24.08.2021 г.

Dir.bg| 24.08.2021 г.

 

Въпрос: Г-н Василев, страната ни се намира в няколко кризи едновременно, очаква се и четвърта вълна на COVID. Всичко това затрудни икономиката, блокира секторите, очакват се нови разходи за здравеопазване, социални помощи, подкрепа на бизнеса. Смятате ли, че страната ни е финансово подготвена за новата вълна на коронавируса и очаквате ли финансовата стабилност, която имаме към момента, да бъде запазена до края на годината?

Асен Василев: С предложената актуализация на бюджета, която в момента се разглежда от парламента, ще бъдем напълно подготвени да посрещнем нова COVID-вълна от порядъка на тази, на която станахме свидетели миналата година, когато, знаете, месец и половина - два бяхме в изключително тежко положение. Предвидени са средства и за социалните системи, за пълно финансиране до края на годината, в това число и за увеличение на пенсиите. Предвидени са средства за подкрепа на бизнеса в размер на 430 млн. лв., както и са предвидени средства за всички медицински разходи до края на годината. Между другото, възстановени са и буферите на МВР и на Министерството на правосъдието. Най-вероятно между първо и второ четене ще се наложи да се предвидят малко допълнителни средства за посрещане на потенциална бежанска вълна на границата. В момента текат точните разчети от МВР и Министерството на отбраната какво ще е необходимо, така че да посрещнем бежанската вълна. Всичко това се случва при намаляване на заложения в бюджета за т.г. дефицит. Благодарение на бизнеса, икономиката се възстанови доста добре във второто тримесечие. Към момента приходите са по-високи, отколкото са очаквани, и до края на годината очакваме допълнителен приход от около 2 млрд. лв. общо. В същото време допълнителните разходи са около 1.8 млрд. лв., т.е. с 200 млн. лв. намаляваме предварително предвидения дефицит. Така че финансово страната е стабилна, средства има, ако завърши процесът по актуализация на бюджета, ще имаме и възможност тези средства целево да ги  разходваме, така че да подпомогнем всички ключови системи в страната.

Въпрос: Наскоро станахме свидетели на рекордно повишение на цените на електроенергията, на газа,  което затрудни бизнеса предвид ситуацията в момента. Някои започнаха да затварят мощности, други предвиждат такива, работодателските организации дори заплашиха с евентуални протести. Може ли по някакъв начин служебното правителство да противодейства на така стеклата си ситуация?

Асен Василев: Може и то противодейства. Има две неща, които се случиха. ТЕЦ "Марица Изток 2" излезе на пазара, така че това доведе до намаляване на борсовите цени, тъй като се повиши предлагането. От гледна точка на Министерството на финансите, през Българската фондова борса, министерството е участник в капитала на енергийната борса. Там проведохме разговори да се промени начина на обезпечаване на търговията от страна на търговците, така че да се намали възможността за спекулативно вдигане на цените, както и да се проведат разговори с КЕВР относно как се правят контрактите между търговците и крайните клиенти, което също да спомогне за намаляването. Тук е важно да се отбележи, че освен борсата и това, което се случва там, една основна причина всъщност да има такова шоковото повишение на цените, от една страна е вдигането на цената на природния газ, където "Булгаргаз", за съжаление, не използва всички възможности да вземе количествата азерски газ, които са договорени и идват на цена два пъти по-ниска от цената, на която купуваме от "Газпром". В момента се усвояват под 30% от тези количества, т.е. там имаме възможност, ако "Булгаргаз" по-агресивно започне да получава тези количества, да се намали натискът върху цената на газа. От друга страна, заварихме ПАВЕЦ плюс цялата каскада в ремонт, който де факто означава, че 1 гигават от мощностите, които могат да бъдат бързо пускани и спирани, не са налични. Т.е. извадихме С 1 гигават от най-ключовите мощности за овладяване на пиково търсене, както се случи в тук, в летния пик, което доведе до по-ниско предлагане на борсата и на тези пикови цени, които видяхме.

