20.11.2012 г.

Водещ: Първият ми гост тази сутрин е финансовият министър Симеон Дянков. Добро утро.

Симеон Дянков: Добро утро.

Водещ: Да вземем повод от вчерашната пресконференция. Изключително тежки обвинения срещу вас от лекари, пациенти и една работодателска организация. Обявиха ви за опасен за общественото здраве. Чувствате ли се такъв и вашия коментар на вчерашните обвинения, че финансовото министерство отклонява пари от здравното министерство с други цели?

Симеон Дянков: По това време на годината, бюджетно време винаги финансовият министър е виновен за почти всичко в държавата. Така че съм свикнал с това. Лекарите са недоволни, пациентите са недоволни от нашето здравеопазване, аз също съм недоволен и много рядко можеш да намериш българин, който да каже - браво на здравеопазването, добре върви. Но основната разлика между това, което ние мислим и това, което лекарският съюз вчера каза, е дали това се дължи на липса на пари. Според мен основната причина е не липсата на пари, а на реформа в този сектор. Аз ще покажа специално за вас подготвихме данни, ето ги, които показват за периода от четири години на предишното правителство и за периода на нашето правителство, включително проектобюджета, който сега минава през парламента, да приемем, че той ще се приеме по този начин, колко повече пари ние сме дали за здравеопазване. И разликата е огромна. Ние сме дали повече - 2 млрд. и 765 млн. лв.

Водещ: Какъв е ефектът обаче от тези пари обаче?

Симеон Дянков: Точно за това казвам - 2 млрд. и 765 млн., това да си го представим на годишна основа е близо 700 млн. повече на година, това правителство дава за здравеопазване. Къде са тези 700 млн. И това е между другото по данни на Сметната палата, защото знаете всяка година ние пращаме и към парламента и към Сметната палата тези данни. 3 млрд. общо - 700 млн. повече. Те отиват в здравеопазването, доволен ли е някой от здравеопазването - не. Какъв е за мен изводът, че колкото и пари да се наливат там, без някаква основна реформа, а тя не може да дойде от финансовото министерство, тя трябва да дойде от самия сектор здравеопазване - от министерството, от здравната каса, от лекарския съюз, от пациентските организации. Без те да предложат такава реформа и тя да се приеме, колкото и пари да наливаме, ето вижте колко сме налели, явно няма подобрение. Така че всички са недоволни, но и аз съм недоволен от това, че толкова много пари сме дали - 3 млрд. повече за нашето правителство и резултатите липсват.

Водещ: Все пак не ми отговорихте на въпроса за неправомерното отклоняване на пари от здравни вноски. Готвите ли се едни 100 млн. лв. да дръпнете от здравните вноски за други цели?

Симеон Дянков: Това обвинение, както и предишни години, то за четвърти път вече излиза, то всяка година излиза, е напълно некоректно и необусновано. В смисъл такъв, че парите, които остават всяка година, ако въобще останат, отиват директно в резерва на здравната каса. И от там, ако не се използват до края на годината, отиват в така наречения фискален резерв. По закон и ние винаги сме спазвали този закон, финансово министерство не може да ги преразпределя към нищо друго, нищо не е законно, както и Сребърния фонд не може. Това са пенсионни пари, които се събират с времето, не могат да се преразпределят. По същия начин тези пари не се преразпределят. И въпросът е къде са. Отговорът е много лесен - те са във фискалния резерв, както са били в предишни правителства. Нищо не сме преразпределяли и то няма как това да стане. Парите са много, въпросът е, че вътре организацията в здравеопазването не е добра. Наливаш, наливаш, а качеството е същото, както е било и преди. Между другото, като говорим за разходи, само още една тема да засегна. Това са парите за пенсии. Понеже също доста се говори, особено напоследък от комунистите - видите ли ние колко давахме, а вие, че не давате. Ето същото сравнение. Това е юли 2005 до юни 2009 година - Тройната коалиция колко е дала за пенсии и ние от юли 2009 година до проектобюджета сега, който сме вкарали в парламента. Разликата е над 9 млрд. лв. 9 млрд. повече това правителство дава за пенсии. И това пак казвам са данни, които са минали през Сметната палата. Със 147 процента повече ние даваме за пенсии отколкото предишното правителство. Така че защо казвам и тези цифри? В социалната сфера това правителство дава много и то в период на световна и особено европейска икономическа криза. Но без да има реформи в самите сектори, а те трябва да дойдат от секторите, не е работа на Министерството на финансите винаги да казва - вие направете тези реформи, вие направете тези реформи.

