Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Още по темата

ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ В ПАНЕЛ „КАК ДА ВЪРНЕМ ДОВЕРИЕТО В БАНКОВАТА И ФИНАНСОВА СИСТЕМА“ ПО ВРЕМЕ НА 9-ТАТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО, ОРГАНИЗИРАНА ОТ В. „КАПИТАЛ“

20.01.2015 г.

КОЛЕГИ МИНИСТРИ И ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

 

Благодаря на организаторите за поканата и за възможността съвсем накратко да изкажа виждането на правителството, или поне на финансовия министър, за случващото се и за това, което искаме да се случи във финансовата система в бъдеще.

Панелът е формулиран от организаторите „Как да върнем доверието в банковата и финансова система". Аз бих задал въпроса по друг начин: „Как да върнем доверието в държавата", тъй като финансовата и банковата система като системи за преразпределение на доход в цял свят се надзирават много усърдно и независимо от силата на отделни държави да го правят по-добре или по-лошо, имаме свидетелства за много неудачи на банки в почти всички държави. Последният случай в Европейския съюз е с една доста сериозна банка в Португалия.

Какво показа „лятната криза"? „Лятната криза" в банковата сфера показа, че обществото няма имунитет да забелязва натрупването на диспропорции и несправедливост. Самият факт, че успяхме да минем през тази криза, без да разклатим цялата финансова система, показва, че независимо от това, че  държавата показа, че не е достатъчно добре структуриран нейният финансово-надзорен механизъм, тя все пак успява да минава през такива системни грешки. Уроците са прочетени от всички, със сигурност финансовата ни система е стабилна или поне хората смятат така, а и ще ви дам поне два примера. По повод изплащането на гарантираните влогове - само 2% от средствата напуснаха в брой банковата система, а останалите се преразпределиха във всички банки. Затова и спекулациите по отношение на банковата система са неприемливи, независимо че не бива обаче да се допуска да премълчаваме проблемите. Идеята, че парите обичат тишината, не трябва да бъде абсолютизирана и зад нея да се прикриват неудачи на управлението на финансовите системи.

Вероятно законодателното решение по отношение на двата регулатора - да има относителна функционална независимост на членовете на колективните органи за управление на надзорните институции - не дава добър резултат или поне показва слабости и вероятно би било полезно да се мисли за колективно носене на отговорност и колективно взимане на решения, за да сме сигурни, че няма да е само в ръцете на един човек „ядреното куфарче"; да сме сигурни, че има допълнителна система от подсигуряване, за да не се допуска възможността един човек персонално да може да понесе отговорност за такъв системен проблем като случая с КТБ. Затова и като чисто законодателно решение е възможно да счетем за целесъобразно промяна на отговорностите в тези колективни органи за управление на надзора на банковата и небанковата финансова система на страната.

Естествено, че финансовият министър ще твърди, че финансовата система е стабилна. И тя е такава. Проблемът, който се прояви с КТБ, не беше чисто банков казус. Неслучайно българската прокуратура работи по него. Но този проблем се прояви заради липсата на достатъчно силна държава и държавност и то в период, в който политическите дисбаланси показаха най-лошото възможно проявление, тъй като в един момент държавата дори беше оставена без възможност да реши този казус, по една или друга причина. Няколко месеца ние наблюдавахме процеса, без да имаме инструментариум да го решим, но слава Богу, че икономически се оказахме по-силни, отколкото изглеждаме привидно отстрани.

Оттук насетне ролята на управляващите е да засилят възможностите на държавата да надзирава финансовата система, която си е канал за преразпределение на доходи, тя не създава доходи като философия. Мисля, че всичко, което се случва оттук занапред, е за добро и че пазарите възвръщат доверието си в държавата, може да се покаже най-малко с това, че вчера българското правителство успя да се финансира на 0,16% лихва за 6-месечни ДЦК - доходност, близка до нула, тоест финансовата система на държавата работи.

Държавата трябва да си подреди надзорните функции, така че да има имунитет срещу всякакъв опит за недобросъвестни действия при управлението на парите на хората. Не това обаче беше мотивът за предложения дебат за пенсионния модел. Ако някой търси мотив в това, значи се получава онази стара българска история „гузен, негонен бяга".

Няма обаче достатъчно доказателства, че моделът не само заради вътрешните си диспропорции, а заради периода, през който се развива - говорим за финансовата криза, през която минахме в световен мащаб - няма да създаде една сериозна диспропорция между голяма група от българското население - лицата, родени преди 1959 г., и лицата, родени след това. Няма ясна гаранция, че моделът - така, както работи в момента - ще генерира този резултат, че мотивацията, заради която беше създаден - да имаме по-високи и устойчиви пенсии - със сигурност ще се случи по начина, по който се предвижда. И когато няма такава гаранция, най-доброто решение е да въведем конкуренция и свобода на избор.

Окончателните решения не са взети, дебатът тече и в момента в МТСП с участието на всички заинтересовани страни. Но нека тези, които смятат, че могат да управляват парите на хората по-добре, да го показват всеки ден и да бъдат отговорни на висотата на обществените очаквания и отговорности, които те са поели - да съхраняват средствата на няколко поколения дълго време. При слаба държава и един много слаб капиталов пазар и при един сравнително дълъг период от около 40 години ние трябва да сме много уверени, че имаме капацитет да управляваме този ресурс така, че в края на периода да не опрем отново да плащаме пенсиите през данъци.

Като казах данъци, тече дебат за промяна на данъчната тежест, била тя и като осигурителна. Аз не смятам, че трябва да бързаме с това. Дебатът за размера на бюджетното преразпределение през държавата беше воден многократно и когато г-н Прокопиев беше ръководител на една от най-големите работодателски организации, се стигна до решение, че трябва да имаме ниска преразпределителна роля на държавата през пряко плоско облагане. Имаме много резерви в събираемостта на приходите. Чак тогава, след като изчерпим тези резерви и ако преценим, че моделът на държавата изисква по-голяма част от БВП да бъде преразпределян от правителството, можем да отидем на едно такава решение. Но преди да сме си свършили работата, преди да си съберем полагаемото, не смятам, че сега е моментът да бързаме с промяна на който и да било показател на прякото изземване, та било то и осигурителната тежест.

Бюджетът на НОИ има недостиг, той е програмиран недостиг. Философски решено е, че част от пенсиите ще се плащат от данъци, за да се гони ниска цена на труда през прякото облагане. Този дефицит може лесно да бъде занулен с удвояването на вноските. Някой от вас обаче може ли да го понесе - вероятно единици биха могли.

Но последните десет години ние направихме цялата данъчна политика заложник на икономическата политика и създадохме модела по начина, по който работи сега. Ние смятаме, че сегашният модел на данъчна политика е добър и не смятаме да го преразглеждаме. Ако има някакви структурни причини за неговото преразглеждане, те трябваше да се случат в момента на криза, в момента на общата световна и европейска финансова криза. Сега няма преки поводи да се бърза с преразглеждането на този модел.

Приходните администрации ще използват максимално ресурсите си в две насоки - да поощряват добрите и да наказват лошите. Невъзстановеният данъчен кредит в края на 2014 г. е под 100 млн. лв. - никога не е било така. 2013 г. завърши с 236 млн. лв., 2008 г. завърши с 650 млн. лв. невъзстановен данъчен кредит - тогава, когато отчитахме огромни излишъци. Ако някой от вас има претенции, че приходните администрации са репресивен орган, те няма да бъдат репресивен орган за тези, които са честни към държавата. И обратното - държавата трябва да е на мястото си и да събере приходите, защото тя е създадена като форма на организация на обществото именно с тази цел - да преразпредели благата и да създаде ред.

Естествено, преотстъпването на част от суверенитета, тоест присъединяването към банковия съюз, е приоритет и ще стане максимално бързо - това е нов процес и за Европа. Така че ние лесно ще пуснем едно писмо, въпросът е дали има кой да го получи. В тясна комуникация сме с нашите европейски партньори, най-естествено е да започнем и разговорите за еврозоната - мястото на България е там. Ние отдавна сме в еврозоната чрез фиксирания курс на лева към еврото, но въпрос на стратегически приоритет е така, както влязохме в НАТО, така, както влязохме в ЕС, да влезем и в еврозоната.

Ние осъзнаваме обаче, че за България и Румъния членството в ЕС е на три етапа - 2007 г. мина с първото стъпало. Видяхме, че допълнителната интеграция в Шенген и еврозоната ще бъде изкачена от нас тогава, когато докажем на нашите европейски партньори, че можем сами да се управляваме и да си решаваме проблемите. А не когато банковият ни надзор се провали, да казваме „елате и ни надзиравайте вие", не когато приходните администрации не могат да си събират приходите, да каним чужди агенти и агенции да ни помагат в тази дейност. За да можем да станем пълноценни членове на европейското семейство, ние трябва да покажем, че сме държава членка на ЕС.

Оптимист съм, че тази година ще бъде по-добра от предходната, най-малкото заради политическата стабилност. А знаете, че когато има усещане за стабилност в обществото, тогава учебникарската истина, че човек харчи не толкова, колкото изкарва днес, а колкото ще изкара утре, ще се реализира на практика и тогава не само разходите на домакинствата за потребление, а и на бизнесмените за инвестиции ще задействат естествените мултипликатори, ако мога така да се изразя.

 

УСПЕШНА ГОДИНА И ВИ БЛАГОДАРЯ!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация