ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ВСИЧКИ ПРИХОДИ, КОИТО ДОЙДАТ В ПОВЕЧЕ, ЩЕ ОТИДАТ ДИРЕКТНО ЗА НАМАЛЕНИЕ НА ДЕФИЦИТА
18.06.2016 г.
| Дарик радио, Седмицата | 18.06.2016
Теми: Заседанието на министрите на финансите в Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси; Данъци и социални помощи; Външният дълг; Преглед на активите на банките; Парите по ДФ Земеделие; Финансовото състояние на общините; Допълнителни пенсионни фондове.
Гост: Владислав Горанов, министър на финансите
Водещ: Министърът на финансите Владислав Горанов в „Седмицата" на Дарик радио. Добро утро.
Владислав Горанов: Добро утро.
Водещ: Вчера се върнахте от заседанието на министрите на финансите в Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Люксембург. Обсъждахте ли евентуалното излизане на Великобритания от ЕС?
Владислав Горанов: В официалната част на съвета подобни дебати не бяха включени. Разбира се, говорихме с доста колеги финансови министри на други държави, които имат тесни икономически взаимоотношения с Обединеното кралство за евентуалните последствия. Да, тема е...
Водещ: Какви са евентуалните последствия, за които говорят колегите?
Владислав Горанов: Тези, които имат много сериозен стокообмен, за съжаление България не е с голям търговски стокообмен, особено в експорта, към Великобритания. Тези, които имат големи икономически взаимовръзки с Великобритания, очакват шок, очакват сътресение при евентуален Брекзит. Даже на едно неформално събиране залагахме, отделни държави членки, които присъствахме, кой ще остане и кой ще...
Водещ: Вие на какво заложихте?
Владислав Горанов: Аз предполагам, че здравият разум ще надделее, въпреки че...
Водещ: Вие заложихте, че Великобритания ще остане.
Владислав Горанов: Аз заложих, че Великобритания ще остане.
Водещ: А кой залагаше, че ще излезе?
Владислав Горанов: Това са срещи, които не трябва да се...
Водещ: А самият англичанин залагаше ли? Английският финансов министър.
Владислав Горанов: Той не присъстваше, присъстваше заместник. Знаете, че имаше и трагични събития с убийството на една депутатка, която беше защитничка на оставането на Великобритания в ЕС. И самите представители на Обединеното кралство, официалните лица, освен че бяха спрели да коментират кампанията, и тя временно спря и в самата Великобритания, избягват да коментират официално темата, та дори и неофициално. В случая по-интересното е какво действително ще се случи следващата седмица. То ще има не толкова икономически последствия, тъй като има и други държави, които са извън ЕС...
Водещ: Например Норвегия.
Владислав Горанов: Норвегия, Швейцария - които са част от европейското икономическо пространство. По-скоро тук темата е за бъдещето на ЕС и политическото отражение на едно такова решение за излизане.
Водещ: А повечето от колегите - хайде, няма да кажете кой как заложи - а повечето заложиха, че ще излезе или че ще остане?
Владислав Горанов: Притеснени са. Голямата разлика, която на последните екзитполове се получава в полза на излизането, кара голяма част от колегите да се готвят за негативен сценарий.
Водещ: А какъв е възможният ефект за България? Казвате, че той няма да е търговски. Даже имаше един коментар в „24 часа" от тази седмица, че възможен ефект ще е ограничаване на емиграцията от България към Великобритания, дори връщането на висококвалифицирани българи. Тоест че дори за България може да излезе по-добре да излезе Великобритания от съюза.
Владислав Горанов: Първоначално краткосрочно прогнозирам объркване на пазарите и панически действия, които често се проявяват, когато има такъв сериозен катаклизъм. В дългосрочен план не виждам някакъв съществен проблем, ако говорим специално за България. Вероятно излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до промяна в европейския бюджет заради отпадането на ангажиментите - знаете, че Великобритания е нетен вносител. Това е всъщност най-лесно идентифицираната пряка...
Водещ: Може да се наложи преразглеждане на европейските фондове за България до 2020 г. - намаляване.
Владислав Горанов: Може да се наложи преразглеждане на европейския бюджет в посока намаляване, тъй като Великобритания е нетен вносител.
