21.01.2014 г.

Водещ: „Лице в лице" продължава до 19 часа с Петър Чобанов, той е министър на финансите. Здравейте! Да ви попитам, познавате ли Андрей Бобиш, който е милиардер в Чехия?

Петър Чобанов: Все още не.

Водещ: Той обаче ще стане министър на финансите в Чехия, поне такива са прогнозите, много сериозни прогнози. Според вас хубаво ли е министър на финансите да бъде милиардер? Преди това, а не да става милиардер, след като е бил министър на финансите.

Петър Чобанов: Да, естествено е хубаво министърът на финансите да знае как се управляват пари. Щом е милиардер, вероятно доста добре познава механизмите. Между другото след това, образно казано, министърът на финансите също става милиардер, тъй като управлява милиардите на държавата. И ако е истински добър министър на финансите, ги управлява с много по-голяма грижа, отколкото собствените си пари.

Водещ: Да, но от това губи пари, а не печели пари.

Петър Чобанов: Така е.

Водещ: Така ли е?

Петър Чобанов: Така е.

Водещ: А Дянков какъв министър беше според вас, като е управлявал толкова милиарди? Той стиснат министър ли беше?

Петър Чобанов: Зависи. Зависи, той изглеждаше стиснат, изглеждаше, че поддържа една фискална стабилност, но по същество не беше достатъчно прецизен в действията си, тъй като при него се наблюдаваше смесване на отделните фискални години. той оставяше плащания за следващи години, не връщаше навреме ДДС. Такива нещо, които сега се стремим да изчистим...

Водещ: Взимаше пари от фискалния резерв, взимаше пари от здравната каса. 1,5 млрд., къде отидоха тези пари, и приключваме с тези въпроси?

Петър Чобанов: Ами бяха похарчени.

Водещ: Няма ги?

Петър Чобанов: Няма ги, да... 

Водещ: И никога ли здравната каса няма да си ги прибере обратно, като те са, това са пари от здравни осигуровки, това е изключително незаконно?

Петър Чобанов: За съжаление, в момента те са похарчени, т.е. бяха вкарани в общия кюп, бяха похарчени за текущи нужди... 

Водещ: Дадоха фира, както казваха едно време старите хора.

Петър Чобанов: Не, вероятно са похарчени за финансирането на бюджетни дейности, но не са използвани по предназначението им. 

Водещ: Добре. Преди да минем към растежа и дълговете, плащате ли си редовно данъците попитахме нашиете зрители? Близо хиляда човека участваха в тази анкета. Може би са се уплашили от този въпрос, който е много опасен, но 76% казва да, плащаме си редовно... Това реална статистика ли е?

Петър Чобанов: Абсолютно реална според  мен. 

Водещ: Наистина ли 76% плащат?

Петър Чобанов: Да. 

Водещ: И 25% не плащат?

Петър Чобанов: Не, зависи, между тях може да има хора, които така или иначе не трябва да плащат , като пенсионери, като безработни. За тях, те се изключват от тази категория, така че процентът реално от  хората, които трябва да плащат данъци и плащат е дори по-висок. 

Водещ: Добре. Реални ли са прогнозите за икономически растеж за 2014 г.? Не са ли малко завишени, страхувате ли се от това, което сте заложили в бюджета?

Петър Чобанов: Не, не се страхувам, но в този момент се опасявам много по-малко, отколкото бих се опасявал преди 6 месеца. Поради мерките, които предприехме да оживим икономиката, и те ако трябва да ги изразя в две думи, са коректност към бизнеса. Т.е. ние почнахме да му връщаме навреме ДДС по поредност на заявките, което е един нормален принцип, т.е. този, който по-първи си е подал заявката, естествено, има право да му бъде възстановен данъчен кредит, да си го получи. А не да чака 6  месеца, година, същевременно други фирми да го получават за 3 дни. 

Водещ: Това ли е най-важната мярка, връщането на ДДС?

Петър Чобанов: Да, това е мярката, която показва, че държавата е коректен партньор. И това е мярката, която възстановява 20% на бизнеса, т.е. толкова е данъкът върху добавената стойност, образно казано, които той може да използва в текущата си дейност. Това го затрудняваше изключително, а само за декември можем да посочим, че сме върнали 540 млн. ДДС. Това е с 300 млн. повече от декември 2012 г. Така че това е един ресурс, който бизнесът използва, за да плати заплати, да се разплати със свои длъжници, да даде бонуси дори в някои случаи на работниците си. 

Водещ: Анализът ви обаче за инвестиционния климат какъв е? Дали само едно ДДС може така да възстанови доверието?

