10.02.2012 г.

Интервю на заместник-министър Боряна Пенчева за в. „168 часа".

Г-жо Пенчева, вярно ли е, че предстоят промени в Закона за Сребърния фонд с цел по-активното му управление?
- Като член на управителния му съвет и като гражданин смятам, че е необходимо да се оптимизира управлението му. Миналата година се опитахме, за да има малко по-висока доходност, да държим средствата на тримесечни влогове, но законът ни ограничава. Като се съпоставят депозираните пари на Сребърния фонд с инфлацията, се получават огромни загуби. За 2008 г. сме загубили 56,5 млн. лв., за 2009 г. поради това, че инфлацията се е забавила, сме загубили по-малко - над 17 млн. лв. За 2010 г. - 68 млн. лв., за 2011 г. - над 25,5 млн. лв. Въпросът, който аз си задавам, е дали не е крайно време да се предприеме нещо, за да защитим тези средства? Едва ли ще допуснете подобно нещо с вашите лични пари. В случая е необходимо да се предприемат действия при минимален риск. Имаше много работни групи и обсъждания, предстоят още дискусии за промени в закона, които няма да са драматични, но трябва
да се търси оптималното управление на тези средства при нисък риск. Това мога да кажа към днешна дата, тъй като предстои все още много експертна работа. Съществуват разнообразни инвестиционни възможности, които биха предотвратили загуби.
- Има слухове, че парите ще отидат в банки, а след това държавата ще ги прибере под формата на ДЦК?
- Към днешна дата ДЦК-тата са един много стабилен инвестиционен инструмент. Това е оценка на инвеститорите, не наша. Рисковата премия на страната пада, защото в чужбина преценяват, че рискът намалява. Това е външната оценка на инвеститорите за макроикономическата и фискалната политика на правителството. На последния търг за ДЦК търсенето три пъти превиши предлагането. Затова на този етап мога да кажа само, че ще предоставим информация за предложенията за промени в закона, когато сме готови.
- Може ли да се окаже, че парите, претопени през ДЦК, ще отидат за плащане на външния дълг през 2013 г.?
- По данни на БНБ към края на миналата година имаме ръст на спестяванията. Домакинствата държат на депозит в банките 30,9 млрд. лв. Това е огромен ресурс. Нарастването на спестяванията на домакинствата и гражданите е с над 13%. Тоест в нашата икономика има пари. Сега трябва да направим така, че те да заработят. В такъв случай защо да ходим да търсим заеми отвън? Имаме стабилен бюджет и няма никаква заплаха за финансирането му. След като има доверие в нашата икономика, ние ще търсим най-добрия отговор, за да може да гарантираме плащанията по старите облигации и финансирането на бюджета. Това е моят коментар.
- С тези ДЦК не се ли изпомпва ликвидиостта на икономиката?
- Нашата банкова система има капиталова адекватност от 17%, в момента в ЕС се дискутира ниво от 12 на сто според изискванията на "Базел Ш". Освен това ликвидността на банките ни е много добра.
- Но банките не отпускат кредити, защото им е по-изгодно да си държат пари в ДЦК?
- Не сме предложили такова количество ДЦК, което да "изпомпа" ликвидността. Освен това банките имат и ресурси, които се изнасят. Въпросът за кредитирането в страната е по-широк - да не говорим, че няма достатъчно готови проекти, които да бъдат кредитирани. От една страна са банките, които имат висока капиталова адекватност и ликвидност, от друга страна е бизнесът, който трябва да е предприемчив. Истината е, че чисто психологически хората продължават да спестяват, вместо да инвестират и да увеличават потреблението си. Но това е нормална закономерност предвид резултатите от миналата година. Постигнахме стабилност и както и премиерът подчерта на тази основа сега трябва да се създава икономически растеж.
- Кои аспекти от новия пакт на ЕС засягат пряко България?
- На 31 януари бе публикуван окончателният вариант, който предстои да бъде подписан на 1 март, след което ще бъде ратифициран от парламентите на страните-членки на ЕС. Договорът се очаква да влезе в сила на 1 януари 2013 г. Въпреки че България не е страна от еврозоната, съгласно чл. 14 има възможност да се присъедини към целия договор или към част от него. Ние се присъединихме към част трета за фискалната дисциплина и координацията на макроикономическите политики. След нашето членство в еврозоната ще се присъединим към договора в неговата пълнота. Основната идея в глава трета е да се гарантира бюджетна дисциплина, да има фискални правила, които да залегнат в националните законодателства и стриктно да бъдат спазвани. Това бе и политиката, която нашето правителство провежда още с националния фискален пакт. В последната редакция на договора на ЕС от 31 януари има уточняващи промени, без да е променена логиката. Съгласно чл. 3 от глава трета средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит е 0,5 % спрямо БВП. Ако дългът е до 60%, структурният дефицит може да достигне до 1%. Ние няма да имаме никакъв проблем, тъй като България покрива тези показатели. По предварителните оценки дефицитът за 2011 г. на касова основа е 2,1%. На начислена основа е 2 на сто. Структурният баланс, изчислен по методологията на ЕС, е 1^%. За тази година, съобразно одобрения бюджет, нашият дефицит на касова основа ще е 13 %, а на начислена - около 13 на сто, като структурният дефицит ще е 0,9%. Тоест още преди договорът да е влязъл в сила през тази година, ние ще бъдем в съответствие с изискванията. При това без никакви допълнителни ограничения или данъчни промени.
- Каква е нашата средносрочна цел?