Водещ: Колко процента от бюджета, ако знаете случайно, за какво порядъци става дума?
Владислав Горанов: Наизуст ми е трудно в момента да ви говоря за проценти, но между 7 и 9 млрд. е нетният принос на Великобритания...
Водещ: Годишно.
Владислав Горанов: Годишно. И в този смисъл това може да се отрази на това, което може да се получи от европейските фондове. Така или иначе, засега са хипотези само.
Водещ: Беше ли приет, понеже това бяха очакванията, докладът с препоръки на ЕК към отделните правителства, включително към българското, които основни препоръки са насочени към коригиране на макроикономическите дисбаланси на България?
Владислав Горанов: Имахме спор с ЕК по една от специфичните препоръки към България.
Водещ: Те са четири основни. Вие по коя спорихте?
Владислав Горанов: Спорихме по препоръката на ЕК за разширяване на обхвата на системата на гарантиран минимален доход. Ние предлагахме формулировката там да бъде заместена с подобряване насочването на социалните помощи, дотолкова, доколкото размера на социалното подпомагане в България като дял от БВП е съпоставим със средните нива в ЕС. А и тази мярка, прокламирана като мярка за подобряване на пазара на труда, всъщност действа срещу доброто функциониране на пазара на труда, тъй като създава стимули обезкуражените лица и лицата, които не търсят активно работа, увеличавайки подпомагането им, да ги държиш извън пазара на труда - нещо, което по принцип не е целта на...
Водещ: Комисията иска да се увеличат социалните помощи, България е против да се увеличат.
Владислав Горанов: България предлага да се постигне подобна цел чрез по-добро насочване на социалните помощи, които в момента се измерват в милиарди.
Водещ: Първата препоръка обаче е за свиване на дефицита с половин процентен пункт до 2017 г., което иначе е средносрочна цел за постигане на балансиран бюджет чак през 2019 г. Това означава по-добра борба с данъчните измами, подобряване на събираемостта на данъците и свиване на сивата икономика, най-вече укриване на осигуровки. По това България няма възражения, нали?
Владислав Горанов: Нямаме възражения, но пък виждате, че намаляването на дефицита също не кореспондира. И това беше и част от аргументацията ни срещу подобно (...) с увеличаване на разходите за социални плащания, които пък се мотивират с подобряване на пазара на труда. Общо взето в случая експертите от комисията според мен не са нацелили проблема ни, но така или иначе тази мярка ще стои като част от препоръките на ЕК.
Водещ: За малко да върнем в България, във връзка с подобряването на събираемостта на данъците. Има ли данъчна преса по морето, каквито бяха заглавията от тази седмица, по повод на засилени проверки в Слънчев бряг след битката на мутри там?
Владислав Горанов: Всяка година, като дойде лятно време, тръгват едни акции по морето, тръгват едни данъчни да обикалят по плажовете. Аз се надявам, освен шума, тоест освен популяризирането на мерките, да има и реални ефективни резултати. Тоест, освен вестникарските статии, надявам се и показателите по бюджета да отчетат добър летен сезон. Има предпоставки за това, има много добра координация. Предишни години обикновено това беше тема на данъчната администрация, тази година това е тема не само на данъчната администрация, в процеса са намесени всички правоохранителни служби на държавата - като минем през тези, които са част от изпълнителната власт и стигнем дори до прокуратурата, която ще координира част от общата работа по морето и по курортите сега, свързана не само с превенция и борба с престъпността като цяло, но и с подобряване на събираемостта. Оптимист съм, тъй като резултатите за първите няколко месеца от годината показват, че успяваме да поддържаме добро темпо. От данъци и осигуровки към 16 юни са събрани с около 1,2-1,3 млрд. повече спрямо същия период на 2015 г., когато също отчитахме много добри номинални ръстове спрямо 2014 г. Така че с основание мога да твърдя, че координацията между службите и волята, която се проявява за противодействие на укриването на доходи и данъци дава резултат.
