04.12.2014 г.

Водещ: В студиото вече е Владислав Горанов, финансов министър. Добре дошли. Първо да ви попитам, знаете ли до днес колко са изтеглените пари от банките, които обслужват депозитарите на Корпоративна банка?
Владислав Горанов: От сметките на Фонда, до последната информация, с която разполагам, са изтеглени 1 млрд. и 70 млн. лева от около 25 000 вложители. Но те са напуснали сметките на Фонда, за съжаление все още не мога да кажа колко средства са напуснали в брой банковата система и са взети от хората в брой и колко са транзитирани...
Водещ: В други банки.
Владислав Горанов: Или са били оставени в същата банка. Но почти 1/3 - 1 млрд. и 70 млн. в първия ден на изплащането, 25 000 души вече са се разпоредили със средствата си.
Водещ: А колко остават?
Владислав Горанов: Близо 3,7 млрд., малко по-малко от 3,7 млрд. е общият размер на гарантираните влогове, които трябва да бъдат изплатени, около 250 000 души. Очевидно в началото хората с по-големи вложения, които са на тавана на гарантираното, са стигнали до банките.
Водещ: Има какво да губят и бързат.
Владислав Горанов: Те каквото има да губят, са го изгубили. Това, което в момента се изплаща, не е нещо, което излиза от КТБ. Това, което в момента се изплаща, са гарантираните влогове по застрахователната схема, която е създадена по закон.
Водещ: Добре, сега Фондът обаче, вие го захранихте, така да се каже. С колко, 2 млрд. ли беше?
Владислав Горанов: Вчера подписах договор за 2 млрд. между правителството и Фонда. Малко преди да дойда при вас, подписах едно платежно нареждане за 1 млрд. лева от сметките на държавният бюджет за сметките на фонда, за да може утре процесът да продължи.
Водещ: Така или иначе, като минат всички хора, а те ще минат предполагам - никой няма така да си остави парите, то ще се изпразни фондът, нали?
Владислав Горанов: Фондът ще се изпразни, защото в него имаше натрупани около 2.1 млрд. при необходими 3.7, затова и държавата се намеси веднага - да го запълни, за да гарантира, че всеки навреме ще си получи парите.
Водещ: Как започвате да го пълните, за да са спокойно хората?
Владислав Горанов: Хората трябва да са спокойни в банките, да не стигат до този фонд.
Водещ: Така де, ама те бяха спокойни с КТБ, с банкера на годината, с банката на властта, пък ето сега...
Владислав Горанов: Ето сега, държавата веднага се намеси и това, което не беше свършила по-рано, го свърши.
Водещ: Ще увеличавате ли вноските, които трябва да внасят банките?
Владислав Горанов: Не е разумно. Аз много пъти имах възможността да го кажа - изкушаващо е бързо да натиснем банките да направят по-висока вноска, но представете си, във фонда, годишната печалба на банките без КТБ, е 5-600 млн. лева, ако ги задължим да правят по-високи вноски, дори и за сметка на цялата си печалба, фондът би се напълнил след 5-6 години. Сега те внасят общо на база депозитната база, която има в тях, около 250 млн. на година. Не е разумно да ги притискаме, за да си влошават показателите с увеличение на вноската. Защото тогава и самият финансов модел за разликата между лихвите по влоговете и лихвите по кредитите ще трябва да се наруши, за да се отделя по-голям ресурс за пълнене на фонда. Готови сме да издадем банкова гаранция за фонда, ако управителното му тяло успее да емитира само дълг, такава, каквато беше идеята първоначално за осигуряване на ликвидност. За мен, обаче, най-евтиният вариант за съвкупно за тази операция беше да се мине през суверена, т.е. през държавата и лихвените равнища, при които държавата дава заем на фонда са доста прилични за състоянието на пазара - под 3% - 2.95 на сто.
