26.09.2012 г.

Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика\" в Министерството на финансите, в интервю за предаването „Финанси на Фокус\" на Радио „Фокус\".

Водещ: Темата днес обхваща промените в Данъчно процесуалния осигурителен кодекс, проектозаконът за които бе приет единодушно на първо четене на 19-ти септември. С тях ще ни запознае Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика\" в Министерството на финансите.
Людмила Петкова: Промените в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК) са изготвени във връзка с въвеждане в националното законодателство на нова европейска директива - 2011/16 от 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Тази нова европейска директива отменя действащата досега директива 77/799 относно взаимопомощта между компетентните органи в държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане. Старата директива беше въведена в ДОПК в Глава 16, Раздел 5 и всъщност промените са в този Раздел 5, който е свързан с административното сътрудничество между държавите-членки. Новото в директивата е, че се разширява административното сътрудничество между държавите-членки. Досега това взаимодействие се изразяваше във взаимна помощ и обмен на информация между държавите-членки, докато сега се предоставя нова възможност - освен обмен на информация и взаимна помощ, да се извършват паралелни проверки и ревизии, както и възможност за участие в административни производства, т.е. участие на компетентни органи от една държава-членка в административни производства, които се извършват в друга държава-членка. Новото в директивата е съответно по отношение на предмета, т.е. за кои данъци ще се отнася административното сътрудничество. Административното сътрудничество ще обхваща преките и местните данъци. Извън обхвата на административното сътрудничество са Данък върху добавената стойност (ДДС), акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски, такси, които се събират при издаване на удостоверения и други документи, издавани от държавни и местни органи, както и вземания от договорен характер, включително когато е по договори за осъществяване на услуги от обществен интерес. Административното сътрудничество ще се прилага по отношение на физически лица, юридически лица, както и всички форми на правни сдружения, неперсонифицирани дружества, тръстове, фондации, които са установени на територията на Европейски съюз (ЕС) и които са данъчно задължени за преки данъци, включително местни данъци. Новото в промените - определя се като компетентен орган за административното сътрудничество изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) или упълномощени от него длъжностни лица. За целите на административното сътрудничество следва да бъде създадена специализирана структура в НАП, която ще осъществява взаимовръзките и взаимоотношенията с другите компетентни органи на държавите-членки, ще изпълнява правомощията на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България, и взаимодействието с Европейската комисия (ЕК). Новата директива определя следните видове административно сътрудничество: обмен на информация при поискване, автоматичен обмен на информация, спонтанен обмен на информация, искане за връчване, участие в административни производства и извършването на паралелни проверки и ревизии.

Водещ: Какво представляват различните видове административно сътрудничество?
Людмила Петкова: При спонтанния обмен на информация една държава-членка предоставя информация на друга държава-членка, когато счита, че тази информация ще й е необходима и ще й е полезна за установяване на задължения за данъци. При обмена на информация при поискване една държава-членка отправя искане до компетентния орган на друга държава-членка да се предостави определена информация за конкретен случай, като под обмен на информация се разбира не само предоставянето на данни, но може да се изиска и да се предоставят оригинали на документи, на декларации, на други писмени доказателства, с които разполага държавата-членка. При автоматичния обмен на информация е регулярно предоставяне на определен вид информация за определен срок и в определен интервал, като досега в ДОПК съществуваше тази форма на административно сътрудничество за автоматичен обмен на информация, но не бяха конкретизирани доходите, за които да се осъществява този автоматичен обмен. В директивата са определени задължителните категории, за които трябва да се извършва автоматичен обмен на информация между държавите-членки. Това са доходи от трудови правоотношения, доходи от договори за управление и контрол, застрахователни премии и обезщетения, пенсии, както и доходи от замяна/продажба на недвижимо имущество и ограничени вещни права, свързани с това имущество, и доходи от наем и други форми на възмездно предоставяне на ползване на това движимо имущество. Като директивата предоставя възможност - освен тези доходи, които са задължителни и за които държавите-членки следва да обменят информация - по взаимни споразумения държавите-членки може да обменят информация за допълнителни доходи, извън тези, задължителните. Например, България може да договори, т.е. да има споразумение с Германия да обменя информация и за допълнителните доходи: за доходи от граждански договори или за други доходи, които не са включени в задължителните. В този автоматичен обмен на информация ще се предоставя информацията до 30 юни - всяка година, годишно до 30 юни на следваща година, за която се отнасят доходите, като се предоставя възможност на всяка държава-членка да определи дали за всички доходи иска да получава информация и дали за всички размери на дохода. Тоест всяка държава може да определи един минимален праг за определен вид доход, за който не желае да получава информация. Например, при доходи от трудови правоотношения - да се предоставя информация само за доходи, които са в размер над 500 евро. Когато се договори, че за този размер на дохода няма да се получава информация или съответно държава, която е заявила, че не желае за определен доход да получава, българската страна няма да й я предоставя. Следващата форма на административно сътрудничество е искане за връчване. При тази форма на административно сътрудничество една държава-членка може да поиска от компетентните органи на друга държава-членка да връчат, примерно, актове, документи от нейно име - т.е. актове, които са издадени от административните й органи, но когато се затруднява това връчване да бъде осъществено на територията на страната. Например, изпълнителният директор на НАП може да поиска от компетентния орган на Германия да връчи определени документи, тъй като съществува трудност или невъзможност тези документи да бъдат връчени на лицата на територията на България. Всъщност, следващата или четвърта форма на административно сътрудничество е участие в административни производства. Примерно, компетентни органи или органи по приходите от България могат да участват в административно производство, което се провежда в друга държава-членка. Шестата форма на административно сътрудничество включва паралелните проверки и ревизии. Тези паралелни проверки и ревизии се правят в случаи, когато при определяне на данъчни задължения на едно или няколко данъчно задължени лица се установи, че са засегнати две или повече държави-членки. Например, започва ревизия на българско дружество. Това българско дружество има взаимоотношения с дружества от други държави-членки - от една страна, търговски взаимоотношения, например, от друга страна, то е дъщерно дружество, примерно, на дружество-майка в Австрия. Ако се прецени, че тези взаимоотношения - търговските и финансовите взаимоотношения между дружествата, ще окажат влияние върху размера на данъците или биха оказали влияние върху размера на данъците на другите дружества, изпълнителният директор на НАП може да поиска извършването на паралелни ревизии на другите дружества, които са местни в друга държава-членка, т.е. с цел да се установи правилния размер на данъчните задължения, като се определят: сроковете за извършване на тези ревизии, кръга на лицата и какъв ще бъде обекта на съответните ревизии. Всъщност, новата директива за административно сътрудничество е една от ефективните мерки за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане.