Водещ: Впрочем според резултатите към май по салдото по консолидираната фискална програма на България, това салдо е положително в размер на 2,7 млрд. лева - 3% от прогнозния БВП. Въпросът е какво ще се направи с парите в повече. Има тези, например във в-к „Капитал", че България трябва да прави всичко възможно да не ги похарчва - да върне дългове с тях, да ги държи като резерви. И вестникът в един коментар изказва разочарование, че тези пари обаче ще бъдат похарчени.
Владислав Горанов: Вие споделяте ли тази теза?
Водещ: Аз съм завършил право, г-н министре, и се опитвам добре да задам въпрос, за да се ориентирам от експерт като вас и човек с възможност да вземе политически решения, кое е правилно.
Владислав Горанов: Бюджетът не съществува самоцелно. Ако съберем приходите в него и не ги изхарчим, ще нулираме държавния дълг за една или две години. Бюджетът съществува...
Водещ: Нещо подобно правеше Чаушеску, ако имам верни спомени - каквото изкарваше, връщаше дълговете.
Владислав Горанов: Историята му не е положителна като краен резултат. Това, което исках да кажа, е, че в случая ние имаме един приет финансов план в разходната част на бюджета, който иде да финансира основните функции на държавата - като минем през социалните такива - пенсии, здравеопазване, образование, и тези, свързани с вътрешната сигурност. Той не се формира самоцелно. Много дълго може да теоретизираме за ролята на държавата и преразпределението на бюджета. Това, което исках да кажа, е, че аз също смятам, че трябва максимално бързо да се стремим към консолидация. Разликата между първия мандат на ГЕРБ и този е, че консолидацията, тоест рязкото намаляване на дефицита не трябва да е самоцелно и да води до подтискане на икономическия растеж - нещо, което търпяхме като критика в първия мандат от 2009 г. до 2013 г. Това, което ще направим със сигурност, е да продължим да обираме резервите в приходната част. виждате, че 11-12% номинално нарастване на приходите няма как да се свързва със задоволителното, но доста по-ниско нарастване на БВП, от порядъка на около 3%. В този смисъл консолидацията, тоест намаляването на бюджетния дефицит, ще върви основно по линия на подобряване на събираемостта, като разбира се в тази година всички възможни разходи, които може да бъдат спестени, ще бъдат спестени, без това да засяга разчетите по бюджета. Има гласувана разходна част на бюджета, която няма да бъде надхвърляна. В този смисъл всички приходи, които дойдат в повече, ще отидат директно в намаление на дефицита.
Водещ: Ако имаме 3 млрд. повече към май, не можем ли да вземем по-малко заеми? Критика, която пък получавате непрекъснато от ляво, че дългът на България расте.
Владислав Горанов: Колегите от ляво не искам да ги коментират в момента, защото те очевидно са в някакъв пропаганден режим, в който търсят идентичността си. Проблемът на техния начин на правене на политика е, че нормалните хора скоро ще престанат въобще да им обръщат внимание. Ако те се фокусират върху някаква много малка тясна група, която искат по този начин да провокират и да им създадат усещане за несигурност и че те са алтернативата на управлението, това според мен не е далновидна политика, тъй като се видя - всеки път, когато по някаква причина се хванат за властта, тя бързо им дотежава. За тях най-спокойната и удобна роля си остава опозицията. И аз така виждам развитието им в следващите години. Но в случая по-важното е, че, ако говорим за увеличението на дълга, голяма част от него - и статистиката го показва - дойде в края на 2014 г. във връзка с фалита на КТБ. Около 1,7 млрд. има заем от правителството за Фонда за гарантиране на влоговете. Знаете, че се наложи оказването и на ликвидна подкрепа за една от търговските банки, която беше подложена на натиск във връзка със същата криза. Ако сега погледнете изменението на фискалния резерв от 2014 г. до 2016 г., ще видите, че почти целият ръст на дълга е във фискалния резерв в момента, тоест той не е похарчен. Каква беше целта на поемането авансово на този по-голям дълг? Спомняме си кризата от 2014 г., когато държавата нямаше никаква подготовка за справянето с проблема във финансовата система. Ние предпочитаме да имаме резерви. Знаете, че тече проверка на качеството на активите на целия финансов сектор и държавата трябва да има възможност да реагира с всичко, което е необходимо, при всяка една ситуация.