Петър Чобанов: Това е част от мерките. Възстановяването на доверието в държавата като изряден платец включва да си плащаме навреме и по обществени поръчки, и да покриваме старите задължения, което правим. Освен това разплащането по европейските фондове. Ние изключително много ускорихме времетраенето, през което парите наистина достигат до тези, които трябва да ги получат. И ако в началото на годината имахме около 34% плащания, вече в края на годината те са 54%. И в последните 6 месеца, т.е. второто полугодие на 2013 г. сме разплатили над 2,2 млрд. по европейски проекти на бизнеса. 

Водещ: Като това са пари откъде, от държавния бюджет?

Петър Чобанов: На практика голяма част от тях все още са от държавния бюджет, и затова, това беше една от причините, заради които ни беше необходима актуализацията на бюджета. Т.е. ние за да имаме този ресурс на консолидирана основа, до тези 2%, за да можем да платим на бизнеса. 

Водещ: Но тези пари някога ще се върнат?

Петър Чобанов: Ще се върнат. Очакваме март месец Комисията да ги възстанови. Но въпреки всичко, за разлика от предишни години, ние не спряхме да плащаме още октомври, а включително и в последния ден на годината имаше разплащания по европейски проекти. 

Водещ: Добре обаче готов ли сте да обясните тези 4,4 млрд.лв., толкова ли са?

Петър Чобанов: Да. 

Водещ: Емитиран нов дълг за 2014 г., който постепенно ще трябва да влезе в бюджета на държавата, нали това е целта?

Петър Чобанов: Да, готов съм да обясня като цяло дълговата ни политика. Тъй като много митове се разказваха за това как ще емитираме 1 млрд. да го откраднем, как това ще бъде на тъмно, още през 2013 г. Но ако се вгледаме в числата, ще видим, че към края на март 2013 г. дългът е бил 14,4 млрд., а към края на годината е 14,1 млрд. по предварителни данни. Т.е. той е с 300 млн. по-нисък. Т.е. ние не сме увеличили дълга през 2013 г., а напротив ние сме го намалили. Защото както беше обяснено неведнъж, ние заема го взехме, за да върнем стари заеми. Отделно продължихме нормалния процес на погасяване на вече падежиращи задължения и в края на годината се оказахме с един дълг, който е с 300 млн. по-малко и с фискален резерв, който е с 450 млн. по-висок, отколкото е бил през март. Т.е. общо 750 млн. нетно сме подобрили дълговата си позиция. И сега да преминем към 2014 т. Тези 4 млрд., те все пак са лимитът, който сме си поставили за новоимитиран дълг. Като сме го разпределили по следния начин. Около 1,3 млрд. са за падежиращ стар дълг през 2014 г. 1,7 млрд. ни трябват да платим януари 2015 г., веднага като влезем в новата 2015-та отново стар дълг, който падежира тогава, това са тези глобалните доларови облигации. И останалите 1,4 млрд. са за финансиране на бюджетния дефицит. Т.е. няма никаква мистерия и парите отиват по предназначение, като 3 млрд. от тях са за погасяване на стар дълг. Т.е. няма да увеличат дълговото бреме, ако включим и януари 2015-та. Повтарям, това е лимит, ако имаме по-добро бюджетно изпълнение, може да се наложи да вземем и по-малко дълг. 

Водещ: Много са нетърпеливи обаче общините и бизнеса да разберат публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите", нали много коректно я казах? Кога ще стартира, кога ще се създадат тези комисии, кой ще кандидатства, как ще се печелят проектите? Защото тук говорим за 500 млн., нали така?

Петър Чобанов: Абсолютно. Трябва да подчертаем, че за първи път от доста време насам имаме такава инвестиционна програма с национален ресурс на правителство. До момента като че ли се разчиташе повече на европейските средства и казвахме да, ще правим инвестиции, ще строим пътища, ще строим пречиствателни станции, ще строим други подобни инвестиционни обекти, но това ще бъде с европейски пари. В този случай правителството чрез съкращаване на бюджетите на министерствата, на практика добави ресурс, т.е. отдели този ресурс от 500 млн., като процесът вече е стартиран. Т.е. проектните, прието е постановлението, което регулира критериите и начина, по който ще се кандидатства, проектните предложения се набират от областните управители, които много динамично са в комуникация вече с кметовете от областите, познават своите области, в комуникация с кметовете, от тях ще получат проектите и ще ги представят... 

Водещ: Стартирала ли е тази процедура?

Петър Чобанов: Абсолютно е стартирала и в момента е в ход и се провеждат срещи по региони, в които се набират тези проектни предложения. 

Водещ: Добре, областните управители събират проектите от областта и на кого ги дават, на вас?

Петър Чобанов: Дават ги в МФ. Има междуведомствен съвет, който е съставен от 5 министъра... 

Водещ: Кой влиза вътре?

Петър Чобанов: Министърът на финансите като председател, министърът на икономиката и енергетиката, министърът на регионалното развитие, министърът на околната среда и водите, министърът на инвестиционното проектиране и председателят на УС на Националното сдружение на общините. 

Водещ: Тези стотици, те ще бъдат стотици проекти, всичките ще ги гледате един по един?

Петър Чобанов: Абсолютно, да. Ние имаме апликационна форма, която дава възможност те да бъдат систематизирани. Тя включва критериите на практика, които... 

Водещ: И някой ги точкува?

Петър Чобанов: Да. Те могат да бъдат точкувани... 

Водещ: Значи това е същата схема, както кандидатстваме по европейските програми?

Петър Чобанов: На практика по европейски проекти, с апликационна форма, с проектна готовност, т.е. нещата изглеждат ясни и процесът е в ход. Ние разбира се, чрез дирекцията, която имаме в МФ „Финанси на общините" даваме някъде методологически указания там, където е необходимо по отношение на апликационната форма, по отношение на проектите, ние сме в непрекъсната комуникация с регионите. Но общините наистина ще могат да получат толкова голям ресурс, който ще отиде за хората там. Т.е. това на практика, тези милиони, които ще бъдат разпределени, те ще адресират големия проблем да намалим регионалните различия, но те на практика са и програма за заетост в тези региони. Те ще бъдат изпълнявани там на място, ще благоустройват, образно казано, тези населени места и ще могат да създадат заетост за хората. Както знаем, хората по отделните региони имат големи проблеми по отношение на безработицата , това ще успее да ги въвлече отново на трудовия пазар, да им позволи да работят и да получават доходи. 

Водещ: За миналата година не успяхте да изпълните програмата за данъчни постъпления в бюджета с колко, с 200 и колко млн. казахте, 250 ли, ако не се лъжа?

Петър Чобанов: Относително, около 200 до 250. 

Водещ: Около 200 до 250. За тази година обаче имате ли притеснения, че пак може да се получи такъв дефицит в постъпленията в държавата? Тук не са само данъци, тук са акцизи и всички останали постъпления, такси и т.н., да не ги изреждам всичките.

Петър Чобанов: Едно от основните необходими условия да изпълним своите приходи беше приходните администрации отново да заработят. Тъй като те не бяха в добро състояние. По отношение на НАП трябваше да изчистим всички тези паразитни дейности и насоките на дейността им като цяло, те да задържат ДДС, за да си изпълняват бюджетните планове. Ние изчистихме цялото ДДС, което трябваше да бъде върнато на бизнеса в рамките на миналата година. Това както казах само за декември са 300 млн. повече. Ако не бяхме върнали тези 300 млн., щяхме да компенсираме и дори да преизпълним приходите си. Но целта ни не беше такава. Целта ни беше да започнем на чисто, бизнесът да възстанови доверието си в нас и за да можем тази година наистина да видим данъчната система, приходната система като цяло колко приходи може да събере. От тази гл.т. това ми дава увереност да смятам, че ще е по-лесно да изпълним приходите си. Тъй като имаме една чиста фискална година, започваме на чисто, започваме с висока скорост, тъй като бизнесът вече работи, да видим данните за БВП за третото тримесечие. Икономическият растеж е 1,5% - най-висок за последните 8 тримесечия. Точно това даване на ликвидност... 

Водещ: Толкова ли е за последните 3 месеца на миналата година?

Петър Чобанов: За третото тримесечие. За последното тримесечие все още  нямаме данни. Някъде към средата на февруари... 

Водещ: Значи последното може даже и да е повече?

Петър Чобанов: Може и да е повече, тъй като постепенно икономиката набира скорост. Това дава отговор на въпроса дали прогнозата за тази година е реалистична. Реалистична е. 

Водещ: А митниците, вярвате ли на митниците? Вие като ръководител на митниците, смятате ли, че те ще изпълнят...

Петър Чобанов: Значи те си имат пряк ръководител, г-н Павел Тонев, който, нали, малко по-труден беше процесът на селектиране, но той е митничар от кариерата и мисля, че ще се справи със своите задачи. Демонстрира добри организационни умения, редовно се чуваме, на практика всеки ден, така че мисля, че ситуацията там също се подобрява, и това ще се види и в конкретните резултати за тази година. 