Въпрос: Опасна или полезна е нарастващата инфлация за икономиката ни и ще може ли да се разчита на проинфлационния растеж за по-дълъг период от време?

Асен Василев: Инфлацията в момента се движи в диапазона между 2 и 3%, което е нормално в една икономика. Специално в България, имайки предвид, че левът и еврото са скачени, реално ние сме директно вързани за инфлацията и в еврозоната, като при нас има леко изпреварване на инфлацията в Европа, което се дължи основно на енергоизточниците, за които говорихме преди малко. Като цяло мисля, че инфлация в този диапазон - 2 до 3%, е нещо нормално и то беше нещо много нормално и през 90-те години, 2000 г. до 2008 г. до кризата. Не мисля, че там има нещо опасно. Ако тръгне да се покачва на нива 4-5%, тогава вече би било силно притеснително.

Въпрос: Споменахте вече актуализацията на бюджета, която започна да се обсъжда от парламента. Там има ли някаква възможност за промяна за каквато говореше председателят на Народното събрание няколко часа по-рано днес? Как вървят преговорите между политическите сили и вас, като служебно правителство?

Асен Василев: В парламента ние внесохме актуализация, която е доста проста, така да се каже. Не се пипат разходите на отделните министерства, има допълнителен приход, който се харчи целево за подкрепа на ключовите системи, свързани с кризата – за здравеопазване, за бизнеса, за социалната система, плюс някои неотложни или непредвидени разходи, като това, че ще имаме още едни избори тази година, които не са били предвидени миналата година, когато е правен бюджетът, даже може би още два пъти избори. Това е предложението на служебното правителство. От тук нататък парламентът решава каква всъщност да бъде актуализацията. Между първо и второ четене могат да се направят сериозни корекции в част от тези показатели. Служебното правителство внесе актуализация, която е напълно съгласувана по всички процедури и с работодателските организации, и с профсъюзите, както и с широката бизнес общественост, с Българския лекарски съюз и с Българския зъболекарски съюз. Така че да има разбиране, че всички системи ще са финансирани в достатъчна степен, за да посрещнат кризите, които се задават. Ако парламентарните сили искат да правят корекции по това, аз силно бих ги посъветвал да говорят с тези организации, за да са съгласувани корекциите, за да не се окажем в ситуация, в която парламентът взема решение, което след това се оказва неудачно от гледна точка на финансирането, което е необходимо за посрещането било на здравната криза, било на кризата с емигрантите, било на потенциалните мерки, които трябва да са в подкрепа на бизнеса.

Въпрос: От днешна гледна точка, съществува ли риск по някои от перата при евентуална актуализация на бюджета да не стигнат средствата?

Асен Василев: Не. Приходната част, както казах, по разчети, които са правени когато беше изработен Законът за актуализация на бюджета, което е почти месец назад, е с 200 млн. лв. над разходната част. Приходите продължават да вървят добре, така че не очакваме да имаме проблем със средствата.

Въпрос: Като служебно правителство направихте леки корекции при удължаването на мерките в подкрепа на бизнеса, въведохте и нови. Кои, според Вас,, са по-подходящи - грантовите, кредитните или някакви други?

Асен Василев: Ние въведохме доста широкоспектърно кредитиране в програма „Възстановяване“ с 2.5 млрд. лв. кредити към бизнеса, които да са без обезпечение, както и направихме корекции в грантовите схеми. Истината е, че няма една мялка, която да е най-подходяща. Тя зависи от ситуацията. Ако бизнесите са затворени, кредитиране няма как да им помогне, тъй като не работят. Там е необходимо грантово финансиране, за да може те да минат през този тежък период и да отворят след това. Ако обаче бизнесите работят и не са силно ударени от COVID-кризата, тогава кредитирането е много по-смислена мярка, която дава много по-голям ресурс, който може да стигне до бизнеса, отколкото чисто грантовия ресурс, и повече бизнеси могат да се възползват от него. Така че, според мен,  истината е в комбинация от двете мерки спрямо конкретната икономическа ситуация и нивото на затваряне или отваряне на икономиката. Колкото по-затворена е икономиката, толкова повече грантове трябва да има, колкото по-малко затворена е и по-добре върви възстановяването на бизнеса, толкова повече трябва да се насочваме към гъвкави схеми, свързани с кредитиране.

Въпрос: Започнаха ли вече някакви разговори за съставянето на Бюджет 2022? Има ли готовност служебното правителство да го подготви, ако не стигнем до редовно правителство  навреме?

Асен Василев: Да. По Закона за публичните финанси бюджетната процедура за 2022 г. вече е започната. Министерството на финансите е издало указания към първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджет как да започнат да си подготвят разчетите. Същинската част по бюджета ще се случи през месец септември, като през октомври вече трябва да има готов проект, който да бъде представен на парламента. Това е по закон. Независимо дали е служебно или редовно правителството, този процес трябва да се случи, за да има готов законопроект за бюджета за догодина. Оттам нататък парламентът може или да го приеме, или да не го приеме. Що се отнася до указанията, които ние сме дали, те са доста прости - да се оптимизират съществуващите разходи, доколкото това е възможно, да се преразгледат процеси и структури, които може би са необходими или неоптимални, с цел намаляване на разходите на министерствата и другите разпоредители с бюджетни средства. Не залагаме някакви нови драстични политики. Залагаме обаче да има пълно финансиране на капиталовите разходи, т.е. не да се залагат 300 млн. лв., а да се харчи 1 млрд., какъвто беше случаят с АПИ. Ако ще се правят капиталови разходи и има пари за тях в бюджета, те трябва да бъдат заложени в пълния им вид, за да може парламентът да прецени дали иска да финансира тези разходи в този им вид. Другото, което е, капиталовите разходи да бъдат заложени на проектен принцип, така че било общини, било първостепенни разпоредители с бюджетни средства да кажат - имаме такъв проект, той е на такава фаза, необходими са такива средства в рамките на следващата година, за да може този проект да бъде реализиран. И това да бъде описано и предложено на парламента, така че, приемайки бюджета за следващата година, да се приеме и капиталовата програма на правителството.

Въпрос: Ако COVID-кризата отново се разрасне и продължи, включително през 2022 г., ще може ли държавата да издържи финансово да продължава да подкрепя и бизнеса, и здравеопазването, и социалната сфера? В тази връзка – дали по някакъв по-специален начин трябва да бъде структуриран бюджет 2022?

Асен Василев: Тази година реално с актуализацията ние посрещаме две вълни на COVID-кризата - една пролетна, за около месец и половина, и една есенна, която се очаква да е около два месеца. Ако предположим, че за догодина най-лошият сценарий е такъв, държавата няма да има проблем да посрещне разходите, които се налагат по COVID-кризата. От гледна точка на Министерството на финансите, мисля, че най-чисто би било тези разходи да бъдат заложени, както са заложени в актуализацията на бюджета - с нарочни пера, които са за целево финансиране на конкретни мерки, свързани с кризата. И те да бъдат активирани и използвани, когато се налага такива мерки да бъдат приложени.

Въпрос: Планира ли Министерството на финансите емитирането на нови облигации, заеми или нещо подобно?

Асен Василев: Според бюджета, който сега действа, преди актуализацията, ние имаме да емитираме още доста дълг до края на годината. До момента емитирането на този дълг не се е налагало, тъй като имаме доста добри приходи. Това, което ще се случи до края на годината, са планови емисии, така че да бъде изпълнен съществуващият Закон за държавния бюджет.

Въпрос: Започнаха ли държавните предприятия да внасят дивидентите от печалбите си за миналата година в бюджета?

Асен Василев: Държавните предприятия, които са задължени да внесат дивидент с Решение на Министерския съвет от април, вече са започнали да внасят. То е малко под предвиденото  в бюджета - малко над 40 млн. лв. са внесени. Това, което ние приехме като допълнително Решение на Министерския съвет - да задължим Държавната консолидационна компания и Националната компания "Индустриални зони" също да внесат дивидент, които бяха изпуснати от първоначалния списък, все още не са внесли този дивидент, който се очасва от тях.

Въпрос: Притесняват ли Ви разходите на държавните предприятия в сектор енергетика? Налага ли са да им бъдат наложени някакви ограничения и трябва ли е държавата по някакъв начин да подкрепи развитието на сектора и на някакви конкретни проекти, които не са включени в Плана за възстановяване и устойчивост?

Асен Василев: Според мен, в сектор "Енергетика" трябва да има широк обществен дебат и да се реши каква трябва да бъде енергийната стратегия, съответно мощностите и всичко, което искаме да се случи през следващите 10-15 години. Без този дебат да е проведен, в момента се работи на парче, на кръпка и е трудно да се каже какви проекти трябва да бъдат финансирани и какви - не. Като цяло Министерството на енергетиката е водещо в тази част. Но в момента, в който има набор от технически решения, които могат да гарантират устойчивостта на енергийната система, от гледна точка на Министерството на финансите има два параметъра, които са ключови. Когато знаем, че едно решение или набор от такива гарантират сигурността на системата, трябва да знаем на каква себестойност те ще доставят електричество в системата, т.е. да не се повишават цените прекомерно, и трябва да знаем каква е необходимата инвестиция, за да могат тези решения да се случат. И на базата на тези два финансови параметъра, при равни други условия за сигурността на системата, според мен, трябва да се вземат решенията какви мощности да бъдат финансирани, как те да бъдат финансирани. Част от тях могат да бъдат по Плана за възстановяване, част от тях могат да бъдат с национален ресурс. Чак на трето място е да се мисли къде в енергийните дружества и по какъв начин ще бъдат разположени. Що се отнася до това дали сме притеснени как се харчат ресурсите в енергетиката - да, притеснени сме. И там върви набор от проверки, както знаете, на места има прокурорски, на места - от Агенцията за държавна финансова инспекция, на места - ние сме изискали информация по конкретни договори, където имаме притеснения. Нека да приключат проверките, ще може да се изнесе една по-синтезирана картина какво се случва там.

Въпрос: Като заговорихме за Плана за възстановяване, кога виждате Вие крайния срок за внасянето му в Европейската комисия, за да може България да се възползва тези авансови плащания, които се предвиждат по него?

Асен Василев: По принцип, ако Планът бъде внесен в края на септември или началото на октомври, това би позволило да се получат авансови плащания навреме без проблеми. Краят на октомври - началото на ноември вече би поставило авансовите плащания под въпрос.

Въпрос: Напоследък не се говори особено активно за кандидатстването и влизането ни в еврозоната, но трябва ли въвеждането на еврото да бъде водещо при политиките, които следва да изпълнява едно бъдещо редовно правителство и какви трябва да са основните приоритети в публичните финанси, включително ако служебният кабинет се наложи да остане като редовно правителство или така се случи?

Асен Василев: Служебният кабинет води политика, която би позволила на България да влезе в еврозоната, ако тя иска. Т.е. не правим прекомерни дефицити, изпълнява се планът, който беше приет още преди година - година и половина, за присъединяване. за присъединяване към еврозоната, така че да не затваряме опцията за присъединяване. Дали България трябва да се присъедини към еврозоната, или не, и преди казвал съм, трябва да се проведе широк обществен дебат по темата и да се вземе информирано решение от обществото. Истината е, че в момента България реално, като макроикономически зависимости и възможности за въздействие на пазара, е в еврозоната. Защото ние имаме фиксиран курс лев-евро, което означава, че не можем да водим собствена парична политика. Основната роля на централните банки, когато една държава е извън еврозоната, е да водят собствена парична политика. Това при нас, заради валутния борд, е невъзможно. Както говорихме по-рано за инфлацията, ние директно внасяме европейската инфлация в България. Каквото и движение да има на еврото спрямо други валути, то автоматично се прехвърля на движението на лева спрямо тези валути. Така че до голяма степен влизането в еврозоната не би се отразило драстично на икономиката, защото ние сме вързани с еврото и не сме скачени от сега, ние сме скачени вече повече 20 години. Въпреки това има аспекти, които трябва да се разгледат, които са свързани с регулацията на банковия сектор и как това се случва. Свързани са, например, с това, което се случва между лев-евро – горе-долу около 1% има данък върху целия износ, който е свързан с този постоянен обмен на евра в левове, от левове в евра, който би изчезнал. Лихвените проценти по кредитите, ние го виждаме и в момента, еврови кредити спрямо левови кредити има разлика, като евровите кредити най-вероятно ще бъдат малко по-евтини от левовите кредити. Ефектът на закръглянето на цените не трябва да се изпуска, защото там е възможно при един преход да се получи завишаване на цените заради закръглянето. Точно по тази причина в плана е разписано, че една година след приемането на еврото цените ще се публикуват и в двете, за да се ограничи възможността на търговците да предприемат такива дейности. Но, пак казвам, това трябва да има един широк обществен дебат, който да прецени дали трябва да влезем в еврото, дали не трябва да влезем в еврото, какви са ползите, какви са минусите и на тази база да се вземе информирано решение.

Въпрос: В тази връзка, какво е Вашето лично мнение и евентуално кога би трябвало да влезем, ако решим да влезем?

Асен Василев: Моето лично мнение е, че моментът, в който трябва да влезем в еврозоната, е този, в който имаме достатъчно силни институции, които няма да позволят премахването на валутния борд и изведнъж да се освободи правителствата на България да трупат  дефицит  прекомерно. Т.е. трябва да изработим преди влизането в еврозоната механизъм, по който това, което бордът ни дава като "усмирителна риза" на политиците, да бъде по някакъв начин заместено от подобен механизъм, който да държи политиците в „усмирителна риза“. Защото, влизайки в еврозоната без такава "усмирителна риза", шансът да тръгнат едни огромни публични харчове и трупане на дълг всъщност е доста голям. Това е свързано отчасти и със зачистване на съдебната система, отчасти и с изработването на икономически механизми, които да играят ролята, която играе бордът в момента.

Въпрос: Политическата криза продължава в България. В момента има потенциал БСП да получи третия мандат за съставяне на правителство. И от тяхна страна, и от страна на т.нар. „партии на протеста“ неколкократно са заявявали, че биха Ви поканили да останете като министър в едно редовно правителство, а дори и цялото служебно правителство да бъде прието като редовно. Бихте ли приели подобно предложение?

Асен Василев: Аз мисля, че доста ясно заявихме по повод и на една друга покана, че трябва да има съгласие по политиките, които ще бъдат водени, особено икономическите и финансовите политики, защото, ако там няма съгласие, трябва някой друг да ги води. Трябва да е ясен съставът на кабинета и с кои други хора ще се работи, тъй като Министерският съвет е колективен орган и той трябва да може да работи спокойно, колегиално, без ексцесии и без популизъм. Трябва да има разбиране относно кадровият състав и, както обичам да казвам, реагирам лошо на телефонни обаждания, т.е. да има независимост в действията, която да е гарантирана. И съответно едно такова правителство трябва да има ясно изразена парламентарна подкрепа, защото иначе то би било поставено в невъзможност да работи. Ако Вие можете да ми отговорите на тези въпроси, аз мога да Ви отговоря на въпроса дали бих се включил в такова правителство.

Репортер: Благодаря Ви, министър Василев!

Асен Василев: Благодаря Ви и аз!