30.11.2014 г.

| БНР, Неделя 150 | 30.11.2014 |

Водещ: Да чуем министъра на финансите да продължи от това изречение. Здравейте, г-н Горанов! Доста напрегнати последни дни, критики от свои и от опоненти. Дали има вариант да се променят някои от параметрите преди заседанието на МС утре?

Владислав Горанов: Разбира се, че има вариант. Не случайно това е проект, качен на страницата на МФ, това не е внесеният законопроект от правителството в НС. Примерно с интерес следя дебата, който се води през уикенда по отношение на параметрите на пенсионната реформа, и това, което знам от моите колеги, които участват в тези срещи, е, че между първо и второ гласуване на бюджета на Държавното обществено осигуряване ще се предложат окончателно по-дългосрочни решения в тази посока. А иначе това, което може да се произведе като новина, след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество и след като изслушах купища мнения в различни посоки моите основни притеснения сякаш не намират подкрепа, става въпрос за размера на МРЗ, основните ми притеснения, че пазарът на труда ще бъде притиснат от едно рязко покачване на минималната заплата не срещнаха подкрепа нито разбира се от страна на синдикатите, нито от страна на по-голяма част от работодателските организации. В този смисъл аз съм готов да отстъпя от позицията си за запазване на размера на МРЗ и всъщност ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото бяха предложили колегите на един предходен етап, а на две части в рамките на следващата година - с 20 лв. до 360 лв. от 1 януари и с още 20, ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015 г. Т.е. тя пак ще достигне в следващата година до 380 лв., така както се предлага от синдикатите и от служебното правителство, което е разработило 3-годишната бюджетна прогноза в предходния й вариант, но това нарастване ще стане на два етапа- от 1 януари и от 1 юли. Това примерно, т.е. тази еволюция, ако мога да кажа в позицията на финансовото министерство идва именно от процеса на консултиране. Оказа се, че трудовият пазар, поне според становището на по-голяма част от работодателските организации би могъл да поеме това увеличение и в томи смисъл ние нямаме аргумент да останем на позиция, че МРЗ трябва да бъде запазена.

Водещ: Много добра новина. Зарадвахте доста групи с това, което казахте в момента. По отношение на пенсионната реформа и възрастта са пенсиониране, това, за което спорите с Ивайло Калфин има ли аргументи, които да променят позицията ви и по тази тема? Всъщност спомена се, че крайната дума ще бъде на Бойко Борисов, някъде из медиите.

Владислав Горанов: Имахме среща в петък сутринта при министър-председателя, на която обсъдихме различни въпроси, които трябва да намерят спешно решение. Дали трябва да продължи с тези темпове да нараства възрастта за пенсиониране, откъде ще се изплащат от началото на следващата година пенсиите на категорийните работници - дали от професионалните пенсионни фондове, които отдавна трябваше да са готови за това, дали от Държавното обществено осигуряване. Пак казвам, всички тези теми ще намерят решение между първо и второ гласуване на бюджета на ДОО, като дотогава много интензивно представители на НОИ, на социалните партньори, на правителството от страна на МФ и на МТСП ще дискутират. Разбира се, крайното решение нормално да е на този, който носи отговорност за цялата изпълнителна власт, именно премиера.

Водещ: Останете на линия, за да чуем реакцията на Петър Кънев за това, което казахте по отношение на МРЗ. Коментарът ви, г-н Кънев?

Петър Кънев: Коментар по нещо, което нито съм го прочел, нито съм го видял, само съм го чул по радиото или от медиите, няма да правя. Мога само да ви кажа, че темата МРЗ има съвсем друг аспект. Аз от години наред поставям въпроса, че трябва да се направи формула за изчисляване на МРЗ. Защото тази история всяка година да се съберат 10 влъхви и да кажат, не тази година ще бъде 340, а догодина 380, кой е определил, че трябва да е 360 или 380? Както във всяко нещо в икономиката, трябва да има някакви правила, все пак това е математика, и трябва да се направи една формула, по която да се изчислява каква да бъде МРЗ. Това е един стар спор между работодатели и синдикати и в този пазарлък всяка година каква да бъде МРЗ се превръща в някаква пресечна точка на въжделенията на българската реформа. Мен ако нещо ме притеснява, то е по-скоро бизнес средата. Бих искал няколко думи да кажа за това, защото ние всяка година около Нова година изпадаме в някакви икономически полюции непрекъснато да си приказваме на темата бюджет - процент отгоре, процент отдолу. А истината е, че винаги проблемите на бизнес средата, и най-вече на малките и средни предприятия, се превръщат в една политическа дъвка преди избори и приеме ли се бюджетът, минат ли изборите, всичко това се забравя. Няма да се връщам към доста примери, които съм давал и в парламента, но предстоят ни много сериозни разговори с министър Лукарски. Дано не е политическо лицемерие или просто обещание, но първите му думи бяха, че той ще се заеме сериозно с облекчаване на българския бизнес и най-вече на малкия и среден бизнес, който е обрасъл с невероятни глупости и простотии. Мога да ви дам само няколко примера. В България има около 350 хил. работещи фирми. От тях 320 хил. фирми са т.нар. микрофирми. Т.е. 94% от всички фирми в България са микрофирми. Микрофирма по европейска класификация е до 9 човека включително. В България се оказа, че е в тези микрофирми работят около 600 хил. човека, което средно прави по 1,8 човека във фирма. Това са гаражи, лодкари, рибари, ресторантьори, малки туристически обекти. И всичко това трябва да отговаря на всички тези условия, на които трябва да отговаря една голяма или средна фирма. Мога да ви кажа, че само по отношение охраната на труда една фирма, примерно от двама човека, мъж и жена, трябва да има 29 документа на около 150 стр. Искам да ви подскажа, че да, темата бюджет е генерална, красива, тя е макрорамка, всеки обича да се упражнява в процентите, но в крайна сметка трябва да направим нещо, защото за да имаме бюджет и приходи, някой трябва да работи.

Водещ: Точно така, това е несъмнено, извън всякакъв коментар. Г-н Горанов, бизнес средата и може би онази по-специфична част - разплащането на държавата с бизнеса, по какъв начин ще се подобряват?

Владислав Горанов: Аз първо искам да се пошегувам с г-н Кънев и да ви припомня една стара приказка, че ако в България имаше повече германци и в БСП повече като Кънев, сигурно нещата щяха да стоят по различен начин. Но така или иначе когато имаме разумни аргументи, може и с опозицията да се води разговор. По отношение на разплащанията, натрупаха се доста проблеми, свързани с работата по европейските програми, т.е. неудачите в част от програмите, което доведе до спиране на плащанията, доведоха до стотици милиони задължения на държавата към бизнеса заради изпълнението на такива проекти. Това, което имаме намерение още до края на годината и по ОП "Регионално развитие", и по ОПОС, като част от условието за стартиране на работата по тези програми и довършването им в разумни срокове, е да разплатим, в съответствие разбира се с правилата на програмите, всички средства, които фирмите дотук коректно и в съответствие с правилата са заслужили, т.е. са изработили, фактурирали и сертифицирали по съответния ред. А иначе ако въпросът ви е свързан с решението, което приехме на МС...

Водещ: Да, за нови правила.

Владислав Горанов: Те не са нови правила толкова за разплащане, колкото един режим за уведомяване на органите на НАП и агенция „Митници" в случаите, когато държавата извършва разплащания, да уведоми предварително съответният разпоредител, да уведоми предварително НАП и митници, за да може там, където има просрочени задължения към бюджета, и сега съществуват възможности по действащите законови норми, данъчно-осигурителния процесуален кодекс и сега дава възможност за обезпечителни мерки по сметки на длъжници, но когато НАП е информиран, той би могъл да ги предприеме. Когато липсва информация, че по тези сметки ще постъпят средства, НАП не може да реализира адекватно това обезпечение. Решението на правителството задължава всички, които извършват плащания от бюджета, когато тези суми са над 100 хил. лв., да уведомяват предварително агенция „Митници" и НАП, за да могат те да направят съответните мерки и да вкарат в бюджета средствата, които са дължими.

Водещ: Нека да използваме случая да ни разясните какви точно са намеренията ви по отношение на приходните агенции, сливането на НАП и митниците, повишаването на събираемостта?

