ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: ОБРАТНОТО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС Е МЕХАНИЗЪМ, НАСОЧЕН СРЕЩУ ДАНЪЧНИТЕ ИЗМАМИ
15.08.2012 г.
14 август 2012 / 16:47 | Мнение | Радио \"Фокус\" София
Людмила Петкова, директор на Дирекция „Данъчна политика\" в Министерството на финансите, в интервю за предаването „Финанси на фокус\" на Радио „Фокус\"
Водещ: Госпожо Петкова, какво представлява механизмът на обратното начисляване на ДДС?
Людмила Петкова: Механизмът на обратното начисляване на ДДС е различен от общо приложимото начисляване. В общия случай, когато доставчик е данъчно задължено лице, при доставката доставчикът начислява ДДС-то, издава данъчна фактура, получателят по доставката плаща ДДС-то и съответно ползва начисления данък като данъчен кредит. При обратното начисляване, доставчикът в самата фактура написва основание за неначисляване на ДДС, т. е., обратното начисляване. Данъчно задължен е получателят по доставката. Той начислява данъкът с протокол, включва този данък в дневника на покупките и ползва данъчен кредит, съответно вписва го и в дневника за продажбите. Този механизъм, към момента, се прилага само за определени стоки. Правителството изготви искане за дерогация този механизъм да се прилага за определени зърнени и технически култури.
Водещ: Какво печелят с него зърнопроизводителите? Какъв е ефектът върху тях?
Людмила Петкова: Тази мярка ще има положителен ефект, както върху приходите от ДДС в бюджетните приходи, така и за съответните лица, които търгуват с тези стоки. Първият положителен ефект: по-високи приходи за бюджета. Ефектът за самите лица е гарантирана защита, т. е. Механизмът предпазва от нелоялна конкуренция лицата, които участват на този пазар. Освен това се освобождават допълнителни оборотни средства за тях. Тъй като начислявайки данъка, самите те не го плащат на доставчика - те го начисляват с протокол. Ползват данъчен кредит, включват го и в дневника за покупките и в дневника за продажбите. И всъщност те печелят като оборотни средства този данък. За тези лица има още един положителен ефект: коректните икономически оператори са защитени от некоректни доставчици на тези стоки.
Водещ: Защитени как?
Людмила Петкова: Защитени, тъй като, примерно, при един некоректен доставчик се получава така: да кажем доставчикът начислява ДДС. Следващият, който е коректният получател, той ползва данъчен кредит. Но, ако доставчикът не е внесъл този данък в бюджета, всъщност на получателя няма да бъде признат данъчният кредит. А с обратното начисляване, той начислявайки данъка, получателят след това го вписва и в дневника за покупките, и в дневника на продажбите, с което има право на данъчен кредит. Защото той е данъчно задължен за данъка. По този начин в цялата верига при доставка на тези стоки всеки е защитен от предходен некоректен доставчик.
Водещ: А дали няма някакви вратички, с които това да се избегне?
Людмила Петкова: Вратички няма. Защото се счита и от самата Европейска комисия, че това е един от най-ефективните механизми за предотвратяване на данъчните измами. Всички измами, които се основават на фиктивни фактури, на фиктивни сделки, на липсващи търговци, всъщност този механизъм ги спира.
Водещ: Как ще влияе този механизъм по веригата „зърно-брашно-хляб\"?
Людмила Петкова: Този механизъм се отнася само за непреработени зърнени технически култури. Всъщност, когато вече зърното се преработи на брашно и на хляб се прилагат други правила. В момента, в който се преработи този продукт, да кажем пшеница, от пшеница се преработи на брашно, вече на брашното се прилага общият режим на начисляване на ДДС. Т. е., от доставчика. Механизмът действа само докато се продава стоката в необработен вид. В момента, в който стоката претърпи някаква преработка, за нея важи общият ред на начисляване на ДДС от доставчика. И съответно получателят да ползва кредит, на база на начисленото и внесено ДДС от доставчика.
Водещ: Т. е., този механизъм предпазва от злоупотреби със скрити количества, със скрити цени, с общо заплащане?
Людмила Петкова: Да. Има и още един положителен ефект. Да кажем, един получател по доставка на зърнени култури начислява ДДС-то с протокол и го включва в дневника за покупки и продажби. Но, ако примерно той изнесе това зърно или примерно осъществи износ или вътреобщностна доставка, които са освободени от ДДС, т. е., не се начислява ДДС, този данъчен кредит в общия случай, както, ако доставчикът го беше начислил и той го ползва като данъчен кредит, той ще трябва да подаде декларация и да иска този данък да бъде възстановен от бюджета. А в този случай той няма да има данък за възстановяване. Т. е., няма да има, примерно, едни средства, които да са платени и след това да е необходимо да изчака определен период от време, които да бъдат възстановени от бюджета. Няма да има такива оборотни средства, които той да очаква да се възстановят от бюджета и които да са му блокирани. Всъщност, основното за бизнеса е, че се освобождават едни оборотни пари.
Водещ: И в резултат на този механизъм, пазарът на зърно става по-оперативен.
Людмила Петкова: Става по-оперативен. И всъщност, това е механизъм, който създава благоприятна ситуация, както за бюджета, така и за данъкоплатците. Т. е., за търговците с тези зърнени и технически култури.
Водещ: Казахте, че очакваме дерогация от Европейската комисия. Какво искаме и какво е възможно да получим?
Людмила Петкова: Май месец изпратихме искане за дерогация от ЕК. Искането беше прието на заседание на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет и след това на заседание на Министерския съвет. В дерогацията ние искаме, този механизъм, за обратното начисляване, да се прилага за определени зърнени и технически култури. Те са изброени в искането за дерогация, за 4-годишен период. И всъщност комисията има един период от 3 месеца, в който, ако е съгласна с искането на България, съответно подготвя проект на решение съответно до Съвета на ЕС и там се разглежда от всички държави членки. Трябва да са съгласни, за да се предостави дерогацията. ЕК изпрати на България писмо, с което преди да подготви проекта на решение, иска съгласието на нашата страна, да се намали срокът за дерогацията на 2 години. Тъй като до сега тези решения, които са издавани от Съвета на Румъния, на Унгария в момента предстои да се издаде такава дерогация, са за срок от 2 години. Ние подготвяме отговор до ЕК, който ще бъде разгледан на заседание на Съвета по европейски въпроси на 20 август, съответно на 22 август от Министерския съвет. И ще бъде изпратен на ЕК за подготвяне на документите за изпращане към Съвета на ЕС.
Водещ: Резултата кога очакваме?
Людмила Петкова: Цялата процедура по дерогацията е след изпращането на проекта на решение от комисията. Съветът трябва да се произнесе не по-късно от 5 месеца. След излизане на решението на съвета предстои промяна в Закона за ДДС, т. е., да се определи този механизъм за кои точно зърнени и технически култури ще се прилага. Но всъщност комисията предлага този 2-годишен срок не само на България. В момента Румъния има действаща дерогация. Предстои да се издаде решение за дерогация на Унгария, на Полша и на България, разбира се. Те предвиждат този 2-годишен срок, за да могат държавите, които са поискали такава дерогация, да имат достатъчно време да въведат други мерки, които съответно да предотвратят данъчни измами и отклонения от данъчно облагане.
Водещ: Този механизъм, ако Ви разбрах правилно, влиза в сила с въпросната дерогация?
Людмила Петкова: Въпросната дерогация ни дава 2-годишен срок. Той влиза в сила като променим нашия Закон за ДДС. Но просто ние няма как да го промени предварително, преди да сме получили решението от Съвета на ЕС, защото те там описват условията, които ние трябва да прилагаме. В момента, в който се получи решението, имаме готовност да бъдат променени разпоредбите и съответно приети от Народното събрание, за да влязат в сила.
Водещ: Полезността на нашия разговор е, че запознаваме, освен слушателите, а и всички онези, които се интересуват и които са убедени, че ще имат ефект от обратното начисляване на ДДС за зърното.
Людмила Петкова: Да, действително. И се вижда, че този механизъм е полезен, както за данъкоплатците, така и за бюджета. А действително той е една от най-ефективните мерки за борба с данъчните измами. И е насочен към некоректните. Коректните икономически оператори могат да очакват само ползи от този механизъм.