22.03.2006 г.

Правителствените приоритети в икономическата политика обхващат основните сфери на развитие на страната и е важно те да бъдат балансирано таргетирани във времето, най-вече от гледна точка на ограничените финансови възможности на бюджета и необходимостта от запазването на устойчива макроикономическа политика.

В правителствената програма са определени няколко важни аспекта на икономическата политика:

 Поддържане на стабилна макроикономическа среда и изпълнение на Маастрихтските критерии за влизане в Еврозоната.

 Поддържане на средносрочна фискална стабилност, основаваща се на строга финансова дисциплина в публичния сектор.

 Оптимално насочване на европейските фондове, така че да се постигне дългосрочен положителен ефект за производителността и икономическия растеж. Намаляване на текущите за сметка на капиталовите разходи в бюджета.

 Провеждане на консервативна и достатъчно гъвкава фискална политика, чрез която своевременно и надеждно да се реагира на външни и вътрешни рискове, които могат да дестабилизират икономиката; поддържане на определено, целево ниво на фискалния резерв.

По отношение на поддържането на устойчива фискална позиция и създаване на условия за висок икономически растеж правителството ще работи в следните насоки:

- Засилване ролята на частният сектор в икономиката и запазване размерът на публичните разходи под 40% от БВП, включително отчитайки ефекта на средствата от фондовете на ЕС след 2007 г.

- Поддържане на циклично балансиран бюджет.

- Адаптиране на данъчната политика и структури с оглед засилване потенциала за растеж и събираемостта на приходите.

Във връзка със следващото предизвикателство, произтичащо от членството на страната ни в Европейския съюз, един от най-важните въпроси пред нас остава стратегията за ефективно усвояване на средствата от Европейския съюз и за преструктуриране на разходите.

От една страна Европейските структурни фондове, чиято цел е да помогнат за конвергенция на доходите, предлагат на правителството уникална възможност за повишаване стандарта на живот при разумното им оползотворяване. От друга страна това разумно използване, предвид мащабите на очакваните ресурсни потоци, само по себе си е предизвикателство.

Преди всичко от макроикономическа гледна точка следва да се имат предвид две основни положения. Тези нови финансови потоци ще създадат по-високо търсене на вътрешния пазар. Ако бъдат инвестирани с висока възвръщаемост в инфраструктурно изграждане и човешки капитал, в дългосрочен план те носят потенциал за сериозен принос към икономическия растеж от страна на предлагането. От друга страна обаче, опитът показва също така, че ако се използват неразумно, тези ресурси могат да имат краткосрочен положителен ефект върху икономиката от страна на търсенето, докато в дългосрочен план могат да доведат до реално поскъпване на валутата, намалена конкурентноспособност, зависимост от помощи и подценяване на усилията в посока на подобряване на управлението. Затова е важно да се потвърди стратегията за преструкториране на разходите и запазване големината на публичния сектор до 40% от БВП.

Трети приоритет пред правителството е провеждането на балансирана социална политика, отчитаща силно влошените демографски характеристики на населението ни.

Един от основните инструменти за подобряване на ситуацията следва да бъде активната политика за повишаване на квалификацията и насърчаване на заетостта. Създаването на нови работни места изисква насърчаване на инвестиционната активност и стимулиране на малките и средните предприятия. Предлагаме също така да се обмислят мерки за прилагане на по-гъвкави форми на заплащане на труда чрез промени в трудовото и осигурителното законодателство.

На практика правителството си е поставило за цел да се придържа към Общите насоки на икономическата политика за периода 2005-2008г., препоръчани от Европейската комисия, в които са дефинирани общоевропейските стремежи по отношение на заетостта:

1. Прилагане на политики по заетостта, насочени към постигане на пълна заетост, подобряване на качеството и производителността на работата и укрепване на обществената и териториалната кохезия;

2. Стимулиране на подхода на жизнения цикъл към работата;

3. Осигуряване на достъп до пазарите на труда за търсещите работа и хората в неравностойно положение;

4. Подобряване на съответствието с нуждите на пазара на труда;

5. Подобряване на гъвкавостта, съчетана със сигурност на заетостта и намаляване на сегментирането на трудовите пазари;

6. Осигуряване на развитие на заплатите и другите разходи за труд, които не застрашават заетостта;

7. Разширяване и подобряване на инвестициите в човешки капитал;

8. Адаптиране на образованието и на системите за обучение към новите изисквания относно уменията.

Всички представени приоритети са взаимообвързани, като качественото изпълнение на всеки един от тях подпомага и разширява пътя за реализация на останалите.

1. Преглед на икономическия растеж, лихвените нива и инфлацията

Положителното развитие на България, наблюдавано през последните години, ще се запази и през 2006 г., като се прогнозира растежът на БВП да бъде около 5.5%. За разлика от 2005г., се очаква основа на растежа да бъде динамиката на износа. Предвижданията са инвестициите в основен капитал да нараснат с около 13% през 2006г., докато изменението на запасите ще има отрицателен принос към растежа на инвестициите, след като през миналата година се наблюдаваше значително натрупване.

През 2006г. се очаква потреблението на домакинствата да забави растежа си до малко над 5%. Факторите, които ще повлияят за това са свързани с предприетите мерки от БНБ за ограничаване на растежа на кредитите и по-строгата фискална политика.

Изменението на кредитния ръст оказва влияние върху растежа на потреблението, инвестициите и респективно икономическата активност. Предоставените на домакинствата кредити от търговските банки осигуряват база за по-високо потребление и реализиране на по-висок икономически растеж. Забавянето на кредитния ръст с 9.9% през 2006г. ще допринесе за намаление на номиналния растеж на частното потребление в размер на 1.9 процентни пункта при равни други условия.

Забавянето на ръста на кредитите ще доведе и до намаляване на растежа на брутообразуването на основен капитал, като ефекта за 2006г. се оценява на около 13.5 процентни пункта спад в номиналния му растеж. Общият ефект върху номиналния растеж на БВП в резултат от намалението на кредитния ръст се оценява на 1.6% забавяне на ръста през 2006г. Очаква се по-слабата промяна в ръста на кредитирането през следващите години да доведе до несъществени промени в растежите на инвестициите, на потреблението и на БВП.

През 2005г. бе регистриран относително нисък темп на износа на стоки и услуги, главно поради слабото трето тримесечие. През тази година се очаква възстановяване на темпа му на растеж както поради ускореното нарастване на приходите от туризъм и увеличаването на износа на базови суровини, така и поради нарастващия износ на инвестиционни стоки. В резултат на това се очаква износът на стоки да нарасне с 13.5% в реално изражение, а този на услуги - с 11.7%. Това, заедно със забавения темп на нарастване на вноса, породен от по-бавното нарастване на вътрешното търсене, води до подобряване на приноса на нетния износ за растежа на БВП - от -5.9 процентни пункта през 2005г. до

-0.5 процентни пункта през 2006г. Тази динамика на външната търговия на страната ще доведе до подобряване на дефицита по текущата сметка с 1.4% от БВП и за 2006г. се очаква той да бъде 13.5% от БВП. Доколкото задълбочаването на дефицита по текущата сметка през 2005г. до 14.9% от БВП е резултат и на еднократни шокове, то е възможно през 2006г. да се наблюдава обратната тенденция, която да доведе до по-голямо подобрение на салдото по текущата сметка.

Стабилният икономически растеж през последните години създаде добра основа за продължаване тенденциите на нарастване на заетостта и намаляване на безработицата в страната. Средногодишното равнище на безработица в края на 2005 г. възлезе на 10.1% от работната сила и е с 1.9 пункта по-ниско в сравнение с предходната година.

През 2006г. се очаква увеличение на инфлацията поради въвеждането на по-високи акцизни ставки върху редица продукти, както и поради очакваното увеличение на цените на електроенергията и топлоенергията.

През периода 2007-2009 г. се прогнозира растежът на БВП да се увеличи и да надхвърля 6% на годишна база. Мотивацията за подобен сценарий се базира най-вече на ефектите, породени от присъединяването на България към ЕС през 2007г.

