите. Аз не смятам, че избори се печелят с безсмислени харчове, както беше през 2009 г. и 2005 г. Смятам, че избори се печелят, като си покажеш общото творчество за 4 години, особено в тежката икономическа ситуация в цяла Европа.


- Ще излезе ли бюджетът на излишък, което да позволи раздаването на допълнителни бонуси към пенсиите за Коледа?
- При държавния бюджет нещата стоят добре - ще имаме малък излишък, но остава въпросът с еврофондовете и какво авансово трябва да разплащаме. Ако авансовите разплащания са големи - от една страна, е добре, защото означава, че вървят проектите, но от друга - временно ще ни вкарат в дефицит. Точно заради това ще чакаме до 7 декември. Около седмица след като изтече ноември, ще знаем истинските данни. Тези разплащания винаги стават в последните 3-4 дни на месеца. Как ще се използват парите, ако има излишък, напълно зависи от министър Тотю Младенов и неговите хора. Аз никога не съм бил привърженик на идеята за 13-а заплата, коледни добавки и т. н., защото те не решават фундаментално даден въпрос. Това е вид популизъм - дайте да дадем на хората да се чувстват коледно по-добре. Аз искам хората да се чувства постоянно по-добре. Излезе некоректна информация, че понеже ЕС също има проблем в бюджета си, защото някои големи държави не са си плащали вноските, на нас може до края на годината да не ни разплатят това, което вече е сертифицирано - около 400 млн. евро. В началото на тази седмица дойдоха първите 153 млн. евро. Очакваме и останалите да ни ги върнат до 10 декември. Още през септември сме си направили заявката, така че сме много по-напред от другите държави. Аз смятам, че ще получим парите. Но понеже някои от програмите вървят по-добре - например магистралата \"Струма\" се строи доста повече, отколкото очаквахме, \"Тракия\" - също - заради мекото време. Още около 160-180 млн. евро очакваме да разплатим авансово и да изпратим към Брюксел. Сума, която не беше предвидена първоначално. Поради това има известна несигурност до първата седмица на декември точно какъв ще е дефицитът.


- Не ви ли притеснява фактът, че някои от министерствата започнаха да си раздават коледни бонуси като например Министерството на отбраната?
- Тази тема винаги се появява по коледно време. Поради това и променихме закона. Бих казал, че това е най-голямата реформа - промяната на законите за държавната администрация през февруари и за държавния служител през юли, които изравниха условията във всички министерства, агенции, комисии и т. н. Ограничиха възможността да се дават финансови награди и сложиха горен праг върху 30% от заплатата да се дава бонус за хората, които работят добре. Ако бонусите идват от бюджетите на ведомствата, както е случаят с Министерството на отбраната, е напълно законно да си дадат пари и не само в края на годината, а и за всяко тримесечие.


- Аню Ангелов ли е министърът отличник по финансова дисциплина?
- Министърът отличник по финансова дисциплина е Нона Караджова. При положение, че тя имаше най-тежкото наследство от предишното правителство заедно с Аню Ангелов. Много дългове имаха и двете министерства, но ги изчистиха. Нона Караджова успя за 2 г., а относно Аню Ангелов - следващият бюджет е първият от 2008 г. насам, в който той няма да разплаща задължения. Те двамата са най-консервативни финансово. Делян Добрев е третият.


- С кого имахте най-големи спорове относно бюджета?
- Може би с министър Мирослав Найденов в селското стопанство. С Вежди Рашидов донякъде също. С Миро Найденов - при предишните правителства се е създал прецедент, че понеже всяка година има доста евросредства, които влизат в земеделието, и от държавния бюджет трябва да се харчи доста за директни субсидии в земеделието. Аз винаги съм имал две принципни позиции. Първо, не е ясно защо се субсидира земеделие, а не друг сектор. Аз не съм привърженик на държавните субсидии. Но ако има - да се субсидират секторите с най-голяма придадена стойност. Тогава би трябвало да субсидираме софтуерната, химическата промишленост, фармацевтиката, производството на електроника, на ски примерно и т. н. Чисто икономическата логика трябва да е такава. Може и да има логика, която да казва: да субсидираме секторите, в които работят най-много хора. Тогава може да се фокусираме примерно върху туризма, макар че там има индиректна субсидия, защото плащат ниско ДДС. Икономическа или социална мисъл не е имало в предишните години - може би лобитата в земеделието са били по-активни и те напълно незаслужено са получавали голяма сума от държавния бюджет. Която може много по-ефективно да се разпредели главно към производствени или социални сектори. Затова миналата година по това време имаше голяма стачка. Първо зърнопроизводителите идваха с бентлита и БМВ, след това се усетиха и дойдоха с жигули, да отстояват огромните, включително държавни субсидии. Миналата година ги съкратихме, дадохме на животновъдите, пчеларите, зеленчукопроизводителите. Тази година продължаваме тенденцията да се прехвърлят част от субсидиите към други сектори - главно към животновъдство, и част да се използва за социални нужни - да ни помогне за вдигане на заплатите. Но там имаше доста тежки разговори, защо държавата да не даде 50 млн. лева фонд като евентуална гаранция за суша или за наводнения. Аз категорично се противопоставих, че държавата не е застрахователно дружество. И по същия начин можем да кажем: \"Ако има някакво забавяне в туризма, защо не направим фонд и за туризма?\" С Аню Ангелов имахме също доста разговори. Благодарение на тях дадохме допълнителни пари, за да се вдигнат заплатите на военнослужещите, но срещу това се получи добра реформа - да не се пенсионират, преди да навършат пенсионната възраст. С МВР имахме доста разговори, но стигнахме до темата, че ако няма допълнителна реформа, тогава няма да има допълнителни средства. Там разсъждаваше ръководството, че на този етап не смята за целесъобразно да има такава реформа, и следователно ние пък не дадохме допълнителни пари.


- Верни ли са сметките, че хазната губи 280 млн. лева от по-малките обороти на заведенията поради забраната за тютюнопушене?
- Първоначалните наши сметки показват, че на годишна основа може да се загубят около 220 млн. лева. Засега всъщност не изглежда, че е така, но все пак беше летният сезон. Есента за радост беше по-мека и почти нищо не е загубено досега. Ще видим зимата как ще е. Особено първата, защото хората ще свикнат със забраната с времето - аз съм убеден. Дори това да е загуба от 220 млн. лева на година, съм готов да я понеса, защото здравето на хората е по-важно. И следващите финансови министри ще плащат по-малко за здравеопазване. Така че аз бих определил забраната за тютюнопушене като една от най-големите реформи в целия мандат и за всички сфери.


- Нека се върнем към доходите на хората, тъй като ниското им ниво е основен генератор за общественото недоволство. В едно ваше телевизионно интервю казахте, че до 10-12 г. нивата на доходите у нас ще достигнат средните за Европа. Според Световната банка, дори и да удвоим производителността на труда, ще ни трябват 30 години, за да догоним ЕС.
- Става въпрос да станем нормална средноевропейска държава. Но ние трябва да растем с около 2,5% над средното за ЕС. Тази година Гърция върви с около 7,5% надолу - ние вървим с около 1% нагоре. И ето, за година наваксваме разлика от около 8,5%. Каква е ситуацията тази година - ЕС като цяло върви на минус 0,7%, а ние около 1% плюс, така че маржът е около 1,7% - 2%. Трябва да го удвоим, за да можем след 10-12 години да дръпнем напред. Част от удвояването на разликата в растежа идва от това, че ние всяка година инвестираме все повече в инфраструктура. Следващата година има с 30% в бюджета повече за инфраструктура. По големите проекти 2015-2018 г. ще бъде пикът. В земеделието парите по европрограмите ще стигнат върха си 2016 г., когато ще се изравним със средното за ЕС. Това означава, че до 2016 година всяка година ще се увеличават прогресивно с около 20% плащанията там. И то се вижда, че всъщност сектор земеделие след сектор туризъм е най-силният като процент за икономически растеж. Виждаш как влагаш повече пари и този сектор се развива. Тази година сектор туризъм е дръпнал с 10-12% икономическия растеж.


- Страната ни е в ужасяваща демографска криза. Смятате ли, че повишаването на стимулите за раждане са добра стъпка срещу демографските процеси?
- Не. Чел съм много изследвания, когато бях в Световната банка, че увеличаване на стимулите - просто да се плаща майчинство, по никакъв начин не помага на увеличаването на раждаемостта. Решението дали да имаш дете или не - не е въпрос на това, дали ще получаваш 100 лева допълнително или 50 лв. Трябва да се мисли каква социална политика да се приложи, за да може хората, които са решили да имат дете, да имат добър достъп до услуги. Аз съм убеден, че ако има допълнителни пари, приоритетно те трябва да се дават за строеж на допълнителни детски градини. Даваме допълнителни 30 млн. лева, които са равни на 15 детски градини. Ако построим за 4 години 70 допълнителни детски градини извън бюджетите на градовете, майките вече няма да казват: \"Искам да отида на работа, но няма къде да си оставя детето.\" Всъщност аз съм много по-оптимистичен относно демографската тенденция в България. Тя е толкова отрицателна не толкова защото нямаме достатъчен брой раждания - спрямо броя на семействата в България ние всъщност сме малко над средното за ЕС. Проблемът е, че много млади хора излизат навън и самите те, а и децата им, вече не влизат в анализа за демографията. Най-важното, което може да се направи от гледна точка на обръщане на демографската картина, е създаване на работни места - хората да остават в България.


- Кога може да имаме данъчно дознание?
- Поставил съм задача за данъчното дознание на ръководството на Националната агенция за приходите преди около две седмици. В края на ноември трябва да ми кажат от кои от идеите, които ние и парламентът сме предлагали, могат да направят. В началото на следващата година да тръгнем с проектозакон, който да разписва стъпките. Искам преди изборите да има основа, защото това, заедно с митническото дознание, беше най-трудната ни реформа в приходните агенции. Тя беше универсално бламирана и блокирана от почти всички, защото те съзнават, че ако има такова дознание, и в митниците, и при данъчните ще се промени начинът на устройство на администрацията. И функции, които в миналото са били в компетенциите на МВР, сега се прехвърлят към данъчните и митническите агенции. Има съпротива и вътре в държавната администрация. Факт е, че от 1 януари я направихме в митниците, и тя работи прекрасно. Вече имат 700 дела, от които 450 са завършени в рамките на годината. В сравнение, през миналата година общо имаше около 200 дела, свързани с контрабанда. Факт е, че още тази година акцизите, които ще приберем до края на годината, са по-големи като сума от 2008 г., която беше много силна от гледна точка на икономиката. Та това ще е голяма борба, но смятам, че в момента има добра конфигурация в парламента, и смятам, че ще можем да прокараме база от пролетта на следващата година. Ако това стане, смятам, че ще е голям успех.


- На интернет страницата на финансовото министерство излезе материал, озаглавен \"10 малки, но важни успеха\". Какво искахте да промените, но не успяхте?
- Смятам, че е добре всеки министър да се отчете сега какво е направил и да каже до края на мандата какво смята да направи. В Министерството на финансите не успяхме да направим данъчното дознание. Макар че имах доста разговори с НАП, дори смених заместника, който отговаряше за това, защото той не смяташе, че е възможно да се направи. След това минахме на по-компактна структура в НАП, за да има само двама заместници - единият да отговаря за реформите, а другият за ИТ услугите. Не успях да направя промени в Закона за Сребърния фонд. Убеден съм, че тези промени са полезни и социално, и финансово, но влязохме в много излишни коментари за какво ще се използват парите. В момента парите въобще не се използват - стоят на нискодоходни сметки в БНБ. Ако част от тези пари влязат в търговски банки, те ще могат да ги използват за кредити за малки и средни предприятия. Но още в началото на мандата като го казах, всички скочиха, че ще стане нещо ужасно. Там не стана реформата, а съм убеден, че трябваше да стане. Почнахме твърде късно с реформите в БДЖ. Първият министър на транспорта не искаше да се занимава с това и загубихме близо две години. Сегашният министър е много по-реформистки настроен, но остава малко време. Реформите са доста по-лесни, ако се започват в началото на мандата.


- Не смятате ли, че данък \"лихва\" ще откаже хората да спестяват в банките?
- Не. България беше единствената страна в ЕС, в която няма такъв данък. Във всички останали 26 европейски държави е решено, че това е добра политика. Единственото, за което съжалявам, е, че не съм хванал липсата на този данък в предишните три години. В САЩ се плаща такъв данък и си мислех, че и тук е така. Българите спестяваме доста повече спрямо други държави в ЕС, а и не само. А по време на криза се получи парадокс, че се спестява още повече. Този данък е един от най-леките в ЕС. Първо, защото е 10%, а не като например в Германия, където е 35%. И второ, защото изключихме всички разплащателни и спестовни сметки. Така че около 80% от всички сметки са извън този данък. Останаха около 18%, които са предимно на по-заможни хора. Смятам, че е напълно справедлив, независимо че изтърпях доста критики. Казват: \"Защо правиш такива неща преди избори?\" Първо смятам, че не трябва да има данъчни политики за избори и след избори. Ние не искаме да сме за един мандат на власт. И второ - по този начин взимаме около 130 млн. лева, които отиват за плащане на пенсиите.


- В интервю пред The Times споменахте, че България може да влезе в еврозоната след 5 години. Поддържате ли това мнение?
- За момента не е изгодно за България дори да мислим за влизане в еврозоната, защото това ще ни донесе повече тежести отколкото плюсове. Ние вече имаме големия плюс, а именно монетарна стабилност от това, че левът е вързан към еврото още от самото начало на еврозоната. Междувременно се очертават някои минуси, които искаме да се убедим, че ще избегнем.


- Според вас еврото ще оцелее ли?
- Еврото безспорно ще оцелее, защото освен добър финансов проект то е и политически проект. Това е една от базите за развитие на ЕС. Така че зад него стои не само Европейската централна банка, а и Европейската комисия, и политическият проект ЕС. За мен индивидуални страни, Гърция например, може и да не са след няколко години членове на еврозоната, поне временно. Но бъдещето на всички страни в ЕС е в еврото. За нас другата голяма тежест, която с всички сили ще избегнем, и дори парламентът прие такова решение - бъдещи финансови министри да се съобразяват с него, е, че не искаме данъчната ни политика относно преките данъци да е обвързана с обща данъчна база за ЕС. Овен ако не е нашата данъчна основа. Част от източноевропейските страни плюс скандинавските страни сме на едно и също мнение, както и Великобритания, че общата данъчна система не помага на идеята ЕС. Помага да имаме обща монетарна система, помага да имаме банков надзор. Аз и премиерът сме много активни в разговорите в Брюксел бързо да се отива към общ банков надзор. Защото банковият сектор е много интегриран в Европа и това ще помогне.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация