Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ЗА СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ИНВЕСТИРАМЕ В ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ

28.10.2017 г.

| „Дарик радио " | 28.10.2017 |

Водещ: Министърът на финансите Владислав Горанов в Седмицата на Дарик радио. Здравейте, министър Горанов.
Владислав Горанов: Здравейте.
Водещ: Преди да потънем във вашата тема – държавният бюджет за следващата година, горещата тема от снощи, да чуем вашата позиция, за Каталуния, за правото на самоопределение на народите или за териториалната цялост на държавите трябва да бъде модерният човек?
Владислав Горанов: Модерният човек, особено в Европа трябва да говори за единна Европа. Тъй като в съвременното развитие на света, естествено по-големите успяват повече. В конкуренцията между отделните континенти, защото тя вече се очертава на тази основа, една малка и разпокъсана Европа няма никакъв шанс. И може би външните фактори, които влияят безспорно в Испания, поне това е моето мнение, са си направили точно тази сметка. Но хубавата новина е, че всички държави в Европа са убедени, че това, което се случва в Испания, трябва да бъде в рамките на закона и на конституцията на Испания и никой не си позволява да се заиграва с тази тема. Докато се случва в рамките на закона, всичко е по правилата и всичко е както трябва.
Водещ: Това, което вие казвате, не изключва обаче, че единството на Европа не изключва да има повече единни държави? Каталунците не са казали, че искат да излязат от ЕС, напротив.
Владислав Горанов: Каталунците са част от Испания, и то не от вчера. И ако има някакъв конституционен ред, по който териториалната цялост на Испания може да се преразгледа и пререши, как бихте гледали на опит за пререшаване на териториалната цялост на България. Знаете, че и в нашата конституция има изрични текстове, които не …
Водещ: То и в югославската имаше изрични текстове, пък една част от Европа призна Косово за независима държава. Много интересно, че Испания не признава Косово. Което означава, че може би според испанците има нещо общо. Защото ако нямаше нещо общо, те отдавна да са признали Косово.
Владислав Горанов: Бъдещето е на единение. И всичката енергия, която се влага от политическия елит в Европа, е в полза единение и съвместно съжителство. Така че темата за разделение, особено ако не се прави в съответствие с правилата, не би трябвало да бъде толерирана.
Водещ: Добре, ясна е тезата ви. Другата актуална тема от тези дни са наводненията в Бургаско. Има ли вече оценки за това колко са щетите и дали те ще бъдат напълно покрити с допълнително финансиране? МС реши да стартира процедура за отпускане на 1 млн. лв. на Бургас и Камено, с които да бъдат покрити първите разходи за аварийно-възстановителна дейност. Те ще стигнат ли, 1 млн.?
Владислав Горанов: Те ще стигнат само за първия етап – разчистване, оценяване на щетите. Ако времето позволи, ще продължим и с аварийното възстановяване на обществената инфраструктура, на публичната инфраструктура. Така или иначе безспорно това, което е ангажимент на държавата – да поддържа публичната инфраструктура и да я възстановява след подобни бедствия, ще бъде извършено. Оценяват се щетите, чуват се различни сметки. Министър Нанков беше там няколко дни. Има поглед върху това, което е необходимо да се направи.
Водещ: Вашите сметки какви са от тези, които чувате, какви са щетите?
Владислав Горанов: Това, което чувам – за около 4 млн. щети по публичната инфраструктура. Чуват се гласове и за повече. На място има експерти, екипи, които работят, описват щетите. Сметката ще излезе.
Водещ: А частните имоти, там хората ще бъдат ли подпомогнати?
Владислав Горанов: Те и сега са подпомогнати. Всеки път след подобна неприятна ситуация излиза една и съща тема – дали собствеността е право или е задължение.
Водещ: Дали трябва да са застраховали и длъжни ли са всички останали да плащат за частни имоти, които хората не са застраховали, защото са направили такъв избор? Някой пък ще каже – ами, в Камено нямат пари за застраховане. Вие ще кажете – ама имат собственост.
Владислав Горанов: Със сигурност частната собственост е неприкосновена и както държавата я охранява, и в Конституцията е записано, че е неприкосновена, така и всеки, който я притежава, трябва да носи отговорност за нея. Това не значи, че няма да проявим солидарност и няма да ги подпомогнем по някакъв начин пострадалите жители на тези населени места.
