15.07.2011 г.

 

Интервю на заместник-министъра на финансите за финансовия сайт Money.bg

След няколко поредни аукциона на ДЦК стана ясно, че интересът намалява, а лихвите растат. Какъв е вашият коментар, г-жо Пенчева?

- Не може да се каже, че интересът спада. Има такива периоди, когато просто има повече ликвидност на пазара, както беше и в края на мината година, и коефициентът на покритие достигна 6-7 пъти. Министерството на финансите от тази година провежда много по разнообразна политика по дълговите продукти - имаме тримесечни и шестмесечни аукциони, като в същото време предлагаме средносрочни и дългосрочни емисии. Това показва на инвеститорите, че имат избор при взимането на решенията си.

Ние се водим от реалната необходимост и не емитираме дълг на всяка цена. Целта е да гарантираме устойчивостта на бюджета и да поддържаме развитието на нашите финансови пазари при цена, която е изгодна за данъкоплатците.

При последния аукцион наистина от предложени 50 млн. лв. ние взехме само 14 млн. лв., защото изпълнението на приходите върви добре, разходите успяха да бъдат задържани и не се налага да финансираме допълнителни дефицити. Имаме много добро развитие и на износа и като цяло провеждаме една устойчива политика, гарантирана вече и от Пакта за финансова стабилност.

Така че нищо не налага ние да вземаме дълг и затова при последния аукцион решението ни беше мотивирано от доходността. В крайна сметка инвеститорите, когато работят на един сигурен пазар, трябва да приемат и по-ниска доходност.

Временно ли е това явление или тенденцията има опасност да продължи?

- Отново припомням, че приходите вървят добре. По отношение на митниците наблюдаваме преизпълнение, в НАП също. Сега с настъпването на летния туристически сезон очакваме добри постъпления и в тази посока. Това най-вероятно ще редуцира допълнително нуждата от финансиране.

По отношение развитието на финансовите пазари Министерство на финансите ще продължи да предлага достатъчно инструменти на инвеститорите, за работят те с един надежден партньор.

В началото на август пускаме бенчмарковата емисия от 10.5-годишни ДЦК. На предишни аукциони със същия срок достигнахме доходност, която за първи път ни вкара в изпълнението на Маастрихтския критерий за дългосрочен лихвен процент, при това устойчиво. Дори изпреварихме Естония, която от тази година е член на еврозоната.

Първичните дилъри на ДЦК смятат, че предлаганите лихви от страна на МФ не отговарят на пазарните условия в момента, най-вече заради проблемите на Гърция, Португалия, Ирландия. Споделяте ли такова мнение?

- Ситуацията в България и Гърция е коренно различна. Всички знаем какво става в южната ни съседка - преговори за нов заем на стойност 110 млрд. евро и т. н. При нас имаме стабилност в средносрочен и в дългосрочен план. В момента знаете, че се провеждат стрес-тестовете на банките, където едно от условията е изискването за капитал от първи ред да е над 5%. У нас този капитал е три пъти повече - 15.4% .

По отношение на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси припомням, че България е в топ 5 сред държавите от ЕС с най-добри показатели. По дефицит към БВП сме на пето място, а по дълг към БВП сме втори. Очакваме и стабилен икономически растеж.

В тази връзка ситуацията у нас е съвсем различна и нашите ДЦК са един сигурен инструмент и поради това на този етап нямаме склонност да плащаме по-високи лихви.

По отношение на рисковата премия отчетохме намаляване по застраховките срещу фалит (CDS), а тази година задържаме постигнатото ниво. Този показател се задържа около 200 базисни точки, което не се е случвало в последните години. От Bloomberg, които ни поставят в една група с Унгария, Румъния и Хърватия, отчитат, че инвеститорите, които са закупили наш дълг, плащат най-ниската премия, за да го застраховат, а до миналата година беше най висока в тази група.

Защо тогава при ниските лихви, които предлага пазарът не вземам една по-голяма сума, която да даде сигнал, че Министерство на финансите може да се справи с това количество?

- Министерство на финансите може да управлява голямо количество заеми - няма никакви съмнения в това! Нищо обаче не налага взимането на такива заеми. Причината да се отмени планирания за 18 юли аукцион на 15-годишни ДЦК беше волатилността на международните пазари, което се случва предвид публикуването на стрес-тестовете на банките.

