11.12.2024 г.

На днешното заседание на Министерския съвет бяха приети  проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване.

Ще представя на Вашето внимание накратко параметрите по бюджета за 2025 г., след това за държавния бюджет.

След това колегите ми министър Иванов и министър Кондова ще представят и параметрите по другите два бюджета.

Знаете, че по отношение на изготвянето на бюджета за 2025 г. Министерството на финансите беше подготвило един анализ относно тенденциите на нарастване на приходите и на разходите и още през септември месец беше установено, че разходите значително изпреварват приходите, като приходите годишно нарастват около 4.5 млрд., а разходите, с изключение на последните няколко години, нарастват със значителни темпове. В резултат на което беше установена разлика между приходите и разходите за 2025 г. в размер на 18 млрд. лв.

При дефицит от 3% от Брутния вътрешен продукт, който за 2025 г., прогнозно е 215 млрд. лв., тоест около 6.4 млрд. лв. дефицит, беше поставен въпросът тези 12 млрд. как да бъдат стопени, за да бъде постигнат дефицита, както е заложено максималният размер на дефицита, заложен в Закона за публичните финанси.

Министерството на финансите разработи пакет от приходни и разходни мерки, които бяха обсъдени както със социалните партньори, с работодателските и синдикалните организации, с Националното сдружение на общините в България, така и с част от политическите партии, представени в 51-то Народно събрание.

Имаше различни варианти. Варианти за увеличаване на осигурителните вноски и евентуално за увеличаване на някои ставки на данъците, както и за отлагане на част от приходите. Тъй като знаете, през миналата година бяха приети няколко закона, които доведоха до значително увеличаване на разходите за възнаграждения, както и съответно на разходите за социални плащания за пенсиите.

След проведените консултации, в Министерството на финансите това, което обсъждахме, е да бъдат предложени мерки, които ще имат най-малък негативен ефект както върху икономическото развитие и инвестициите, така и върху инфлацията. Тъй като знаете, България е на прага за приемането в еврозоната и трябва да бъдат спазени всичките критерии, не само към определен момент, но и в средносрочен план, за да бъдем част от еврозоната следващата година или в началото на 2026 г.

Бих искала да започна с приходите. Приходите са оценени на база на публикуваната есенна макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Имаше публикации в медиите, че приходите са изключително завишени. Да, действително планираните приходи са 92 млрд. Ако се сравнят с плана за 2024 г., ръстът е 17 млрд. лв., но в сравнение с очакваното изпълнение за 2024 г., действително ръстът е 20 млрд.

Знаете, че по отношение на приходната част за 2024 г. не постъпиха планираните второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост и средства в подобен размер, са планирани за 2025 г.

От 25 млрд. ръст на приходите, 15 млрд. са свързани с данъчно осигурителните приходи и 5 млрд. са свързани с данъчните приходи, помощите и плащанията, които са съответно вноските от Плана за възстановяване и устойчивост и Европейските фондове.

По отношение на данъчно осигурителните приходи - общото увеличение в размер на 15,7 млрд. От макрорамка са 3,8 млрд. лв. Това е в резултат на правен анализ на база на потреблението, на база на брутния вътрешен продукт, внос и износ, макроикономически показатели. От ръст на осигурителните приходи, предвид увеличение на минималната работна заплата на максимален осигурителен доход, увеличение на възнагражденията в публичния сектор тази година, както и предвидените увеличения в законите за Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, приети от Народното събрание.

По отношение само от данъчни мерки - са 7,6 млрд. лв., като най-големите, тоест с най-голям бюджетен ефект, са двете амнистии - едната е за деклариране на невнесени в срок данъци и осигуровки. И другата амнистия е за недекларирани доходи. Бих искала да отбележа, че и двете мерки са нотифицирани пред Европейската комисия. По отношение на втората мярка, тъй като имаше някои съмнения и изказвания по медиите от икономисти, мярката се подготвя за нотификация пред Комитета MONEYVAL и FETF, за да няма съмнение, че с тази мярка ще бъде допуснато доход от престъпна дейност да бъде узаконен.

По отношение на следващата мярка, която не е с такъв голям ефект, но все пак също имаше много голям отзвук в медиите, за увеличаването на акцизната ставка на тютюна и тютюневите изделия, алкохола и бирата, бих искала да подчертая какви ще бъдат увеличенията на акцизите, за да няма спекулации, че увеличаването на акциза ще доведе до значително увеличаване цените на алкохола, на бирата и на тютюневите изделия.

По отношение на алкохола - увеличението на акциза на литър алкохол 40 градуса е 13 стотинки на литър. При 20% ДДС, тъй като акцизът участва в основата за определяне на ДДС, е 15,6 стотинки. Това, което се коментира, че ще се увеличи двойно цената на алкохола, това ще е спекулативно увеличение, няма да бъде в резултат на предлаганото увеличение на акциза на спиртните напитки.

По отношение на бирата - в момента акцизът на бирата на литър е 0,015лв. – 1,5 стотинки на литър. След увеличението - 2 стотинки на литър. Така че това, което се коментираше, че ще се загубят работни места, че ще се увеличи сивата икономика…, смятам, че изводите можете да ги направите сами.

И по отношение на тютюна и тютюневите изделия знаете, че и сега в действащия Закон за акцизите и данъчните складове има предвиден акцизен календар. Предстои Европейската комисия следващата година да отвори за преразглеждане директивата за определяне на акциза за тютюна и тютюневите изделия, тъй като има нови изделия, които са на базата на тютюн или на никотин, и които не се обхващат, въпреки че България е обхванала за облагане с акциз всички нови продукти, включително никотиновите със съдържание на никотин, никотинови пачове, електронни цигари и т. н. Предлага се акцизен календар до 2029 г., тъй като директивата предвижда минималната ставка да бъде почти двойно увеличена, и ако се увеличи рязко акцизът, тогава действително би могъл би бил налице риск за контрабанда на тютюн и тютюневи изделия. Новият акцизен календар предвижда плавно увеличение на акциза, като за 2025 година увеличението на цената на цигарите среден клас ще бъде с 30 стотинки.

Тъй като имаше въпроси и за банките, за данъка върху свръхпечалбите. Проведохме среща в Министерството на финансите с Асоциацията на банките. Знаете, че от тази година банките внасят така наречения минимален глобален данък. Облагането при тях е 15%, 10 корпоративен и съответно 5% top of taxеs. Представиха анализи и съответно данните показват, че за 2025 г. данъците, които ще внесат, са повече от два пъти по-високи от това, което е внесено предходната година. И техните прогнози са много по-верни, тъй като те имат много по-точна информация, отколкото Министерството на финансите, тъй като ние сме правили оценка за ефекта от глобалния данък, но той е направен на база общо за страната, но не и по сектори, тъй като не разполагаме с такава подробна информация.

В резултат на проведените разговори и представените анализи преценихме, че данъците, които ще бъдат внесени от тях, те са около милиард. Един допълнителен данък действително ще се отрази изключително негативно върху целия банков сектор. В бюджета бяха планирани два пъти по-малко приходи като данъци от банковия сектор.

И в тази връзка бих искала да благодаря както на Асоциацията, така и на целия банков сектор, за конструктивния диалог и за предоставената информация, за да можем да вземем решение, което по никакъв начин да не застрашава финансовата стабилност на страната.

По отношение на другия вид данък, който е данък върху добива на подземни богатства, анализирахме практиката на други държави членки на Европейския съюз, както и на трети страни, които са едни от големите производителки. Почти навсякъде има комбиниране на концесионно възнаграждение с данък върху подземните богатства. Анализирали сме практиката. Считаме, че това е един добър подход, но ние сме в разговори с Минно-геоложката асоциация, както и с бизнеса, защото не бихме искали по някакъв начин някой от икономическите сектори да пострада или да бъде двойно обложен. Една част от тях имат чуждестранно участие. Така че разговорите с тях продължават и ще предложим най-подходящия вариант, който да е приемлив и за двете страни, приемлив за бюджета и приемлив за бизнеса, за да не се отразява по какъвто и да е негативен начин нито върху работата на отрасъла, нито съответно върху заетите в този отрасъл лица.

По отношение на ДДС - знаете, че няколко са мерките. Не беше предложено да бъде удължена намалената ставка за ресторантьорски услуги и за фитнесите, тъй като считаме, че тази мярка беше въведена по време на ковид, тъй като тези два отрасъла нямаха възможност да работят. И считаме, че четири години след ковид е време тази мярка да бъде отменена.

По отношение на хляба - споровете са много големи, но ще ви кажа защо предлагаме да не бъде с нулева ставка ДДС на хляба и брашното. Знаете, че доставката на зърнени и технически култури е с обратно начисляване на ДДС. Преди въвеждането на нулевата ставка на брашното и хляба, ДДС по веригата се контролираше в механичните комбинации, тъй като се начислява от получателя, а не от доставчика по сделката, и цялото ДДС на съответната зърнена култура, включително преработката, се внасяше от мелничните комбинати. По начина, по който е гласувана мярката, с нулево ДДС на брашното и хляба, на практика доставките на зърнени технически култури стават освободени от ДДС. Зная притесненията са, че ако отново бъде въведена 20% ставка на ДДС, ще има увеличение на хляба, но бих искала да кажа, че когато се въведе нулевата ставка, нямаше толкова значително намаление на цената на хляба. По отношение на тази мярка все още се колебаем, но казвам, че това са причините, тъй като и друг основен отрасъл, както е производството и търговията със зърнени и технически култури, на практика става освободен от ДДС.

По отношение на разходите - бюджетът е изготвен на база на действащи политики и действащо законодателство. Така че в разходите са включени всички разходи, които са гласувани като закони от Народното събрание.

По отношение на разходите бих искала да отбележа няколко основни разходни политики. Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. от 933 лева на 1077. Увеличение на максималния осигурителен доход на 4 130. Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31-ви декември на предходната година, се осъвременяват съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, или така нареченото Швейцарско правило. За тази година, предвид инфлацията, увеличението ще бъде между 8 и 9% на пенсиите. Увеличение на разходите за персонал във всички структури, както и увеличение на разходите за персонал в сектор „Сигурност и отбрана“, съобразно Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Министерството на отбраната, съответно от 1 януари 2025 година. Запазена е политиката за увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование. Ръст на капиталовите разходи по националния бюджет, включително Националната инвестиционна програма, в размер на 3 млрд. лева.

По отношение на капиталовата програма - както в приходната, така и в разходната част са включени приходи и разходи по Плана за възстановяване и устойчивост, съответно по европейските програми. По първоначалния план са предвидени 9 плащания. България все още не е получила второ плащане. Знаете, излезе информация от Европейската комисия във връзка с неизпълнени реформи, се задържа една значителна част от средствата по второ плащане. Планът трябва да бъде приключен август 2026 г., което налага, от една страна, спешно изпълнение на проектите и реформите по Плана, от друга страна, получаване на средствата, за да могат да бъдат предоставени за изпълнение на инвестиционните проекти.

Затова се наблюдава и такъв ръст на приходите по отношение на европейските програми и на ПВУ, тъй като основната идея и преговорите, които се водят с Европейската комисия, възможно най-бързо да бъдат получени средства по Плана, за да не се спира изпълнението на проектите, защото ако няма средства, подобни средства в такъв размер трябва да бъдат предоставени от националния бюджет. Такива средства не са предвидени или ако се предоставят, това означава други проекти, които са включени и ще бъдат включени в приложение 2 и 3, да не бъдат изпълнени.

По отношение на инвестиционната програма  - както за министерствата, така и за общините, знаете, че инвестиционната програма в този вид беше въведена за първи път тази година, като бяха посочени конкретни проекти. Практиката показа, че трябва да бъдат направени някои корекции по инвестиционната програма и затова инвестиционната програма на министерствата е разделена на три. Това са така наречените административни капиталови разходи, разходи за информационни системи и съответно националните проекти.

Целта е дори и да се наложи на едно министерство някакъв текущ ремонт, да може средствата да са по неговия бюджет и да може да го направи. Защото досега всичко беше в приложение 3 и трябваше да бъде издадено постановление, за да може най-елементарни капиталови разходи да бъдат направени.

Средствата са разпределени в три направления, но са предоставени по бюджетите на съответните министерства, като е предвидено за министерствата и ведомствата ръст на капиталовите разходи, в сравнение с 2024 г., в размер на 918 милиона лева, тоест от 2,5 млрд. на 3,418 млрд. лв. Същото е по отношение на общините - ръстът е 650 милиона, съответно от 500 млн. - на 1,150 млрд. лв. Отделно е капиталовата субсидия на общините, която също е за проекти, която е в размер на 456 милиона. И освен това сме коментирали и с министерствата, и с общините, че част от проектите, дори и да са приключени, ако отговарят на изискванията, да бъдат финансирани по европейските програми. По този начин ще се освободи допълнителен ресурс, който да се ползва за други национални проекти. Това е накратко по отношение на проекта на бюджет.

Може би трябваше да кажа и по отношение на стратегията за дълга и защо считам, че е изпълним бюджета. Като най-рискови се виждат двете амнистия, понеже като мярка, която за първи път се въвежда в България, за разлика от други европейски държави, трети страни. Но за да бъде изпълнена мярката, това, което е предвидено, е уведомителен режим от всички лица, които ще се възползват от амнистията. Министерството на финансите да има предварителна информация, за да може да оцени риск, ако мярката примерно не проработи или проработи в размер, който е по-малко от планирания. За да може да се търсят други варианти и съответно други мерки. Второто, което е по отношение на самото подпомагане, тъй като това са фирми и физически лица, които са натрупали задължения за данъци и осигуровки в периода след ковид, а опрощаването на лихвата ще бъде подпомагане за тях, но някои от тях няма да имат възможност да платят главницата, за да им бъдат опростени и лихвите, предвиждаме капитализиране на Българската банка за развитие, която да бъдат разработени програми, съответно да бъде подпомогнат бизнесът да погаси задълженията си към бюджета. И не само, предоставяне на ресурс на Българската банка за развитие за подпомагане на малките и средни предприятия.

Другото, което обсъдихме и с банките, предстои вече по подробно да бъде обсъдено. Знаете, по отношение политиката на дълга, тази година имаше и вътрешна, и външна емисия. Вътрешната емисия беше набран около 1,7 млрд. дълг. На външната съответно бяха евро в евро и доларов дълг. Това, което коментирахме, знаете, че има един много голям ресурс в банките, това са депозитите на физическите лица, на юридически лица чрез банките, които са първични дилъри, тези средства да бъдат ползвани, финансиране на държавния дълг, който е гарантиран, но той ще донесе доходност и на физическите и юридическите лица. Защото в момента знаете, че депозитите са почти с нулева доходност. Т.е. да се осигури допълнителна доходност и на физическите и юридическите лица по отношение набирането на дълг.

Мярката за миньорите - днес на заседанието на Министерски съвет ние го приехме на вносител, до утре имаме възможност за конкретни промени в текстовете. Може да бъде някаква равностойна мярка, в подобен размер.

За позицията на Българска народна банка за проектобюджета - тази година Българска народна банка внесе 660 млн. в бюджета, превишение на приходите над разходите. За 2024 г. очакваната печалба е около 1,600 млрд. лв. Това, което предвиждаме в бюджета, е тъй като с приемането на България в еврозоната, Българска народна банка трябва да бъде с капитал 1 млрд. евро. Ние знаем за острата реакция на банката. Това, което предвиждаме, е този 1 милиард да бъде внесен в бюджета, а в случай на необходимост, да бъде предоставено финансиране за увеличаване капитала на банката. Защото дори и този милиард да не бъде внесен в бюджета, банката може би ще има пак необходимост от финансиране за увеличаване на капитала. Държавата е акционер в банката и ние не виждаме пречка за подобно нещо, но с цел правна сигурност, в законопроекта ще бъде включен текст, че мярката влиза в сила след съгласуване с Европейската комисия и Европейската централна банка. За да няма съмнения, че би могло по някакъв начин да се отрази нито на финансовата стабилност на страната, нито по отношение приемането на страната в еврозоната.