Водещ: От представеното дотук следва серия от въпроси с практическо приложение. И първият от тях е: информацията по административното сътрудничество конфиденциална ли е?
Людмила Петкова: Информацията, получена по линия на административното сътрудничество, се счита за данъчно-осигурителна информация по смисъла на ДОПК и съответно тя може да бъде предоставяна само в случаите, разрешени от кодекса. Информацията се предоставя на изпълнителния директор на НАП или на упълномощени от него длъжностни лица или от това специализирано звено, което е в административно сътрудничество. Тя може да бъде предоставяна на други органи на НАП по писмено искане, може да бъде предоставяно на органи на Агенция „Митници\", на Националния статистически институт, на Националния осигурителен институт,на Държавна агенция „Национална сигурност\", на Главния прокурор, но съответно след представено мотивирано искане за какво е необходима тази информация.

Водещ: И съществува гаранция, че с нея няма да се злоупотребява, за да се нанесат вреди?
Людмила Петкова: Да, тази информация е защитена, както е защитена информацията, която българските лица предоставят на НАП: т.е. всички данни, които те предоставят с декларации или с някакви други документи.

Водещ: Възможно ли е да се започне наказателно производство за произход на капитали, след резултати, получени от административното сътрудничество?
Людмила Петкова: В директивата и съответно в предложените промени в ДОПК тази информация може да се ползва за определени цели - за определяне размера на данъчни задължения, за определяне на задължения за осигурителни вноски; може да се ползва в административни и съдебни производства, но съществува и възможност със съгласието на компетентния орган, който я е предоставил, да бъде ползвана за други цели, както дадохте пример - за установяване произхода на средства.

Водещ: Възможно ли е да се откаже информация по линия на административното сътрудничество?
Людмила Петкова: Да, възможно е да се откаже информация в следните случаи: когато органът, който е поискал информацията, не е изчерпал всички възможни случаи да събере тази информация на собствена територия; когато тази информация представлява търговска производствена тайна; и когато тази информация не може да бъде доказана от поискалия я орган за каква цел ще бъде използвана, т.е. той не е представил мотивирано искане. Не може да бъде предоставяна и в случаите, когато съответният компетентен орган не може да предоставя подобен вид информация, при условията на взаимност.

Водещ: Въпрос, който може би изглежда страничен, но едва ли е така - дали няма да се стигне до двойно плащане на данъци или обратното, те да не се плащат изобщо?
Людмила Петкова: Основната цел на новата европейска директива е да се предотврати двойното данъчно облагане или двойното необлагане с данъци. И обменът на информация, и самото административно сътрудничество се считат като една от най-ефективните мерки за борба с измамите и да не се допуска двойно данъчно облагане. Ние с всички държави- членки на ЕС имаме сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Всъщност, тази информация е необходима, за да се установи конкретния размер на доходите и видовете доходи, които лицето е получило - примерно, българско лице е получило в друга държава-членка, а всъщност ние с тази държава-членка имаме сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Този доход, който ако е обложен в другата държава-членка, той ще бъде включен в декларацията. Данъкът, който е удържан в другата държава-членка, съответно ще бъде приспаднат от дължимия данък в България, в зависимост какъв е методът за освобождаване от данъчно облагане - дали данъчен кредит или освобождаване с прогресия. Тоест ако в България лицето декларира годишен данък 100 единици, но за конкретен доход, който е реализирало, примерно, в друга държава-членка, е платило 10 единици данък, този данък ще бъде включен в годишната декларация, ще се определи годишния размер на данъка от нея и от годишния размер на данъка ще бъдат приспаднати тези 10 единици, платени в чужбина. Тоест няма да има двойно данъчно облагане.