Водещ: За пенсиите след малко да поговорим, за да затворим темата с вчерашната пресконференция, чувствате ли се притеснен от искането за вашата оставка или смятате, че премиерът ви има безрезервно доверие?

Симеон Дянков: Тези искания са дежурни през месец ноември, защото това е месец на бюджет, както казах нито аз ги забелязвам, нито премиерът ги забелязва. Те трябва да го направят това, защото са недоволни и аз ги разбирам между другото. Ако бях на тяхно място, може би и аз това щях да направя. Но отговорът на въпроса не е в случая - дайте ни повече пари. Ние сме ви дали много повече пари и тези пари явно не се използват добре.

Водещ: Още едни обвинения от лидера на БСП Сергей Станишев, който намира за доста влошено финансовото състояние на страната. По неговите думи близо половината резерв до края на мандата, на вашия мандат, на ГЕБР ще бъде изхарчен и са взети 5 млрд. нови дългове.

Симеон Дянков: Комунистите са показали, че не могат да смятат. В парламента го показват често. Но понеже това вече се повтаря, предполагам това е някаква нова тяхна предизборна тактика, удря и върху силните страни на сегашното правителство. И за това също си позволих да донеса какви са данните. Това са между другото данни от БНБ, официални данни от БНБ. Лесно могат да се проверят. Първо, по темата за фискалния резерв. Ето данните за фискалния резерв към 31 юли 2009 година, когато ние влязохме на власт, фискалният резерв беше 7 млрд. 710 млн. лв. Фискалният резерв към 30 септември тази година, това са последните официални данни от БНБ, е 7 млрд. 171 млн. лв. Така че разликата е около половин милиард лева, не 5 млрд., както те твърдят. Но това е брутният фискален резерв. Нещо, което те комунистите, разбира се, винаги забравят да кажат. Какво имам предвид по брутния, че освен тези данни, които са парите в БНБ, трябва да се смята и какви неплатени сметки те са ни оставили и в момента какви неплатени сметки има. Те са ни оставили към юли 2009 година, ето ги дори по министерства, ще оставя тези данни - 2 млрд. и 158 млн. лв. неплатени сметки. Това са типа неплащане за кърджалийското огледало, неплащане за „Цанков камък\", неплащене за вертолети, за фрегати. Ето ги по министерства. Общо те не са си платили 2 млрд. и 160 млн. Тези пари трябва да се извадят от техния фискален резерв от 7 млрд. и 700 млн. и остава около 5,5 млрд. реален фискален резерв, който те са ни оставили. С други думи е по-малко отколкото ние имаме в момента. Това, разбира се, те го забравят. Говорят само за брутния. Има още едно нещо, което може би не го забравят, те не са го знаели, което е, че като усвояваш европейски средства, еврофондове, ти авансово плащаш, след което ги пращаш към Брюксел, те ги проверяват и, ако са доволни с разплащанията, ако няма проблеми, след това ти го плащат. Понеже на тях им бяха спрени еврофондовете, това никога не са го правили реално. А ние го правим и го правим все повече и повече, и всяка година. От къде идват тези пари? Те идват от фискалния резерв. Така че към тези пари тук, които показах, в момента ние сме разплатили от нашия фискален резерв авансово, по различни европейски програми - „Земеделие\", „Транспорт\", „Околна среда\", ЕС ни дължи близо 1 млрд. лв. Близо 1 млрд. лв. трябва да се прибавят към това и те ще ни ги върнат постепенно, до края на годината. Вчера дойдоха първите 306 млн. С други думи нашият фискален резерв в момента е поне с 3 млрд. по-висок, нетно от това, което те ни оставиха. И това народът трябва да го знае, трябва да повтаряме, трябва да показваме тези цифри, защото идва време, когато се забравя какво тежко състояние са ни оставили и е лесно да се говори популистки.

Водещ: Господин Дянков, знам че цифрите са вашата професионална гордост, но българите казват - за какво ни е този фискален резерв, за какво са ни блестящи дефицити и т.н., след като не може да го усетим по нашето битие, по нашите доходи?

Симеон Дянков: Напълно правилен коментар, разбираем коментар. В началото на 2008-2009-та година изглеждаше, че европейската криза ще бъде около две години, в световната икономика средно две години са траели тези кризи, тя вече се проточва пет години. Защо толкова дълго в Европа се проточва, това е дълъг разговор. Най-общо, защото имаше много грешки в политиката и на самия ЕС и в някои други държави, примерно като Гърция. Те просто продължиха кризата твърде дълго. И стигаме наистина до момента, миналата година, тази година, когато ЕС все още е в рецесия и хората вече, каквито и резерви да са имали, започват да намаляват тези резерви. Затова ние обърнахме политиката на финансовото министерство и на бюджета за 2013 година, от бюджети досега на стабилизиране и запазване на стабилността на фискалната ни система, към бюджети на доходите. Затова това, което ви показвах за увеличаване на пенсиите, тези 9 милиарда увеличение, всъщност за 2013 година, това е проектобюджета, там се увеличават някъде общо с около милиард и 200. Така че, пенсиите се опитваме да увеличаваме, учителски заплати, заплатите в сектор „култура\", в здравеопазването Деси Атанасова се опитва това да направи, но е трудно. Като има общоевропейска криза, като имаме нетно, пак подчертавам, завещан фискален резерв по-малко, отколкото имаме сега, е трудно в тази обстановка да се увеличават доходите на всички класи. Затова се опитваме в тези сектори, в които виждаме че е най-трудно положението, там да увеличаваме първо.

Водещ: Все пак дадохте някакъв времеви на „Хоризонт\" на българите, че до пет години ще настигне Гърция. Това или е някаква шега или очаквате Гърция да рухне?

Симеон Дянков: Не, въобще не е шега. Данните са такива, преди две седмици излязоха данните на Евростат за 2012 година, официалните данни. И те показват, че само в периода 2009-та до 2012 година, от 41 процента среден доход в България, спрямо гръцкия, в смисъл, гърците ако получават 100 евро средно, българите 2009-та са били 41 евро, до края на 2013 година, тази която идва, това е по данни на Евростат, не по наши данни, ще бъде 61 процента. В смисъл вече сме дръпнали с 20 евро спрямо това, което е било 2009-та. А ние имаме данните на 2014, 2015 и 2016 година, данни на Евростат, как смятат икономиките да вървят, как те прогнозират. Гръцката икономика продължава да спада и то с доста високи темпове. Тази година с около 7.5 процента, следващата година с около 4.5 процента и т.н. Та е факт това, да, това изоставяне на Гърция и сравнително напредване на България е сравнително, Гърция много рязко пада, България сравнително расте, не толкова бързо колкото ни се иска, но расте. Факт е, все пак хората първо се сравняват със съседите си. Сравнението не е само с Гърция, то е и с Румъния. И ние вече надминахме миналата година Румъния по данни на Евростат на човек от населението. Но, разбирам коментара, трябва да се сравняваме с Полша, с Чехия, с Унгария и т.н. Тези сравнения ако се направят, също са положителни за България. Само Полша е страна, която върви в цяла Източна Европа..., за момента икономическото и развитие е по-добро от българското. За момента ние сме втори след Полша.

Водещ: Защото при сравнение на други данни излиза, че дори увеличените български пенсии след 1 април най-високата българска пенсия е колкото най-ниската гръцка?

Симеон Дянков: Това е факт, но все пак трябва да се сравни, имаше едно много добър анализ от Георги Ангелов от „Отворено общество\", който каза - „Ако сравним данните от 2008 година, края на 2008 година, отношението на средната пенсия в Гърция спрямо България е 6:1. Средната пенсия в Гърция е била шест пъти по-голяма от средната пенсия в България\". Той прави тази справка за тази година 2012-та и казва - „Сега вече сме някъде 3:1 средна пенсия\". И, да, действително, от януари следващата година, нашите най-високи пенсии ще са по-високи от техните най-ниски пенсии. Така е, но хората винаги казват - защо е така, пропаднала държава до нас, Гърция, пак получават по-високи пенсии? Отговорът е, защото те не са имали 60 години комунизъм, не са вървели назад. 1944 година България средно е по-богата от Гърция. Факт, лесно може да се провери. След мен имате шефа на архивите Мартин Иванов, той всъщност е най-добрият български учени в тази област, питайте го дали е така. 1944 година преди да дойде комунизма в България, ние средно сме по-богати от гърците. Кога ние отиваме много назад от тях? Отиваме 70-80-те години.