Водещ: Втората препоръка, впрочем, на ЕК, която разбирам, че е била приета вчера от Съвета на министрите на финансите в Люксембург, е успешно приключване на прегледа на активите на банките, респективно пенсионните фондове, балансите на застрахователите. Как изглеждат нещата с банките, кога ще приключи прегледът на активите?
Владислав Горанов: Окончателните резултати ще бъдат представени на 13 август, заедно с всички мерки, които са взети във връзка с прегледа на качеството на активите.
Водещ: Имате ли междинна информация? Какви резултати се очертават? Убеден съм, че няма да кажете конкретни данни за банки. То не искам и да съм на ваше място, ако на 18-ти трябва да кажете, че нещо ще правите за някоя банка.
Владислав Горанов: До края на месеца ще са ясни предварителните резултати, които доставчиците - така ги наричаме, доставчиците на услуги, тоест тези компании, които на практика извършват по утвърдена методология прегледа на активите в отделните банки - ще предоставят резултатите. След това следват и върху тези данни извършването на стрес тестове. Така или иначе окончателните резултати, пак повтарям, ще са ясни в средата на лятото.
Водещ: Няма да имате политически мотиви за забавяне на обявяването им.
Владислав Горанов: Няма причина за това. Процесът не е политически. Замитането на проблемите политически през годините доведе до необходимостта да бъде извършено това сега.
Водещ: Има ли риск за 1,1 млрд. от европейските пари по земеделската програма за България?
Владислав Горанов: Тук ще бъда пределно кратък. Ние го коментирахме и в сряда на заседанието на правителството. Няма как да ти спрат нещо, което е приключило. Няма как да ни спрат старата земеделска програма.
Водещ: На това БСП отвърнаха: Да, ама може да те накарат да върнеш.
Владислав Горанов: Може да те накарат да върнеш...
Водещ: Ако трябва България да върне милиард, изглежда застрашително.
Владислав Горанов: Нямам никаква идея откъде колегите успяха тази абсурдна сума да я надиплят. Нямаме никакви притеснения в тази посока. Да, по всяка една оперативна програма постоянно тече комуникация с ЕК - било то по земеделските фондове, било по структурните и кохезионния фонд...
Водещ: По две малки части от земеделската програма действително дойде потвърдение, че има (...) с парите, но там не ставаше дума за милиард, а за милион.
Владислав Горанов: Сумите са силно преувеличени. Пак казвам, това е част от опита на колегите от БСП да създадат едно усещане, на фона на изключително добре представящата се икономика и приличното състояние на държавата, едно усещане за несигурност у хората - нещо, което вероятно е удобно за опозицията. Но бързат, първо. Ще дойде време за парламентарни избори, но това е 2018 г. И второ, засега все още не са готови, не са предложили никакви смислени алтернативи, които да си заслужава, да ни накара да се замислим, че действително сегашното управление има алтернатива.
Водещ: В-к „Сега" цитира под глава Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС, накратко я наричат ИСУН, според която България е усвоила само 1,66% от новите оперативни програми, разплатени са само 189 млн. лева до момента, почти средата на годината, при предвидени за тази година почти 3 млрд. лева.
Владислав Горанов: Първо, 3 млрд. са и със сумите от предходния програмен период. Ако журналистите от в-к „Сега" направят същата времева съпоставка с 2009 г., примерно, сравняваме периодите от началото на съответния програмен период, ще установят, че сме в пъти по-добре.
Водещ: Да, но България тогава нямаше опит. Може да ви се възрази, доста странно е седем години по-късно да си си пак същото като усвояване. Освен това, вие, ако си спомням вярно, непрекъснато изпъквахте колко зле е било предишното управление, затова е бил този нисък процент усвояване.
Владислав Горанов: Имайте предвид, че оперативните програми бяха одобрени, когато нашето правителство дойде на власт. А това беше доста след началото на програмния период.
Водещ: Вие нямате усещане за бавене.
Владислав Горанов: Напротив. В началото на всеки програмен период има проблем. Само че темпото, с което сега се навлиза в новия програмен период, е в пъти по-добро от това, което беше в първия. И резултатите скоро ще бъдат налице. Със сигурност са променени не толкова правилата, колкото начинът, по който се насочват ресурсите във втория програмен период. И съпоставката автоматично между двата е неестествена. Но аз лично не съм притеснен. Спекулацията, която се прави от опозицията, и не само от опозицията, не е в полза на дебатите, най-малкото защото се представят лъжи, не се представят реални данни, реални числа.
Водещ: Преди десетина дни Министерството на финансите обяви официално данните за финансовото състояние на общините. Коя община е най-зле? Вие имате една сложна методология, коя например отговаря на три и повече критерии за проблеми, и те са специфични...
Владислав Горанов: Методологията не е чак толкова сложна, защото е свързана с обективни измерими числови показатели.
Водещ: Кресна, Симитли, Струмяни, Лясковец, Видин, Димово, Борован, Мизия, Кирково, Кърджали, Дупница, Рила, Сапарева баня, Ловеч, Тетевен, Георги Дамяново. Изчитам пълния списък на тези, които са изведени като общини, които отговарят на три и повече от критериите на Министерството на финансите за проблем, нали така да го формулираме. Ще се налага ли закриване на общини, обединяването им, вливането им?
Владислав Горанов: Тази тема от време навреме се вдига. Закриването, или обединяването на общини, едва ли ще реши проблема с икономическите диспропорции и дисбаланси, регионални, натрупани в страната, на база на миграционните процеси и въобще процесите в икономиката от последните 25 години. Идеята на подобен механизъм, който въведохме със Закона за публичните финанси, беше и е ранно предупреждение за съществуващи проблеми във финансите на местните власти.
Водещ: Вие миналата година сте предупредили горе-долу същите общини, ако вярно разчитам.
Владислав Горанов: Това, което се забелязваше през годините, което аз съм установил - и затова предприех тази инициатива - като проблем, че един кмет на практика е почти безконтролен в дейността си, заради концепцията за самостоятелност на общините. Отчетността му към местната общност и към общинския съвет не обхваща задължително финансовите показатели на общината. И е много възможно, както често се случва, примери мога да дам с Дупница в предишни мандати, която беше докарана до фалит, мога да коментирам Велинград, който е на практика във фалит в момента, и други примери мога да дам, без разлика от цвят, когато кметове в рамките на един или два мандата са докарали общината до състояние на практически фалит, след което изведнъж идва новият кмет и разкрива тази неприятна истина, но тогава вече е късно. Идеята на този механизъм е кметът да е длъжен, когато докара общината до състояние, в което са силно влошени нейните финансови показатели, да е длъжен да уведоми общинския съвет и такъв дебат да се проведе в рамките на местната общност. Най-малкото научаването от страна на публиката, че има такъв проблем, ще действа превантивно на някои местни дерибеи, които си позволяват за кратко време да унищожат цяла местна общност.
Водещ: Има ли България 1,1 млрд., или може би над 1,2-1,3 млрд. - колко всъщност е осъдена НЕК да плати на руснаците от арбитража в Женева?
Владислав Горанов: не съм го чел, понеже два дни бях в Люксембург.
Водещ: Честно да ви кажа, не мога да разбера - между руските източници и българските има една разлика от стотина милиона и повече евро, което са си пари.
Владислав Горанов: Това, което знам, е, че всъщност НЕК е осъдена да заплати това, което е произведено във връзка с проекта „Белене".
Водещ: Но то не е получено още.
Владислав Горанов: Но не е и платено.
Водещ: Сега ние ще трябва да си го купим.
Владислав Горанов: Тоест ние трябва да си платим това, което сме поръчали.
Водещ: Има ли ги тези пари в НЕК?
Владислав Горанов: Доколкото ми е известно тези пари ги няма в НЕК. Но тепърва взаимоотношенията между НЕК и „Атомстройекспорт" ще бъдат уреждани по един или друг начин. С тези активи ние можем да се разпоредим да бъдат продадени, за сметка на тази продажба да се извърши уреждане на взаимоотношенията между българската и руската страна. Нова спекулация, която се опита да види бял свят, е, че всъщност е осъдена държавата. нещо, което не е така. Тук говорим за търговски взаимоотношения...
Водещ: Е, една 100% държавна компания.
Владислав Горанов: Безспорно.
Водещ: Това няма ли да се отрази при вас в Министерство на финансите - ако ти фалира и изпадне в несъстоятелност поради невъзможност да плати 1 млрд. лева, една държавна компания.
Владислав Горанов: Със сигурност за държавата е проблем нейно голямо структуроопределящо дружество да има такъв проблем, но това няма връзка с бюджета, това исках да ви кажа. Няма никакъв пряк ангажимент на бюджета, на парите на хората от данъци, за уреждането на тези сметки.
Водещ: Откъде ще се вземат тези пари, НЕК да ги даде? Едното е казвате да се продаде. Има ли кой? Това може би не е въпрос към вас, а към министъра на енергетиката. Има ли търсене на това нещо, което са произвели руснаците?
Владислав Горанов: Аз като финансов министър мога да обобщя по следния начин: има претенция, която не е свързана с обезщетение за претърпени търговски загуби. Срещу отсъденото в полза на руската страна има реални активи, които имат цена. И цената на иска и впоследствие на решението срещу НЕК, е съпоставимо с цената на активите, които са произведени то руската страна. Тоест, чух и такъв коментар от енергийния министър, счетоводно погледнато в баланса на НЕК едни активи ще бъдат заменени с други.
Водещ: Пари, дето ги няма, с оборудване, с реактор.
Владислав Горанов: Тепърва ще се уточнява между двете търговски дружества...
Водещ: Излиза, че България си е купила кола, за която няма пари, примерно, ако го сравним с едно семейство.
Владислав Горанов: Този упрек едва ли може да се отправи към сегашното правителство, та дори към предходното, което спря този проект, защото ние дългосрочно, поне доколкото ми е известно и съм участвал в такива дебати, нямаме нужда от подобна мощност. По една или друга причина имаме достатъчно електроенергийни мощности и изграждането на подобна мощност можеше да изчака и може да изчака още поне десет години.
Водещ: Това означава ли, че от ваша гледна точка между избора да вземеш и да построиш - понеже започнаха коментари дали да си вземе реактора, да го сложим и да си построим тази централа - и да намерим някой друг да купи този реактор, по-добрият вариант изглежда да бъде препродаден.
Владислав Горанов: Не мога да го преценя, защото не всичката информация е пред мен. Но като обща оценка, ако подобна мощност се построи и започне да функционира, тя ще е в повече. И ако нямаме възможност да разширим износа на електроенергия, тя няма да е рентабилна.
Водещ: Допълнителните пенсии. Честно казано започнах да се обърквам, миналата седмица тук гостува Даниела Петкова от Фонд „Доверие", тя е и един от хората в управата на допълнителните...
Владислав Горанов: Ама тя е бизнесмен.
Водещ: Да. Тя обясни убедително, че няма проблем с доживотни пенсии от допълнителните фондове. Тези доживотни пенсии дори могат да бъдат наследявани - те предлагат и това, ако по партидата на всеки човек остават пари. И едновременно с това гарантира, че сборът от пенсията от НОИ и допълнителната пенсия и сега, и след 20-30 години, по изчисленията, които правят сега, е по-висок, отколкото, ако пенсията идва само от НОИ. Вие това ли поставяте под съмнение?
Владислав Горанов: Това ще се разбере съвсем скоро. Само че, когато се разбере, за Даниела Петкова няма и да се сетите, защото тя носи отговорност само пред акционерите си за управление на една от пенсионните компании. Тогава обаче, ако случайно нейните хипотези и изчисления се окажат неверни в контекста на...
Водещ: Вие го предпоставихте, че са неверни, с предложенията, които направихте и оттеглихте.
Владислав Горанов: Какви предложения?
Водещ: За създаване на извънреден (...), който да държи резерви за... Впрочем те май не се съпротивляват срещу това да няма еднократно изплащане на пенсията...
Владислав Горанов: Напротив, за тях е много добре да има еднократно изплащане, защото по този начин възможността да правиш съпоставка между моделите и да изчисляваш дали по някакъв начин...
