26.06.2015 г.

| БНТ, „Панорама"| 26.06.2015 |

Водещ: Добър вечер на финансовия министър Владислав Горанов. 
Владислав Горанов: Добър вечер. 
Водещ: Сънувате ли гръцки кошмар?
Владислав Горанов: Не. Ние сме много далеч от такъв сценарий. В този смисъл, гръцките кошмари трябва да се сънуват от гръцките политици, които допуснаха държавата да стигне до това състояние.
Водещ: Аз имам предвид друго - ако Гърция излезе от еврото, как ще пострада България и дали ще пострада въобще?
Владислав Горанов: В краткосрочен план вероятно пазарите ще бъдат силно обезпокоени от едно подобно действие и като цяло доверието в еврозоната може да бъде разколебано. Но в дългосрочен план съм сигурен, че еврозоната ще бъде по-силна, каквото и да е решението. Това в никакъв случай не трябва да се разбира като подтик Гърция да напусне или не. Но със сигурност не може години наред цяла Европа да се занимава с този проблем, а гръцкият народ да не осъзнава, че с лоши политики и с безотговорно управление и популизъм се стига до това. 
Водещ: А не е ли точно обратната поука - че икономиите убиват? 
Владислав Горанов: Икономиите със сигурност не са универсално решение за дългови кризи. И тук със сигурност вина имат тези, които са допуснали Гърция да задлъжнее толкова много. Но знаете, че Гърция излъга Европа за размера на дефицита и дълга. И когато истината лъсна, се оказа, че те са толкова задлъжнели, че вече лекарството е наистина доста горчиво. 
Водещ: Събитието за България на тази седмица във финансовата област - Иван Искров, управител на Народната банка, подаде оставка. След Искров накъде? 
Владислав Горанов: Иван Искров подаде оставка лятото на миналата година. От тогава централната банка е с доста разклатено доверие от страна на обществото към нея. В този смисъл, ако питаме откога нямаме централен банкер като стожер на финансовата стабилност - от лятото на миналата година нямаме. Иван Искров е част от миналото и историята на БНБ. Но никой не може с лека ръка да приеме, че не е трябвало или не е могъл да знае за проблеми, които се случват там. 
Водещ: Тоест грехът за КТБ негов ли е? 
Владислав Горанов: Грехът за КТБ е най-вече на собствениците на КТБ и на тези, които са я управлявали. Но Иван Искров и институцията, която той доста години управляваше, трябваше да създаде такива правила, ако щеш и с предложение на законодателството спрямо политиците, тоест да дойде и да каже - вижте, тук имам притеснения, че механизмите, по които работим, не са достатъчни, за да гарантираме ранно предупреждение за такива проблеми, които могат да възникнат, защото случилото се в КТБ не се е случило за един месец. Няма как той да избяга от отговорността за това, че 12 години е бил начело на институцията и в неговия мандат се е случил този проблем. 
Водещ: А може ли да се случи друго - от отговорността да избягате вие? Защото вие бяхте заместник-министър на финансите поне четири години, докато съществуваше КТБ.
Владислав Горанов: Аз не съм отговарял за надзора на КТБ, нито съм управлявал КТБ. Така че може да питаме всички, откакто на КТБ е даден лиценз, а това е в края на миналия век, досега, ако някой знае нещо за КТБ, да го каже. Но истината е, че най-голяма вина, освен тези, които са проспали случващото се в КТБ, носи най-вече този, който я е управлявал, този, който е наложил тези лоши практики и на практика е допускал ограбването на вложителите. 
Водещ: Не, защото си мисля какво се скрива зад Искров. Най-черен ще бъде обвинен той сега, а отговорността на различни политици, банкери, хора, които дори публично не са пели с него? 
Владислав Горанов: Ами, затова трябва да говорим и за тях. Ние наистина се опитваме да пренесем цялата енергия върху Искров, защото истината е, че той е трябвало да знае, трябвало е да създаде организация, за да знае. Много пъти в разговори с него той ми е казвал: „Откъде да знам какво е правил Гунев?" Не приемам такъв отговор. За мен е неприемлив. Едва ли за някой друг е приемлив. Той е трябвало да има начин да знае, независимо от това, че формално от гледна точка на закона Гунев е бил едноличен властелин на банковия надзор. Но, ако престанем с ретроспекциите, свързани с Искров, не това е големият урок. 
Водещ: Да, това щях да попитам - кой е, коя е поуката? 
Владислав Горанов: Поуката е, че когато имаме сраствания на политици, банков сектор и реален бизнес, обикновено се стига до такава история. С нюанса, че ние трябва наистина да се върнем и да говорим кой допусна и с какво управление на тази банка да се стигне дотук? Защото аз съм сигурен, че огромният недостиг в нея, огромната капиталова дупка, която се регистрира в 2014 година, не е възникнала за три месеца.
Водещ: Политици, казвате. И ГЕРБ включително, нали така? Срастване на политици от всички партии, управлявали през всичките тези години.
Владислав Горанов: Най-пресният и най-ясен пример е проектът „Бареков". За него не говорим. Той се появява по студията с нова прическа и нова физиономия и говори за нов морал. Няма проблем. Аз също познавам Николай Бареков, явявал съм се на интервюта при него. Но той също е част от проблема с КТБ. И не може да го отрече. А 300 милиона, които примерно дължи фирмата-собственик на ТВ7, също не може да не са сметка, която стои пред обществото. Само че много е лесно да кажем - виновна е Централната банка. Безспорно, огромна вина носи. Ще трябва всички тези хора, които са участвали в този процес да бъдат посочени. Именно затова единодушно беше подкрепен и законопроектът, който вече е закон, за отпадането на банковата тайна за тях.
Водещ: Без да подминаваме собствените си грехове, нали? И поуките за собствените си действия?
Владислав Горанов: Естествено. 
Водещ: Добре. Предрешен ли е обаче изборът за нов управител на БНБ? Защото поне три партии твърдят, че е така и една от тях подкрепя управлението иначе.
Владислав Горанов: Какво значи да е предрешено едно гласуване в парламента?

