23.01.2013 г.

| Российская газета | 23.01.2013 г. |

- Не е тайна, че в някои държави от Европейския съюз се отнасят предпазливо към капиталите, които идват от Русия, издигат изкуствени препятствия по пътя към Европейския съюз. Съгласен ли сте, че точно сега руските инвестиции могат да помогнат на България да се справи по-бързо с икономическата криза?

- Симеон Дянков: Съгласен съм. Сега инвестициите от Русия са много важни за нас. Последните няколко български правителства изпитваха опасения по отношение на руския капитал. Нашето правителство има друго мнение по този въпрос. Уверени сме, че близостта между нашите култури е добра основа за взаимни инвестиции.Така че сега България е отворена за руския капитал. Искаме да привлечем колкото се може повече руски инвестиции в българската икономика. При това ние разбираме, че България, от своя страна, трябва да осигури добри условия за инвеститорите. С други думи ние не делим капиталовложенията например на инвестиции от Русия и инвестиции от Европейския съюз. Нещо повече - добре разбираме, че в условията на криза не бихме могли да разчитаме на щедри инвестиции от Европейския съюз. Така че руският капитал придобива все по-голямо значение за нас.

- Според Вашето експертно мнение, след колко време ще приключи кризата в еврозоната?

Симеон Дянков: През последните четири години експертите посочиха именно проблемите на еврозоната като основна заплаха пред световната икономика. Според мен през 2013 г. Европа ще спре да бъде риск номер едно. Америка ще „отнеме\" първото място на еврозоната. И за това е виновна не само американската фискална политика. В самия край на 2012 г. Европа можа да постигне няколко обнадеждаващи резултата. Бяха сключени споразумения в три важни насоки. Първо, на 16 и 17 декември миналата година страните се споразумяха за въвеждането на единен банков надзор до края на м. март. Наистина трябва да бъдат уточнени някои технически подробности. Предполага се, че единният банков надзор ще започне да функционира от 1 април 2014 г. Това е голяма крачка по пътя на икономическата интеграция на Европа. Второ, от 1 януари 2013 г. започна да действа Европейският механизъм за стабилност заедно (и това е третото) с така наречените фискални правила. Така че тези три решения, взети заедно, гарантират, че 2013 г. ще бъде напълно успешна за еврозоната от гледна точка на финансовата стабилност, която вече няма да бъде глобален риск номер едно. За нас обаче в Европейския съюз остава нерешен главният проблем - проблемът за икономическия ръст. Прогнозите за 2013 г. не са успокоителни: ръстът на БВП в Европейския съюз ще бъде 0 процента. Така стояха нещата и през 2012 г. В тези условия остава отворен въпросът благодарение на какво Европа смята да запази конкурентоспособността си? В България намерихме своя отговор на този въпрос. От една страна, реформи. Между другото, през 2011 г. в България проведохме пенсионна реформа. С вашите министри, отначало с Алексей Кудрин, а сега с Антон Силуанов, разговаряхме много на тази тема. Нещо повече, по време на последната ни среща по молба на руската страна предоставихме описание - анализ на това как в България беше извършена пенсионната реформа. Преди да се срещна с Вас говорихме отново на тази тема с господин Силуанов. От друга страна, България взе решение за себе си да се постарае да се върне на пазарите в онези страни, с които от столетия сме имали и продължаваме да имаме добри отношения. Става дума преди всичко за Русия и Украйна. През последните десетилетия явно позабравихме, честно казано, тези пазари. Що се отнася до Европейския съюз като цяло, според мен засега няма ясно формулиран отговор на въпроса какво трябва да се прави, за да се възстанови ръстът на БВП. За съжаление, Европейският съюз много дълго търси изход от икономическата криза, поради което ни остава твърде малко време, за да разберем какво да правим занапред и как да гарантираме ръст на БВП. Ако през следващите шест месеца положението не се промени коренно, ако за това време не разработим ясен план за по-нататъшни действия, ще възникнат много по-сложни социални проблеми, свързани с безработицата и с общоевропейския спад на конкурентоспособността.

- Във Варшавския договор Съветският съюз и България се клеха взаимно във вечна дружба, след това дойдоха времена, когато в София наричаха Москва едва ли не главен враг на младата българска демокрация. Какво представлява сега Русия за България?