Водещ: Какво наложи тази бърза смяна на шефа на фонда, изненадваща? Разгневиха се Реформатори, други партньори. Защо го направихте така тайно и бързо?
Владислав Горанов: Не е правено тайно, прави се бързо. Едно решение на заседанието на правителството няма как да е тайно.
Водещ: Но всички бяха изненадани.
Владислав Горанов: Направихме го бързо в първите дни на работа на новото правителство, защото искахме да имаме гаранции, че хората, които работят там, и специално управителите на фонда, има пълен капацитет и пълно доверие от страна на правителството, че може да създаде организацията. Аз мисля, че г-н Миленков досега доказа, че не сме сбъркали с това решение.
Водещ: Приемате ли закона, който внесоха в същия ден, в който вие извършихте тази смяна, депутатите Мартин Димитров и Петър Славов, в който да разтоварят от отговорност г-н Миленков и тя да се подели между повече хора - колективният разум, така да се каже?
Владислав Горанов: Нямаме нищо против. Не знам кое е основният мотив на едно такова законодателно решение, тоест къде са им притесненията...
Водещ: Че в него е и ножът, и хлябът, че е сменен бързо. Ще остане едно съмнение.
Владислав Горанов: Ако сменя правителството, което носи отговорност за този процес. Аз разбирам да е назначен от някъде някой. Това е българското правителство, което те подкрепят. То го назначава.
Водещ: Тоест не сте съгласни с този закон?
Владислав Горанов: Не, нямам нищо против този закон. Не знам в техните глави какви схеми се чертаят, за да имат някакви притеснения.
Водещ: Имат очевидно. Като заговорихме за закони, законът „Цонев-Пеевски" ще го приемете ли? Вие бихте ли го подкрепили?
Владислав Горанов: Те много законодателни инициативи имат. Кой точно?
Водещ: Този, който ще взриви задкулисието около КТБ.
Владислав Горанов: Според мен в него волята е ясна, но той е неприложим лесно в рамките на правната доктрина, която функционира в България. Това, което трябваше да се направи като законодателно решение, за да гарантира справедливост и да не нарушава масата на несъстоятелността на КТБ, ние го направихме със законодателна инициатива, с поставянето на прихващанията във времето, в което те трябва да бъдат... когато се осребри масата на несъстоятелността, а не в началото.
Водещ: Бъркам ли, че останах с впечатлението, че и двата закона не са ви по вкуса?
Владислав Горанов: Със сигурност, ако държавата иска да си защити интереса, тя има достатъчно законови възможности и сега. Имаме Комисия за отнемане на имущество, придобито по незаконен начин, имаме наказателен кодекс, куп норми, които са от десетки години в нашата правна доктрина. Когато имаме достатъчно доказателства за престъпление и свързани с това деяние, аз мисля, че ние имаме достатъчно изградена и функционираща правова система, за да можем да ги реализираме. Ако има доказателство, че Гунев би възпрепятствал едно разследване - ето, Гунев вече е временно отстранен. Ако се докаже и някаква вина, а аз не вярвам някой да скрие такава вина. Така че системата работи.
Водещ: И без тези два закона.
Владислав Горанов: И без тези два закона.
Водещ: Добре, а на какъв принцип избрахте банките, които в момента разплащат?
Владислав Горанов: Много внимателно подходихме към този избор, за да е изцяло обективен. 90 на сто, почти, от тежестта, малко по-малко, но 80 на сто от тежестта беше критерият клонова мрежа.
Водещ: Клонова мрежа.
Владислав Горанов: Защото водещото при едно подобно изплащане, разбира се, преценяваш си капацитета от гледна точка на софтуер и имаш един критерий, който по-рано беше избран от УС на Фонда, който не беше от значение толкова, но имаше и тежест доколко банките са склонни да финансират ликвидността на Фонда. Това мисля, че беше с 5% тежест, 80% от тежестта беше клонова мрежа. И вие виждате, че в тази операция за заети 9-те най-разклонени, ако мога така да се изразя, банки в България, с най-много клонова мрежа и ритейл.
Водещ: Чували ли сте се скоро с Иван Искров?
Владислав Горанов: Днес се чухме, след малко ще се видим на бан...
Водещ: На банкет?
Владислав Горанов: На банкет...
Водещ: Не казвайте, че отивате банкет с Искров!
Владислав Горанов: Отивам на мероприятие, свързано с банковата общност, Асоциацията на банките го организира, от 18:30 в Гранд хотел София, мисля, че беше, не си спомням, имам го в програмата. Където аз, като финансов министър, трябва да уважа действащите български банки. А пък тези, които вече нямат банка или тези банки, които вече са с отнет лиценз, се надявам вече да са зад гърба ни.
Водещ: За какво се чухте с Искров, ако не е супер конфиденциално?
Владислав Горанов: По работа, той е действащия управител на БНБ.
Водещ: Така де?
Владислав Горанов: Чухме се за това, което предстои на тази среща, на която отиваме двамата.
Водещ: Добре, а вие вярвате ли му, доверявате ли му се?
Владислав Горанов: Има отговори, които той трябва да даде. Той дава своите отговори, че не знае и не е могъл да знае и не е участвал в нищо от това, което подозираме, че се е случило. Това е неговият отговор...
Водещ: Вярвате ли, че не е знаел какво се случва? Не само Искров, между другото, не бива, много други са знаели какво се случва.
Владислав Горанов: Ако аз бях на неговото място, трябваше да знам.
Водещ: Трябваше. Добре, кажете вярно ли е, че г-н Искров е искал да замени оставката си срещу някакво място. Какво ви каза Борисов, срещаха се? Поискана ли е срещу оставката му място в международна институция?
Владислав Горанов: И да е искал нещо, не са ми казали. Информацията за разговора, която аз имах от Борисов е, че са обсъждали текущото състояние, казуса с отстраняването на Гунев и всички други проблеми, свързани с отнемането на лиценза на КТБ.
Водещ: Питали ли сте го дали ще си подаде оставката, такъв въпрос задавали ли сте?
Владислав Горанов: Задавал съм.
Водещ: Какво ви е казвал?
Владислав Горанов: Готов е да я подаде, когато има гаранции, че в банката ще бъде излъчен за управител или мандатът ще му бъде довършен от човек, който ще гарантира устойчивост на системата. Това бяха почти буквално думите му.
Водещ: Как да стане това? Вие да му кажете аз избирам X, Y и така, доволен ли си, Иване? Ако си доволен от нашия избор, подавай си оставката, ние ще го изберем. Така ли трябва да стане разговорът?
Владислав Горанов: Той смята за себе си, а и всъщност това е нормално като логика, че случайни хора не трябва да попадат в тази институция. И докато няма консенсус за някоя безспорна фигурна, да се обезглавява Централната банка не е най-доброто решение.
Водещ: Тогава той ви е подканил да започнете процедура по избор, ако е така.
Владислав Горанов: Той каза при какви условия е готов да тръгне.
Водещ: Започнахте ли да обсъждате имена тогава?
Владислав Горанов: Няма обсъждани още имена.
Водещ: Защо? Ще го чакате до октомври, както казва Менда Стоянова?
Владислав Горанов: Имаме по-бързи неща, които трябва да решим - изплащането на гарантираните влогове, актуализацията на бюджета за 2014 г., бюджета за 2015 г., поемането на дълг, измененията в данъчните закони...
Водещ: А така, сега по тези теми. Кажете, 8 милиарда и нещо дълг.
Владислав Горанов: 8,1 млрд.
Водещ: Но това звучи чудовищно за малка България. 8 милиарда дълг!
Владислав Горанов: Можех няколко пъти да обясня и тази вечер ще използвам възможността. Терминологията в Закона за държавния дълг е „нов дълг", тоест поет в рамките на тази година. Но на практика през годината има и доста голям размер погашения. Нетният нов дълг, тоест увеличението на дълга за следващата година е по-малко дори от дефицита, който е около 2,5 млрд. - 3% от БВП. Тоест, ако трябва да си го представим така, битово, ние ще върнем едни заеми, ще вземем 8,1 млрд. нови, но нетно ще задлъжнее Република България през следващата година, повече спрямо сега, с 2 млрд.
Водещ: Добре. Никой не е доволен от бюджета. Всичките министри, които идват тук гостуват, пък и тези, които не ми гостуват, се оплакват. Особено военният министър, особено Вучков, шефът на МВР. Те просто са бесни! Военният министър казва, че трябва да режем армията, да режем глави.
Владислав Горанов: Въпрос на приоритет. Аз нямам пространство за разширяване на разходната част, тъй като превишението на приходите над разходите е стигнало предела, позволен от европейското законодателство - 3% от БВП. Ако на България ѝ е най-важно МВР и отбраната, ще направим някакви преразпределения в рамките на сегашните разходи по бюджета.
Водещ: А как ще стане ясно това? Национален референдум дали това ни е най-важното?
Владислав Горанов: За това имаме парламент и правителство. Правителството си очертава приоритетите, парламентът, ако трябва, ги коригира. За референдуми по-важни задачи трябва да си поставим.
Водещ: Добре, а вие, ако трябва да направите корекция, бихте ли направили корекция в полза на МВР и в полза на армията?
Владислав Горанов: Аз предложих този вариант на правителството, това е моето виждане. То почива на разбирането, че съм се опитвал, докато бяхме в предизборна кампания и в хода на целия политически дебат преди съставянето на правителството, да си представя кое е важно за обществото, кое е важно за хората, за обикновения човек. Вероятно отговорът е, че всичко е важно - и физическата сигурност, и битовата престъпност е висока, но в скалата на приоритетите аз виждам повече социалната защита, виждам повече реформата в здравеопазването, виждам като по-голям приоритет качественото средно и висше образование.
Водещ: Аз щях да ви помоля за образованието да помислите. Иначе една глупава и болна нация е страшно. Така де, виждам, че и вие мислите по подобен начин. Добре. Обаче въпреки лошата новина, както я нарече Менда Стоянова, увеличаването на минималната работна заплата, която беше направена под натиска на синдикатите, безспорно, не знам за вас дали е толкова лоша новината, но сигурно. Въпреки това синдикатите ще стачкуват - даже „Подкрепа" и КНСБ говорят за общи стачни действия.
Владислав Горанов: Те вероятно са притеснени не толкова за минималната работна заплата, колкото за темата за необходимостта от продължаващо увеличаване на възрастта за пенсиониране, особено за най-масовата 3-та категория. Това, което е предложил правителството в Бюджета на държавното обществено осигуряване, не е новина. Още когато управляваше ГЕРБ в 41-вото НС, се прие стъпката за увеличаване с 4 месеца всяка година. Сега има много дебати между първо и второ гласуване. Ние с министър Калфин, още по време на заседанието на правителството, се уговорихме, че със социалните партньори, експерти от съответните ведомства, ще проведем разговор между първо и второ гласуване, за да отговорим на въпроса с каква скорост ще расте възрастта на пенсиониране, как ще се пенсионират категорийните работници и някои други теми, които сме отлагали дълго време в пенсионния модел.
Водещ: Тоест не се притеснявате от стачки, защото имате желание за диалог.
Владислав Горанов: Синдикатите ще участват във взимането на тези решения.
Водещ: Добре де, но не се ли страхувате, че ако от едно отстъпите, от второ, от трето... И без това наричат вашия бюджет нереформаторски.
Владислав Горанов: Бюджетът съдържа доста реформи, но те ще се видят в действията. По делата можете да ги познаете. Иначе фискалната рамка зависи от данъчната система, тя е непроменена.
Водещ: Благодаря за този разговор.

Видео