Водещ: Бюджет 2018. Да започнем с приходите. 3 млрд. лв. повече приходи залагате, 1 млрд. от тях идват от ДДС. Това е, защото очаквате, че цените ще се повишат, в България ще стане по-скъпо, респективно основата, върху която се начислява това ДДС по-висока, или очаквате ръст на потреблението?
Владислав Горанов: Верни са донякъде и двете. Всъщност следващата година очакваме ръстът на икономиката да се движи основно от малко по-засилено вътрешно потребление както частно, така и през държавните разходи. По отношение на компонента инфлация, още тази година се очаква леко раздвижване на положителна територия на ръста на цените. В следващата година очакваме инфлацията да бъде някъде между 1,4 и 1,6 %, което е здравословно на фона на дългите години подтискана и отрицателна инфлация. Между другото само да припомня, че мандатът и основната цел на ЕЦБ е да поддържа инфлация в размер на 2 %, тоест от гледна точка на макроикономическите догми една инфлация около 2 % се смята за здравословна и необходима за всяка икономика. Това го казвам само, за да обърна внимание, че следващите няколко години инфлацията ще се движи между 1,5 и 1,8 % на година до 2020 г., което е здравословно от гледна точка на макроикономиката. Най-големият ръст всъщност на приходите от ДДС идва по две направления: първо, ще продължим с усилията за изсветляване на икономиката, там имаме още резерви имаме, и от друга страна, разбира се, приходната база на ДДС се увеличава, тъй като размерът на брутния продукт нараства. В 2017 г. очакваме да достигнем заветното число от 100 млрд. лв. За следващата година разчетите показват, че БВП трябва да надхвърли с малко 105 млрд., 105,6 млрд. показва макрорамката на бюджета.
Водещ: Тази година тези 100 млрд. няма да бъдат достигнати, въпреки очакванията.
Владислав Горанов: Кой казва така?
Водещ: Питам. Защото казвате, че следващата година очаквате да се надхвърлят заветните 100 млрд.
Владислав Горанов: Не, не. 2017 г. ще достигнем 100 млрд., а следващата година 105,6 млрд. очакваме, 105,6 млрд. очакваме да възлезе произведеното в България.
Водещ: 1 млрд. повече щели да дойдат от осигуровки. Това е заради процентен пункт нагоре осигуровката за пенсии, скокът на минималната работна заплата, респективно минималният осигурителен доход, вдигането на пенсионната възраст. Това ли ще бъде …
Владислав Горанов: Вдигането на пенсионната възраст има връзка с броя на заетите и …
Водещ: Пада разходът.
Владислав Горанов: Не, тук говорим за прихода само.
Водещ: Чист приход.
Владислав Горанов: Да, чист приход от осигурителни вноски. Ръстът на осигурителния доход, заради ръста на доходите в частния сектор, и тази година е съществен. Имаме около 14,5 % номинален ръст на осигурителните вноски за първите 9 месеца на годината. Очакваме и следващата година осигурителните вноски да растат с подобни темпове. И очертаме някои от факторите – увеличението с един процентен пункт на осигурителната вноска, увеличението на доходите в реалния сектор, и разбира се, по-високите заплати, които ще се платят в обществената сфера. Всичко това води до повече постъпления в бюджета.
Водещ: Максималният осигурителен доход ще остане ли същият?
Владислав Горанов: Максималният осигурителен доход предвиждаме да остане същият – 2 600 лв.
Водещ: Заради това получавате сериозни критики от ляво. Каква е причината да увеличавате минималните осигурителни доходи, тоест да натоварвате най-бедните, а да не увеличавате максималният, тоест да натоварите богатите?
Владислав Горанов: Трябва да се има предвид, че осигурителният доход, бил то минимален или максимален, е свързан с правата, които се ползват. Тоест при увеличението на минималния осигурителен доход ние не натоварваме никой, а просто караме хората да се осигуряват на толкова, че да могат да заслужат минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като знаете, че тя нарасна с изпреварващи темпове…
Водещ: От 460 на 510 лв. е планът ви.
Владислав Горанов: Това е минималната заплата.
Водещ: Да, на минималната работна заплата, да, извинявайте. Точно така.
