Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

Интервю на министър Владислав Горанов за извънредното студио на БТВ “Кризата COVID-19: Всичко, което трябва да знаете”

Министърът на финансите Владислав Горанов
Снимка: Министърът на финансите Владислав Горанов

20.03.2020 г.

бТВ, Студио, 20.03.2020

Водещ: Продължаваме заедно с финансовия министър Владислав Горанов, който е в нашето специално студио. Здравейте.

Владислав Горанов: Здравейте.

Водещ: Говорим за имунитет. Има ли достатъчно голям имунитет нашата финансова система, министър Горанов?

Владислав Горанов: Ние влизаме с една много добра кондиция в това изпитание, в тази криза, която се развива последните няколко дни с много бързи темпове. И най-трудното предизвикателство пред политиците е да запазим самообладание и да не направим всички възможни глупости за кратко време.

Водещ: Какво наричате глупости?

Владислав Горанов: Ами, глупости наричам паническите действия, които се взимат, били те стопански, финансови или човешки. Ние още от средата на месец февруари говорим за потенциален проблем, свързан с разпространението на тази зараза и неслучайно много от мерките, които сега докладват и медицинските специалисти, и правителството са добре структурирани, защото от много време са обсъждани и сме готвили подобен сценарий. Много е труден балансът между това да свръхреагираме, пазейки здравето на хората и това, ограничавайки икономическата активност, да доведем до едни стопански последици, които по-трудно после ще се възстановят. Всичко е въпрос на баланс на времето, всичко е въпрос на баланс на времето. В момента ние стриктно следваме препоръките на нашите медицински специалисти, които ни съветват, че водещо трябва да бъде защитата на здравето и да се опитаме да ограничим в максимална степен социалните контакти, за да можем да гарантираме по-бавно разпространение на вируса. Със сигурност след няколко месеца, ако сме в същото състояние, ще трябва да говорим вече за това какви биха могли да бъдат мерките, свързани с намаление на стопанските последици. Ние вероятно или ще преодолеем този вирус, или ще свикнем да живеем с него. Защото не вярвам да успеем месеци наред да стоим в домовете си и да поддържаме това стагнирало потребление.

Водещ: Икономическите обаче последствия дали ще успеем да преодолеем? Защото сега, заради тези по-твърди мерки, предполагам, много хора са без работа, не знаят кога ще започнат...

Владислав Горанов: Все още не е така. И аз тук искам да въведа едно водещо понятие, което и докторите споменават. В момент на изпитания и подобен тип кризи, които се развиват изключително главоломно, на най-голямо изпитание е подложена солидарността. Какво имам предвид? Държавата, тя не съществува самоцелно, тя е сбор на институции и хора, които имат различни роли и отговорности. Безспорно държавата чрез нейните органи има водеща роля в управлението на тези процеси. Но накъде Ви водя? Ние дадохме ясен сигнал, че сме готови да помогнем на работодателите да се съхранят заетост. Защото най-уязвим в една подобна криза е единичният човек, човекът, който разчита на работната си заплата, за да може да оцелее.

Водещ: Ама ето, сега има хора, които няма да могат да разчитат сигурно в рамките на един месец на работната си заплата. Говорим за хора, които са свързани с хотелиерския бизнес, с ресторантьорството, нали така. Те как ще си платят сметката за ток?

Владислав Горанов: Създали сме механизъм, който и в момента в парламентарната правна комисия тече подобен дебат, за тези хора, които техният работодател с лека ръка се отказва от тях, въпреки че до преди една седмица се водеше дебат има ли достатъчно хора за хотелиерския, ресторантьорския и въобще всеки бизнес в България. Аз тук искам между другото да препоръчам на всеки един бизнесмен да направи един трезв анализ. Ние не можем да продължим години с подобен тип социална изолация. И примерът на Китай ни дава отговор, че вероятно след няколко месеца ние ще сме в друга ситуация.

Водещ: Вие казвате, че ...

Владислав Горанов: ... Всеки един бизнес трябва много внимателно да прецени кои са ценните му специалисти и да не се отказва с лека ръка от тях. А ние сме готови да се включим с възможностите, които фискът притежава, за да подпомогнем този процес.

Водещ: При усложняване обаче на ситуацията, ето Сдружението на заведенията казва – над 150, близо 200 хил. души може да останат съвсем скоро време без работа. Това Вас притеснява ли Ви?