Каква ще бъде дълговата ви политика в средносрочен план?

- До април 2012 г. трябва да направим нова стратегия за следващия тригодишен период, по която в момента усилено работим. През 2013 и 2015 г. предстоят големи плащания по глобални облигации, които ще успеем да покрием.

Ако излезем на международния пазар, нашите облигации биха се приели много добре, но анализите показват, че в момента това не е целесъборазно. Ще продължим да търсим ресурс от развиването на икономиката, от приватизация и от вътрешния пазар на ДЦК.

С обявяване на бюджетната рамка за периода 2012 - 2014 г. през април приключи първият етап от бюджетната процедура за 2012 г. Това, което знаем на този етап е, че планираният дефицит е 1.5% и че няма да бъдат повишавани преките данъци. Бихте ли открехнали малко повече завесата?

- Ние имаме ангажимент да постигнем близък до балансирания бюджет в средносрочен план. За тази година сме планирали дефицит от 2.5%, който обаче може да бъде и по-нисък. Основание да твърдим това е доброто изпълнение на бюджета на полугодието, но все пак трябва да изчакаме и второто полугодие.

По отношение на 2012 г. смятам, че 1.5% дефицит ще бъде постигнат. Преките данъци няма да бъдат променяни. Идеята е тежестта да отива към косвените данъци. По отношение на акцизите там, където не сме достинали европейския минимум, ще направим плавно повишаване. Всъщност това остава да се случи само при газьола и керосина до 2013 г.

Като цяло не се предвиждат никакви резки промени, но и никакви нови облекчения за отделни сектори като екологични производства, електрически автомобили и т. н. Това е така, защото ще ни бъде трудно да обясним защо има облекчения за електроавтомобили например, а не за лекарства или за книги и книжни произведения.

Трябва да сме наясно, че само с данъчни инструменти не се решават цели на социалните или екологичните приоритети. Данъчната политика има за цел да гарантира устойчивостта и предсказуемостта на публичните финанси.

В ход е процедура за новата рамка на ЕС 2014 - 2020 г. Стана ясно, че България може да получи между 10 и 15% повече средства. Бихте ли могли да кажете малко повече подробности относно очакваната сума?

- Това, което се случи, беше представяне на първата идея за самата рамка. Оттук нататък по време на Полското председателство на съюза ще се доуточяват още много неща, като самият процес ще продължи и след това с дейното участие на Европейския парламент. За това през следващите две години и половина ще текат интензивни преговори и е твърде рано да говорим с конкретни числа.

Средствата за България ще бъдат наистина повече, те ще бъдат изчислени и на база БВП. Ние имаме нужда от ускорен икономически растеж, за да получим повече средства. Важно е ускоряването на усвояемостта, за да имаме необходимите аргументи да преговаряме за допълнителни средства.

Бюджетната логика на новата рамка не е много по-различна от тази за периода 2007-2013 г. В момента предложението на Комисията е общото ниво на бюджетните кредити да бъде 1.05% от брутния национален доход на Общността, което не е висок процент.

Хубавото е, че ресурсите ще бъдат разпределени по един по-фокусиран начин. За първи път има и част от финансовата рамка, която е изведена извън съответните фондове и оперативни програми. Към този момент тя се очертава да бъде 58 млрд. евро и ще служи за едно по-гъвкаво усвояване на еврофондовете и за отговор на предизвикателства, които дори сега не могат да бъдат предвидени.

Отделно във всеки инструмент на европейските фондове се предлага да има 5% неразпределен ресурс, който да гарантира по-плавно усвояване на европейските средства.

В кои направления се очаква ЕС да задели повече средства през следващия период?

- За инфраструктура - пътна, железопътна, ИТ, енергийна, екологична и т. н. Средствата за инфраструткура например ще бъдат увеличени с 287%! Такова е предложението, което и като тенденция, и като начин на мислене е показателно.

Средствата за научни изследвания и иновации има предложение да се увеличат с 46%, тези за образование и култура с 68%. За сигурност и гражданство 62% и за т. нар. Глобална Европа средствата скачат с над 23%. Такъв подход ние приветстваме.