Водещ: Питам ви, защото тук имаше едни притеснения за контрабандата, за миналата, за по-миналата година, че не се е спирала контрабандата, особено за цигари, говори се за едни милиарди от акцизи, които не влизат, благодарение на това, че цигарите влизат, уж, транзитно, пък фактически се ползват в България и т.н. Ще спрете ли тази контрабанда и ще спечелите ли този милиард, милиард и половина, два ли, колко е там, не знам точно на година?

Петър Чобанов: Това става постепенно, но отговорът на въпроса за контрабандата и мерките, които приемаме, са и конкретните резултати, които се наблюдават. Само в последните 20 дни на практика имаме открити две големи пратки контрабандни цигари. 

Водещ: Да, прочетох вчера за една много голяма...

Петър Чобанов: Абсолютно. Преди това и на пристанище Варна също в контейнер беше открита голяма пратка. Т.е. този процес също се задвижва и вече дава резултати. Така че смятам, че и тук има доста големи резерви, но като работи нормално Агенция „Митници", която има необходимост от преструктуриране, тъй като в сегашния си вид не може да произведе добри резултати, също ще имаме успехи както в борбата с контрабандата. Там между другото се подобри доста и координацията с МВР, които също са много важни в този процес, така че двете институции наистина заработиха заедно и това дава резултат. 

Водещ: От БСП обаждат ли ви се за плоския данък? Да ви питат кога ще го махнете.

Петър Чобанов: Не, БСП не ми се обаждат за плоския данък. Ние имахме дискусия  по отношение на приоритетите на Бюджет 2014. Там както видяхте направихме една малка промяна по отношение на това да връщаме данъците на хората с най-ниски доходи, което е една мярка, от една страна, има социален характер, тъй като им дава допълнителен доход, те наистина в голямата си част са работещи бедни, от друга страна, тя създава съпричастност към данъчната система. Може би ако догодина направим тази анкета, този процент ще е още по-голям, тъй като тези хора, някои от тях дори и не осъзнават, че плащат данъци на практика. В смисъл, често става автоматичен процесът. Но тук ще следят дали работодателят наистина внася тези данъци, дали е изряден спрямо данъчната и осигурителната система. Защото ще дойде време да си подадат декларациите и да си поискат тези пари обратно. Т.е. това създава дисциплина и съпричастност на хората към системата. 

Водещ: Добре, за 2014 г. са ясни данъчните приоритети, обаче за 2015 г. мислите ли някакви промени да наложите в данъчното законодателство? Не само за плоския данък, защото това е политически въпрос, за който трябва да се разберат БСП и ДПС. Вие намирате опора в ДПС, които са противници, предполагам, че сте щастлив от този факт, но за 2015-та какво ще правите.

Петър Чобанов: Данъчните закони са въпрос наистина на дискусия. Както казах основният ни приоритет за тази година е да видим системата на приходите като цяло колко приходи може да генерира, когато започнем на чисто. Оттам нататък може да мислим дали има нужда от подобрения, предимно от нормативен характер, дали има нужда от допълнителни облекчения по отношение на правила и процедури, но във вида, в който съществува данъчната система в момента на мен ми харесва. 

Водещ: Преди мисля, че един ден, ако не се лъжа, от Реформаторския блок Бисер Миланов, познавате го, техният...

Петър Чобанов: Бисер Манолов. 

Водещ: Манолов, извинявайте, добре, че ме поправихте. Той иска мигновено влизане на България в Еврозоната. И обяснява защо. Вие знаете неговите аргументи. Смятате ли, че това е разумно, и изобщо възможно ли е? И ако е възможно, кога може да се случи?

Петър Чобанов: Конкретно в случая не съм прочел неговите аргументи, като цяло това е невъзможно да влезем веднага от днес за утре. Разбира се, първо, трябва да станем част от валутно-курсовия механизъм, т.нар. Чакалня на Еврозоната, в която да престоим поне две години и ако изпълним критериите от Маастрихт да влезем в Еврозоната. Но това, което обясних и на пресконференция е, че ние, първо, трябва да си свършим нашата работа, т.е. подобрявайки бизнес средата, правейки реформи, давайки възможност на регионите също да останат част от растежа, да изградим един по-устойчив модел на растеж, да ускорим този растеж, наистина да имаме процес на реално догонване на европейските основни показатели, в това време Еврозоната също трябва да избистри как ще изглежда по-нататък, т.е. да станат всички тези структурни промени и там, които се правят в момента с банковия съюз, с новите правила и процедури, да се види те как работят и успоредно като се движат тези процеси във времето, някъде ще дойде моментът, в който да кандидатстваме за... 

