20.02.2015 г.

| БНТ, „Панорама" | 20.02.2015 |

Водещ: Финансовият министър Владислав Горанов и 8 млрд. евро дълг за три години. Добър вечер.

Владислав Горанов: Добър вечер.

Водещ: Предпочитам да боравим с 8 млрд. евро, а не с 16 млрд. лева, защото това е конкретното число, нали така?

Владислав Горанов: Точно така.

Водещ: Какво обаче има в тези 8 млрд.? Какво има, за какво ви са те?

Владислав Горанов: За да можем да си плащаме сметките като държава. А какви са сметките на държавата за периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2017 г. е лесно установимо. Ние имаме да погасяваме 6 млрд. евро вече поет дълг. Вече поет дълг от българското общество, от българската държава в различни етапи, по голямата част от които, между другото в последните няколко години откакто държавата е на дефицит, и 2 млрд. евро за финансиране на част от дефицитите, които сме планирали да поемем до края на 2017 г.

Водещ: Тоест това не са нови пари, а това са пари за падежи, предишни падежи и бъдещи дефицити, така ли?

Владислав Горанов: Това е вариант за обяснението. Не са нови пари. По-голямата част от тези пари ние вече сме ги изхарчили в предишни периоди и в предишни години. Част от тези пари са защото не успяваме да започваме да харчим колкото изкарваме.

Водещ: Вярно ли е, че сте сложили в сметката вече разплатени падежи?

Владислав Горанов: Не и това е лесно проверимо. От 1 януари 2015 г. до 31 декември 2017 г. държавата има да връща почти 6 млрд., с няколко милиона по-малко, почти 6 млрд. евро. През същия период стратегията за бюджетно управление предвижда, за съжаление и формирането на 3,2 млрд. - 6 млрд. 390 млн. в лв. дефицит - превишения на разходите над приходите. Аз не съм съгласен, че трябва да имаме дефицит, но не успяваме да се приближим между приходната и разходната част с темпото, което успявахме в първия мандат на нашето правителство и ако не искаме да имаме дефицит ние трябва много бързо да орежем разходната част на бюджета.

Водещ: Дефицитите не почнаха ли от първото ваше правителство?

Владислав Горанов: Дефицитите почнаха от първото наше правителство. След няколко благоприятни години, в които управляваше тройната коалиция с премиер Станишев, тогава имаше излишъци, можеше да има и още по-големи излишъци, но изкушенията за разходи в едно управление винаги са големи. Тогава се генерираха излишъци и нивото на държавния дълг спадаше. За съжаление, от финансовата криза и от някои неблагоразумни решения в края на 2008 г. и през 2009 г. отворихме разходната част на бюджета до такава степен, че приходите не я покриват. Оттам нататък, ако искаме да харчим със същите темпове ние трябва да търсим пари от някъде, за да покрием тази дупка. Когато, дори в житейски план, искате да харчите повече отколкото изкарвате вие имате само два сценария: или да си разпродавате имуществото, което на ниво държава се нарича приватизация или да взимате от съседа или, от който е готов да ви даде заеми, за да покривате недостига във вашия бюджет.

Водещ: Как избрахте точно тези банки - четири банки?

Владислав Горанов: За пръв път, между другото, се проведе конкурс, за пръв път.

Водещ: Не им ли се отблагодарявате за предишни услуги - т.е. за КТБ?

Владислав Горанов: Те едва ли носят вина за КТБ.

Водещ: Не, отблагодарявате се на банките за това, че са ви поели бремето при КТБ?

Владислав Горанов: След 7 ноември, но не 2017-та, а 2014-та година, когато се наложи да поемем управлението на страната в един дълъг период на безвремие, ние знаехме, че най-важното нещо като първа задача е да възстановим усещането за стабилност и за държавност. И първия ход, който трябваше да бъде направен това е да гарантираме изплащането на влоговете на българските граждани, които са имали лошият шанс да вложат своите пари в лошо управляваната КТБ. Това е един огромен ресурс, който ние бързо трябваше да върнем на хората чрез гарантиране на ликвидността на Фонда за гарантиране на влоговете - заем от държавата. Оказа се обаче, че в 2014 година не е изненадващо за опозицията... Тогавашното правителство не успя да направи добре сметките и дефицитът, който те планираха за 2014 година да бъде само 1,5 млрд. финишира двойно. Същият този дефицит трябва да се плати. Освен него може да нямат вина пряка, може да го приемем за техен исторически мал шанс, защото колегата Гечев е в други такива неблагоприятни периоди за държавата е бил във властта. Но по време на тяхното управление фалира една системна банка. И какъв беше изборът на новото управление освен да върне парите на хората.

Водещ: Въпросът е, че тези четири банки се отзоваха...

Владислав Горанов: Ние поканихме 19 банки с конкретни параметри и им казахме - нямаме време за извървяването на една дълга и сложна технологична процедура по емитиране на дълг на международните пазари - коя банка е съгласна, 19 питахме и има документи разбира се за това. И понеже чувам, че колегите искат прокуратурата да се занимае с този въпрос, по-големият проблем ще бъде ако прокуратурата се занимае с всички емисии през периода, откакто България емитира дълг на външните пазари. Но за емисията, за която аз съм отговорен нямам такива притеснения. 2014 година в края изпратихме писма до 19 големи банки и казахме кой иска да помогне да даде заем на българското правителство при условията на това, че след това ние ще направим емисия на международните пазари и ще ви върнем до няколко месеца същите тези пари. В модерния свят това се нарича bridge to bond. Мостови заем към последващо емитиране на облигации на международните пазари. Най-добрите условия, които се дадоха бяха от тези четири банки, които първо изявиха желание да предоставят 1,5 млрд. евро заем техни средства на българското правителство в рамките на 6 месеца при добри условия; и второто, което бяха съгласни, е да продължат заедно с българското правителство в усилията за една средносрочна програма, в която те да бъдат посредници на правителството в отделните периоди, когато то реши да емитира дълг, за да финансира недостига от средства, формиран, разбира се, не само от неблагополучията във финансовата сфера, а и това, че ние много години живеем на дефицит.

Водещ: Въпросът е, че една от тези банки е замесена в международен скандал. Това не ви ли притеснява?

Владислав Горанов: Първо, периодът, за който се реферира, е 2005-2007 г. HSBC е една от най-големите банки в света. Аз не бих имал спокойствието на г-н Гечев да отправям такива сериозни обвинения.

Водещ: Още нищо не е отправил тук той.

Владислав Горанов: Той тук не е отправил, но животът не почва тук и днес. Такива сериозни обвинения към една от най-големите банки в света - не само като ритейл, а въобще като обем на активи. Тъй като оронването на такъв имидж на една огромна финансова институция... Както аз не си позволявам да говоря лошо за която и да е българска банка,  първо защото не е разумно, второ защото не съм сигурен дали това, което кажа, че повлияе добре или лошо на имиджа на една банка, която оперира на територията на България. Общо взето искам да кажа следното: аз няма никакви притеснения с имиджа и капацитета на HSBC Group да помага на българското правителство като посредник на емитиране на дълг на международните финансови пазари. Ако г-н Гечев се чувства комфортно в това да оронва престижа на една от най-големите банки в света, аз съм силно притеснен да не би пък банката да не вземе да потърси обратно сметка от това как си позволява...

Водещ: Да не я подсещаме. Не е ли проблемът точно в комуникацията обаче? Защо не обяснихте идеите си поне на съюзниците в парламента предварително? Май и с пенсионните фондове ги поставихте пред свършен факт по същия начин, пак вие.

Владислав Горанов: Нека да ги разделяме двете теми. Но и в двете теми няма липса на комуникация, има липса на разбиране. По отношение на пенсионните фондове имаше достатъчно предварителни разговори какви са намеренията на управляващото мнозинство, или поне на ГЕРБ, по отношение на универсалните пенсионни фондове, да въведе възможността за избор на хората, тъй като няма гаранция, че моделът работи така, че да защитава интересите на хората и да гарантира устойчиви и адекватни пенсии.

Водещ: А защо за дълга нямаше?

Владислав Горанов: За дълга разликата я правим в следното: първо, това е един много сложен технологичен процес, който не може да бъде обясняван във всичките си детайли като технология, не защото не трябва, а защото това има опасност да увреди интереса на същите тези български граждани, на които не се обяснява. Тъй като това е едно състезание между купувач и продавач за най-изгодната цена. И ако продавачът знае каква цена очаква купувачът, той със сигурност ще му я предложи. Но да приемем, че това е елементарното обяснение. И за дълга, още в 2014 г., когато искахме разрешение от българския парламент да сключим споразумение с тези 4 банки за 1,5 млрд. евро мостови заем, в мотивите към законопроекта, ако си направите труда да ги прочетете, е описана стратегията за бъдещето. Само че стратегията за бъдещето, което казва, че ще вървим към многогодишна програма и избор на посредници, които да ни дадат възможност многогодишно да управляваме този процес по поемането на дълг, след като сме наясно, че няколко години подред ние имаме да падежираме огромни обеми вече изхарчени пари и след като прогнозираме, че следващите няколко години ние няма да успеем като общество и като държава да върнем разходите до размера на приходите, тоест да се простираме според чергата си, най-справедливо и най-нормално, най-естествено, дори заради самия дебат, да не се повтаря година след година, беше да сключим едно споразумение - и пак казвам, още2014 г. честно в мотивите правителството каза на българския парламент, че иска да прави многогодишна програма за посредничество по отношение на управление на дълга, ние избрахме това като подход и това реализирахме. Абсолютна предвидимост. Но дори обстоятелството, че на 6-ти подписах, упълномощен от правителството, договорът за посредничество и впоследствие предложихме на Народното събрание ратификацията на този договор, защото без нея той е недействителен, тоест няма такъв договор, дори периодът от подписа на министъра на финансите на 6-ти,  в петък, качването на сайта на Народното събрание в понеделник, какво се пада, 9 февруари, до реакцията на опозицията, която е естествена, и до реакцията на партньорите, която вероятно също има определени основания, е времето, в което тече дебат. Времето, в което се търсят обяснения. Дадохме си дори още повече време, за да можем да си кажем на нормален човешки език, че всъщност, първо: от този договор не произтичат никакви задължения за Република България, освен, ако решим да емитираме дълг, ние дължим определена такса, съобразена с обема на емитирания дълг. Ако не емитираме дълг и българският парламент не разреши на правителството да поема дълг 2015, 2016, 2017 г., което се определя с годишния закон за държавния бюджет, то тогава българското правителство да си търси ресурс на вътрешния пазар, ако може и ако иска, или да бъде така добро да си балансира бюджета, за да не се налага да връща заеми.

Водещ: Последно, с едно изречение. Какво обещахте на патриотите и АБВ, за да ви подкрепят в сряда?

Владислав Горанов: Нищо на никого не сме обещавали. Тази спекулация  евтина, колегите са в правителството. Не е заради цена на сделка. Обещах им и днес им подписах на колегите една такава банкнота, шегувайки се с тях. Благодаря на Мая, че ми...

Водещ: Мая Манолова.

Владислав Горанов: Мая Манолова. Все пак тя е жив човек, депутат, колега, били сме заедно в парламента. Благодаря на Мая. Премиерът може малко да ревнува, че той не е върху банкнота, но обикновено 100 години след смъртта някой го слагат върху парична единица. Аз съм готов на Мая винаги да ѝ благодаря искрено. Получи се, как да кажа... Дори в опита за политическо заиграване с темата, ефектът е поне в две насоки. Първо - чувствам се жив класик; и второ - една много важна тема може да бъде разказана по различни начини. Колегите в опозицията са напълно в правото си да се опитат да извлечат максимален дивидент от тази тема, вероятно припомняйки си, че и предишната опозиция извличаше дивиденти от темата за дълга. Разликата обаче в подхода е следната: когато аз, Менда Стоянова и други колеги от ГЕРБ критикувахме БСП и ДПС във формата, в който управляваха в предния мандат, ние ги критикувахме, че поддържат дефицит, с което задължават бъдещото общество. Поддържат дефицит и правят този дефицит не в името на икономическия растеж или не в името на някакви по-ефективни цели и задачи, а просто защото консуматорски искат да управляват по-голяма разходна част на бюджета. И между другото знам, че спекулирам и изяждам част от времето на г-н Гечев, но ще кажа само една дума. Цената на правителството, което и да е то, трябва да се мери не през оборота на плащания и погашения, а през обема дефицит, който то е генерирало. Защото рано или късно този дефицит трябва да бъде платен. Горанов и ГЕРБ, участвайки в това правителство, и всички, които го подкрепят, плащат 6 милиарда евро стара сметка. Ако обаче ние не я платим, тогава става гръцки сценарий, ако не искаме да си плащаме сметките.

Водещ: Добре. Благодаря ви.