За какво настоява България в тези преговори?

- На първо място за максимално възможни средства по Кохезионната политика, за политиката на растеж и заетост, за селско стопанство и екология.

Какви нови средства се очаква да използва ЕС, за да финансира политиките си? Заговори се за отделен ДДС.

В последната година върви дискусия какво да бъде направено, за да има наистина европейски бюджет, а не изземване на части от националните бюджети. Тези разговори обаче са много сложни и предстои тепърва да се навлиза по-конкретно в проблематиката.

Предлагат се общи европейски данъци,. Въпросът е какви точно да са тези налози, как да стане тяхното въвеждане и на какви принципи да се основава това.

Знаете, че ние се противопоставихме на въвеждането на данъци във финансовия сектор, тъй като считаме, че за нас, като страна с недостатъчно развити пазари, данък върху финансовите транзакции по-скоро ще натежи.

Все пак това което остава актуално по коридорите на Брюксел е въвеждането на общ ДДС и данък върху финансовите транзакции.

България изрази желание да се присъедини към пакта Евро+. Решението събуди много противоречия, включително от средите на БНБ и Министерство на финансите. Какво на практика означава това за България?

- Пактът Евро+ е политически ангажимент и никакви средства не трябва да дадем за участието си в него. Министерството на финансите и БНБ първоначално бяха много скептични към този план, защото първият вариант на текстовете, които предложиха Германия и Франция (т.нар. Пакт за конкурентоспособност), предвиждаше конкретни действия в посока на данъчната и финансовата политика, както и в сферата на доходите. А именно въвеждане на обща корпоративна данъчна основа, съгласуване и замразяване на заплати и т. н.

Тези неща бяха в противоречие с нашето виждане. Първо защото не отчиташе догонващия характер на нашата икономика и второ - заради намесването в данъчната ни политика.

Впоследствие само в рамките на две седмици това предложение еволюира. От една стриктна рамка за пет области и конкретни действия и ангажименти се превърна в една обща политика, която има за цел да гарантира конкурентоспособността на европейската икономика и стабилността на публичните финанси. Такъв един общ ангажимент за стабилна политика напълно отговаря на това, което България прави.

Още от първата година правителството успя да поведе такава политика и ние сега го изискваме и от другите държави и сме активен участник по този въпрос в европейския диалог. Не може Гърция или която и да е друга страна с огромен дълг да увеличава заплати, да увеличава разходите си, да налива пари в непроизводствени сектори, а в същото време други страни да следят стриктно изпълнението на бюджетните си планове.

Европейският стабилизационен фонд ще се изгради със 700 млрд. евро. Как и кога България ще трябва да започне да внася пари в тази структура?

- Към днешна дата не дължим никакви вноски, защото още не сме член на еврозоната. След като се присъединим, когато и да стане това, ще имаме 12-годишен преходен период, през който вноските ни няма да надхвърлят 50 млн. евро годишно по неофициални изчисления и в идеалния случай. Това е една напълно поносима сума за всеки държавен бюджет.

Това не би било и мотив да се откажем от влизане в еврозоната. Напротив, за нас е по-добре еврозоната да бъде стабилна и присъединявайки се към нея там вече да действат диверсифицирани инструменти, които да гарантират стабилността й.

Все още ли е приоритет влизането ни в ЕРМ 2 и кога ще стане това?

- Това ще стане, когато чисто политически бъде взето решение да се случи. Вече покриваме почти всички изисквания за влизане е еврозоната, което ни дава предимството и ние сами да решим кога ще е най-удачно фактически да приемем еврото.

Бяхте на срещата на финансовите министри, какво е настроението там след разразилата се буря около италианския дълг?

- Има ясно осъзнаване на предизвикателствата на момента. Ясното послание е, че е необходимо еврото да бъде стабилно. Няма паника, няма свърхбезпокойство, но има загриженост.

Европейските финансови министри съвсем отговорно оценяват, че ситуацията е сложна, но това което е важно, е да бъде намерен един координиран ясен отговор.

Стрес-тестовете на банките са сигнал за общата воля за по-голяма прозрачност. Ако евентуално утре някои от банките не са преминали изпитанието, има готовност да им се помогне.