Владислав Горанов: … минималната пенсия нарасна на 180 лв. от 1 юли и на 200 лв. от 1 октомври тази година. Мисълта ми е, че да заслужите, според актюерските модели минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, вие трябва да се осигурявате върху един минимален осигурителен доход. Ако се осигурявате под него, когато получите минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, означава, че вие сте я получили незаслужено, тоест вие черпите права от солидарността. Има много хора, на които действителният размер на личната пенсия е много под минималния, защото по една или друга причина нямат нужния осигурителен принос. И в резултат на това обаче, че имаме определен минимален такъв, разликата между това, което те получават и това, което са заслужили се плаща от всички други, които са участвали в осигуряването. И това е елементът на солидарност в държавната осигурителна система. Та всъщност тук логиката за нарастване на минималните осигурителни доходи, е да доближим приноса на самоосигуряващите се до необходимото, за да получат минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Водещ: Да, но доста рязък скок на минималните осигурителни прагове за земеделските стопани, тютюнопроизводителите – от 300 на 480 лв. Това е 60 %. Това предизвика остро възражение от ДПС.
Владислав Горанов: Това вероятно ще предизвиква реакции в парламента, не за първи път правим опит да увеличим минималния осигурителен доход за тези категории лица. Но ви връщам на историята, която ви разказах – на практика тези хора, които се осигуряват върху 300 лв., техният осигурителен принос, ако се сметне през пенсионната формула, би дал пенсия под 100 лв. Само че те ще получат над 200 лв. Защото през годините ще расте и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. И всички тези хора, които сме допуснали да се осигуряват на много по-нисък доход, на практика те ще черпят после права от всички, които се осигуряват и от всички, които са внасяли върху действителния си доход.
Водещ: Друг приход извънреден, който ще доведе до трите милиарда повече в бюджета следващата година е концесията на летище София. Залагате 480 млн. лв. Ама, ако не стане. Вие от къде сте сигурни, че ще стане? Тогава кой разход ще съкратите?
Владислав Горанов: Тези 480 млн. лв. тази година бяха заложени в бюджета за 2017 г. като 600. За поредна година се опитваме да предвидим този еднократен разход, свързан с концесионирането на летището.
Водещ: Той е приход, извинявайте.
Владислав Горанов: Приход. И разходът, който сме поели като ангажимент към системата на транспорта. Голяма част от тази сума, да не казвам цялата ще се върне в Министерството на транспорта…
Водещ: За БДЖ.
Владислав Горанов: … за покриване дълговете на БДЖ и за инвестиции в нов подвижен състав.
Водещ: Ако не стане концесията, БДЖ няма да получи почти половин милиард. Това казвате.
Владислав Горанов: Точно така.
Водещ: Предвиждате нов дълг – 1 млрд. от ДЦК. Това ще е на вътрешният пазар, нали?
Владислав Горанов: Това ще е на вътрешния пазар.
Водещ: Добре. Имало да връщаме 1,6 млрд. следващата година.
Владислав Горанов: Точно така.
Водещ: При положение, че си имаме 3, хайде дори без концесията на летището, 2,5 млрд., защо да взимаме нови пари, ами да не си върнем 1,6 млрд. и да ни остане пак 1 млрд. за разпределяне.
Владислав Горанов: Този анализ трябва да го направим от гледна точка на салдото, от гледна точка на баланса на бюджета. Това, с което се намалява или увеличава дългът, е дефицитът или излишъкът. Следващата година, спазвайки предварително чертаната стратегия за поетапно свиване на дефицита, поетапна консолидация, предвиждаме около 1,1 млрд. лв. дефицит, около 1 % от БВП. Тоест, ако погледнем баланса на бюджета, теоретично ние би трябвало да увеличаваме дълговото бреме. Напротив, обаче, нашите сметки показват, че ние можем за сметка на операции по финансирането, да намалим нетното финансиране с 600 млн., тоест ние да погасим повече дългове, отколкото да емитираме. Дали е добре да стопяваме резервите си и да намаляваме дълга? Вероятно ако целият фискален резерв го използваме само за погашения, в скоро време няма да имаме фискален резерв и дългът ще се намали вероятно с някъде около 10 млрд. през годините с падежи.
Водещ: България има дълг над 20 млрд., ако …
Владислав Горанов: България има дълг около 23 млрд. и той ще намалява, така че в 2020 г. спрямо БВП ще бъде около 20 %. Тогава вероятно, към 2020 г. ще сме втори в Европа по най-нисък дълг само след Естония, така както върви. Сега сме трети след Естония и Люксембург. Със сигурност стремежът към балансиран бюджет ще намали тежестта върху емитирането на дълг и следващите няколко години дългът ще пада година след година.
Водещ: Защо категорично отхвърляте връщане към прогресивно облагане, за което настоява БСП с все пак верния аргумент, че човек трудно ще се сети за успешна държава по света, която да не прилага именно прогресивното, а не плоското облагане, което е по-скоро изключение и по-скоро свързано с по-екзотични държави?
Владислав Горанов: Тенденцията е в Европа да вървят те към нас, като система на облагане, не ни към тях. Виждате това, което се случи във Франция. Първият закон, свързан с данъчна реформа на Макрон, предвиждаше намаляване на данъците на най-богатите.
Водещ: Те са доста далеч обаче от каквато и да е плоскост. Да не говорим за Скандинавия.
Владислав Горанов: Със същите аргументи, с които БСП го въведе, със същите аргументи иска в момента да го премахне. Ние по-скоро вярваме, че той е по-справедлив, защото на практика хората, които изкарват повече, плащат повече. Концепцията, че този, който изкарва повече, трябва да плаща много повече вероятно също може да намери някакви аргументи. Но от гледна точка…
Водещ: БСП иска 20 % за най-богатите, като те определят най-богати тези, които изкарват повече от 10 хил. лв. месечно.
Владислав Горанов: Това, което за пореден път се опитват да направят от левицата, е да решат едно уравнение, което за пореден път не успяват да решат. Те правеха опит да въвеждат необлагаем минимум само за определена част от заетите. Тогава не дадоха отговор на въпроса как се решава проблемът с границата между тези, които ползват необлагаем минимум, и тези, които няма да ползват след това. Спомняте си този дебат. Мисля, че някъде около 400 лв. искаха тогава да сложат границата и да въведат необлагаем минимум под 400 лв. Истината е, че когато отменихме прогресивното облагане, ставките за средните доходи бяха между 20 и 30 %, за средните доходи говоря, доходите около средната заплата. Това, което се опитват да направят колегите от БСП, за да не засегнат средната класа и масовият работник, в диапазона между 1 000 и 2 000 лв. те не променят нищо, те запазват 10-процентната ставка и въвеждат необлагаем минимум. Те на практика очакват само около стотина хиляди души, според тях най-богати, да платят повече, като са ги разделили на две ставки – 15 и 20 %. Резултатът от това обаче, според нас, е загуба за бюджета, и то в първата година около 1,3 млрд. Бихме могли да мислим за прогресивно облагане концептуално, ако се обединим около това, че то е по-правилно, а ние от ГЕРБ не смятаме така, ако направим сметката, така че да е неутрална за бюджета. Но това във всеки случай означава едно – освобождаване от данъци на най-неинициативните и на най-неподготвените, и удвояване или утрояване на данъците на средната класа.
Водещ: Вие нали бяхте правителството, което е за електронното управление, за насърчаване на хората да използват модерните методи, по електронен път да общуват с администрацията и изведнъж тази година вие предлагате бонусът, който получава този, който декларира по електронен път доходите си да отпадне, да няма едно минимално намаление на сумата, която плаща като данък, само защото си е подал декларацията по електронен път. Защо? Това абсолютно противоречи на вашата концепция?
Владислав Горанов: Не, не и ще ви обясня защо. С годините инвестицията в технологии, която се направи в системата на приходната администрация доведе до там, че всъщност вече е много по-лесно, много по-лесно да си декларираш доходите електронно, отколкото да го правиш по конвенционалните методи. И всъщност тук вече е ролята на държавата да направи следващата стъпка – да задължим хората да го правят само така. Затова и отпада стимулът.
Водещ: А тази година отпада стимулът, а догодина ще има и наказания, ако не го правиш така?
Владислав Горанов: Наказания – не. Задължение това да е единственият начин, по който се прави.
Водещ: От кога отпадат хартиените данъчни декларации във вашия план?
Владислав Горанов: Надяваме се по естествен път да отпаднат в следващите една-две години. Все още не говорим за наказания и забрани.
Водещ: 2020 г. няма да има хартиени данъчни декларации?
Владислав Горанов: Ако зависи от мен, 2020 г. няма да има хартиени данъчни декларации.
Водещ: Тук веднага ще ви кажат – а тези земеделски производители, които варят тютюна, които едва ще ви платят сега и по-високите осигуровки, какво, трябва да си наемат и счетоводители, за да могат да си подадат декларацията за нищожните приходи?
Владислав Горанов: Не говорим за тях.
Водещ:
Владислав Горанов: В голяма степен земеделските производители са освободени от облагане. Така че те не са тема тук. Тук говорим за …
Водещ: Възрастни хора, които някакъв доход страничен, напиши статия, платят му 50 лв., трябва да ги декларира. Тук ще започнат тези възражения, да чуем отговора.
Владислав Горанов: Според вас, възрастните хора, които изкарват доходи, които са облагаеми, трябва ли да плащат данъци или не?