Водещ: Не, тя каза, че 50 на 50 е максимумът, според нея, до който трябва да се стигне. Не знам дали хората разбират дали 50% да си вземеш веднага и другите 50 да ти се разпределят в срок до края на живота.
Владислав Горанов: Ще обобщя, тъй като темата е достатъчно сложна, аз не искам да се противопоставям на един утвърден бизнес модел. Времето ще покаже кой е крив и кой е прав. За мен е важно хората да разберат, че всъщност втората пенсия всъщност се явява допълваща на първата, тъй като първата е намалена със съотношението между вноската за първи и за втори стълб, между общата вноска и тази за втори стълб. И че всъщност тези, които се занимават с този осигурителен бизнес, трябва да са на нивото на отговорността, която носят за спестените пари на хората. Разбира се, те са бизнесмени, тяхната работа е да осигуряват доходност за инвеститорите, които притежават пенсионно-осигурителните дружества. Тук държавата трябва чрез регулации, чрез силна Комисия за финансов надзор...
Водещ: А вие внасяте тези регулации в парламента, на заседание на правителството следващата седмица.
Владислав Горанов: Когато сме готови, ще ги внесем. Предполагам, че до края на месеца ще успеем да станем готови. Но в случая ролята на държавата е да гарантира, че моделът работи. А дали икономическата конюнктура ще е такава, че в края на краищата моделът ще си изпълни функциите, това съвсем скоро ще се разбере, само след няколко години.
Водещ: А кога ще са ясни резултатите от проверката на пенсионните фондове?
Владислав Горанов: До края на годината.
Водещ: Значи средата на август - банките, пенсионните фондове - края на годината, застрахователите...
Владислав Горанов: Всички са до края на годината. С тази разлика, че по отношение на балансите на застрахователите ще бъдат извършени и стрес тестове, докато при пенсионно-осигурителните фондове ще има само преглед на качеството на активите.
Водещ: Трябва да сте започнали вече да работите по бюджета за следващата година.
Владислав Горанов: Работата по бюджета за следващата година започна с приемането на бюджета за тази година.
Водещ: Ще има ли - първо потребителският въпрос, от гледна точка на данъкоплатците - ще има ли някаква промяна в познатите данъци, осигуровки от 2016 г.?
Владислав Горанов: Знаете, че беше приет увеличение на осигурителната вноса за Фонд „Пенсии" с по един процентен пункт, за сметка на вноските, които трябваше да отидат във втория стълб, така че това е една от параметричните...
Водещ: Това обаче в абсолютна стойност за хората няма значение - просто единият процент, който е отивал за допълнителна пенсия, ще отива за основна.
Владислав Горанов: Точно така. И така би могло да се представи. Въпреки че ще има минимално влияние, тъй като така или иначе се увеличава общата осигурителна тежест.
Водещ: Защо се увеличава?
Владислав Горанов: Беше предвидено два процентни пункта да се увеличи осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Водещ: А сега ги разделяте тези два...
Владислав Горанов: Те няма да отидат за увеличение на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване, а ще отидат за увеличение на вноската за Фонд „Пенсии". Но така или иначе ще има минимално увеличение на осигурителната вноска.
Водещ: Друго нещо, свързано с данъците ще променяте ли?
Владислав Горанов: Друго нещо, знаете, че до 2018 година трябва да достигнем минималните акцизни ставки за тютюна, ще имаме отново стъпка, минимална. Ние я разделихме на три части - от 2016-та, 2017-та и 2018-та година, увеличението на акциза на тютюна, за да можем 2018 година да достигнем 90 евро, колкото е минималната акцизна ставка на хиляда къса за ЕС.
Водещ: Значи, до тук по-висока вноска за пенсии и по-скъпи цигари през 2017 година, друго?
Владислав Горанов: Минимално по-скъпи цигари и един процентен пункт увеличение на осигурителната вноска общо.
Водещ: Друго няма?
Владислав Горанов: Друго не се предвижда, текат...
Водещ: А в разпределението на парите за вече от гледна точка на разходи, предвиждате ли нещо по-забележимо от познатата досега политика на България? Например да се дадат по-драстично повече пари за някои от сферите, за които говорим от години, като образование, или напротив, да се отиде в отбрана, предвид...
Владислав Горанов: Според вас, тези проекти свързани с модернизацията на армията, не са ли драстично увеличение на разходите за отбрана?
Водещ: То по-логичния въпрос тогава е откъде ще намалите пари, за да дадете за да купува България самолети и кораби?
Владислав Горанов: Няма да се налага да намаляваме, но заради предизвикателството за модернизация на армията общо взето ще ни е по-трудно да увеличаваме на други места.
Водещ: Искате да кажете, че повечето пари в абсолютна стойност, които ще изкара България ще отидат за военни кораби и самолети?
Владислав Горанов: Голяма част от тях, след като това беше...
Водещ: Това означава общо спадане на пари за други сфери, като образование, социални разходи, като процент?
Владислав Горанов: Това означава, че приоритетно увеличението на разходите отива и за модернизация на армията. Нима очаквате, че такива сериозни проекти, които са изведени като приоритет няма да имат отражение върху бюджета.
Водещ: А за тях заеми ще се налага ли да взимате... целеви?
Владислав Горанов: Не, заеми се взимат, за да се финансира общия дефицит, който в рамките на сегашния мандат, ако продължаваме така добре да се справяме с приходната част, можем да намалим драстично, почти да занулим. Но, заеми се взимат, за да се финансира дефицита, а всички разходи, които се правят от държавата се правят в рамките на гласувания през годината бюджет.
Водещ: Вие имате ли съмнения за правилността на това решение България да инвестира във военни самолети и кораби?
Владислав Горанов: Лошото е, че се струпва на куп, лошото е, че сме имали доста по-добри години...
Водещ: Някакво разсрочване се предвижда за няколко години...2020 и някоя...
Владислав Горанов: Имам предвид, че сме имали много по-добри в рамките на сегашния век, много по-добри за икономиката години, като растеж и като фискални възможности, тогава темата за модернизацията е била неглижирана и всички проблеми се струпват изведнъж. Всички проблеми, в смисъл такъв, невъзможността на военновъздушните сили да изпълняват елементарни функции... Затова, колкото и да се противях в началото, че такъв голям разход е неприемлив и небалансиран, на практика под въпрос беше поставено въобще съществуването на някои от родовете войски. Друг е въпросът, че членството ни и участието ни в НАТО предполага определени ангажименти параметрични за бюджета, знаете, че не по-малко от 2 процента от брутния вътрешен продукт трябва да отделят натовските държави, ние сме доста под това число. Разбира се, нямаме възможност веднага да го достигнем, но посоката трябва да е тази.
Водещ: Освен армията, има ли сфера, която отсега можете да кажете, че в нея България ще инвестира повече следващата година?
Владислав Горанов: Ще търсим възможности за увеличаване на разходите за образование, защото те са инвестиция в човешки капитал, който дългосрочно може да ни бъде проблем, ако не се справим с...
Водещ: Там има нещо интересно, вие увеличавате и те заминават, произвеждаш скъпи инженери, лекари, специалности, които се търсят по света, тези хора завършват без никакъв ангажимент към България за сметка на данъците на всички българи, отиват и получават едни чудесни заплати някъде по света.
Владислав Горанов: Това са нашите деца и ние не можем да ги държим насила тук, опитът от миналото показа, че това не е най-доброто решение със слагането на забрани, железни завеси и затваряне на граници. Сегашните родители, моите деца са още малки, вече ходят на училище, но са по-малки, не са още на възрастта да пътуват в чужбина, сегашните родители трябва да дадат възможност на децата да получат добро образование. Задача на сегашните родители е да създадат условия децата да останат, но ако има други, по-добри места за живеене от България, няма никаква причина да искаме от нашите деца само защото са ни деца, да живеят на едно лошо организирано място.
Водещ: Вие сте против обвързване на плащаното от данъци на всички българи образование да бъде обвързвано с ангажимент на хората, които го получават без пари, които биха платили луди пари другаде по света...
Владислав Горанов: Няма нищо по-естествено от това човек да иска да живее по-добре и няма родител, който да иска детето му да живее по-лошо, само и само да е до него.
Водещ: Министърът на финансите Владислав Горанов в „Седмицата" на „Дарик".