13.05.2015 г.

|Радио „Фокус", „Това е България" | 13.05.2015 |

Водещ: Добър вечер отново! Слушате обзора на деня на радио „Фокус" „Това е България". Преминаваме към следващата тема, изключително важна, защото става дума за парите - парите на държавата или нашите пари. Размерът на фискалния резерв към края на първото тримесечие е 11,1 млрд. лева. Към края на март има излишък от 257,1 млн. лева. Какъв е прочитът на внесената в правителството от финансовия министър и приета информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на тази година? Събеседник по темата е министърът на финансите Владислав Горанов. Добър вечер, г-н министър!

Владислав Горанов: Добър вечер!

Водещ: Да започнем от тези цифри. Какво означават те? Фискалният резерв към края на първото тримесечие е 11,1 млрд. лева. Какво говори тази цифра?

Владислав Горанов: Това означава, че държавата има достатъчно пари, за да може да не изпитва ликвидни кризи и да може да посреща всичките си задължения. Такъв голям фискален резерв не сме имали доста отдавна и той е продиктуван, от една страна, от промяната в методологията на отчитането му, тъй като в него са включени не само наличните средства по сметки на правителството, а и вземанията от Европейския съюз. И другият съществен нюанс във връзка с фискалния резерв е, знаете, че през месец март излязохме на международните финансови пазари и успяхме да вземем при едни много добри условия над 3 млрд. Евро, с които да можем да осигурим погашенията на падежиращата мостова финансова линия, с която успяхме да гарантираме плащането на гарантираните влогове в края на миналата година и да осигурим достатъчно финансов ресурс, за да може правителството да изпълнява основните задачи, които стоят пред него, гласувани с годишния закон за държавния бюджет. Тази сума сама по себе си дава едно успокоение, че държавата е финансово стабилна и то, всъщност, е следствие от всички мерки, които взехме от първите дни на правителството и продължаваме, включително и днес, за нулева толерантност към контрабандата и опитите за кражби на приходи от бюджета. Координирано усилие на цялото правителство и на всички служби, с които държавата, като държавна машина, разполага. Разбира се, не бива да пропускаме всеки път да споменаваме, защото и всяка сряда те участват в тези срещи, представителите на прокуратурата. Лично главният прокурор и зам.-главният прокурор присъстват всяка сряда на срещите, които преди заседанието на правителството провеждаме във връзка с мерките за борба с контрабандата и данъчните измами.

Водещ: Продължава...

Владислав Горанов: Така че...

Водещ: Да?

Владислав Горанов: Така че това, което виждате като резултат от изпълнението на приходната част на бюджета и резултатът за март месец не е нещо, което трябва да Ви изненадва, ни най-малко, защото това е естествената ситуация на нещата, когато държавата започне да си събира приходите. По-скоро смислените въпроси са как при относително същия брутен вътрешен продукт в 2014 г. Резултатите са доста по-слаби? Това е по-интересната тема за коментар, тъй като ние за същия период - всъщност, аз мога и допълнителна информация да Ви дам. Към края на април отчитаме вече, и това излезе като предварителна информация, не излишък от близо 260 млн., както Вие цитирате, а вече излишък от над милиард към първите четири месеца на годината.

Водещ: Да.

Владислав Горанов: Разбира се, няколко фактора влияят основно върху това по-добро фискално изпълнение. Около 50% от по-високите приходи към края на април спрямо същия период на миналата година, които възлизат на общо 1,86 млрд. приблизително, имаме повече приходи в 2015 г. Към 30 април спрямо същия период на миналата година, се дължат, от една страна, на по-доброто усвояване на европейските фондове и възстановяването на средства от Европейския съюз. 910 млн. повече са ни възстановили от Европейския съюз за същия период на 2015 спрямо 2014 г. И около 800-900 млн. са повече местните приходи, ако мога така да ги нарека, данъчни или неданъчни приходи, които бюджетът е успял да реализира в повече, пак казвам спрямо същия период първите 4 месеца на предходната година. Шокиращо е на пръв поглед как за толкова кратко време може толкова рязко да се промени събираемостта в бюджета. Но отговорът само на пръв поглед изглежда странен. Знаем, че имаше доста неудачи в управлението на приходните администрации в предното правителство и много честа смяна на ръководствата на приходните администрации. Забелязва се, че с относително бързи темпове, когато държавата обедини усилията на всички свои служби, може да постигне доста сериозни резултати.

Водещ: Само на работата на тези служби ли се дължи, министър Горанов, защото това наистина са драстично големи разлики при съпоставката на цифрите? Ето тук е моментът за коментара какво не беше свършено от вашите предшественици, защо нямаше тези данни тогава?

