19.12.2009 г.

"Капитал", 19.12.2009 г. - 20 стр.

Вера Денизова

Симеон Дянков се връща от Америка, за да заеме "центъра" в икономическия екип на ГЕРБ

Как ще се справите с балансирането на бюджета за следващата година? Отсега има много искания за по-големи разходи в средата на годината, отделно изникват и нови непредвидени плащания.

Бюджетът за 2010 г. ще е балансиран. Заложихме на консервативни допускания за следващата година, макар че не изключваме и вариант, при който икономиката излиза по-бавно от очакваното от кризата.

От друга страна, България трябва да подаде конвергентната си програма към ЕК (основният документ, който представя макрорамката и бюджета на страната пред Брюксел) до края на януари. Прогнозата за спада на икономиката за тази година се промени и има голяма вероятност в програмата да заложим и по-добра прогноза за 2010 г. Това автоматично ще се отрази на приходите в бюджета. Когато конвергентната програма влезе за разглеждане в Министерския съвет, ще предложа и начин, по който да се разпределят евентуалните допълнителни приходи вследствие на подобрените икономическите показатели. Например - 25% от тях да влязат автоматично във фискалния резерв, а останалите могат да се разпределят като текущи разходи през 2010 г.

Ще предложа да бъде изготвен списък с приоритетни области, които биха получили допълнително финансиране, ако наистина имаме такава възможност. При реформа в здравеопазването сме обещали още 350 млн. лв. за този сектор. Преди няколко седмици поисках от всички министри да определят кои са им приоритетните плащания. Те също ще влязат в този списък, подредени по важност.

- Каква ще е ревизираната ви прогноза за развитието на икономиката за 2010 г. ?

- Поискал съм от Агенцията за икономически анализи и прогнози да изготви нова прогноза за основните макроикономически показатели за следващата година. Самият факт, че тази година се очаква по-малък спад на икономиката, означава, че базата за следващата година се вдига с 1.4 процентни пункта.

Очаквам новата прогноза за 2010 г. да е готова до третата седмица на януари. На тази база ще знаем предварително с колко повече пари ще разполагаме.

- Това означава ли, че няма да ни е нужно допълнително финансиране и няма да се пускат извънредни емисии държавни ценни книжа или пък да се пласират еврооблигации?

- В момента се разработва цялостен анализ за това какви са различните опции за допълнително финансиране при нужда. Сформирана е работна група, в която участвати независими икономисти и представители на банковия сектор. До края на годината работната група трябва да излезе с мнение за това коя е най-подходящата от всички опции. А те са евробондове, заеми от Световната банка, ЕИБ, ЕБВР, вътрешен дълг. Четвъртата опция е да се усили ходът на листването на eнергийни дружества на борсата. Задачата на тази експертна група ще е да реши кой ще е най-добрият вариант при нужда от допълнително финансиране. Но засега аз не виждам такава нужда.

- Към края си е преструктурирането на приходните агенции. Но за широката публика все още няма конкретни резултати.

- Все още реформата не е приключила, за да даваме оценка на резултатите. Те ще са видими след януари, когато ще са приключили окончателно промените и в двете агенции. Но по предварителни данни за ноември и Националната агенция по приходите, и Агенция "Митници" имат по около 50 млн. лв. повече приходи спрямо предходния месец и спрямо ноември предходната година.

Спадът на събираемостта до момента се дължеше главно на намалелия внос на горива. Ако миналата година "Лукойл" е внасял около шест танкера на месец, сега вносът е около 2-3. И ако се видят резултатите на Агенция "Митници" извън София (където е регистриран например "Лукойл"), всички регионални структури отчитат по-висока събираемост. Аз съм доволен от начина, по който протича реформата и в двете агенции, и затова през 2010 г. сме предвидили около 400 млн. лв. повече приходи спрямо тази година при прогнозиран спад на икономиката от 2%.

- Докъде стигна реформата в държавната администрация?

- Изисках от всички министерства да си представят плановете за оптимизация. Някои министерства са предложили над 15% оптимизация на администрацията. Но има и такива, които успяха да намалят състава си само с около 3%. Например МВР. Но направеното дотук е една първа стъпка.