Владислав Горанов: По отношение на повишаването на събираемостта, тя е донякъде свързана с идеята за следващо сливане на двете приходни администрации, но няма да чакаме това. Още сега предприемаме редица законодателни инициативи, свързани с увеличаване на възможността на приходните администрации да изпълняват своите функции. По отношение на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за митниците има промени, които връщат част от отменените инструменти за контрол както върху горивата, така и върху алкохола, така и върху тютюна, въобще върху акцизните стоки. Връщат ги на ниво закон като инструментариум на агенция „Митници", за да може още по-ефективно да се гарантира, че няма да има злоупотреби с движението на акцизните стоки. Голямата тема с обединението, тя среща реакции от Осанна до Разпни Го. Имахме наскоро поздравления от английския министър на финансите, който обясни колко добре примерно при тях се е състояло това обединение от 2005 г. насам. Има много реакции, които аз приемам първоначално като притеснения за това какво ще се случи в чисто житейски план с някои от служителите. Но аз искам да уверя всички служители и на двете администрации, че когато се стигне, ако въобще се стигне до такова обединение, то няма да е свързано със съкращения на персонал. И ако някой ще напусне агенция „Митници" или НАП, той ще го напусне заради начина, по който изпълнява своите задължения, а не заради едно обединение, което е все още предмет на анализ.

Водещ: Т.е. не е предстоящо, не става дума за промяна в следващите няколко месеца, ще се обсъжда?

Владислав Горанов: Със сигурност не е активен дебат по тази тема. До края на годината имаме по-важни задачи. Знаете, че току-що приключихме с актуализацията на 2014 г., минаваме в режим гледаме на бюджета за 2015 г. В нашето министерство окончателно завършват дейностите по поемане на нов спешен дълг в размер на 3 млрд. В непрекъснат контакт съм с УС на Фонда за гарантиране на влоговете. В следващата седмица трябва да започнем изплащането на гарантираните влогове от банката с отнет лиценз КТБ. Т.е. процеси, които са едновременно сложни и сгъстени във времето до края на годината. Така че без да придаваме излишен драматизъм на процесите, до 1 януари ще се занимаваме с тези приоритетни задачи и след това с малко по-стратегически такива, свързани с общините примерно и някои идеи, които имаме за финансирането на местните бюджети и в нормална и рутинна работа, свързана най-вече с това, което е основна цел на МФ, повишение на ефективността на разходите и разбира се, борба, борба, казвам, защото наистина ще се наложи доста усилия да се положат за подобряване на събираемостта в приходната част.

Водещ: Тъй като споменахте КТБ, може би по-скоро в скоби, но така или иначе на 4 декември трябва да започне изплащането на тези пари, очаквате ли някакви проблеми?

Владислав Горанов: Единственото нещо, което не ме притеснява, но е възможно да създаде смут, е ако всички гарантирани вложители се опитат в първия ден да достигнат до офисите на съответните банки, където те са разпределени. И в този смисъл бих искал през вашия ефир да кажа на всички хора, които толкова месеци наред нямаха достъп до парите си и е нормално да бъдат притеснени и изнервени, че техните средства вече нямат нищо общо с КТБ, това е застрахованият ресурс, осигурен от фонда и от държавата, той е гарантиран категорично и въпрос на техен избор е дали в първия, втория или третия ден ще стигнат до съответните офиси. Заедно с ДАНС и МВР сме създали организация за физическа охрана както на всяка точка, където се извършва изплащане, така и около тези места. Знаете, че УС на фонда взе решение първият трансфер на средства да е безплатен за клиентите. Той ще бъде покрит от средства на Фонда за гарантиране на влоговете. Така че другото, което бих препоръчал на хората е да си изберат подходяща банка, която те предпочетат и вместо да разнасят огромни суми в кеш, да извършат превод в търговска банка, в която те предпочитат оттук занапред да съхраняват своите спестявания. Със сигурност натрупването в домакинствата на огромно количество пари не е разумният начин за тяхното съхраняване не само от гл.т. на доходност, а най-вече от гл.т. на физическа сигурност. Така че предлагам и препоръчвам на всички вложители да си изберат, предварително да се консултират, да си изберат предварително търговска банка и да пренасочат в нея гарантираните си влогове, а не да разнасят огромни суми в брой. Т.е. основните ми притеснения всъщност са свързани с процеса на изплащане, а не толкова ресурса, не толкова организацията, колкото притесненията на хората и впоследствие техните действия с такъв един огромен по своите мащаби ресурс в брой.

Водещ: Да ви върна към параметрите на бюджета, защото Петър Кънев постави няколко въпроса, които ще трябва и в парламента да защитите. Единият от тях е свързан с данъка върху лихвите и увеличаването му на 10%. Ще можете ли да го отстоите защо това ви е важно? И другото, което той спомена е за предстоящия в следващите години още 6 млрд. дълг.

Владислав Горанов: Въпросът на данъка върху лихвите не бива да се поставя така. Всички мастити икономисти се упражняват върху един относително неутрален за фиска, но важен за принципите въпрос - трябва ли както се облага МРЗ, както се облагат доходите от наем, както се облагат всички други доходи, само доходът от лихва, и то само върху лихвата, тук не говорим за облагане на депозитите, този разговор многократно сме го водили и спекулации не трябва да има, данъчната основа на данъка върху доходите на физическите лица трябва да бъде максимално широка, при условие че ставката е толкова ниска, и тя е плоска, т.е. еднаква за всички доходни групи. В този смисъл няма икономически аргументи, освен свързани такива учебникарски с това, че евентуално облагането на лихвите или необлагането им ще увеличи в единия случай вложенията в банките и ще създаде стимули за инвестиции, пък обратното, видите ли, облагането на лихвите ще накара хората да изтеглят парите си от банките. Всъщност при тази стагнация на крайното потребление и при дефлацията, която трудно ще успеем в следващата година да решим като проблем, може да се окаже, че облагането на лихвите, ако е вярно, че ще накара хората да извадят парите си от банките и да ги включат в крайно потребление е всъщност едно нещо много добро за икономиката. Но общият въпрос по отношение на този данък, който не знам защо толкова много се спекулира, всъщност той за обикновения човек въобще не е важен, тъй като по статистика бедните хора нямат много вложения в търговските банки, се свежда до това, че данъчната основа за данъка върху доходите на физическите лица трябва да е така, както разпростряна върху минималната заплата и върху всички други доходи, няма никаква пречка и икономическа логика да не се разпростре и върху пасивните доходи от лихви. Защо трябва да е различна от 10%, защо трябва да е 8, ние никога не сме казвали, че трябва да е 8 и затова я възстановяваме до размера на общата данъчна ставка за този вид данък.

Петър Кънев: Аз ще мога ли да се намеся?

Водещ: Да, г-н Кънев, разбира се, ще ви дам после възможност и вие да се...

Петър Кънев: Че не мога да се вредя от този министър.

Водещ: Кажете. Всъщност идеята не е да спорите, а да се чуят аргументите по повече теми. Кажете?

Петър Кънев: Искам само няколко думи да кажа преди министърът да продължи темата за емитирания нов дълг в следващите 3 години. Първо, темата данък върху лихвите е принципна тема. Аз не искам да изпадам, като макроикономист да споря с министър, но това е данък върху данък. Касае се основно за влоговете на физически лица. Второ, имам една забележка към него, не само една, няколко. Искам действително да предупредя, че ние като опозиция ще следим много внимателно, не пипайте ДДС. Практиката на Симеон Дянков последната година да блокира връщането на ДДС на фирмите, и нещо повече - да го обложи с 8 % до 10% глоба беше абсурдна и безумна. Практиката показа, че е нормално в края на годината невърнато ДДС на фирмите да бъде около 200-250 млн.лв. Имало е години, когато то е стигало и до 700 млн. лв. Сами разбирате, това е изземване на ресурс от фирмите. И последно, няколко много дребни неща, които обаче г-н Горанов като министър да вземе да си ги свърши, защото ние с него по тази тема като беше още депутат сме говорили. Има неща, които само с наредба или с малки промени могат да бъдат променени. Искам да си пипне г-н министъра наредбата за командировките. Искам министърът да си помисли как да оправим, говорили сме за това с него, т.нар. нулева амортизация на IT продукти, айпади, телефони, това е стока, която всяка година се подменя. Искам да се направят едни разчети за ускорена амортизация на данък сгради. Може да се почне с една-две години, но е пълен абсурд ние в момента от времето на деветосептемврийската революция работим с 25 години амортизация на данък сгради. Трябва да се помисли много спешно за такса смет. Не може да продължава такса смет да се плаща на данъчна основа. Облекчаване по закона за счетоводството. Отново касае малки и средни предприятия. Има много теми, които са извън обсега на бюджета, но които в края на краищата те формират приходната част, за която всички се дърлим сега малка ли е, голяма ли е. Съжалявам, че ви прекъснах, но тези неща зависят точно от вашия събеседник министъра, и по тази тема имам неговото съгласие принципно, сега е вече време и да се свърши нещо.

Водещ: Благодаря ви, г-н Кънев! Именно от хора, които са вътре в бизнеса се очаква да поставят тези въпроси. Г-н Горанов?

Владислав Горанов: Споделям всичко казано от г-н Кънев. Не виждам кога съм му дал поводи да мисли, че ще се заиграваме с невъзстановяване на данъчен кредит. Но още веднъж искам да ви уверя, че едно от малкото хубави неща на фискалната политика на предходното правителство беше именно това, че прекратиха се заиграванията не, но опитите някои дисбаланси в приходната част да се решават през задържане на данъчен кредит и увеличаване размера на невъзстановения данъчен кредит. Нивата в момента са около 100 млн., даже малко под 100. Уверявам както г-н Кънев, така и всички регистрирани по ДДС лица, че МФ по никакъв начин няма да използва този инструмент за влияние върху приходната част на бюджета. В този смисъл тук може да приемем, че продължаваме успешната политика, възприета от предходното правителство в лицето на министър Чобанов. По отношение на другите промени, съгласете се, че за 20 дни не можем да свършим всичко. Това не е оправдание, а по-скоро коментарът е, че в момента, в който внесем законопроекта за държавния бюджет за 2015 г., ще се захванем с оценка колко би струвало евентуално на фиска и загуба от корпоративен данък по-бързата амортизация специално на жилищата, за които се говори. Вероятно няма да е кой знае каква голяма цена, за да не може да бъде платена. Икономическата логика е в полза на аргументите на г-н Кънев, че някои от активите на фирмите трябва да се амортизират така както се случва това житейски, а не така както данъчният закон предвижда.

Водещ: Впрочем, г-н Горанов, опасявате ли се, че може да не стигне парламентарното време да се изгласува бюджетът до края на годината?

Владислав Горанов: Много са недоволни моите колеги от ГЕРБ, че по Коледа ще трябва да работят. Трудно си планират ваканциите, но в края на краищата има приоритети и не можем да оставим държавата от 1 януари да няма бюджет. Не че ще се случи нещо фатално, има законови норми как се действа в такава ситуация, но връщането на България към стабилността, към предвидимостта изисква да положим тези усилия. Има възможност, разчертан е график. Не случайно и на извънредно заседание в понеделник ще се гледа. След това първото гласуване, така както поне предварително сме си говорили с ръководството на парламента, ще бъде отново на извънредно заседание. Имаме готовност преди края на годината да бъдат приети и обнародвани трите бюджета, които формират стълба на публичните финанси - бюджетът на НЗОК, бюджетът на ДОО и разбира се държавният бюджет.

Водещ: Последно, страхувате ли се от сянката на Симеон Дянков? Проблем ли са за вас паралелите между това, което вие правите и това, което правеше той?

Владислав Горанов: За 20 дни не се страхувам от това. Мисля, че имаше добри неща, които правеше Симеон Дянков, най-вече подтиквайки отделни министри към реформи, разбира се в ролята си на вицепремиер. Ако се говори за някаква слабост в нашата работа тогава, тя идва от разбирането, че трябва да подчиним всичко на фискалната консолидация и това понякога водеше до небалансирани решения, свързани с трупането на просрочия. Тогава смятахме, че можем бързо да постигнем минималните изисквания, за да бъдем допуснати до преддверието на Еврозоната, т.нар. ERM I. Сега сме с ясното съзнание, че сме далеч от това и по-скоро ще положим всички усилия да подчиним фиска като един от последните монетарни инструменти, с които държавата разполага, на това да засилим инвестициите и по възможност потреблението. Не случайно независимо от това, че ще отворим доста голям дефицит, до края на годината ще положим усилия да разплатим всички натрупани задължения по оперативните програми, а за следващия програмен период разработваме механизъм, при който за да не губим време, така както допуснахме всички грешки 2007, 2008 г., още от началото на програмния период 2015 г. да започнем авансово да усвояваме за сметка на национален ресурс фондовете на ЕС, така че в момента, в който бъдат окончателно одобрени ОП, ние вече да имаме готови проекти и те да се изпълняват и да постъпват средства в нашия бюджет. Защото ако отново загубим една-две години, резултатът ще е този, който виждаме в края на предходния програмен период.

Водещ: Благодаря ви!