- За всяка страна е индивидуално, но за България е изчислено тя да е 0,6% структурен дефицит към 2014 г. В това отношение нямаме никакви основания да се безпокоим. Според мандата на парламента бе предвидено договорът да не ни обвързва с финансови ангажименти и това е спазено. Няма да има и промени в данъчното законодателство. Имаме достатъчно време, за да преценим точно как ще бъдат отразени ангажиментите ни по договора в националното ни законодателство.
- След като това е договор за координация, може ли да бъдем принудени в един момент да си уеднаквим данък печалба, както настоява Германия примерно?
- Не, целта е да има ясен ангажимент, който да е законодателно закрепен - всички правителства да сведат структурния си дефицит до по-ниски приемливи нива. Както и да има координация на икономическата политика. Самата дума "координация" не трябва да ни плаши. И до момента има координация в това отношение. През първата половина на годината всички страни членки ще съгласуват своите национални програми за реформи и програмите за изпълнение на фискалните си политики. Така че и сега има координация. Целта е да има координация и на данъчната политика в посока предотвратяване на данъчни измами и други лоши практики. Отдавна се говори, че е необходимо да има сътрудничество между данъчните администрации, да се обменя информация, да бъде облекчен процесът на изчисляване и събиране на данъци. Наистина е необходимо по-задълбочено сътрудничество за предотвратяване на данъчните престъпления в рамките на единния пазар. Затова митническите и данъчните администрации следва да работят по-тясно. Същевременно считаме, че данъчната политика е национален приоритет и определянето на данъчните ставки следва да става с национално решение. За нас това е изключително важно, защото нашата икономика е догонваща и това е едно от конкурентните ни предимства. Затова сме твърдо решени да го запазим. Още повече че не се налага според европейското законодателство да променяме това. Новият договор за стабилност, координация и управление следва да стане част от първичното законодателство на ЕС, като в Лисабонския договор се предвижда изрично, че данъчната политика е национален приоритет.
- За да се намали структурният дефицит, ще се наложи ли намаляване на разходите?
- Към днешна дата отговаряме на показателите и не се налага никакво преправяне на бюджета или напрежение в разходната част. Наистина изпълнението е добро. За миналата година при заложен дефицит 2,5% в крайна сметка постигнахме дефицит на касова основа 2,1% , което с почти 381 млн. лв. по-добър резултат. Така че начинът, по който се планира бюджетът, е реалистичен и изпълнението е по-добро от очакваното. Засега нищо не ни дава основание да очакваме проблеми в това направление.
- Някои експерти казват, че има рискове, защото нашите приходи са много чувствителни. Няма ли опасност, ако има проблем със събираемостта, да не си изпълним ангажимента за структурен дефицит?
- Чувствителността на приходите е съизмерима с тази на 27-те страни-членки на ЕС. У нас не се наблюдава повишена чувствителност. Както и не очакваме някакви сътресения от икономическия цикъл, които да са необичайни и да се отразят само на България. Предвид на ситуацията, в която беше Европа от миналата година, нашето планиране на приходите е доста консервативно. Полагат се и непрекъснати усилия за подобряване на събираемостта на данъците и повишаване ефективността на НАП и на Агенция "Митници". Свързването на касовите апарати, повишаването на административния капацитет и подобряването на системите за контрол вече дадоха резултати. Събираемостта се увеличава и нищо не ни дава основание да смятаме, че програмата няма да бъде изпълнена.
- Въпреки прогнозите, че износът може да намалее заради кризата в ЕС?
- Това вече е отчетено при планирането на бюджета, както и забавянето на европейската икономика. В това число и на немската като двигател на растежа. Необходимо е да се разширят пазарите ни извън ЕС, като там вече се наблюдават оптимистични тенденции. Има ръст, който би могъл да компенсира намалението на износа за Евросъюза.
- В новия договор на ЕС има ли препратки към пакта "Евро плюс"?
- В последния вариант единственото споменаване е в преамбюла, в исторически контекст. В глава 4 са изчистени всички препратки към него, като текстът ясно разписва целите на тази икономическа координация.
- Тоест няма ги идеите за замразяване на доходите съобразно производителността?
- Няма такова изискване. В процеса на конвергенция е допустимо растежът на доходите от труд да изпреварва производителността на труда в краткосрочен план. Към нас няма такова изискване, но за да има устойчиво развитие, следва растежът на доходите да е обвързан с производителността на труда, за да няма негативен ефект в средносрочен и дългосрочен план. Затова трябва да се стимулира икономическата активност, да се произвежда повече добавена стойност, да се откриват повече работни места и да се гарантира по-висока производителност на труда. През 2011 г. наблюдавахме по-висока производителност на труда и имаме основата за увеличение на доходите от труд.
С новия договор на 30 януари се прие и декларация, благоприятстваща икономическия растеж и неговото повишаване. Бяха поставени много знакови акценти като борбата с безработицата, създаването на нови работни места с ударение върху младежката заетост между 15 и 24 години; подкрепа за малките и средните предприятия, които са гръбнакът на европейската икономика, финансирането им и т. н. На практика Европа прави това, което ние си поставихме за цел за тази година - да гарантираме финансова стабилност, но и растеж.
- След като договорът изисква реформи, у нас работи ли се вече по тях, или ще следваме старата Национална програма за реформи?
- Работим по актуализацията й. Имаме нови идеи за икономическия растеж и те ще бъдат отразени в нея, като документът трябва да е готов към 15 април. Министерството на финансите е координатор, като в работната група участват представители на ресорните министерства и социалните партньори, след което програмата ще бъде обсъдена с неправителствения сектор и парламента.