23.11.2013 г.

| в. „Банкеръ" | 23.11.2013|

 

Г-жо Елкова, бюджетът за 2014-а е построен на базата на макрорамка, която предполага три пъти по-голям растеж на брутния вътрешен продукт в сравнение с този през 2013-а. Това, което ме учудва, е, че в доклада към проектозакона за бюджета черно на бяло пише, че увеличението на БВП през 2014-а ще е 1.8% при 0.6% през 2013а. Откъде такъв оптимизъм за съживяване на българската икономика?

- Споменатите 0.6% ръст за тази година са прогноза. Нищо чудно в края на 2013-а да се окаже, че увеличението на БВП е по-голямо. Уверявам ви, че разчетите за 2014-а са напълно реалистични, защото вече се наблюдават симптоми за съживяване и на потреблението, и на бизнеса. Протестите създават впечатление за нестабилност, но истината е, че икономиката не е замряла и не можем да говорим за рецесия. Затова смятам, че е напълно възможно да имаме растеж от 1.8% на БВП през следващата година. Тази наша прогноза до голяма степен бе потвърдена и от мисията на Международния валутен фонд, която приключи работата си в България преди седмица.
Трябва да се има предвид, че при съставянето на макрорамката не е отчетено влиянието на такъв голям инвестиционен проект като „Южен поток", който може да повлияе в посока на увеличаване на брутния вътрешен продукт и неговият ръст да надхвърли заложените в макрорамката 1.8 процента.

А не се ли опасявате, че една дефлация може да ви изиграе лоша шега?

- Тази година дефлацията, за която говорите, се дължи най-вече на намаляването на цените на тока. Така че тя е продукт на еднократни действия. А през следващата година не се очаква такова поевтиняване, така че от дефлация няма опасност.
Вижте, винаги съществуват рискове една прогноза да не се сбъдне напълно точно. То затова е и прогноза, а и ние в Министерството на финансите не се занимаваме с окултни науки и нямаме кристални топки. Но тъй като съзнаваме, че съществуват рискове, сме заложили и съответните буфери в бюджета.

Разкажете ми за тези прословути буфери. Какви са, колко са, за какви суми става дума?

- Бюджетът за 2014 е съставен по по-различен начин от бюджетите през изминалите четири години. Основната разлика е, че публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите" е отделена самостоятелно и в нея има 500 млн. лева. Там са всички национални инвестиционни проекти, чието финансиране през изминалите няколко години се записваше в бюджетите на съответните първостепенни разпоредители. През следващата година тази пари за инвестиции ще се отпускат от правителството на конкурсен принцип. Всеки проект ще трябва да доказва ефективността си както във финансов план, така и за развитието на съответния регион, в който ще се осъществи.

Пред коя институция ще се защитават проектите, кандидатстващи за финансиране от този фонд?

- Окончателното решение ще се взема от Министерския съвет, като ние подготвяме специални критерии за условията, на които трябва да отговаря всеки един проект, за да кандидатства. Документите ще се подават до комисия, в която ще участват представители на министерствата на икономиката, на финансите, на регионалното развитие, на труда и социалните грижи и на други ведомства, имащи отношение към инвестициите. Тя ще оценява проектите, след което ще ги предлага на Министерския съвет за окончателно одобрение.

С други думи, ако има някакъв проблем с приходната част, това заложено във фонда инвестиционно финансиране може да бъде поорязано, за да бъдат запълнени и дупките в бюджета. Така ли?

- Има и други буфери. Един от тях е добре познатото отпреди няколко години петпроцентно правило. Става дума за това, че до септември ведомствата могат да харчат до 95% от гласуваните им с бюджета средства. Останалите могат да бъдат усвоени едва след като стане ясно дали заложените прогнози за приходите в хазната се изпълняват.

Остава ли въведеният отпреди няколко години в бюджета фонд за непредвидени и неотложни нужди?

- Да, там са целевите разходи, за които са предвидени около 70 млн. лева. Освен това има още един фонд от 100 млн. лв., с които отново на конкурсен принцип да се финансират проекти в образованието.

Какви са приоритетите по отношение на приходите?

- Увеличаване на събираемостта, което е свързано с по-ефективна борба с контрабандата. Това се отнася особено за митата и за акцизите. При някои стоки, при които през последните години има увеличение и на цените, и на ставките за облагане, не се наблюдава увеличение на приходите за бюджета. И докато при горивата това до известна степен може да се обясни с намаленото потребление, то при цигарите липсата на увеличения в приходите от акцизи се дължи единствено и само на събираемост.
Необходимо е и да изчистим някои неуредици в данъчните приходи, предизвикани от въвеждането на единния платежен документ и на отмяната на авансовото събиране на данъка върху доходите на физическите лица за последните три месеца на годината.Тези „иновации", въведени от предишния кабинет, доведоха до това, че приходните администрации са затруднени в точното отчитане на отделните видове данъчни и осигурителни плащания. А когато има такъв проблем, трудно се правят прогнози за касовите потоци в бюджета, което създава усложнения при правилното управление на бюджетните средства.
Иначе всички приходи в консолидирания бюджет са близо 30.89 млрд. лв., като само от данъци и от осигурителни вноски очакваме 24.33 млрд. лева. Още 3.32 млрд. лв. очакваме да дойдат от неданъчни приходи, където са включени глобите и таксите, събирани от държавните ведомства, доходите от наем на държавни имоти и от дивиденти от държавните фирми. Но, обърнете внимание, че заложените за 2014а неданъчни приходи са с близо 470 млн. лв. по-малко от тези, които са предвидени в сегашния бюджет. Това показва, че ние изпълняваме ангажимента си за ограничаване на административната тежест върху бизнеса чрез намаляването или отменянето на някои държавни такси.

Политиките по отношение на разходите обаче най-точно изразяват сферите, в които едно правителство смята да съсредоточи усилията си. Кои са тези сфери в бюджет 2014-а.

- Общият размер на разходната част на консолидирания бюджет за 2014а е 32.36 млрд. лв. - с 380 млн. лв. повече в сравнение с тази година. Като дял от БВП тези разходи са 39.7%, което означава, че спазваме 40-процентния праг, заложен в Закона за публичните финанси.
Заложили сме увеличение на разходите, свързани със заетостта и социалната политика, с 630 млн. лева. Там ще възстановим швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите. Според него от 1 юли 2014-а те ще бъдат индексирани с 50 на сто от нарастването на потребителските цени и с 50 на сто от увеличаването на средния осигурителен доход през 2013-а. По тази методика смятаме, че пенсиите ще бъдат увеличени с 3 на сто. за което в бюджета са заделени 120 млн. лева.
Няма да променяме възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране за хората от трета категория труд. От 1 юли размерът на максималната пенсия ще бъде повишен от 770 на 840 лева.
При всички тези изменения очакваме средният размер на пенсията да нарасне от 293.55 лв. през 2013-а на 307.64 лева.
Близо 73 млн. лв. са заделени за финансиране на мерките в областта на заетостта. Парите за подпо-магане на семействата, чиито деца са първокласници, през 2014-а ще са 11.2 млн. лева. Средствата за деца с увреждания ще се увеличат с 15.3 млн. лева. Помощите за отглеждане на дете ще бъдат финансирани допълнително с 49.2 млн. лева.
Ще имаме увеличение и на парите за образование. Вече ви казах за заделените 100 млн. лв., с които ще финансираме различни проекти в областта на образованието. Отделно от това по различни програми, насочени към подобряване на качеството на образованието, сме предвидили финансиране от 175 млн. лева.

Много болезнен проблем всяка година е здравеопазването. Гражданите постоянно имат оплаквания от качеството на здравните услуги, а пък лекарите винаги недоволстват от липсата на пари?

- През следващата година бюджетът на Здравната каса е увеличен с 228 млн. лева. Но колкото и пари да дадем там, те все ще са малко, докато в цялата система не бъде въведен някакъв финансов ред. Имайте предвид, че през 2013-а ще има преизпълнение на здравните осигуровки. Проблем с планираните приходи няма. Въпросът е, че не се спазват предварително заложените в бюджетите на здравноосигурителната система разходи. Не може да имаш един бюджет с ясно заложени приходи и разходи и независимо от това още в началото на годината да сключваш нови договори, които изискват допълнителни средства. Докато тази аномалия не се изчисти, парите за здравеопазване никога няма да стигат. А най-лошото е, че независимо от постоянно увеличаващите се средства за здравеопазване качеството на тази услуга с всяка изминала година намалява.

Секторите, които винаги много са дразнели хората за това, че гълтат огромни пари, са сигурност и отбрана. Как изглежда бюджетът на МВР за догодина?

- За пръв път от години насам бюджетът на Министерството на вътрешните работи ще бъде под 1 млрд. лева. Знаете за приказките, че по брой полицаи на глава от населението ние сме на едно първите места в Европа. Това обаче не е вярно. По брой служители на МВР на глава от населението ние сме на едно от челните места, но по брой полицаи сме много назад. В структурите на министерството има огромен административен персонал, който прави тази разлика в съотношенията. И точна тази администрация министърът на вътрешните работи заяви, че ще съкрати с 15% и вече е предприел действия в тази насока.
При Министерството на отбраната големите разходи са свързани с ангажиментите към НАТО за поддържане и обновяване на бойната техника. И тези пари трудно могат да бъдат орязани.

След като се разходихме набързо по приходната и разходната част, дойде време и за т. нар. финансиране, което е свързано с поемането на нов дълг. Какъв дълг, колко и за какво ще емитираме през 2014-а?

- Новият дълг, който ще емитираме, е 4.4 млрд. лева. С част от него ще финансираме бюджетния дефицит от 1.4 млрд. лв., а по-голямата част от останалите 3 млрд. лв. ще заделим във фискалния резерв. От тях 1.3 млрд. лв. ще използваме през 2014-а за погасяване на стари дългове, а с другите 1.7 млрд. лв. ще платим глобалните облигации, чийто падеж е в средата на януари 2015-а.
Отделно от това договаряме с Европейската инвестиционна банка заем от 500 млн. евро, който ще ползваме за мостово финансиране по европейски проекти в рамките на програмния период от 2014-а до 2020 година. Пак с ЕИБ ще започнем преговори за заем, с който да финансираме проекта „Транзитни пътища 6". Но за него само имаме намерение да започнем преговори, дори все още не сме получили мандат за сумата, която да поискаме.