02.07.2012 г.

| 30.06.2012 | БНР | ч. Събота 150   
Водещ: И още акценти от приключилият Европейски съвет в Брюксел. Освен с решението за банките, той ще се запомни и с това, че след него в Европа ще действа още един пакт за растеж и заетост. Той предвижда 120 млрд. евро да бъдат мобилизирани за работни места и икономически стимули и се отнася за всичките 27 страни от Евросъюза. Половината от нужните пари ще дойдат от Европейската инвестиционна банка, чиито капитал беше увеличен за тази цел. Другите 60 млрд. ще са от пренасочване на усвоени еврофондове. Заместник-финансовият министър Боряна Пенчева  не очаква България да бъде засегната от това. Дори напротив. Ето как заместник-министър Пенчева  описа основното в този нов пакт.
Боряна Пенчева: Той е документ, който очертава три ключови области на действие. Първо - кои са националните политики за растеж и заетост и това е, че те ще са в унисон с това, което нашето правителство прави - фискална консолидация, подкрепяща растежа. Тоест, ограничаване на всички административни текущи разходи, но инвестиции в сектори, които водят до растеж, като инфраструктурата, с това, което ние правим. Ограничаваме дефицита, но инвестиции в секторите за растеж. По отношение на европейските политики в този пакт бяха очертани областите, като задълбочаване на вътрешния пазар, единен цифров пазар, единен патент, намаляване на регулаторните бариери в Европейския съюз, изграждане на единен енергиен пазар. Като цяло ние подкрепяме тези мерки, но тук премиерът отново изрази нашите особени мнения и възражения в областта на данъчната политика. Има консенсус по одобряване на регламенти за подобряване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, но ние отново изразихме нашата позиция, че преките данъци са национален приоритет, национална отговорност. Това, което днес се случи е, че започна да се говори много повече за растежа. Този пакт за икономически растеж и заетост е един важен политически документ. В него се предвиждат и 120 млрд. евро финансов ресурс, които ще бъдат допълнително мобилизирани, именно за растеж и заетост.

Репортер: Може ли да изясним нещо друго? Понеже около тези 120 млрд. евро има страшно много въпросителни. Първо не е ясно, кои са тези най-уязвими страни, към които ще бъдат насочени парите. После не е ясно, кога, какви проекти, какво се случва. Ние имаме ли шанс да се възползваме?
Боряна Пенчева: Не беше в такива детайли, както можете да предположите. Държавните ръководители не са го дискутирали. Това е оценката на ефекта от новите мерки. Количествена оценка да се каже - тази страна получава толкова, онази толкова, няма...

Репортер: Поне някакви приоритети?
Боряна Пенчева: ... Но приоритети са това - младежка заетост, насърчаване на малките и средни предприятия, улесняване достъпът на финансиране на малки и средни предприятия. Този пакт за растеж и заетост е на Европа на 27-те града.

Репортер: А тези 60 млрд., за които се говори тук, че идват от преструктуриране. Те в крайна сметка идват от страните, които имат неусвоени и неразплатени пари, нали така?
Боряна Пенчева: Точно така. Да очакваме това, да доведе до много по-бързо ускоряване на усвояването на Европейските средства.

Репортер: А очакваме ли да сме потърпевши? Примерно, наши неусвоени пари, да отиват в този фонд?
Боряна Пенчева: На този етап ние нямаме неусвоени пари. В края на тази година вече ще влезе в действие първото правило N+3, така че ние не очакваме. Напротив - полагат се огромни усилия, да усвоим максимално и с тези нови възможности се очаква още по-бързо да се усвои. Важен елемент от дискусията беше бъдещата финансова рамка. Това, което е хубаво, че в заключенията на съвета влезе изричен текст, за важността на кохизионната политика. Нещо, за което Полша, Вишеградската четворка, и което последователно България се е борила, вече има изричен текст, който казва, че кохизионната политика е важен инструмент за растеж и заетост. Ние подчертахме отново нашите приоритети - запазване на значението на кохизионната политика, дори при намаляване на бюджета на рамката. Запазване на плащанията по Общата селскостопанска политика, дори при намаляване - запазване на тези страни, които са под средното равнище на Европа. Увеличаване на средствата за „Извеждане от експлоатация на закрити ядрени мощности". Този приоритет беше посочен и от Литва, и от Словакия. И в крайна сметка в приоритетите в документа, се появи освен растеж, заетост, конкурентоспособност и конвергенция, сближаване. Така че оттук нататък, след тези политически приоритети, предстои и дискусията по конкретните инструменти, в рамките на финансовата рамка.