ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ДОХОДИТЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ СА ПРИОРИТЕТ ЗА СЛЕДВАЩА ГОДИНА
08.10.2012 г.
| 08.10.2012 | в. Телеграф |
- Г-н Горанов, с бюджета за 2013 г.
се дава приоритет на увеличение на пенсиите. В същото време обаче не се
увеличават различни социални плащания като например за отглеждане на дете.
Какви са мотивите за такова подреждане на приоритетите?
- Обезщетението за бременност и отглеждане на малко дете зависи от дохода
на майката, а не е предмет на държавна политика. От друга страна,
икономическите стимули трябва да подпомагат, а не да заместват родителя в
грижата му за децата. Като приоритет сме извели доходите на пенсионерите, които
са голяма част от населението. Те са около 2 милиона и 600 хиляди и най-трудно
могат да се справят със собствени усилия, защото са със 100% загубена
работоспособност според системата.
- МФ залага 1,9% ръст на икономиката в
бюджета за следващата година. Не е ли твърде оптимистична тази прогноза?
- По наше мнение подобен растеж е реалистичен от гледна точка на развитието
през тази година и очакванията за следващата. Растежът е подкрепен отчасти от
по-високите инвестиции, отчасти от по-високото вътрешно търсене. 1,9% не е кой
знае колко голям растеж, за да се счита за оптимистичен.
- Но има прогнози и за 0,5%.
- Има и прогнози за растеж над 1,9%. Ние сме възприели един оптимален
сценарий и няма причина да смятаме, освен ако не настъпи някакъв глобален
катаклизъм, че подобна прогноза не е изпълнима. Разбира се, всяко едно
планиране и прогнозиране включва своите възможности и рискове. Именно поради
тази причина ние обичайно планираме приходната част на бюджета
по-консервативно, така че да може да издържи на флуктуации. Имаше същия дебат
по повод бюджета за 2012 г. Тогава ние коментирахме, че сме го направили за
растеж около 1 % и дори 0%. Видяхме, че при растеж от 0,5% за полугодието
приходната част се преизпълнява. Структурата на брутния вътрешен продукт дава
основание да смятаме, че основата за събиране на данък добавена стойност се
разширява и това ни дава възможност за по-високи постъпления през следващата
година.
- На какво точно залагате, за да се
осигурят тези над 1,7 млрд. лв. повече приходи?
- Трябва да се има предвид, че част от този обем се дължи на една операция,
свързана със социалното осигуряване, която осветява осигурителните вноски на
заетите в специалните ведомства. От тези 1,766 млрд. лв., които виждаме, ако ги
сравним с програмата за 2012-а спрямо очакваното изпълнение, те вече са около
1,6 млрд. Отделно, ако махнем около 220 милиона приходи от осигурителни вноски
в повече, които планираме в резултат на по-високия разход от силовите
ведомства, ръстът в приходите ще стане около 1,4 млрд. лв. Така увеличението не
е толкова драстично, колкото се смята. Съществен ръст се очаква от приходите от
ДДС, както и от акцизите - около 180 милиона. Те са реално изпълними,
най-малкото заради увеличените ставки на горивата, които задължително трябва да
вдигнем като част от графика за достигане на минималните нива в ЕС. Ние имахме
официални консултации с колегите от Международния валутен фонд, които
прегледаха нашите прогнози за приходите. Ако имаха подобни опасения, те нямаше
да ни ги спестят. Тяхната и нашата оценка за приходите в бюджета за 2013 г. се
различават само с една десета от процента.
- Специално при ДДС на какво точно
разчитате, при положение че по-сериозен ръст на потреблението все още не се
наблюдава?
- Ръстът се наблюдава, но не с тези темпове, с които се прогнозираше. От
друга страна, най-важното нещо за ДДС е съотношението внос-износ. За поредна
година, и най-вече през 2012 г., това се забелязва отчетливо, износът почва да
изостава спрямо вноса отново салдото по текущата сметка отива към дефицит,
както в най-успешните от гледна точка на приходите години - 2007 и 2008-а .
Превишението на вноса над износа разширява основата за облагане с ДДС с около
800 млн. лв. Знаете, че при износ възстановяваме, при внос събираме този данък.
- Имаше предложение на финансовото
министерство за налог върху лихвите от депозити. Идеята обаче замря за няколко
часа. Какво е вашето мнение?
- Моето лично мнение е, че подобен данък трябва да има, въпреки че на този
етап не е включен в проекта на данъчните закони. Освен чисто фискални ефекти,
той ще повлияе върху склонността за спестяване и за потребление. Между другото,
само една или две държави в ЕС не прилагат подобен данък. Коректното не е да
казваме, че има данък върху лихвите по депозитите, а че лихвите по депозитите
стават облагаем доход, така както са всички други доходи на физическите лица.
По-интересният въпрос е защо всички доходи от собственост и от имущество на
физическите лица се облагат, а само този доход е възприет за необлагаем.
Разбира се, възможно е да се вземе решение в една друга посока, но като цяло
освен чисто фискалните ползи една подобна промяна би донесла ефекти и на
макроикономическо ниво.
- А ако хората решат да изтеглят
по-дребните си депозити и си ги сложат под дюшеците?
- И да изгубят останалата част от лихвата? Ние вземаме 10% от печалбата.
Нищо от главницата. В този смисъл 90% е повече от нула. Като добавим към това и
сигурността на вложителите, мисля, че аргументите са в полза на това, ако искат
да спестяват, да си държат парите в банки.
- Как ще коментирате притесненият ята на
икономисти, че липсват буфери в бюджета?
- Нашите оценки са правени така, че бюджетът да издържи на стрес от
възможно неблагоприятно развитие на икономиката. Видя се и тази година, че
планираният растеж за съжаление не беше постигнат заради задълбочаващата се
криза в еврозоната, но нашите приходи се изпълняват.
- Да разбирам ли, че разчетите са
правени отново при прогноза от 1% ръст?
- Смятайте, че сме планирали приходите достатъчно консервативно, така че да
могат да издържат на различни сценарии на макроикономическо развитие.
- Има ли възможност за удовлетворяване
на различни искания, които тепърва ще постъпват, като например това на
министъра на здравеопазването Десислава Атанасова за 20 милиона лева
допълнително?
- Гъвкавостта ни в разходната част е минимална. Резервите са описани в
законопроекта. Така че по мое мнение, за да се удовлетворяват такива, макар
относително малки искания, ще трябва да се търсят допълнителни
приходоизточници.
- Какви са възможностите за това?
- Всички възможности, които екипът на Министерството на финансите е
идентифицирал, са включени в проекта. Едва ли ще може да се удовлетворят тези
искания.
- Какво се разбрахте за заплатите в силовите
министерства?
- Разговорите с Министерство на отбраната все още продължават.
- Къде е разминаването?
- Трябват много пари да се направи това, което иска министър Аню Ангелов.
Докато при МВР нещата се правят с вътрешни резерви. Министър Ангелов предлага
като компенсация за промените по отношение на пенсионирането и отпуските на
военните да ангажира един доста сериозен ресурс.
- На колко възлиза този ресурс?
- За да се удовлетвори всичко, което той иска, са необходими над 40
милиона. Засега няма постигната компромисна позиция, но в понеделник очаквам да
има решение.