Водещ: Взимам повод от множеството реакции от вашите думи в студиото към нашите зрители във Фейсбук. Куньо Василев например посочва, че въпреки това, гръцките пенсионери ще имат коледна пенсия. Аз се сещам сега да ви попитам, очаквам от вас данни - ще получат ли и кои български пенсионери, някакъв коледен бонус? Чакаше се данни от бюджета.

Симеон Дянков: Първо, гръцките пенсионери няма да имат коледна пенсия. От време навреме излиза информация, преди месец излезе информация, която беше по повод на доста писма, към мен дори едно момиче от Пловдив написа писмо, което стана известно във Фейсбук, беше писано, че те ще получават по 400 евро за някакъв празник през месец октомври. Първо, нямаше такъв празник и второ, те не получиха такива пари. Така че, това е популярна рубрика от време навреме да се казва - вижте Гърция колко е зле и все пак дават такива пари... Те няма как да си позволят такива пари, защото в момента ако не получат допълнителни 33 милиарда евро от ЕС и Международния валутен фонд, те всъщност не могат да си платят нито заплати, нито пенсии, дори за месец ноември, така че са далеч то тази тема. Но да, през времето гърците са получавали много, много по-високи социални плащания отколкото България, защото ние пропуснахме много дълъг период от време. Но, ние вървим нагоре, те вървят рязко надолу. След няколко години ще се обърнат рязко нещата и българите ще са по-богати от гърците. Просто трябва време за това, загубили сме много време, десетилетия. Няма как много бързо как това да стане. Дали българите ще получат коледни..., българските пенсионери, коледни добавки? Знаете, че аз не съм привърженик на тази идея, смятам, че каквото е записано в закона и като заплати и като пенсии, това трябва да се прави. Така че, никога не съм бил привърженик. Дали ще има възможност за това, ще знаем буквално след около две седмици, в началото на декември, като видим данните за ноември. Ако до ноември комулативно имаме излишък в бюджета, тогава какъвто излишък имаме, министър Тотю Младенов може да измисли как да го разпредели. Но това ще е много трудно, защото обстановката в Европа все още е сложна.

Водещ: Да минем към бюджетната процедура. В момента бюджета за следващата година се намира в парламента между първо и второ четене. Както е по традиция има много искания, всички искат пари. Има ли някакъв шанс да промените част от цифрите в бюджета между двете четения?

Симеон Дянков: Действително, този четвъртък е втората бюджетна комисия. Вече периодът за даване на предложения от депутати е свършил, така че имаме всички допълнителни предложения, в четвъртък ще ги разглеждаме. Има около 30 допълнителни предложения, две, които и ние подкрепяме, те са в областта на образованието, 30 милиона за детски градини, които искаме четири години, тази година да е първата, и още три години да даваме по 30 милиона, така че, общо да построим около 130 детски градини. Така излизат..., извинете, около 60 детски градини с тези 130 милиона лева, които ще дадем. Приоритетно това ще бъде в големите градове - София, седем детски градини допълнително, извън техния бюджет ще могат да се построят, Варна и Пловдив по две детски градини, Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Плевен - по една детска градина. Така че това е нещо, което е предложено от депутати и ние ще поддържаме. Допълнителни 20 милиона за бюджета на Министерство на образованието за увеличаване на единния разходен стандарт, един вид за увеличаване заплати на учителите допълнително. Това също ние поддържаме. И оттам нататък има доста предложения, някои от тях са от някои комисии главно и министерства, които явно имат по-добри приятели в парламента. Например Комисията за защита на конкуренцията, КЗК, има предложение за увеличаване на техния бюджет. Това поне аз ще съм против, ще покажа данни, които показват, че тази комисия за младши експерт, това е най-ниската длъжност, идващ от университета, получават заплата около 1600 лева. За сравнение, моите заместник-министри получават 1580 лева. Така че, няма как в тази комисия допълнителни пари, поне според мен, да се дадат и да е справедливо. Но освен това, това са 5-6 предложения по приятелски да ги наречем. Освен това има и дежурните предложения от комунистите, които най-общо взето казват - вдигайте дефицита колкото можете и харчете колкото можете. Тяхната тактика 2009 година. Тази тактика е погрешна, тя никога не работи, нито за спечелване на избори, както те се опитаха да направят, нито пък за стабилността и за увеличаване на доходите, така че, аз ще съм против този тип предложения.

Водещ: Вземам повод от политическата квалификация, която отправяте към БСП, господин министър, понякога се създава впечатление, че във финансовото министерство се разсъждава повече като счетоводител, без да се има предвид, че зад тези цифри, зад тези пари, стоят човешки съдби?

Симеон Дянков: Това е квалификация, която няма как да не идва нито от опозицията, нито от хората, които не са доволни от това, което правим. Човешките съдби се изчисляват с бюджетите, които са дадени. Аз не случайно дадох бюджета за пенсии. Вижте - 9 милиарда и 86 милиона повече ние даваме за пенсионерите от предишното правителство. Така че, те като говорят това, явно или не си знаят данните, което едва ли е така, те имаха добър финансов министър, Пламен Орешарски, или просто искат пенсионерите да забравят колко зле е било тогава. И при това, искам да кажа, тогава инфлацията комулативно беше за целия период 2005-2009-та, близо 36 процента. При нас инфлацията е около 10 процента. Така че, с други думи тези увеличение значат много повече от това, което е било там. Показах за сектора „здравеопазване\". Няма как да се говори, че това правителство не дава пари за здравеопазване, при положение, че ние сме дали 2 милиарда и 800 милиона повече. Разбирате ли, лесно е да се каже - ти разсъждаваш като счетоводител, трябва да имаш политики. Добре, ето ги секторите, в които ние сме дали повече пари - инфраструктурата е друг сектор, в който сме дали много пари. Културата, между другото имаме рекорден за 2012 година, общо за култура сме дали над 180 милиона лева при Вежди Рашидов. Най-добрия предишен бюджет, при Стефан Данаилов, е бил 125 милиона лева. С други думи, ние с 50 процента сме увеличили само 2012 година, 2013 година е още по-висока, парите за култура. Няма как тези хора да говорят - има счетоводство. Разбира се, в крайна сметка приходите и разходите трябва да са почти изравнени. И няма как аз просто винаги да казвам - дайте да дадем много повече пари, просто за да спечелим изборите. Те като говорят, има под тях една идеология, която е чисто комунистическа, популистка идеология, че избори се печелят като много пари раздаваш. И ако не спечелиш изборите тогава други да му мислят. Ето, неразплатените, които показах - 2 милиарда. Те точно това показват, те не са мислили какво ще стане след изборите. Ако бяха те, България щеше да стане като Унгария, като Словения, като Румъния, щяхме да бъдем в колапс.

Водещ: Понеже споменахте избори, вашият мандат отива към неизбежен край следващата година, предстоят нови избори. Бюджетът е смятан при... заложен при 1.9 процента, а е смятан при 1.2 процента. Мнозина съзират в това възможност вие да си осигурите един буфер, който с предизборни цели да похарчите както намерите за добре?

Симеон Дянков: Първо, ние това го правим още от 2010 година. Това ни е третият бюджет, в който макроикономическата прогноза каквото дава, това ние вписваме в бюджета, но винаги смятаме по-консервативно. 2010 година смятахме на нула процента ръст, 2011 година смятахме пак на нула процента ръст, тази година сме смятали на 1 процент 2012-та, следващата на 1.2. Така че, това ни е последователна политика, за да имаме наистина един естествен буфер в бюджета. И виждате, че последните три години винаги преизпълняваме бюджета, в смисъл дефицита е по-нисък от заложения. Тази година също дефицита ще бъде под тези 1.3 процента, които сме заложили. Според мен, по сегашни данни, ще бъде някъде около 1 процент, по-добро, отколкото сме дали. Така че, тук няма нищо предизборно, това просто е част от начина по който финансово министерство работи и смятам, че това е правилния начин.

Водещ: След три години управление, само да ви питам, съвсем кратък отговор. Смятате ли, че българите живеят по-добре, отколкото в началото на мандата на ГЕРБ?

Симеон Дянков: Те повечето българи едва ли смятат, че живеят по-добре, но данните са, че живеят по-добре. Проблемът е, че общата ситуация е доста песимистична в цяла Европа и ти като виждаш постоянно стачки, уволнения... Ето, вчера обявиха, че 30 хиляди гърци си загубват работата в държавната администрация, безработицата е по-голяма и в България, това е най-големия ни проблем, с който трябва да се борим. Няма как повечето хора да се чувстват по-добре. Но пенсионерите определено имат по-високи пенсии, отколкото са имали преди, в здравеопазването определено има много повече пари, отколкото са били преди.

Водещ: Благодаря ви, че бяхте наш гост тази сутрин. И си пазете заместник-министрите да не хукнат да стават младши експерти в Комисията за защита на конкуренцията.

Видео