Владислав Горанов: Според мен отговорът може да се раздели на две части. И те минават и през правенето на нищо, отиват и по-назад до целенасочена роля на държавата, или по-скоро на държавното управление в толерирането на лошите практики, до това, което сега правим точно на обратно с целенасочени усилия на всчики държавни органи да пресечем всякакви опити и да покажем нулева толерантност към това да се ощетява държавата. Т.е. така иносказателно се опитах да подскажа, че държавата целенасочено е отсъствала в предходния мандат, с който съпоставяме данните и сега тя целенасочено присъства на полето на преразпределение и на събиране на данъци - нещо, което всъщност е основната роля на държавата, за да може чрез тяхното преразпределение да извърши основните социални функции, заради която съществува. По-простичко казано, от всичките тези мерки и усилия, които полагаме за борба с контрабандата, борбата с избягването на плащането на ДДС и кражби на ДДС, успяхме да постигнем тези резултати и въпросът, смисленият, който обаче не трябва да бъде задава към сегашното управление, е какво не са правили предходните, или как са действали или бездействали, за да се стигне до такава голяма разлика. При положение, че икономиката не расте с тези темпове, с които се променя приходната част на бюджета. Номинално, т.е. като разлика в лева имаме 19.6%, близо 20% повече приходи в 2015-та към 30 април спрямо 2014-та. Такова 20-процентно номинално увеличение не може да се оправдае нито с инфлационни процеси, защото знаете, че имаме обратно на инфлацията, дефлационни процеси, които се развиват през последните месеци, това от една страна, от друга страна, нарастването на БВП, макар и да е с по-бързи темпове, отколкото се прогнозираше доскоро, знаете, че след първото тримесечие на 2015 г. спрямо първото тримесечие на 2014-та отчитаме 2% ръст на БВП, което всъщност е една добра новина, тъй като България расте средно по-бързо от ЕС, което помага в темата, че ние можем да се доближаваме икономически към по-развитите европейски държави. Мисълта ми беше, че такова номинално нарастване на приходите не може да бъде оправдано с нищо друго освен с по-добрата работа по отношение на събираемостта и нулевата толерантност на абсолютно всички държавни органи към подобни опити на различни икономически субекти за злоупотреби със средства, които по принцип се полагат на българския бюджет.

Водещ: Ето тук е и ролята на главния прокурор и мястото на главна прокуратура, защото тези драстични разлики в отсъствие на икономическа и финансова логика говорят само за едно - за престъпление, дори не за безхаберие, за престъпление. Но да ви попитам, да ви помоля за съвсем откровен отговор, какъв още процент от невъзможността да се съберат средства към приходната част на бюджета вие си преценявате, какво още ви убягва от канали, контрабанда, ДДС измами, укриване и т.н.?

Владислав Горанов: Има различи оценки колко още може да се събере. Със сигурност държавата с една от най-големите неформални икономики, по-известна като сива икономика в Европа делим в различни моменти с Румъния и някои други държави членки първото място по сива икономика в Европа, лесно може да намери резерви в събираемостта. В този смисъл ниската база на събираемост, от която тръгваме в предходни години ни дава добра основа да съберем. Защото примерно, подобен ръст на приходите о т събираемост в държави с добра събираемост не може да бъде реализиран. В една Германия не може да се направи 20% номинално нарастване на приходите само заради подобрена събираемост. На въпрос колко очакваме да съберем още, иска ми се да мисля, че темповете на постъпване на повече приходи могат да бъдат запазени. И ако те бъдат запазени, само от данъчни приходи, коментирах, че сме събрали около 800 млн. за първите 4 месеца повече спрямо същия период на миналата година, ако това темпо се запази и се направи проста екстраполация, то тогава ние би трябвало да очакваме над 1.5 млрд. повече спрямо същия период, спрямо миналата година, което ще даде възможност и очакваният дефицит да бъде намален спрямо първоначалните планове. Тук идва и мястото за дебата за дълга и поетия ангажимент тази част от дълга, която не е нужна, за да се финансират текущите разходи на бюджета и погасяванията на поети вече дългове, да не бъде вземана от пазара, като по този начин да се облекчи и дълговото бреме на държавата. Т.е. с подобрената събираемост ние не само гарантираме финансовата стабилност на държавата, но и намаляваме преноса, намаляваме дълговата тежест върху бъдещите поколения, която при равни други условия би била по-голяма, ако генерираме големи дефицити заради лоша събираемост на приходите.

Водещ: Да разбирам ли, че целият този отговор е и своеобразен отговор на европейската, на препоръката на ЕК за справяне с бюджетните дисбаланси, именно това е пътят?

Владислав Горанов: Разбира се, че това е пътят. И това, че колегите продължават да поставят тази тема идва да покаже, че те много внимателно наблюдават, че има съществено подобряване в работата на приходните администрации. Техните притеснения са да не би това да се дължи на еднократни ефекти и най-вече те искат да видят устойчиво, че политиката на правителството в тази посока, нещо, което ние можем да гарантираме и заявяваме ежедневно, политиката по отношение на събираемостта и на усилията, които правителството полага, няма да бъде изменяна нито за миг. Така че всички препоръки, които днес ЕК огласи към България, са теми, които, първо от една страна, отдавна са разпознаваеми за сегашното българско правителство, от друга страна, се споделят като проблемни области, върху които трябва да се положат усилия. И са и теми, които между другото години наред всички знаем, вътре се коментира примерно проблемите с режима на несъстоятелност в България. В препоръките се коментира събираемостта, за която вече говорихме. В препоръките се коментира и проблемът с оценката, качеството на активите на финансовата ни система, говорим за банките и пенсионните фондове - нещо, което ние вече заявихме, че ще бъде направено чрез оценка на активите на отделните финансови институции. Така че както се казва специфичните препоръки на комисията към България, свързани с макроикономическите дисбаланси, първо, не са изненада, и второ, са...

Водещ: Вашият дневен ред на работа.

Владислав Горанов: Разпознаваеми от правителството като основни приоритети и предполагам, че ще ни е много лесно да отговорим на тези препоръки и постепенно да намалим степента на тревожност, с която ЕК наблюдава макроикономическото състояние в България.