09.05.2006 г.

Уважаеми Дами и Господа,

В началото бих искал да благодаря на организаторите на Националния стопански форум "Българското земеделие в Европейския съюз" за отправената покана за участие.

Предстоящото пълноправно членство на България в Европейския съюз предлага много възможности, но в същото време поставя нови предизвикателства пред икономическата политика на страната. Едно от най-важните от тези предизвикателства е обвързването на желаните резултати с ограниченията, произтичащи от стремежа за поддържане на макроикономическа стабилност. То ще намери своето първоначално проявление още в процеса на подготовката на проектобюджета за следващата финансова година – надяваме се първата на ефективното ни членство на Общността.

Усвояването на средствата, които са планирани за нашата страна във Финансовата перспектива на ЕС ще благоприятства повишаването на производствения капацитет и ефективност на икономиката, ще предпостави устойчивостта на икономическия растеж и ще ускори конвергенцията на икономиката към средните показатели на Съюза. На фона на тези предпоставки аграрния сектор заема значимо място.

Ключовото значение на земеделския отрасъл се определя от два фактора:

- От една страна, селското стопанство е сравнително голям сектор в България, особено по отношение на заетостта. Негови отличителни характеристики са недостатъчната ефективност, спадът в производителността през последните години, сравнително ниското ниво на специализация на стопанствата, както и раздробеността на земеделската собственост. Оттук и мащабния потенциал за модернизация, който отрасъла съдържа.

- От друга страна земеделието се очертава като най-големият получател на средства от ЕС след присъединяването, като всяка година помощта в подкрепа на Общата селскостопанска политика ще нараства. Това разкрива възможност негативните тенденции в българското земеделие да се обърнат и отрасълът да увеличи приноса си за икономическия растеж и заетост в страната.

Важно е да се отбележи, че условията, договорени с Европейския съюз полагат рамката на общия бюджетен пакет, а прилагането на Общата селскостопанска политика изисква вземане на поредица от стратегически решения, които трябва да бъдат внимателно оценени. Формулирането на политиката следва да се базира на критерии като ефективност, балансираност и устойчивост във времето.

Двата стълба на финансовата подкрепа за прилагането на Общата селскостопанска политика – директните плащания и развитието на селскостопанските райони, оказват различно по естество влияние върху сектора, поставят си различни цели и пораждат различни финансови ефекти върху бюджетния сектор.

Очаква се директните плащания да доведат до значително повишаване на доходите на средните земеделски стопани още през първите години на присъединяване. Естествено, този ръст е неравномерно разпределен между отделните видове стопанства според тяхната големина и произвежданата продукция. Въпросът за използване на т.нар. "допълващо финансиране" не е с еднозначни ефекти. То би повишило разходите за администриране на доплащанията по конкретни дейности, и може да доведе до дългосрочно изкривяване на пазара. Освен това, заделянето на необходимите средства за финансиране на „допълващото финансиране” може да се осъществи или чрез намаляване на средствата по Стълб 2 или чрез свиване на разходите в други бюджетни сфери, което поставя под въпрос дългосрочно ориентирания и балансиран характер на политиката.

По подобен начин стои въпросът с включването на малките и дребните стопани в схемите за директни плащания. Вниманието и усилията по-скоро трябва да се насочат към създаване на такива възможности, които ще позволят на тези стопанства да абсорбират средства по Стълб 2, за да се отговори на необходимостта от нарастване на производителността и конкурентоспособността на земеделските стопанства.

Без да подценяваме социалното измерение на евентуално изключване на определени категории земеделски производители от директните плащания, тяхната роля за решаване на проблемите, свързани с доходите на земеделските стопани, не трябва да се надценява. Директните плащания могат да помогнат за постигане на известна стабилност в доходите и да неутрализират някои рискове чрез гарантиране на минимален доход от земеделие. Те обаче не могат да премахнат необходимостта от повишаване на производителността и подобряване на конкурентоспособността на българското земеделие. Устойчивото решение, насочено към повишаване на доходите в земеделието, си остава стремежа към по-висока производителност. Проблемите в отрасъла биха намерили по-ефективно решение чрез прилагането на схеми за подкрепа в земеделието, насочени към определени секторни реформи като консолидиране на земеделските стопанства, повишаване на тяхната конкурентност и намиране на правилната ниша в общоевропейския пазар.

По-детайлизираното и конкретно насочване на средствата за развитие на селските райони в отделните подсектори следва да отчита няколко основни критерия, а именно:

В заключение искам да подчертая, че дебатът относно насоките на бъдещите политики в земеделието, както и в другите отрасли, трябва да се води в контекста на устойчивата бюджетна политика, която търси оптималното разпределение на средствата съобразно дефинираните управленски приоритети и нуждата от завършване на структурната реформа в реалния и публичния сектор.