Владислав Горанов: Това, естествено, ни притеснява. Но ние имаме поне няколко различни системи за защита. И въведохме още една. Първата, естествено, система, когато някоя кръчма затвори, а тя може да затвори просто заради нисък оборот, а не, защото в момента е от ограничение на мерките, които предлага кризисният щаб, обикновено, ако са били добросъвестни да осигуряват своите служители, те имат право да получат обезщетение от осигурителната система. И то за сравнително немалък период, ако търсим съпоставка с европейските социални системи.

Водещ: ... Дори това, което видяхме сега, извънредно включване беше това и по време на нашето извънредно предаване, струва пари на държавата. До този момент имате ли груби сметки колко струва ковид-19 на бюджета?

Владислав Горанов: Аз искам да благодаря на всички държавни органи, в случая скоро ще се включи в ефир и вътрешният министър, г-н Маринов, и здравните власти, които не абдикират от своята отговорност в началото и в първите дни на изпитание. Естествено, в момента, в който преодолеем кризата, ние ще направим една равносметка какво е коствало. Сега в началото можем да говорим за това, че имаме достатъчно ресурси, за да запазим функциите на държавата. Можем да говорим, ако искате непременно да чуете число, че няколко десетки милиона са инвестирани в покупката на медицинска техника, на лични предпазни средства. По-голямата ангажираност на службите за сигурност и на служителите в РЗИ със сигурност коства и допълнителен ресурс на техните бюджети. Но ...

Водещ: Казвате няколко десетки милиона. Само че премиерът преди около седем дни каза, че дефицитът в бюджета може да достигне 3 млрд. Вчера каза 3,5 млрд. Колко ще е дупката накрая на годината, според Вас, заради заразата?

Владислав Горанов: Много авантюристично ще бъде да го кажем още от сега. Сигурно е едно, при една стопанска стагнация и призиви за всякакви отстъпки от страна на бюджета, съчетани с желание за всякакви допълнителни разходи от страна на бюджета, можем да очакваме, че няма да успеем да постигнем първоначално заложените цели. Това, което коментира премиерът ...

Водещ: С колко? Предположете?

Владислав Горанов: Спекулативно е да го твърдя. Това, което направихме като първоначални оценки с проста екстраполация при равни други условия – очакваме загуби за приходната част на бюджета около 3 млрд. Ако към това добавим допълнителни разходи, които неминуемо ще се наложат, вероятно сумата ще набъбне. Но искам да ви уверя, че както финансовата, така и фискалната система имат достатъчни ресурси. В комуникация сме и с търговските банки, които продължават да функционират както в работата със своите клиенти, така и като вътрешни бизнес процеси.

Водещ: Казахте банки. БНБ днес обяви пакет от мерки в порядъка на над 9 млрд. лв., близо 10.

Владислав Горанов: Това имах предвид, че, пак казвам, благоразумната политика от последните години ни прави изключително добре подготвени, с доста буфери - както фискални, така и буфери на финансовата система като цяло. Това, което днес анонсира БНБ е една адекватна мярка, предприета от страна на регулатора, която гарантира, от една страна, допълнителни капиталови буфери за банковата система, от друга страна - изключително голяма ликвидност, която може да послужи за решаване на всякакви неблагоприятни събития. Тоест държавата е подготвена за тази криза. Но моето убеждение е, че след като изпълним всички препоръки на медицинските власти, след месец – месец и половина ние ще сме в друго състояние. Тогава, преодолявайки пика на заразата, ще избираме или да се напасваме, ако мога така да кажа, нашият стопански живот към съобразяване с ограниченията, които трябва да имаме, живеейки с този вирус между нас, или, дай Боже, както е моята прогноза, ще трябва да разсъждаваме вече за мерки, свързани със стопанското възстановяване след ограниченията, които в момента се налагат в целия свят.

Водещ: Опозицията твърдо няколко пъти вече иска актуализация на бюджета. Ще има ли такава?

Владислав Горанов: Това вероятно ще се наложи. Само че на третия ден от кризата как да ви предложим актуализация на бюджета, след като не ни е ясно за какво точно искаме да изхарчим в следващите няколко седмици или месеци това, с което държавата разполага. И веднага Ви отговарям...

Водещ: Те между другото искат и данни как точно ще харчите пари, всъщност някакъв порядък, в който това ще ...

Владислав Горанов: Прозрачността на разходите, които извършва бюджетът, е гарантирана най-малкото от това, че ежедневно ние публикуваме данни какви разходи се извършват през платежната система, свързана с бюджета. Но първо, като първи приоритет, осигуряване възможността на здравната система на фронта да се бори с предизвикателствата на тази зараза. Второ, гарантиране дейността на службите за сигурност, така че те да могат да помагат за различните мерки, които докторите ни предлагат в близките няколко дни и седмици до средата на април да бъдат предприети. Оттам нататък трябва да продължи, макар и с по-лимитиран състав, да работи държавната администрация. Защото, в края на краищата, с изключение на някои сектори от икономиката, в които се струпват повече хора и от там ограниченията трябва да бъдат взети по-насериозно, икономиката трябва да продължи да работи. И всъщност, ако внимателно проследим заповедта на министър Ананиев, която част от нея ще намери място в закона за извънредните мерки, искам да обърна внимание, че извън външните ограничения, които нарушаването на веригите за доставка ще наложи, нашият бизнес би могъл, съобразявайки се с наличието на коронавирус и спазвайки новите санитарно- хигиенни изисквания, които му се налагат, би могъл да продължи.

Водещ: Би могъл да продължи. Казвате би могъл да се справи, поне това разбирам от думите Ви. Но много важно, кои са най-засегнатите сектори от икономиката у нас? Всъщност ковид-19 ще счупи ли икономиката ни?

Владислав Горанов: Със сигурност вирусът ще нанесе определени щети. Да се надяваме, че те ще са основно икономически. Защото в момента изпълняваме стратегията на водещите световни практики да ограничим разпространението на вируса. Винаги съм се опитвал и съм чувал аргументите на колегите доктори, че в началото на този тип криза това е по-добре. Защото колкото по-големи ограничения се наложат в началото на кризата, толкова по-малко тя ще се разпространи. Говорим за заразата. На един следващ етап, след като тези мерки дадат резултат, аз съм сигурен, че те ще дадат резултат, ще можем да мислим и за икономическото възстановяване. Най-много ще пострадат секторите, които са свързани с крайно потребление на физически лица, които директно страдат от ограниченията, наложени от страна на правителството.

Водещ: Туризмът смята, че ще загуби над 600 млн. лева.

Владислав Горанов: Туризмът вероятно ще претърпи загуби. Това не е феномен за Българя. Аз все пак искам да обърна внимание на туристическия бранш да преценява от кои свои служители да се освобождава. Защото обичайно в един хотел, който работи сезонно, около 10% от персонала е ядрото на този хотел. Ние сме готови за ядрото на персонала в туристическия бранш да предложим подкрепа и механизмът, за който коментирах преди малко – за съфинансиране 60% от заплатите, е такъв работещ механизъм. По отношение на ресторантьорския бранш, той също е много засегнат, сме готови да включим в тази програма. Но, пак повтарям, искам да обърна внимание, че освен тези бизнеси, които са засегнати от ограниченията, наложени директно от правителството, във времето, но може би, след като мине кризата ще се видят последствията за бизнесите, които са свързани с експорт и които са свързани с нарушението на веригата за доставки.

Водещ: Най-вероятно тепърва ще се виждат резултатите. Но искам да Ви цитирам едни думи на Макрон. Никоя фирма, каза ги преди няколко дни, никоя фирма няма да бъде оставена на риска от фалит. Никой французин няма да бъде оставен в нужда. България може ли да каже същото?

Владислав Горанов: Аз мога да кажа само, че имаме достатъчно ресурси да се справим с това предизвикателство. Естествено, като стопанин на хазната, макар и част от екип, от правителство, аз съм длъжен да гарантирам, че каквото и да стане, държавата ще може да функционира достатъчно дълго, независимо от кризата дали ще продължи един месец или 12 месеца. Затова и не мога да приема упрек, че не изхарчвам всички резерви на първия ден. Намираме се на 3-4 дни след обявяване на извънредното положение. Не може да очаквате от мен, че всички резерви, с които разполага държавата, ще бъдат хвърлени за 3 дни.

Водещ: И все пак, силни думи на Франция и на управлението във Франция. Затова питам, дали България може да го каже?

Владислав Горанов: Първо искам да кажа, че Франция се намира в еврозоната. Нещо, към което нашето правителство се стреми, за да можем да разширим кръвоносната система, в която участва Франция. Защото днес Лагард обяви, французойката Лагард обяви, че ЕЦБ ще изкупува активи на практика в почти неограничен размер. Ние, за съжаление, не сме част от тази солидарност, която може да предложи еврозоната.

Водещ: На финала, кажете ни, ковид-19 ще отложи ли влизането ни в чакалнята?

Владислав Горанов: Не би трябвало. Но ковид-19 забавя доста процеси. И ние трябва наистина много трезво да се приспособим към първия удар, който налага изолация между нас. Аз съм убеден, че стратегията, която предлагат нашите доктори, е правилната и съм сигурен, че в момента, в който тя изиграе ролята си, ние ще бъдем много по-подготвени за изхода от кризата.

Водещ: Благодарим на министър Горанов.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация