03.05.2007 г.

Господин Орешарски, има ли място за тревога във връзка с изпълнението на бюджетните приходи през първите месеци на годината?

Да, има известен спад в приходите от ДДС - приблизително толкова, колкото прогнозирахме. Все още обаче е рано за по-надеждни изводи - предстои да анализираме дали сме загубили приходи от укриване на ДДС или ефекта се дължи преимуществено на промяната в режима на облагане и удължаване с около месец и половина на периода за внасяне на данъка. Приходите от останалите данъци са на очакваното равнище.

Преувеличени ли са твърденията, че приходите в хазната са поставени на изпитание, заради промените в режима на събиране на ДДС?

Преувеличени са. В следващите 2-3 месеца очаквам възстановяване на обичайните или близки до тях темпове на събираемост на този данък. Следим много внимателно процеса, имаме готовност да приложим драстични мерки, ако анализите ни покажат високи нива на отклоняване на данъчните задължения извън обективните предпоставки. Също така, подготвяме данъчната администрация за по-ефективна контролна дейност. Знаете, че работим заедно и със  специализираните структури на МВР и Прокуратурата и  използваме и тяхната помощ.

Данъчните намаления излязоха от риториката на политиците, заедно с приемането на бюджета за 2007 година. Обещанието за намаляване на осигурителната тежест с нови 3 % все още е под условие? Смятате ли, че тази стъпка ще да бъде извършена?

Това ще стане ясно в процеса на изпълнение на бюджета. Знаете, че намалението на осигурителната тежест  е записано и в самия закон за бюджет 2007 под условие. Ако имаме фискална възможност за тази стъпка, разбира се че ще я реализираме.

Може ли да се очакват нови намаления в областта на прякото облагане догодина?

Данъчната  е част от общата фискална и финансова политика. Работата по бюджета за следващата година с визия за 2009 и 2010 г. започна. Когато сме готови с основните макроикономически показатели, тогава може да коментираме и детайлите по данъчната политика. Ще търсим резерви в тази посока, но трябва да свикваме с мисълта, че тенденцията на намаление на данъчно-осигурителната тежест е на изчерпване. Ние имаме едно от на-ниските нива на преразпределение на брутния вътрешен продукт в Европа и по-нататъшното му намаляване ще започне да се отразява във влошаване на количеството и качеството на публичните услуги.

Възможно ли е и при какви обстоятелства някои параметри от макрорамката, като инфлация, икономически ръст и др. да не бъдат изпълнени тази година?

Знаете, че България има отворена икономика и в определена степен е зависима  от различните  по характер външноикономически шокове. Страната ни не води активна монетарна политика поради функциониращия Паричен съвет, което натоварва фискална политика с допълнителни, в отделни случаи, дори противоположни функции. Запазвам увереността, че конюнктурата ще остане сравнително благоприятна и ще продължим благоразумната фискална политика, което е предпоставка да се движим в предварително прогнозираната макроикономическа рамка.

Има ли рискове за изпълнението на бюджета като цяло?

Вече неколкократно подчертавах, че бюджетът за настоящата година е най-трудният от последните десет години, с предизвикателства както в приходната, така и в разходната част. С екипа си следим приходните и разходните му парични потоци всеки ден. Не виждам обаче друга алтернатива освен да се справим...

Националната агенция за приходите има ли потенциал да гарантира събираемостта на налозите, при положение че информационната й система още не работи на пълен капацитет?

Новата информационна система е частично въведена, поне основните и модули. Но дори и да се бе забавила още, не е фатално. Как данъчната администрация се е справяла досега само със старите информационни системи? Не оставайте с впечатление, че информационната система, каквато и да е тя, сама събира данъци.

Готова ли е старната ни за ефективно усвояване на европейските фондове? Колко пари сте предвидили за т.нар. кофинансиране от европейските фондове?

Винаги може и да е по-готова. Вижте, усвояването на средствата от ЕС е двустранен процес. Държавната администрация определя процедурите, но бенефициентите са тези, които трябва да бъдат активни, защото те имат възможност със своите идеи и проекти да усвоят  ресурсите, до които има достъп страната. Конкретно на въпроса за националното съфинансиране по Структурни фондове и Кохезионен фонд,  то е в размер на 2.5 млрд лева  за седемгодишния програмен период 2007 - 2013г.  Убеден съм, че началото ще бъде трудно, но също така считам, че в рамките на практически 9-годишния период ще усвоим висок процент от средствата, до които имаме достъп.

Предвиждат ли се нови мерки като противодействие на растящия дефицит по текущата сметка на платежния баланс?

Мерките за противодействие на дефицита по текущата сметка са два типа - контрол върху публичните разходи и реализиране на бюджетни спестявания за ограничаване на нарастването на вътрешното търсене - като текуща мярка, и подобряване на конкурентоспособността и импортния потенциал на икономиката - като дългосрочна мярка. Първата мярка е в основата на бюджетната политика, насочена към постигане на бюджетни излишъци - над 2% в последните две години. Ще запазим тази тенденция и в средносрочен хоризонт. Втората мярка засяга цялата система от икономически регулатори - от данъчната система и усилията за намаляване на прякото данъчно-осигурително бреме до действията по ограничаване на административните режими и подобряване на цялостния инвестиционен и бизнес климат. Понеже никой от икономическия екип на правителството не е кандидат за Нобелов лауреат, няма да измисляме нови мерки, а ще се фокусираме върху прилагане на познатите и доказани такива.

Има ли някакви нови идеи за 2,5-те млрд. лв.  излишък, който се очертава за тази година?

Интересно е това прехвърляне на темата на разговора към натрупването на излишък, след като повечето ви въпроси бяха фокусирани върху очертаващите се по-ниски приходи или върху съмнения, че приходната администрация няма да се справи със задълженията си... Сега на въпроса - когато фискалните цели са реализиране на бюджетен излишък, смисълът на политиката се губи, ако същият се похарчи вместо да се спести. Бюджетният излишък е икономически инструмент за подържане на макроикономическо равновесие в условия на силно вътрешно търсене и нарастващ външноикономически дисбаланс, какъвто е дефицитът по текущата сметка. Не го разглеждайте като пари за харчене, защото това може да се окаже изключително скъпо удоволствие, което обществото ни не може да си позволи.