13.08.2009 г.

  „Пари", 13.08.2009 г. - 1 стр.

Очакванията ми са през 2010 г. България да е с 2% спад на БВП

- Господин Дянков, преди да поемете поста финансов министър, безпристрастно сте следили макропоказателите на България, сега промени ли се нагласата ви? Като икономист как оценявате текущото състояние на държавата?

- От гледна точка на макропоказателите и по-специaлно ръста на икономиката няма изненади от това, което преди следях за България и региона. Очакванията ми бяха за около 6-7% спад на БВП и държавата върви натам. По последни данни на Агенцията за икономически анализи и прогнози спадът за тази година ще е 6.3%. Спадът от края на 2008 и началото на 2009 г. беше толкова бърз, че в такава обстановка за следващата година чуждите и родните анализатори много трудно могат да направят точни прогнози. За 2010 г. прогнозите са по-скоро ориентировъчни, без да се базират на икономически модели. Преди дни чужди анализатори прогнозираха развитието на икономиката ни през 2010 г. и залагат БВП да е в границите от -3 до +0.5%. Според мен спад от 3% е твърде негативен, а пък ръст от 0.5% е доста оптимистичен. Затова очакванията ми са догодина България да има 2% спад на БВП. Какво ще се случи догодина, много зависи от това как ще приключим 2009 г., а за съжаление тази година влизаме в управлението много късно. Правителството има какво да направи за бюджета, докато икономическите показатели няма как да ги променим за 3-4 месеца и да се подобрят. Предварителните ми анализи сочеха, че на годишна база бюджетът ще има дефицит от около 2 млрд. лв., но след като видях вът решните данни на финансовото ведомство, стана ясно, че ако икономиката не се влоши до края на годината, дупката в бюджета ще е 2.5 млрд. лв. Искам да уточня, че не ме изненада дефицитът, а размерът му, който се е увеличил заради предизборното харчене. Оперативните данни, с които разполагам в момента, показват, че към края на юли бюджетът е на червено с 550 млн. лв. на месечна база, което е рекорд за последните 10 години. И така от юли България е с годишен дефицит от 370 млн. лв. На практика ние наследихме много повече разходи, отколкото приходи. До края на юни акумулативно бяхме на плюс 170 млн. лв., но на месечна база беше налице дефицит от 350 млн. лв. Това са оперативни данни, а официалните предстои да бъдат публикувани. Разпоредих данните за бюджета за предходния месец да излизат до 10-о число на следващия, а не както е сега - в края на месеца. Така предишното правителство публикуваше данните с месец закъснение. Сега се надявам на 10 септември да бъдат публикувани данните за бюджета за август, така обществото и анализаторите ще бъдат наясно какво е състоянието на хазната. Доволен съм, че миналата седмица бързо успяхме да ограничим харчовете с близо 1.15 млрд. лв., а тези дни активно работим, за да повишим приходите в хазната. Освен свързването на НАП и митниците предприехме и акция за ограничаване на контрабандата на плодове и зеленчуци. Ще има и същата акция за горивата. Какво сме свършили, ще се види реално след известно време. Проверките, които данъчните започнаха по тържищата, в по-голяма степен ще подкрепят икономиката и производството ни и в по-малка степен бюджета. Очакваме по-големите постъпления в хазната да дойдат от три пера - от акцизи, които трябва да бъдат осигурени от Агенция Митници, от ДДС, за чиито постъпления отговаря НАП, и от енергийния сектор. Смятам, че в енергетиката има много скрити пари и по-специално в Българския енергиен холдинг, които ние се опитваме да открием. Миналото правителство е наляло в проекти много пари от излишъка, които лично аз засега не виждам къде точно са отишли. Надявам се през следващите няколко седмици, след като получа анализ от БЕХ, да мога да кажа къде точно са отишли парите.

- Кои са силните ви страни и козовете, за да успеете да изведете България отново по пътя на растежа и бюджетния излишък?

- Това е интересен въпрос, който досега не ми е задаван. Имам много добра база от информация какво е състоянието на глобалната икономика - щатската, европейската и ЦИЕ. Освен това, ако се нуждая от информация за България и данни за други страни, познавам хора в МВФ, СБ, ЕЦБ, а също така и от международния частен сектор. Една от силните ми страни е, че познавам хора както от частния сектор, така и от международните финансови институции. От друга страна, в Световната банка съм се занимавал с анализи на капиталовите пазари и банките и сега, когато чета анализи за тези сектори, мога да преценя доколко написаното е коректно. Това много ми помага в работата и затова твърдя, че много пари се губят в енергийния сектор у нас и там липсва сериозен икономически анализ. Затова смятам, че двата ми силни коза са, че имам външен поглед и много контакти. И третият ми коз, с който не предполагах, че разполагам, е да работя директно с хората, т.е. да имам личен контакт с тях, а не да си контактуваме с документи и писма.