Оттук нататък ще се работи по две направления. Едното е по-цялостна стратегия за реформа в държавната администрация, в която фокусът ще е оптимизация откъм повтарящи се дейности или дублиращи се звена в отделните ведомства. Този анализ се изготвя от експерти от Министерския съвет и от финансовото министерство и ще е готов до средата на февруари. Дотогава трябва да е готов и анализът за системата, по която се определят възнагражденията на държавните служители. В момента например експертите, които се занимават с еврофондове, взимат повече от началника на отдел, заместник-министъра и министъра, а реално нямат по-големи отговорности от тях. Допълнително се получават някои изкривявания в заплащането чрез т.нар. допълнително материално стимулиране (ДМС).

- Ще бъде изготвена нова система, по която се определят заплатите и бонусите на администрацията?

- Точно така. В този доклад ще представим нова система за формиране и на базисното заплащане, и на бонусите. В момента ДМС-то в повечето министерства реално не е стимул, тъй като се дава на всички. А логиката на бонусите е да се получават от тези, които са заслужили. Трябва да има връзка между извършена работа и получено възнаграждение.

- Имаше идея бюджет 2010 да е обвързан с направените от министерствата съкращения в техните ведомства. Защо не се получи?

- Успяхме само частично. Тези министерства, които достигнаха до 15% оптимизация, получиха 80% от спестените разходи допълнително към фонд "Работна заплата". Поощрихме отличниците, но не сме наказали останалите.

- Така не се ли увеличава рискът колкото повече се отлага реформата в администрацията, толкова по-трудно да се случи тя?

- Има такъв риск, но се събраха много реформи. За мен най-важни бяха тези в приходните агенции и затова прекарах най-голяма част от времето си в НАП и в Агенция "Митници". Знае се, че в миналото там е имало и най-много корупция, особено в митниците. Ако тези системи не се изчистят, не се въведе ред и прозрачност в тях, след няколко месеца ще е много трудно. Аз съм оптимист, че имаме още 4-5 месеца оттук нататък за промени в останалите държавни структури.

- Ще има ли здравна реформа?Предложенията за промени срещнаха голям отпор.

- Срещу всяка реформа има отпор. Понякога е гласна, понякога е невидима за медиите. Първият тест беше тази седмица, когато парламентът прие промените в Закона за здравното осигуряване. Премиерът е поставил задача до края на февруари да е готова базата, на която се остойностяват клиничните пътеки. Върху тази задача вече работи екип от експерти от Министерството на здравеопазването и от финансовото министерство. Ако това остойностяване се приеме, ще тръгне и втората част от реформата.

- Преди време изказахте лично мнение като финансист, че е по-добре надзорът върху банковия сектор и върху останалите финансови институции да бъде обединен. Кога и по какъв начин може да стане това?

- Много от страните в ЕС вървят към единен надзор. От глобална гледна точка големият урок от тази криза е, че нямаше достатъчна регулация върху небанковия финансов сектор. По-важното за България е, че до момента финансирането за бизнеса се доминираше от банките. А оттук нататък в страната ще се развиват останалите финансови институции и логично надзорът там трябва да се засили и концентрира.

Разговарял съм още преди три месеца с управителя на БНБ Иван Искров и той пое ангажимент неговият екип да изготви доклад, който да служи като база за обществен дебат. Докладът вече е готов. В хода на дебатите ще се реши какви ще са функциите на този единен надзор и се надявам тогава да се избистри и въпросът дали да е към БНБ или не.

- Този дебат провокира още един - дали по този начин всъщност няма да се създадат предпоставки да бъдат освободени част от хората в КФН, които бяха назначени предсрочно от предишното правителство?

- За мен това е вторична тема. Ако целта на единния надзор е тази, тя може да се постигне по-лесно, отколкото да се изготвят нови закони.

- Търговските банки предложиха няколко идеи за подобряване на икономическата среда в България. Правителството се ангажира да изготви анализ и да отговори кои от мерките могат да бъдат приложени. Докъде стигна този процес?

- От тези 12 мерки, които представиха банките, като най-важни се очертават две. Едната голяма тема, около която се обединиха частен бизнес, банки и правителство, е, че трябва да има бързо решение на въпроса със закъсняващите плащания на държавата към частния сектор. След няколко разговора с премиера, представители на бизнеса и на банките решихме да изискаме всички сключени договори от ведомствата и до няколко седмици да направим пълен разбор къде какво се дължи, дали работата е свършена и дали има незаконни анекси към част от договорите. В средата на януари вече ще имаме готов списък и ще можем да започнем да се разплащаме масово. През декември също ще има някои разплащания, но те ще са основно по договори, сключени от регионалното министерство, тъй като министър Плевнелиев вече е минал през този процес.

Втората тема е, ако има нужда от външно финансиране, по какъв начин може да се направи така, че да се помогне и на бюджета, и на банковата система. Надявам се на този въпрос да имам отговор през следващите седмици.

Останалите предложения са свързани или с облекчаване на регулации, или с промяна в закони и имат за цел изчистване на някои процедури. До средата на февруари върху тях ще работят нашите юристи.

- Да разбираме ли, че предложенията на банките са срещнали принципното одобрение на правителството и сега се търси консенсус как те да се случат на практика?

- Точно така. Дори и консенсус по голяма част от тях вече има. Въпросът е да се изготвят предложенията за законодателни промени и след това да се прецени кога те могат да влязат в парламента и с каква мотивация.

- Заявихте толкова много разплащания към частния сектор през януари. Това няма ли да натовари бюджета?

- Януари традиционно е месецът с най-големи приходи. За 2009 г. януари е бил с излишък от 900 млн. лв. Затова, ако има месец, в който е изгодно да се правят разплащания, то това е януари. Така че се надявам, че ще можем да се разплатим до март.

Една част от тези договори обаче са били сключвани с ясното съзнание, че за тях няма осигурено финансиране в бюджета. Като имахме среща с представители на строителния сектор, аз и премиерът ги попитахме защо сте подписвали такива договори, а техният отговор беше, че в миналото винаги са се плащали от излишъка. Моят отговор е, че в бюджет 2009 г. не пише нищо по тази тема. Така че аз не мога да платя нещо, което не е бюджетирано. За този тип договори може би ще трябва да минем през Народното събрание, за да изчистим задълженията. Все още се съветвам с моите юристи. Има случаи, в които част от сумите са разписани с анекси и също се проверяват. Появяват се и казуси, при които всичко е фактурирано, договорът е изряден, но услугата или доставката не е извършена.

- Към момента безспорните договори са за около 230 млн. лв. От тях 110 млн. лв. са на регионалното министерство, a 120 млн. са на други министерства. Всичко останало трябва да мине през сито.

- Ако трябва да обобщим - до края на тази година ще се плаща част от 110 млн. лв на строителния сектор, за които обявихме на предходното заседание на Министерския съвет. До края на февруари ще се разплатим по останалите договори, които са фактурирани и безспорни и по наши сегашни изчисления възлизат на около 340 млн. лв.

- А по линия на еврофонодвете? Държавен фонд "Земеделие" ще получи през декември около половината от сумата, която е нужна, за да сеизплатят европейските субсидии за земеделците.

- Разплащанията започват от 1 декември и могат да продължат до края на юли. Но, най-общо казано, се надявам да се изплатим до края на януари.

- Оптимист ли сте за това, че през следващата година България ще бъде приета в европейския валутен механизъм ERMII?

- Тази седмица бях на официален обяд с премиера, с външния министър и с новия президент на ЕС Херман ван Ромпой. Целият обяд мина в разговор по темата защо България е толкова фокусирана върху кандидатурата си за ERM II и как това помага за финансова и политическа стабилност на страната. И от тази гледна точка в края на миналата седмица премиерът заяви, че влизането в еврозоната е външнополитически приоритет номер едно на правителството за този мандат. Така че вече имаме политическата воля на всички в правителството.

Ние покриваме формалните критерии за ERMII. Така че ще си подадем кандидатурата в момента, в който конвергентната ни програма бъде одобрена от ЕК.

- Как ще ни се отрази случващото се в Гърция?

- Това прави кандидатурата ни по-трудна, защото ЕК и ЕЦБ сочат към Гърция и питат каква е гаранцията, че след като влезе в еврозоната, България ще запази публичните си финанси в добро състояние. На нас гаранцията ни е, че ние ще сме прозрачни и постоянно ще каним МВФ, ЕК и ЕЦБ да идват в България и да ни правят одити. Ние трябва да покажем, че сме различни в сравнение с всички останали страни от региона. Бил съм на посещение на финансовите министри на почти всички страни от еврозоната и съм разговарял с тях по тази тема.

- Кои са реформите, които няма да успеете за започнете в този мандат?

- Оптимист съм, че всички реформи, за които отговарям аз, до края на следващата година ще са ако не завършени, то ще са поне започнати. Защото продължавам да съм привърженик на тезата, че реформи се правят в първата година на управление на едно правителство.

Голямата реформа, която е извън моя ресор,ена съдебната система. Без да покажем напредък в тази област, винаги останалите страни ще имат едно наум за нас.

- Какви са амбициите на финансовия министър?

- До края на мандата България да е в еврозоната. Другата ми цел е да излезем от кризата максимално бързо. Първите ми няколко месеца могат да се опишат като бюджет, бюджет, бюджет и намаляване на дефицит. Оттук нататък темата вече е как да постигнем икономически растеж. Това е задачата ми за коледните и новогодишните празници.

- В кои случаи бихте се отказал от поети ангажименти?

- Мислим много сериозно какви ангажименти поемаме, за да не се налага след това да се отказваме от тях. Въпросът е дали кризата няма да се окаже по-дълга от очакваното. Затова всяка вечер между 10.30 и 11.30 следя световните икономически новини и между 5 и 6 сутрин правя същото, за да имам идея какво се случва в международен план.

- Преди време бяхте заявил, че една от темите, по които разговаряте най-много с премиера Бойко Борисов, е реформата в здравната система. Кои са останалите теми?

- През последните четири месеца и половина една трета от времето си прекарвах в работа върху бюджета, една трета беше за здравеопазване и останалото време - за всичко останало. Напоследък темата, по която си говорим най-много с премиера, е еврозоната.

Единствената промяна, която исках да започнем сега, но не успях поради липса на време, е в начина, по който се управлява държавната собственост. Там е нужна структурна реформа.

- В каква посока?

- Трябва да има окрупняване на управлението на държавните предприятия, така че то да не е съсредоточено в отделните министерства. Сега понякога се получава конфликт на интереси, защото държавното дружество работи в сфера, която министерството регулира. Затова идеята е всички компании да влязат в една структура. Но все още не сме обсъждали каква точно трябва да е тази структура и на чие подчинение да е. Но ми харесва идеята за Агенция за държавна собственост, която да отговаря за всички компании, в които държавата има някакво участие.

- Стана ясно, че предишното правителство е сключило споразумение с търговските банки и БНБ. Все още ли е в сила?

- Не е прекъснато, но документите са в прокуратурата и изчаквам сигнал оттам и чак тогава ще решим каква да е следващата ни крачка, за да направим този процес по-прозрачен. Договорът си съществува, но не се използва.

- Кое е най-голямото предизвикателство за вас в България?

- Тук съм от над шест месеца. Най-голямото предизвикателство след 20 години извън страната и семейство, което не е живяло в България, е да се приспособим към живота в София. Чак сега обаче обстановката се поуспокои, за да можем да навлезем в социалния живот на столицата.

***

Профил

Преди няколко месеца Симеон Дянков пое финансовото министерство в труден за икономиката на България период с обещание да стабилизира публичните финанси и да изведе България от кризата. Като вицепремиер в кабинета "Борисов" той координира работата на министерствата с икономически профил, наблюдава и секторите образование и спорт. Под негово ръководство започнаха реформи в администрацията, образованието, здравеопазването. Доскоро бе познат като главен икономист по финанси и частно дело в Световната банка. Създател е на едно от най-тиражираните издания на банката - годишния доклад DoingBusinessReport. Дянков е магистър и доктор по международни търговски и финансови отношения в Мичиганския университет и е сред 100-те най-цитирани икономисти в света.