16.07.2012 г.

ИНТЕРВЮ | Der Standard |13 юли 2012 г.

 

Финансовият министър на България Симеон Дянков настоява за данъчна автономия на страната си.

Симеон Дянков критикува остро кризисната политика на ЕС и обяснява защо страната му би могла да има полза от гръцката криза.

 

Щандард: Еврозоната се намира в дълбока криза. Стреми ли се въпреки това България към членство в нея?

Дянков: Да, дългосрочната ни цел си остава присъединяването към еврозоната. Засега обаче искаме да изчакаме и да видим в каква посока ще се развие тя, въпреки че изпълняваме количествените критерии дефицит, дълг, инфлация и дългосрочен лихвен процент.

 

Щандард: А в каква посока тогава трябва да върви еврозоната?

Дянков: Нужни са ни институции. Сега системата на еврозоната се гради на прекалено малко стълбове. Общата парична политика със сигурност не е достатъчна за запазване единството на икономиките. Има смисъл да се въведе фискалният пакт и общ банков надзор, защото банките в Европа са много силно интегрирани. В България 72 % от активите на банките са в ръцете на институции от еврозоната.

 

Щандард: Най-накрая Съюзът се споразумя в основни линии за общия банков съюз.

Дянков: Той е неотменна част от европейското пространство. Банковият съюз обаче дойде много късно. Европейската централна банка разполага с време само до края на годината, за да очертае рамките на банковия съюз. Не мисля, че това е възможно. По технически причини. Смятам, че ни е нужна една година, за да реализираме банковия съюз.

 

Щандард: Но така няма ли да се загуби ценно време? Ситуацията на финансовите пазари става все по-напрегната.

Дянков: Определено е твърде късно. Много от решенията бяха предвидими през 2010 г., като това че Гърция се нуждае от драстично облекчаване на дълга. Ако бяхме дали ход на решенията, когато станаха наложителни, т.е. преди две години, щяхме да си спестим тази допълнителна година стагнация, започнала от средата 2011 г. Но Европа прекалено много се колебае. Когато се върнах в България, за да стана финансов министър, попитах Лари Съмърс (бел. от 2009 г. той е икономически съветник на американския президент Барак Обама) за съвет. Той каза само: „Във време на криза пазарите реагират много бурно и правителството също трябва да реагира така." Европейската парализа е увеличила разходите по тази криза най-малко три пъти.

 

Щандард: Но фискалният пакт, т.е. обещанието за в бъдеще да се правят по-малко дългове, не помага много с оглед на турбуленциите на пазара.

Дянков: Финансовите пазари принципно реагират на убедителната политика. Но еврозоната е в ситуация, от която вече не може да излезе без ЕЦБ. За тези две години загубихме много ценно време. Сега ЕЦБ трябва да започне да купува държавни облигации.

 

Щандард: Финансовите регулатори обаче се съпротивляват срещу прекалено голямото изкупуване на държавни облигации.

Дянков: ЕЦБ научи нещо ново. Благодарение на италианеца Марио Драги тя определено се сдоби с повече смелост. Преди това ЕЦБ се държеше така, сякаш стабилизирането на еврозоната не е нейна задача и направи значително по-малко отколкото например Федералният резерв на САЩ.

 

Щандард: Доколко икономическата криза в Гърция застрашава и българската икономика? Според икономистите растежът тази година почти напълно ще замре.

Дянков: Живеем в трудно съседство. Напоследък и Румъния се превърна в проблем за всички, Сърбия също има някои трудности. Бих искал да видя страната ни като най-стабилната в региона. От началото на кризата наблегнахме сериозно на бюджетната дисциплина и тази година засега имаме балансиран бюджет. Колкото и да е странно, кризата в Гърция би могла даже да ни помогне в средносрочна перспектива.

 

Щандард: Каква полза може да има България от нея?

Дянков: Голямата несигурност в Гърция привлече гръцките спестявания в българските банки. Освен това в България бяха регистрирани 3000 фирми заради силното увеличаване на данъчното бреме в Гърция. У нас данъчните ставки са по-ниски, 10% данък върху доходите, 10% корпоративен данък.

 

Щандард: Но когато влезе в сила фискалният пакт, може да последва хармонизиране на данъците. За това например претендира Франция.

Дянков: Ако при реформирането на еврозоната се прокрадне идеята за хармонизиране на данъците, ще последваме примера на Дания и Швеция да не бързаме да въвеждаме еврото. За нас хармонизирането на данъците е непреодолима спънка. То би представлявало опасност не само за нас, но и за икономическата конвергенция в цяла Европа.

 

Щандард: Дълги години сте работили в Световната банка и сте проследявали процеса на наваксване на много развиващи се страни. Какви са поуките? Как може да се стимулира растежът и конвергенцията?

Дянков: Необходими са не само икономически, но и политически институции. При трайна политическа нестабилност растежът винаги е труден. При една разумна правова държава обаче страните, дори тези, в които изначално ситуацията е трудна, като например вътрешни държави без излаз на море и без природни ресурси, могат да изправят икономиката си на крака. Такива примери има достатъчно в Азия, Латинска Америка и дори в Африка.

 

Щандард: А каква роля играе помощта за развитие?

Дянков: В много случаи тя затруднява перспективата за растеж. Две трети от средствата просто се пропиляват. Известна помощ за развитието със сигурност е необходима, но ние се нуждаем не толкова от финансова помощ, колкото от институционална подкрепа. Изградените с финансова помощ улици най-често водят до вилата на държавния глава. (Лукас Зустала, Дер Щандард; 14.07.2012 г.)

 

Симеон Дянков, 42 г., е финансов министър и вицепремиер на България от 2009 г. Икономист по образование, той е работил 14 г. в Световната банка.