Водещ: Така казват те. Вие кажете така ли е. Дори вас ви снимаха с управителя как влизате в банката, извинявайте, с кандидата за управител.

Владислав Горанов: Вие го предрешихте сега.

Водещ: Грешката е моя.

Владислав Горанов: Аз заявих на Емил Димитров, по-известен като Ревизоро, че съм готов да се снимам с всеки един пред централната банка, ако това ще направи състезанието по-честно. Изборът на централен банкер протича в българския парламент с гласуване на политици, на народни представители. Така стартира процесът на управление на централната банка. В последствие подуправители се предлагат от управители. И ако някой може да упрекне това, че ГЕРБ имат готов кандидат, който смятаме за най-подходящ, колегите от Реформаторския блок също го подкрепят, макар че имат и още една кандидатура, ако някой смята това за грях в политическия процес да си заявиш предпочитанията и да гласуваш за тях в българския парламент, аз не виждам нищо лошо в това. Опитва се да се създава едно внушение, което според мен, аз много пъти съм се опитвал да го анализирам на какво се дължи огромното напрежение около избора на управител на БНБ, според мен има много хора, които се притесняват от новия начин на управление на централната банка след евентуалния избор на Димитър Радев. За който единственото нещо, което може със сигурност да се каже, е, че няма абсолютно никакви зависимости.

Водещ: Може би въпросът, централният е къде изтичат парите. Вие казахте, че здравеопазването е „свободно падане". Нещо подобно казахте. Ако ви цитирам точно.

Владислав Горанов: Здравеопазването е традиционно заподозряно в свръхразходване на средства. И последните години постоянно се налага актуализация на бюджета. И аз започнах този дебат в момента, в който чух анонс от оперативното ръководство на НЗОК и от Надзорния му съвет преди месец-два, че те планират или очакват, или както върви изпълнението, един сериозен недостиг, или преразход в бюджета...

Водещ: И изведнъж тази дупка се запуши. Магически слова произнасяте тогава.

Владислав Горанов: Твърди се, че анализите на изпълнението на второто тримесечие показват забавяне на темповете на увеличаване на разходите. Което, ако е така, ще ме направи по-спокоен. Но аз много внимателно ще продължа да наблюдавам месец по месец изпълнението на бюджета на касата. Тъй като основният риск е в един момент под риск да се постави цялата здравна система заради липса на ресурси.

Водещ: Следите ли изкъсо тук присъстващия министър Москов и харчовете там?

Петър Москов: Следят ме.

Владислав Горанов: Аз следя Министерство на здравеопазването също като ежемесечно формиране на разходите. Но в случая НЗОК, независимо от неговото настояване, не беше „одържавена". Говоря като ръководство на Надзорния съвет, като членове на Надзорния съвет. В този смисъл, моят коментар винаги е бил към оперативното ръководство на НЗОК и Надзорния съвет, където, между другото, не е само държавата. Напротив, тя въобще не преобладава дори в това управление.

Водещ: Може ли енергетиката да се оправи без да се вдигната цените на тока?

Владислав Горанов: В енергетиката големият проблем е, че от няколко години системно декапитализираме НЕК. И в момента 3,7 млрд., доколкото ми е известно са задълженията на НЕК. Част от тях са свързани с инвестиции - Цанков камък и Белене. Едната е неуспешна, незавършена, другата е със срок на откупуване стотици години. Другата е свързана, другата част от този недостиг в НЕК е свързана с това, че той се налага да изкупува скъп ток от ВЕИ-та и американски централи и от топлоелектрически централи, и впоследствие да го продава на регулиран пазар на предварително определени цени.

Водещ: И ние вдигаме тока, за да тръснем всичко върху данъкоплатеца и върху ...

Владислав Горанов: Затова променихме закона. Ние не вдигаме тока. Закона го променихме, за да има един независим регулатор, избран от парламента, който на база на съществуващите правила да определя цената. На никой не му харесва увеличението на цената на тока. И вероятно, както казват някои колеги, това е най-лесното и елементарно решение - видите ли, дайте да вдигнем цената на тока. Аз като финансов министър по-скоро казвам на колегите в енергетиката така - няколко години подред трупате дефицит и декапитализирате НЕК. Това не може да продължи до безкрай. Ако има някъде грешка в уравнението, тя трябва да се решили или чрез намаляване на разходите, или чрез увеличение на приходите. А в случая, заради пропуснатото през много години наред решаване на това уравнение в енергетиката, очевидно ще трябват комбинирани мерки. Чувате се какви ли не теми от дебата. Говори се за намаляване разходите в държавната енергетика. Със сигурност има какво да се намали като разход в държавните енергийни дружества. Със сигурност нормата на възвръщаемост на капитала на ВЕИ-тата е висока - 12 до 14% достига. Тя би могла също да бъде намалена по един или друг начин. Тук не говорим за намаляване на цените. А защо не и това? Обсъждат се инструменти, говори се за механизми за допълнително облагане. Все неща, изпробвани през предходните регулаторни периоди. Изводът от които е обаче така или иначе, че трябва да има единна стратегия, завършена за балансирана система. В противен случай дефицитът ще продължава да се трупа година след година.

Водещ: Бюджетът събира приход. Ще ги кътате ли или ще ги раздавате? Ето от тези приходи може да запушвате дупките.

Владислав Горанов: Бюджетът събира приходи, но те все още са по-малко от разходите в годишен план. Тъй като знаете, че годишният закон за бюджета беше планиран с около 2,5 млрд. дефицит. Тоест ...

Водещ: Няма пари, да не се радваме.

Владислав Горанов: Първо, трябва ... Значи, за излишък ще говорим на 31 декември. До тогава мога да ви уверя, че усилията да продължим със събираемостта няма да бъдат прекратени нито за миг. Знаете, че постоянно предприемаме и промени в нормативната уредба, и промени в организацията на работа на приходните администрации. Имаме прекрасно сътрудничество, да не казвам за първи път, но не съм бил свидетел друг път на такава добра координация между службите на МВР, ДАНС, прокуратурата и службите на Министерство на финансите, съсредоточени в една посока - събираемост. Неслучайно към края на юни очакваме само от НАП и от Митници близо 1,050 млрд. повече спрямо същия период на миналата година. А нали разбирате, че най-добрата мярка за борба срещу корупцията е да си събереш парите в бюджета. Защото когато този 1,5 млрд. за същия период на миналата година не е бил в бюджета, той е бил в някой друг. Той е бил в някой, който корумпира политици, той е бил в някой, който нарушава правилата, той е бил в някой, който не е свикнал да си плаща.

Водещ: Благодаря ви, г-н министър.