Водещ: Каква е вашата прогноза във времето? Не казвате...

Петър Чобанов: Не, някак си не е коректно да се поставя някаква времева граница. Когато икономиката е готова. 

Водещ: Ама тя по сегашната статистика много трудно ще бъде готова в обозримо бъдеще.

Петър Чобанов: Зависи. Когато почне да работи и ако се види, че моделът на растеж, който е наличен, не произвежда тези дисбаланси, които имахме в миналото, това ще даде отговор на въпроса, да, ние сме готови да кандидатстваме за Чакалнята на Европа. 

Водещ: Трусовете в БСП притесняват ли ви?

Петър Чобанов: Не съм ги усетил трусовете в БСП. 

Водещ: Не се ли интересувате? Все пак БСП е мандатоносител на вашия кабинет.

Петър Чобанов: Естествено, че се интересувам, но те няма как да повлияят на работата ми. В момента си имам достатъчно работа, така че няма как да повлияят на работата ми. В момента мисля, че те ще си разрешат своите вътрешнопартийни проблеми. 

Водещ: А вие имате ли някакви търкания? За ви попитах дали ви се обаждат от БСП, сигурно не ви се обаждат за плоския данък, но все пак вие не криете вашите десни убеждения като финансист, нали така, никога не сте ги крил?

Петър Чобанов: Да, аз не обичам да се слагат етикети. Въпросът е наистина, че... 

Водещ: В смисъл, вие не сте ляв финансист, нали?

Петър Чобанов: Зависи какво имаме предвид под ляв финансист. Ако грижата за хората е ляв финансист, аз мисля, че демонстрирах с отношението си, че поемам и че се грижа и за хората, т.е. че бюджетът е насочен и е изграден, така че да се грижи за хората. Така че това може да е ляво. От друга страна, дисциплината не е нито лява, нито дясна, но тя не може да е самоцел, а трябва да е съчетана с икономически растеж. Естествено, за да имаме икономически растеж, трябва да имаме както мерки от страна на предлагането, които са десни, така и мерки от страна на търсенето, които се определят като леви. Така че е трудно да се лепят етикети, важното е какъв е ефектът от работата. 

Водещ: Това ли е разликата между вас и Дянков? Последните няколко изречения, това ли е разликата между вашата концепция и концепцията на Дянков?

Петър Чобанов: Да, грижата за хората е основното, което ме отличава от Дянков. При него я нямаше. 

Водещ: А защо сте толкова, заради това ли сте толкова сигурен, няколко пъти слушам и чета, че няма да има предсрочни избори, вие сте убеден, че това правителство ще си изкара мандата 4 години?

Петър Чобанов: Абсолютно. Аз съм убеден. 

Водещ: Защо, какви са ви аргументите?

Петър Чобанов: Защото си върши работата. Защото си вършим работата, защото икономиката започва да работи, защото се възстановява доверието на бизнеса в държавата. Това са необходими условия... 

Водещ: А как изчислявате доверието на бизнеса в държавата, как изчислявате доверието?

Петър Чобанов: Комуникацията с него, която имаме, подобрената, това, че наистина в края на годината ние получихме повече приходи, отколкото очаквахме 3-4 месеца преди това. Т.е. бизнесът наистина започна да се отблагодарява, за отношението, което имаме към него, за тежестта, с която го облекчихме и затова, че си плащаме навреме. Това е достатъчно.

 Водещ: Малкият и средният бизнес как се чувства? Между другото, тази банка, Българска банка за развитие, тя започна ли да с грижи съвестно за малкия и средния бизнес?

Петър Чобанов: Да, банката за развитие беше пренасочена като ориентация по-скоро към малкия и среден бизнес. Защото ако погледнем портфейла й към средата на годната, можем да видим множество големи кредити за големи предприятия, които не казвам, че не са важни, напротив, може би са важни, но я нямаше грижата за малкия бизнес. Затова тя разработи кредитна линия, при която лихвеният процент е фиксиран за периода на кредита и е 6%. За малък и среден бизнес този процент е много изгоден и в момента са отпуснати и в процес, на финалната права на практика на отпускането, 18 такива кредита, като се подготвят документите за още десетина поне. Т.е. тази кредитна линия работи и Банката за развитие наистина показва грижата си към малкия и среден бизнес. 

Водещ: Благодаря ви, г-н Министър, за това интервю! Вие бяхте много изчерпателен, надявам се да сме били полезни за зрителите!

Видео