26.05.2006 г.

Вестник "Срандарт", 26 май 2006 г.

Г-н Орешарски, преди дни бяхте в Лондон на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие. Какви са намеренията й за инвестиции у нас?

Новото в политиката на банката в следващия петгодишен период е постепенното й изтегляне на изток в съответствие с естественото развитие на пазарите. Присъствието на ЕБВР ще намалява в Централна и Източна Европа, а ще се увеличи в страните от ОНД. България и Румъния в следващия 5-годишен период остават в приоритетите  на банката. Очаква се и за двете страни да бъде заделен ресурс от 200-300 млн.евро на година.

За миналата година ЕБВР инвестира у нас 285 млн.евро, с което достигна 1.3 млрд. евро общ ангажимент.

В разговорите в Лондон бяха ли изразени конкретни инвестиционни намерения?

Проведохме официални разговори с президента на ЕБВР Жак Люмиер и с шефа на ЕИБ. И двете банки изразиха готовност за по-активна помощ на страната в подготовката на проекти за усвояване на фондовете на ЕС. През юли в България ще се проведе семинар с участието на ЕИБ и общини. В неформалните контакти с представители на инвестиционните банки бяха дискутирани различни възможности за участие в публично-частни партньорства  най-вече при изграждане на инфраструктурата на страната.

Намалението на данъците  от януари доведе ли до излизане на част от бизнеса на светло?

Това е труден въпрос, който няма еднозначен отговор на този етап. Удовлетворени сме от факта, че приходите от осигурителни вноски не намаляват въпреки понижението на ставката от 29% на 23%. Рано е да се говори, че бизнесът е излязъл на светло, но има тенденции в тази посока. Резултатите за приходи през първите четири месеца са обнадеждаващи. Те са нараснали с около половин милиард лева до 5.5 млрд.лв. Това е значителен ръст.

Справедлива ли е оценката на МВФ от последната мисия ма фонда, че се залагат по-ниски от реално очакваните приходи в бюджета?

Не е лишена от основание. Ако проследим последните години, ще видим, че действително приходите се преизпълняват. Ще се постараем за 2007 г. да приложим един по-натегнат план за приходите и да отговорим на тази бележка на МВФ. Подобни коментари имаме и от Еврокомисията, така, че бележката е важна.

В доклада на ЕК за напредъка на България има критики към контрола върху усвояването на пари от ЕС. Каква е ролята на МФ в този контрол?

Министерството на финансите има важната роля да координира останалите министерства, които са бенефициенти по различни фондове на ЕС. С колегите от другите министерства ще положим доста усилия през лятото, за да убедим комисията до есента, че имаме значим напредък в тази област.

ЕК критикува резултатите в борбата с прането на пари. Имате ли забележки към работата на Агенцията за финансово разузнаване?

Според мен агенцията се справя в основни линии. Но когато един процес се критикува, вероятно винаги могат да се повишат изискванията. През следващите дни ще анализираме много внимателно дейността на агенцията и ще потърсим резерви.

Датата за членство в ЕС ще бъде обявена от ЕК чак през октомври. Това ще създаде ли трудности при приемането на бюджета за 2007 г.?

Не очаквам да има никакви трудности. Ние разработваме бюджета по сценарий ефективно членство в Евросъюза от 1 януари 2007 г.

Можем ли да очакваме с влизането ни в ЕС от 2007 г. да има по-рязко вдигане на заплатите?

Можем да очакваме малко по-голямо увеличение на заплатите, но не защото влизаме в ЕС. Европейският съюз сам по себе си няма да доведе до увеличаване на доходите. Той ще даде други сравнителни предимства на нашата икономика и за по-високо равнище на доходите може да се говори в средносрочен хоризонт.

Какви приоритети ще заложите в бюджет 2007?

Бюджетът за 2007 г. следва правителствената програма и приоритетите от коалиционното споразумение. Но приоритетът, който се откроява в най-висока степен, е ефективното ни членство в ЕС.

Отделните министерства заявиха ли колко пари искат да харчат през следващата година?

Те винаги искат да харчат повече, отколкото е възможно. Това е нормално. Но в хода на диалога се достига до балансирани решения.

През 2007 г. ще можем ли да си позволим развързване на разходите и бюджетен дефицит?

Прогнозите ни за състоянието на текущата сметка през 2007 г. не показват, че можем значително да охлабим фискалната политика. Реализирането на определен излишък ще бъде измежду целите на следващата бюджетна година.

Влизането ни в ЕС ще доведе до загуби на приходи от ДДС. На каква стойност ще бъдат те?

Предварителните оптимистични оценки са за загуби на 10% от приходите от ДДС. Искам да подчертая, че това е най-добрата цифра спрямо първата година на членството на страните, които влязоха в ЕС през 2004 г. Правим всичко възможно, за да изградим информационните ни връзки със системите в Брюксел, така, че при ДДС-то да имаме надеждна информация за т.нар. вътрешно-общностни доставки и придобивания.

Това ли е причината да кажете, че бюджет 2007 ще бъде по-тежък за последните 15 години?

Съвсем определено го заявявам. От гледна точка на съставянето и балансирането този бюджет ще бъде най-тежкият заради новите предизвикателства. На първо място това е вноската ни в бюджета на ЕС в размер на около 620 млн.лв., или над 1.2% от БВП. Освен това прогнозираме да усвоим 1.2 млрд.лв. от фондовете на ЕС, които са 2.4% от БВП. За тези пари трябва да осигурим кофинансиране. И от трета страна е по-големият риск в приходите, свързан с евентуални загуби от ДДС. Някои от тези загуби са очевидни от сега и се дължат на смяната на режима на облагане с ДДС. Например автомобилите втора ръка няма да бъдат облагани с ДДС. Само това предполага загуби за бюджета от 200 млн.лв.

Бизнесът настоява да се връща ДДС при покупка на нов автомобил. Приемате ли тези искания?

Не сме готови на никакви промени, които намаляват приходната част на бюджета за 2007 г.

Министърът на здравеопазването поиска ДДС за лекарствата да се връщан в болниците. Одобрявате ли идеята?

Не одобрявам никакви идеи за намаляване на приходите от ДДС. Този данък е основен фискален инструмент. Можем да дискутираме различни други облекчения в подоходния и корпоративния данък. При ДДС следващата година системата е подложена на риск от доста големи загуби. В някои страни от Източна Европа загубите стигат до една трета. В тази ситуация да се лансират и подкрепят допълнителни загуби не е рационално.

Да очакваме ли данъчни намаления от 2007 г.?

Мислим за тях. Отсега ще кажа, че няма да бъдат толкова агресивни, колкото миналата година, когато си позволихме да преотстъпим на бизнеса и домакинствата близо 1 млрд. лв. - 620 млн.лв. от осигурителната тежест и над 200 млн. от данък общ доход.

МВФ препоръча да се намалят осигуровките. Това ли е най-адекватната промяна в облагането?

Разсъждаваме върху такава промяна. Позицията на МВФ е мотивирана от добрия резултат, който отчетохме след намалението на осигурителната тежест с 6 пункта от януари.

Корпоративният данък у нас е един от най-ниските в Европа. Може ли да спечелим, ако България приеме ролята на данъчен рай?

В данъчен рай едва ли ще се превърне. Но другият вариант който обмисляме е евентуално ново намаление на корпоративния данък. Но крайното решение ще вземем през септември, когато окончателно окомплектоваме бюджета.

Какво ще промените в данъка върху доходите?

Промените в този данък също са в работен стадий. Това, което със сигурност ще се опитаме да направим, е да повишим необлагаемия минимум. Всички останали досегашни идеи са работни.

Докъде ще вдигнете необлагаемия минимум?

В порядъка на 190-200 лв., не повече.

От 2007 г.ще се облагат ли доходите от лихви на българите?

Не.

Ще има ли ново вдигане на акцизите от 2007 г.?

Акцизите на цигарите и алкохола догодина няма да се променят. Леко ще се увеличи акцизът за горивата, както беше по предварителния график. Акцизът на безоловния бензин се предвижда да се увеличи от 530 лв. на 585 лв. за 1000 литра. Съобразно ангажиментите ни към ЕС трябва да въведем акциз върху електрическата енергия, но стъпката е изключително малка - 50 стотинки и 1 лев за мегаватчас съответно за бизнеса и бита. Това реално няма да повлияе на сметките за ток на домакинствата.