Симеон Дянков: За България Русия винаги е била държава, към която ние, българите, се отнасяме много положително. Между другото, тази година се навършват 135 години от Освобождението на България от Османско иго. Прекрасно помним, че много голяма роля при освобождението са изиграли именно руските войници. Българският народ винаги се е отнасял с голяма любов към руския народ, към руснаците, към Русия като държава. Наистина през последните двадесетина години топлите отношения между нашите страни на държавно равнище донякъде охладняха. Аз обаче считам, впрочем такова е мнението и на българското правителство, че е дошло време да бъдат поправени грешките и да бъде върната топлината в българо-руските отношения. През последните десет години нашите държави съсредоточиха вниманието си върху икономическите отношения през призмата на енергетиката. Сега обаче се стараем да покажем (и според мен, успешно), че българо-руските отношения могат и трябва да бъдат много по-богати, отколкото да се свеждат единствено до осъществяването на енергийните проекти. Туризъм, култура. Ние имаме обширни интереси и големи планове. Преди четири години например на практика беше прекратен културният обмен между нашите страни. Сега се стремим да го подновим. През тази година в Русия ще проведем голяма изложба на български икони. А в България бихме искали да видим много повече образци на руското изкуство. Още през март в София ще бъде открита изложба на Верешчагин. Впрочем нямаме намерение да забравяме и за икономиката. Значително трябва да бъдат разширени и засилени нашите отношения и в тази област. Не е тайна, че предишните български премиери обръщаха по-голямо внимание на Европа. А сега, от една страна, Европейският съюз е в застой от икономическа гледна точка. Затова за нас е изключително важно да се върнем на руския пазар. От друга страна, културните връзки между България и Русия са толкова силни, че направо е грехота да не ги използваме.

- Не трябва да забравяме и това, че руските туристи играят немаловажна роля за приходната част на държавния бюджет на България. Какво прави София, за да могат руските граждани да забравят за предимствата на турското крайбрежие и да пожелаят да дойдат в известните български черноморски курорти Златни пясъци или Слънчев бряг?

Симеон Дянков: През 2012 г. България беше посетена от рекорден брой туристи от Русия - почти два милиона курортисти. Става дума за тридесет процентен ръст в сравнение с 2011 г. При това през последните три години броят на руските граждани, които са избрали именно България като място за почивка, се е удвоил. Една от причините за този рязък ръст според мен беше решението, взето през март миналата година, да бъде разрешено влизането в страната без българска виза за онези руски граждани, които вече имат валидна многократна шенгенска виза. Проведохме специално проучване и се оказа, че 40 % от руските граждани, които идват на почивка в България, вече имат валидна шенгенска виза. Сега искаме на направим следващата стъпка: обсъжда се предложението да започнем издаването на български визи за руските граждани още на летището, веднага след пристигането им в България. Надявам се, че още през тази година ще успеем да осъществим тази идея. Успоредно с това вече повече от година водим преговори с руското правителства за това как да направим Русия по-достъпна за българите, които проявяват огромен интерес към вашата страна. Става дума преди всичко за изключително високите цени на самолетните билети. Сега от руските авиокомпании единствено „Аерофлот\" извършва полети до България. Бихме искали да се споразумеем за разширяване не спектъра от компании, което, както се надявам, ще даде възможност да се намалят цените на билетите. Сега един билет струва около 600 евро. Ако вземем за пример едно тричленно семейство, цената става почти астрономическа за българите. А много наши граждани действително биха искали да разгледат красотите на Москва, Санкт Петербург и други руски градове.

- Ще помогне ли проектът „Южен поток\", към който в края на миналата година се присъедини и България, за извеждането на българо-руските отношения на като цяло качествено ново ниво?

Симеон Дянков: Да, ще помогне. През ноември 2012 г. ние действително подписахме споразумението за „Южен поток\". Това е много важен и за Русия, и за България проект. И двете страни действително са заинтересовани от това той да се окаже успешен. Според мен „Южен поток\" е прекрасна възможност се покаже как трябва заедно да се работи по проекти, които са взаимноизгодни и добре разработени. Това е пример за качествено сътрудничество. За разлика от други споразумения, които предишни български правителства са подписвали. Да вземем например АЕЦ „Белене\", покрай чието строителство много дълго време се водеха, а и досега се водят разпалени спорове между съответните български и руски компании. Именно такива зле подготвени проекти слагат своя негативен отпечатък върху българо-руските отношения.