2. Контрол върху публичните разходи

Планираното общо ниво на разходите за 2006 г. възлиза на 40% от БВП. Поддържането на това ниво през следващите години следва да се разглежда в контекста на присъединяването на страната ни в ЕС. Изключително важно е финансовите ресурси да се насочат към области, в които може да се постигне дългосрочен положителен ефект за производителността и икономическия растеж. Публичните разходи ще бъдат съобразени с това предизвикателство, като се обсъждат принципно два пътя за преструктуриране на бюджета, които могат да бъдат следвани:

1. Реални структурни мерки за намаление на разходите за сфери, неполучаващи средства по европейските фондове в общ размер 1-2% от БВП. Този вариант може да бъде осъществен само при условие, че се рационализират разходите за публична администрация, отбрана, вътрешен ред и сигурност, здравеопазване, субсидии и социално подпомагане. От друга страна секторите бенефициенти ще бъдат основно четири - ускорено изграждане на умения на работната сила (повишаване производителността на труда), земеделие, развитие на инфраструктурата и околна среда. Този вариант отразява и препоръките, които прави Министерството на финансите за въвеждане на стратегически хоризонтален приоритет и за намаляване съотношението на текущите към капиталовите разходи.

На базата на ограниченията, заложени в бюджета, в средносрочен план е необходимо да се извърши преглед на секторите, да се актуализират политиките и мерките за тяхното развитие, да се идентифицира нуждата от преструктуриране там, където е необходимо, и да се предприемат необходимите стъпки за реформи.

2. Усвояване на европейските фондове чрез комбинация от фискални мерки и наличие на висок икономически растеж. Ако БВП расте с много по-високи темпове от прогнозираните, промените във фискалната консолидация могат да бъдат направени по-леко. В този смисъл реалното изпълнение на бюджета през 2005 г., както и целевата програма за същата година осигуряват възможност за евентуално придвижване и по този път. Идеята ни е, че периоди на силен икономически растеж трябва да се използват за акумулиране на резерви в бюджета, които да улеснят преодоляването на негативния ефект от евентуалното му забавяне. Оценката за цикличната позиция на икономиката за периода 2005-2009г. дава основание за поддържане на рестриктивен излишък по консолидираната програма с цел да се избегне проциклична фискална политика, която да задълбочи неравновесието между съвкупно търсене и предлагане в икономиката. Относителното намаляване на очакваното прегряване на икономиката през 2007 г. и спадането на нивото на БВП под потенциала през 2008 и 2009г. дава възможност за провеждане на сравнително по-малко рестриктивна бюджетна политика. От тази гледна точка предвижданото влошаване на фискалната позиция в резултат на натиска върху публичните финанси след приемането на страната в ЕС от началото на 2007г. няма да противоречи на цикличното развитие на икономиката, стига да не се допусне дефицит по консолидираната програма на бюджета. Значително разхлабване на фискалната позиция през този период би дало прекомерен стимул на вътрешното търсене и би оказало инфлационен натиск в момент, в който страната ще трябва да спазва Маастрихтските критерии за инфлацията, за да може да кандидатства за членство в еврозоната от началото на 2009 г.

Една от възможностите за облекчаване на разходите при преразглеждането на вътрешносекторните приоритети е развитие на партньорството между публичния и частния сектор. Държавата може да прецени предоставянето на част от предлаганите от нея услуги на частния сектор, да стимулира бизнеса и да получава своя дял от общите ползи. В тази връзка сме предложили министерствата да анализират възможностите за това и да предложат проекти за реализиране чрез партньорство “публичен - частен сектор”.

Освен това бих искал да добавя, че въпросът по отношение затягането или не на публичните разходи сам по себе си не е толкова важен, колкото повишаването на качеството на публичните финанси. В това отношение ще съдейства въвеждането на програмно бюджетиране. Използвам случая да съобщя, че през тази година се прави една от най-значителните крачки в реформата по отношение на въвеждането на програмно бюджетиране - всички министерства ще изготвят тригодишни програмни бюджети, взимайки под внимание политиката за консолидирания сектор.

Благодаря за вниманието!