Водещ: Става дума по какъв начин да подават декларацията си?
Владислав Горанов: Ами, много по-лесно е по електронен път със сигурност.
Водещ: Вие сте от 2020 г. България да мине само на електронно деклариране на доходите.
Владислав Горанов: Ами, ние трябва да си изберем модел – дали да гледаме от западните цивилизации, където като се каже, че се вкарва някакъв ред и той се вкарва. Като примерно това, че в Лондон не може да се движиш свободно с автомобил в центъра и затова въздухът там вероятно е по-чист от софийския. Но там никой не казва – много лошо направихте. Или трябва да си кажем – вижте, ние гледаме от западния свят колко положителни практики има, ама ние ще си спазваме нашите правила.
Водещ: В ДДС промени ще има ли?
Владислав Горанов: В Закона за ДДС има промени, но те не са свързани толкова с параметри …
Водещ: Коя, според вас, е най-съществената?
Владислав Горанов: …, колкото с механизми и инструменти за подобряване на контрола и избягване облагането. Една мярка, която сме предложили, е въвеждането на предварително, ако мога така да го нарека регистрация по ДДС за някои търговци, за които е ясно, че в кратък период ще достигнат минималните изискуеми оборотите по ДДС. Давам ви пример от проверките през лятото по морето. Регистрира се търговски обект било то за продажба, за търговия, било за услуги, като ресторанти или дискотеки. Той започва да работи. Още в първите седмици или месец той трупа обороти над 50 000 лв., които са минимални и задължителни след това за регистрация по ДДС. Докато обаче той подаде декларация да бъде регистриран по ДДС и да започне да внася ДДС, фирмата изведнъж се сменя и същият обект започва да оперира от друго юридическо лице. И на практика за целия оборот, регистриран през този месец и натрупан, ДДС-то е загубено за държавата. Затова сега сме предвидили в измененията в закона модел, който да избягва това нещо и за бизнес, за който предварително е ясно…
Водещ: Ще бъдат изброени тези бизнеси, така ли?
Владислав Горанов: Има заложени критерии в закона, които задължават фирмите, които оперират или стопанисват такъв тип обекти да се регистрират задължително по ДДС авансово. Това директивата го позволява. Концепцията на Директивата по ДДС, тя, разбира се, дава свобода на държавите-членки да решават, но данъкът трябва да бъде неутрален, тоест на практика в идеалният случай всички лица, юридически трябва да бъдат регистрирани по ДДС.
Водещ: Оставате непреклонен за каквито и да е промени в ставките. България ще продължи да бъде страната, в която да идеш на екскурзия се насърчава от държавата с по-ниска данъчна ставка, докато да прочетеш книга или да учиш от учебник – не. Хотелът ти ще е освободен, докато книгата, която ще прочетеш – не.
Владислав Горанов: Не, няма да е освободен, ще е с по-малка ставка.
Водещ: С по-малка – добре. Но …
Владислав Горанов: Това е едно изключение, което се въведе преди доста години, свързано с разбирането, че туризмът е една от основните импортни индустрии на България.
Водещ: Обаче тази година при вас, и вече отиваме към темата за разходи, съществено е разбирането, че да учиш, да се образоваш е също много важно, сигурно колкото туризма. И тогава е логично да се задава въпроса – защо не направите стъпката поне учебниците да бъдат освободени от ДДС, или с намалена ставка?
Владислав Горанов: Със същия аргумент ще намерите основание да диференцираме абсолютно всичко.
Водещ: Целият ви проблем обаче е, че продължавате да държите едно изключение и винаги всъщност ще стои този въпрос.
Владислав Горанов: Не е само едно изключение. Има и с нулева ставка много неща, ако погледнете в детайли Закона за ДДС.
Водещ: Тогава още с по-голяма сила стои въпросът – защо ученето в България, ДДС не е освободено.
Владислав Горанов: Не, вие говорите само за книгите. Общо взето това, което правим по отношение на книгите е, че тази година, и не само 2017 г., и в следващата година, следващата година с малко по-голям темп, увеличаваме субсидиите за библиотеки и за закупуване на книги. Но не може да се очаква, че проблемът на българския книжен пазар може да се реши през ДДС. Хората купуват книги с или без ДДС. Въпросът е да има качествена книга, която искат да прочетат. Намаляването на ДДС няма да направи една книга по-атрактивна.
Водещ: МОН е това, което ще получи най-много пари отгоре през следващата година - с над 20 %.