Например в края на миналата седмица посетих Агенцията за държавна финансова инспекция и се оказа, че през последните 17 години там не е стъпвал финансов министър. От Агенцията за анализи и прогнози също бяха изненадани от посещението ми, тъй като се оказа, че там министърът стъпвал само когато трябвало да се смени ръководството на агенцията. Така за последните няколко седмици аз ходих три пъти до Агенцията за анализи и прогнози, за да получа информацията, която ми е необходима. Затова и в министерството въведох контактуването по имейл. Насърчавам служителите да ми пращат имейли, тъй като този контакт е много по-лесен и достъпен, а в същото време намалява бумащината в министерството. На ден в Световната банка получавах близо 400 имейла, докато тук само по три. За мен е важно да познавам лично хората, с които работя.

Имам една идея, която не знам как ще се възприеме от служителите на министерството, но смятам да въведа т. нар. happy hours - в четвъртък или петък вечер колегите да се събираме в неформална обстановка.

- Бихте ли посочили някои икономисти или финансисти, с които поддържате лични контакти?

- В много добри отношения съм със сегашния главен икономист на МВФ Оливие Бланшер. Познавам се и с икономистите от фонда от предишните 4 години, които сега заемат различни постове по света. Например Стенли Фишър в момента оглавява централната банка на Израел.

- Вие имате наблюдения отвън - какво мислят чуждите инвеститори и анализатори за икономиката ни?

- България е доста малка страна и анализаторите от големите банки я разглеждат заедно с прибалтийските републики, Унгария и Румъния. Икономическото положение в тези страни не е добро, затова и България къде заслужено, къде не, получава негативни оценки. Чуждите анализатори следят международната преса, затова смятам, че е много важно управляващите, в това число министрите, да дават интервюта за чуждите медии. Някои наши предшественици не са владеели езици и затова представянето ни пред чуждата преса е било оскъдно. Надявам се външните инвеститори да са си променили мнението за България, след като предприехме мерки за свиването на дупката в бюджета. Освен това за последните няколко дни индексите на БФБ се покачиха с 22%, с което бяхме сред първенците по ръст на капиталовите пазари, и това е сигнал, че вървим в правилната посока.

- Бихте ли направили кратка равносметка какво сте свършили до момента, откакто оглавих те финансовото ведомство?

- Досега смятам за голям успех свиването на разходите с 15% за втората половина на годината, което ще ни помогне да приключим 2009 г. с балансиран бюджет. На тази база ще кандидатстваме за влизане във валутния механизъм ERM II, което ще бъде и вторият ни успех. България е първата държава, която толкова рязко намали бюджетните разходи. В Европа само две страни са съкратили разходите - Чехия ги сви с 5%, а Холандия намали рязко харчовете, но за 2011 г.

- Какви са целите ви за тази година? Да приключим годината с балансиран бюджет?

- Да приключим годината с балансиран бюджет, но по-голямата ни цел е да влезем в чакалнята преди приемането на еврото. След като подадем молба за членство в ERM II, има един период от около 2 години, в който ще се разглежда кандидатурата ни. Предстои серия разговори.

- Какво набелязахте за бюджета за 2010 г.?

- Колегите ми вече работят. След две седмици ще имам макрорамката за 2010 г. и тогава ще започне да се конструира бюджетът.

- Какво показват предварителните ви оценки?

- Предварителните ми разчети са да приключим и 2010 г. с балансиран бюджет. Според мен следващата година за хазната ще е много по-трудна, тъй като миналата година бюджетът беше на плюс, докато 2010 г. ще стартира на нула.

- Смятате ли да пипате данъците и осигуровките?

- Според мен увеличаването на данъците по време на криза е безсмислено и съм против пипането на налозите. Можеше да се мисли за увеличаването на ДДС, но това би намалило доходите на хората, а оттам ще се свие и потреблението, което ще удари икономиката. Така че налозите няма да ги променяме. А по повод намаляването на осигурителната тежест ще спазим предизборните си обещания. Работодателските организации искат осигуровките да бъдат намалени с 5% и аз подкрепям тази ставка, но смятам, че те трябва да бъдат намалени стъпаловидно. Например през 2010 г. осигуровките да се намалят с 2% и следващите две години с по 1%. А ако икономическата обстановка в страната се подобри съществено, в което аз лично се съмнявам, тогава може осигуровките да падат с по 2% през 2010 и 2011 г. и с още 1% през 2012 г. Така за цялото управление на ГЕРБ залагаме, че през първата година и половина ще сме в криза, а след това ще започнем да излизаме от нея. Надяваме се бюджетът за 2011 г. да изглежда много добре.

- Oчаквате ли след две години да е налице ръст на икономиката?

- Да, след дълбока криза растежът се качва чувствително. Затова ние очакваме близо 8% ръст на БВП през 2011-2012 г., а не както анализаторите смятат, че той ще е около 2-3%.

- Ще има ли структурни промени и съкращаване на персонала в НАП?

- Във вторник имах среща с ръководството на НАП и очаквам до три седмици да получа от тях анализ за дейността на ведомството и дали се налага то да бъде преструктурирано. Имам поглед от други държави и съм наясно как се случва реформата в приходните агенции, но искам промените да се случат отвътре и се надявам до края на септември да е ясно каква ще е организационната структура на НАП.

- Агенцията за държавни вземания трябва ли да е под шапката на НАП, тъй като по план двете агенции трябва да се слеят до януари 2010 г.?

- Обмислям този въпрос, все още нямам окончателно мнение. Смятам обаче, че двете институции трябва да работят отделно. Предишното правителство реши да ги обедини, като на два пъти се забави тяхното сливане, доколкото знам. Според мен обединяването им не е добра идея по две причини - АДВ има много работа и по време на криза не е по-добре да се преструктурира, а освен това, ако има и организационни промени в НАП, може да се създаде по-голям хаос, ако се слеят двете агенции.

- Вие сте финансист и затова българската инвестиционна общност вярва, че ще подкрепите капиталовия ни пазар. Каква е визията ви за развитието на БФБ и ще има ли смяна на ръководството й?

- За смяна на ръководството на борсата не съм мислил, а дали държавата трябва да се оттегли като акционер - смятам, че е разумно. Това обаче ще бъде отложено във времето, защото не е подходящо по време на криза да продаваме държавния дял от БФБ от гледна точка на цената. Два са ключовите фактори за приватизацията на БФБ - финансовата оферта и възможността на нашия капиталов пазар да бъде един от регионалните играчи. Продажбата на държавния дял от борсата ни няма да се случи през следващите 9 месеца.

- Кога можем да очакваме листването на част от капитала на БЕХ на борсата?

- Работим в тази насока заедно с министър Трайков. В момента обмисляме дали да листваме целия холдинг, или да качим за търговия на БФБ само част от капитала на дружествата от БЕХ. Най-лесно е да се листва само холдингът, но през последните дни промених мнението си и смятам, че по-добрата идея е да се листнат няколко дружества. На ниво компании има много добра финансова отчетност и стратегия, докато при БЕХ стратегия липсва. За АЕЦ Белене няма стратегия. Такава липсва и за други проекти, което със сигурност ще смути инвеститорите. Другият плюс на листването на отделните компании е, че можем да качим и дялове от други компании.

- остава ли вариантът да качите на БФБ 15% от капитала на енергийните дружества?

- Да, за енергийните компании делът ще е 15%.

- Правителството на ГЕРБ обмисля ли и спирането на някои от другите енергийни проекти - АЕЦ Белене, газопровода Южен поток?

- Тези два проекта не трябва да се смесват. Южен поток е много добър и най-важното е как той ще се финансира. Докато за АЕЦ Белене проект няма, поне аз такъв до този момент не съм видял, а и това ми отговарят от ръководството на БЕХ.

***

Кой е Симеон Дянков?

Симеон Дянков започва работа в Световната банка през 1995 г. и постепенно се издига по поста главен икономист. Основно следи страните, които са най-застрашени от кризата в световен мащаб. Участва в различни програми на банката по приватизация, корпоративно управление, регионални реформи в Северна Африка, Източна Азия и други райони на света. Той е водещ автор на годишния обзор на банка -World Development Report 2002. Освен това е създател на годишния доклад Doing Business Report, което е най-продаваното издание на СБ с тираж от над 100 хил. копия.

Дянков е един от 100-те най-цитирани икономисти в света и е директор на научен център в Харвард. Женен е и има две деца.