Владислав Горанов: Всъщност номинално не е така.
Водещ: Не, става дума като сравнение с предходни години. Гледах тези таблици на вашето министерство.
Владислав Горанов: Като сравнение е така.
Водещ: Това е за учителите. И логичният въпрос, който задават ректорите на университетите, е защо един учител ще започне да взима повече от асистент или доцент. Не трябваше ли цялата система да има баланс в нея. Никъде по света, казват ректорите, не е така.
Владислав Горанов: Средното образование е задължително. По Конституция до 16 г. си длъжен да ходиш на училище и законът би могъл да установи дори санкция, ако не го правиш. Второ, за нас проблемът с грамотността и с качеството на човешките ресурси е все по-избуял. И за нас е по-важно да се реши проблемът в средното образование. Там може да говорим за заплати, защото наистина имаме проблеми с намирането на учители, които да влязат в клас. Затова и целта още в предизборната кампания, с анонса за удвояване на заплатите, е да можем наистина да вкараме най-добрите студенти в класната стая, за да могат най-добре да обучат децата. Изпуснато в начална, в детска възраст, едно дете въобще няма да стигне до етап да си мисли за висше образование. Там идват проблемите с ранното отпадане от училище, с престъпността в последствие заради лошия социален статус, непригодността за заетост…
Водещ: Не е ли логично възражението, че хората, които се занимават с наука например би трябвало да получават повече от един учител в 1 клас, логично е?
Владислав Горанов: Не е задължително логично. Обществото трябва да си прецени приоритетите. В момента по-важно ни е средното образование. За ректорите и висшите училища - трябва малко, как да кажа, с една доза самокритика да погледнат върху процесите във висшето образование. Защото то в момента уврежда българските деца. Вкарва ги в едни безсмислени специалности, разроили се из образователната инфраструктура в последните 20-25 г., безспорно с мълчаливото свидетелство от страна на държавата и квази-разбраната автономия. Влизат децата да учат изключително атрактивни като наименования и съвсем ненужни на пазара на труда специалности. Никой не иска да учи това, което в действително е необходимо – технически, инженерни специалности. Всеки иска да стане икономист, юрист. Представяте си какви юристи се обучават в Габрово и какви икономисти в Техническия университет, какъвто има там. Примери мога да дам много. Те, ректорите и въобще академичната общност, самодоволно проспаха процесите в икономиката. И сега ще трябва да платят цената, връщайки се към структурата на висше образование и качеството, което е съществувало в 90-те г., или дори и преди това.
Водещ: А чистите учени, Академията на науките? Някой може би е останал с впечатление, че ходите и говорите колко са важни най-високите технологии, големите иновации за България. Това не се вижда от бюджета. Вижда се наистина, че искате да има учители в училище.
Владислав Горанов: Има, ако погледнете разходите за наука, около 120 милиона ръст спрямо 2017 г., само че аз не искам в науката да говорим за заплати. Ако дадем пример със Селскостопанска академия, професор взимал 510 лева. Че какъв професор е тогава? В сектор, в който се произвеждат милиарди и ти имаш какво да кажеш или да покажеш, те ще ти го платят, те ще ти го купят. Какво значи да плащаме заплата на професор, и то в научните звена? Ако той е толкова полезен за обществото, или през национален проект, или през европейски проект, или през пазара, той ще получи тези пари.
Водещ: Друг деклариран приоритет – сигурността. Всъщност може би аз не се ориентирам в бюджета, ако вземем актуалния повод за пилотите, които протестират заради несигурните им самолети и казват, че не искат да летят с тях, не става ясно да предвиждате първо плащане за нов самолет, нали? Само за поправки. Догодина България не очаквате, че ще направи разход за нов самолет.
Владислав Горанов: Има разчетени за всяка от годините и ако трябва ще ги местим година по година, в прогнозите средства за двата проекта за модернизация...
Водещ: Аз нямам вашия професионализъм за четене на бюджета, затова това е въпрос – има ли предвидени пари за първа вноска за нови самолети?
Владислав Горанов: Има предвидени пари за изпълнение и на двата проекта за модернизиране на армията, които са утвърдени от парламента – и за военноморските, и за военновъздушните сили.
Водещ: Имаме първа вноска за самолет. България се готви да направи такава следваща вноска.
Владислав Горанов: Има разчети за всяка...
Водещ: Понеже четох, че само за поправките имало, за които говори непрекъснато министърът на отбраната.
Владислав Горанов: Не. Има и за финансиране на проектите, както е утвърден графикът от Народното събрание. Кога ще се стигне до решение, едва ли точно финансовият министър може да коментира темата. Но знам, че това, което е предвидил българският парламент като програма за модернизация, е намерило място в бюджета.
Водещ: Големите проекти, които личат от бюджета за България, са два лота на магистрала Струма, разширяване на метрото в София, 215 милиона лева за държавна гаранция за газовата връзка с Гърция. Вярно ли се ориентирам?
Владислав Горанов: Това е записано в доклада към бюджета, вероятно от там сте го взели. Аз искрено се надявам да не се изчерпят само дотам големите проекти. Имам уверението на регионалния министър, че догодина напролет, след няколко месеца, ще се търгува АМ „Хемус“ до разклона Плевен-Ловеч.
Водещ: Какъв е средният ръст на разхода за администрацията?
Владислав Горанов: Средният ръст на разхода за администрацията. Имате предвид разхода за заплати в администрацията?
Водещ: Така да ви задам въпроса, аз отдалече почнах, но всъщност искам да ви питам колко сте предвидили за Президентството. И дали, ако за Министерството на финансите се предвидили например 10 % повече, сте предвидили толкова и за президента на България, или и през бюджета можем да видим войната на ГЕРБ срещу президента.
Владислав Горанов: Не, няма такава тенденция.
Водещ: Президентът ще получи ли ръст колкото Министерството на финансите?
Владислав Горанов: Президентът ще получи ръст на бюджета на президентската институция, първо на база това, което президентската администрация е заявила и на база на възможностите с едно сечение, което смятам, че сме постигнали. Имахме разговори с президентската администрация, разбира се, не с държавния глава, с неговия главен секретар сме постигнали едно разбиране, че бюджетът за 2018 г. ще даде възможност на президентската институция да изпълнява длъжностите си, както по отношение на програмата на президента, така и по отношение на неговата администрация, която трябва да го подпомага в изпълнението.
Водещ: Предвиждате сравним ръст с другите институции в страната.
Владислав Горанов: Не, въпросът не е съвършено добре зададен, защото тук не търсим номинална съпоставка между отделните министерства, навсякъде решаваме различни задачи. Примерно, в Министерството на финансите може да видите малко по-голям ръст, отколкото ще видите в Президентството...
Водещ: Защото предвиждате 200 щата повече за Националната агенция по приходите.
Владислав Горанов: Точно така.
Водещ: Да ходят да гледат кой крие ДДС, примерно.
Владислав Горанов: Тези две администрации, Митницата и НАП, те са гръбнака на управлението. Те изкарват приходите, които ние си говорим как ще похарчим. В този смисъл аз смятам, че трябва да бъдат укрепени и така съм предложил на правителството. И се надявам да бъда подкрепен.
Водещ: Въпрос, който съм ви задавал и извън ефир, който няколко пъти е задаван в ефир, за един символ на България – Рилският манастир години наред получаваше по 600 000 – една традиция от доста време. Впрочем, май, при ГЕРБ се стигна до известно увеличение. И миналата година, кой знае защо, го намалихте на 3, разделихте парите с други два манастира, които са много по-малки – Троянския и Бачковския, не са паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тази година – пак 199 000 лева. Какво искате да покажете на манастира, който е символ на България и мястото на покровителя на българския народ?
Владислав Горанов: Много лично го приемате. Ние сме запазили и увеличили субсидията за Българската православна църква. Само че трите директно подчинени на синода, така наречени ставропигиални манастири...
Водещ: … патриархът ви пише две или три писма, в които казва, че не ще това добро, за разделянето. Казва, че иска Рилският манастир да запази субсидията си.
Владислав Горанов: Навлизаме в дълбочина. Има дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет, ще обсъдим с тях този проблем. В следващото радио, в което участвам, вероятно ще са фенове на Троянския манастир. Виждате колко е трудно преразпределителната роля...
Водещ: Така ли гледате на символа на България, като някакво фенство?
Владислав Горанов: Символи на България има много.
Водещ: Европейски пари – 2 млрд. евро повече за България следващата година, според рамката, която одобри ЕП тази седмица. От тях 500 млн. повече спрямо 2017 г. За какво са тези 500 млн.?
Владислав Горанов: Те са разпределени по отделните оперативни програми. Така че да забием пръст и да кажем – за еди какво си са…. Това е очакваното усвояване по отделните оперативни програми, на база на темповете, с които управляващите органи по отделните оперативни програми очакват да се случи и това е прогнозата. Надявам се, темповете на договаряне са доста прилични, темповете на физическо разплащане изостават малко, но ако се сравняваме с предходния програмен период, сме доста по-добри и доста по в кондиция. За съжаление, в един момент ще се стигне дотам, че ще се натрупат много плащания в определена година, както примерно беше 2015 г. Надявам се графикът на разплащанията, защото графикът на договаряне е доста добро темпо, графикът на разплащане да се разпредели така в годините на програмния период, че да не натежи в някоя от годините. За следващата година не виждам подобни притеснения, но пак казвам, тази сума, която виждате като агрегиран показател, е обща оценка на това, което се очаква да се усвои по всички оперативни програми.
Водещ: Вече започнаха дебатът и за дългосрочния бюджет на ЕС. Десницата, според левицата, иска 30 % орязване на кохезионната и селскостопанската политика. вие, ГЕРБ, сте част от десницата. Вие участвате ли в това?
Владислав Горанов: Дебатът е по-сериозен от това какво иска десницата и какво иска левицата. Има две обективни нови обстоятелства, свързани с европейския бюджет. Едното е Брекзит, от който се очаква доста сериозна загуба за европейския бюджет, другото е необходимите нови приоритети, които да се вкарат в общата финансова рамка на общността, свързани с общата стратегия за отбрана, обща сигурност, проблеми с миграцията. Ако ги разделим на две части, дупката, която се появява от излизането на Великобритания и новите ангажименти, които трябва да бъдат вплетени в европейската финансова рамка, се получава едно число над 20 млрд. евро, което по някакъв начин трябва да бъде запълнено.
Водещ: Това означава ли, така по този по-дълъг начин, че казвате, че и ГЕРБ, заедно с останалите десни партии в Европа, иска орязване на парите за селскостопанска и кохезионна политика, от което ще пострада и самата България?
Владислав Горанов: Аз ви го разказах както е. Едни милиарди ги няма, те, за да влязат отново в европейския бюджет, за да се запълнят, трябва да се увеличат вноските на държавите. Увеличаването на вноските на държавите, първо, означава допълнително бъркане в джобовете на европейските граждани, и второ, вероятно в държавите, където евроскептицизмът е по-представен, ще бъде по-сериозен вътрешнополитически проблем. За България вероятно увеличаването на вноската, тъй като ние сме нетни получатели, няма да е драма, но ние не трябва да хитруваме и да се надлъгваме в рамките на ЕС. И ако европейската левица има друго решение, дебатът е открит за многогодишната финансова рамка, с удоволствие ще го чуем. Но това, което предлага комисар Йотингер, ми се струва някак си логично. Той казва, че дупката от Брекзит, която се формира, трябва да се запълни 50 % от спестявания и 50 % от нов ресурс. Новите инициативи, които трябва да вмъкнем в бюджета, трябва да се запълнят 20 % от спестявания и 80 % от fresh money, както те казват, нов ресурс за бюджета. Предстои дебат дали и какви могат да бъдат инструментите за допълнителни проходи в общия европейски бюджет.Има седем-осем идеи за допълнителни приходоизточници, които, разбира се, трябва да бъдат обсъдени между отделните държави.Със сигурност дебатът за европейския бюджет трябва да намери решение с консенсус и няма да е лесно. Но по време на нашето председателство ние ще положим всички усилия да намерим баланс.
Водещ: Десницата иска и премахване на безвъзмездното финансиран, става дума за европейската десница. Това означава, че българските кметства ще трябва да взимат заеми, за да могат да покрият един проект. Това позиция ли е и на българската десница?
Владислав Горанов: Аз не знам откъде ги четете тези понятия и тези позиции на десницата. Със сигурност нетните донори, каквито са Германия, Холандия, те искат по-голяма отчетност и постигане на по-висок резултат с ресурса, с който общността разполага. Финансовите инструменти ще вземат все по-голям дял от европейския бюджет, и това се вижда като тенденция. Със сигурност в следващите години и в следващите програмни рамки делът на финансовите инструменти ще расте, за сметка на намаляване на грантовете. Ние се готвим за този процес и неслучайно още в края на 2014 г. стартирахме създаването на Фонд на фондовете, който да изгради национален капацитет за управление на финансовите инструменти. Мисля, че следващите няколко години, разбира се, ще продължи да съществува и грантовото финансиране, ние ще бъдем готови все повече и повече за управление на финансови инструменти и инвестиции чрез финансов инженеринг.
Водещ: Министърът на финансите Владислав Горанов в „Седмицата“ на Дарик радио.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация