ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: ПОЛИТИКАТА НА ДЕФИЦИТ Е ОПАСНА
25.05.2009 г.
БТВ - "Тази сутрин", 25 май, 2009 г.
Водещ: Добро утро, господин Орешарски.
Пламен Орешарски: Добро утро.
Водещ: Попадна ли България в епицентъра на икономическата криза и то точно около изборите? Или вие оставате песимист и смятате, че кризата ще дойде доста по-късно и ще има по-дълготраен ефект?
Пламен Орешарски: Още веднъж добро утро. България не би могла да попадне в епицентъра, тъй като сегашната глобална криза започна от Щатите и се развива в най-развитите икономики. Между другото, това е характерно и отличава тази криза от кризите в последните двайсетина, трийсет години. И я доближава до т.нар. велика депресия от началото на миналия век. България като страна-членка на Европейския съюз и като твърда отворена икономика следва глобалните тенденции. В същото време обаче благодарение на благоразумната политика, която водехме в последните години, България влиза в кризата със силни буфери и сравнително добре подготвена. За да не звучи голословно, ще ви кажа само, че за първото тримесечие на настоящата година германската икономика регистрира отрицателен растеж близо седем - 6,9. Значително над всички прогнози до този момент. Латвия, която допреди година сочехме за пример, спадна с минус 18 на сто. Естония с минус 15, Румъния - с минус 6,5. Нашият спад от 3 и половина е неприятен, разбира се, но на фона на случващото се както в стара Европа, така и в новоприсъединените страни, все пак три цяло и половина е приемлив в този контекст спад.
Водещ: Каква е вашата прогноза обаче? Как ще продължат нещата, няма ли да станат все по-лоши?
Пламен Орешарски: Нашата, т.е. моята прогноза е изцяло повлияна от събитията, които стават от страните в стара Европа, в Съединените щати, разбира се, на първо място, но в страните от стара Европа са по-важни за нас дотолкова, доколкото те са нашите търговски партньори, не Съединените щати. И ако допуснем, че има първи сигнали на спиране на спада, за да се изразя по-меко, не на възстановяване, можем да бъдем малко по-оптимистично настроени за следващите месеци до края на тази година. Във всички случаи обаче не бива да очакваме чудеса и не бива да мислим, че кризата ще отмине толкова лесно, едва ли не само за няколко месеца.
Водещ: Ще има ли време следващото правителство да се настрои така, че веднага да бъде в ритъма на преодоляването на кризата?
Пламен Орешарски: Ами това зависи от подготовката му сега. Аз всъщност не знам кое точно ще е следващото правителство, вероятно никой не знае. Но на мен ми се струва, че ключово за страната е в следващите месеци до края на годината да се запази сегашната благоразумна фискална икономическа политика. Тя показа, че може да смекчи ефектите от кризата - фактите са налице досега.
Водещ: Добре, но мнозина казват, и то основно от опозицията, когато става въпрос за някакви бледи опити за икономически дебати, защото това са едни избори, в които общо взето отсъстват дебатите по същество, някакви общи приказки, обвинения и т.н. И когато се чува нещо подобно в цялата шумотевица, се чува, че правителството не взема правилните мерки, че правителството нищо не прави, да се преодолее кризата, че това, което е направено е достатъчно и в грешна посока, че сте неспособни да се справите.
Пламен Орешарски: Изпускат да отбележат само едно нещо - а какво трябва да се направи?
Водещ: Че нямате план и т.н.
Пламен Орешарски: Ами аз не съм чул досега някой да състави друг план от този, който ние изпълняваме.
Водещ: Най-смисленото нещо от страна на опозицията, което чух до момента смислено, разбираемо като логика за мен, беше казано от господин Костов в това студио, който каза, аз предлагам да поемат държавата на ръчно управление. Държавата, казва той, има необходимост не от автоматичните скорости до момента, а от ръчно управление, аз съм готов да го направя. Същото нещо два месеца по-късно каза премиерът Станишев.
Пламен Орешарски: До определена степен управлението на фиска вече е на ръчно управление. А отделно програми се инвентаризират още в началото на годината се прецени кои от тях ще отпаднат, за да бъдат пренасочени към засилване на инвестиционните разходи. Всъщност за разлика от всички останали разходи, инвестиционните разходи за първите четири месеца на годината спрямо първите четири месеца на миналата година са близо 150 на сто, което показва, че нашата програма по отношение на инвестиционните разходи се изпълнява. А изпълнява се и друга важна програма - насърчаване през банката за развитие на достъпа на малките и средни предприятия до кредитните ресурси. Половин милиард сигурно не е много, но фактът, че все още не са усвоени докрай тези средства показва, че сме преценили сравнително добре в края на миналата година какъв ресурс ще отделим и имаме ли възможност след като се усвои този половин милиард, да заделим още.
Водещ: Това мерките от вашия план ли са, т.нар. план на Станишев, който беше обявен преди шест месеца?
Пламен Орешарски: Беше обявен, да, в края на миналата година. Извън тези мерки, които споменах, има още няколко и друг ключов елемент сред тях е гъвкавостта на разходите и начинът, по който ще управляваме държавният бюджет тази година.
Водещ: Той ще излезе ли на червено бюджетът? Говори се, че не стигат пари в доста сфери, включително и в Здравната каса, има големи драми?
Пламен Орешарски: На настоящия момент не съм чул сериозно оплакване, а по-скоро хората се опасяват, че може да се стигне до следващи рестрикции. А ако се управлява по начина, по който това става до този момент, мисля че ще приключим успешно.
Водещ: Няма да има актуализация или ще има, но след изборите? И страшно ли е това - актуализация като се каже?
Пламен Орешарски: Корекция не би следвало да има, ще ви обясня защо. Защото декември, когато подготвяхме този бюджет, кризата беше вече факт и ние съобразихме в максимална степен, като сложихме поне три, четири буфера в бюджета. Можем ... вече сме съкратили десет на сто от разходите и всички ведомства получават 90 на сто от субсидиите. Можем да намалим размера на излишъка, можем да въведем гъвкаво и допълнително рестрикции, както го правим в настоящия момент.
Водещ: Валутният борд трябва ли да бъде премахнат? Ето част от вашите колеги в дясно казват, че могат и без валутен борд да се оправят.
Пламен Орешарски: Това е интересна теза, аз не бих съветвал никого да коментира евентуално премахване, тъй като шоковете ще бъдат доста драматични.
Водещ: Защо?
Пламен Орешарски: Ами когато се преминава от фиксиран към плаващ курс, това не е разсъждение абстрактно, това показва стопанската практика до този момент, винаги е имало драматични промени. Ще припомня само ситуацията в Аржентина преди десетина години. Много трудно се преминава, освен това не виждам какво ще спечелим. Напротив, негативите от освобождаване на курса могат да бъдат много големи и в замяна да нямаме никаква полза.
Водещ: Някакви практически съвети, които можете да дадете за, да речем, представителите на бизнеса и за представителите на т.нар. средна класа, която тъкмо се създаде и сега е под заплаха. Това са хората, които все пак работят, имат някакви доходи и тези, които развиват бизнес. Какво трябва да се прави, за да се оцелява?
Пламен Орешарски: Всяка криза е изпитание, но и всяка криза е възможност. За бизнеса тази криза е възможност за престриктуриране, за оптимизиране на управлението на ресурсите, а също така и за постигане на по-висока ефективност. На нова преценка на взаимоотношенията с банки и други кредитиращи институции и актуализирането на плановете така, че да се разчита повече на собствени ресурси в следващите няколко години. Между другото, същото е валидно и за домакинство.
Водещ: Да, какво да правят тези домакинства, които са някъде там между средната класа?
Пламен Орешарски: А домакинствата, които имат кредити, вероятно това ме питате, тъй като домакинства, които не са задлъжнели към настоящия момент едва ли усещат съществено кризата.
Водещ: Но са малко такива, повечето си живеят на кредит.
Пламен Орешарски: Тези, които са задлъжнели, бих посъветвал да намалят зьдлъжнялостта, ако могат разбира се, да го направят.
Водещ: Ако нямат ресурси?
Пламен Орешарски: Ако няма откъде, да преструктурират семейните си разходи така, че да погасят по-ускорено заемите, а ако и това не могат, да разсрочат кредитите. Банковите институции не са тези, които ще искат да разпродават имущество, те ще искат да се обслужват кредитите и затова повечето от тях, поне тези, с които аз съм разговарял няколкократно, имат готовност да разрочват кредити така, че да могат да ги събират.
Водещ: Могат ли след изборите да се правят различни неща от досегашните? Ето, вие видяхте програмите на Синята коалиция, на ГЕРБ. Днес казва Борисов, в следващия петък, който може би е този петък, тази седмица, защото кой знае кога е дадено интервюто, казва, че и те ще представят най-после своята финансова и икономическа програма и антикризисните мерки в нея. Да речем, хайде, на ГЕРБ не сте виждали, видяхте ли поне на десните? Програмата им, според вас, може ли да се прави нещо различно след изборите?
Пламен Орешарски: Ако можеше да се направи нещо по-различно рационално, подчертавам, аз щях да го направя.
Водещ: Защото вие сте и от десните, какво. С какво сте по-различен от Иван Костов?
Пламен Орешарски: Това не е толкова важно в случая, важното е да се управлява благоразумно. И ми се струва, че мерките, които са необходими, се вземат и в настоящия етап. Не оставайте с впечатление, че има някакви други магически мерки, които никой не знае и изведнъж ще се яви кандидат, който ще извади магическа формула. Няма такива формули, няма такива формули. Ако имаше, пак ще се върна за съжаление на германския пример, ако имаше - германското правителство със сигурност нямаше да допусне 6,9 икономически минус.
Водещ: Добре, вие сте работил с господин Костов доста дълго време, бил сте негов заместник-министър, поддържал сте фиска. Наистина ли той е такъв финансов и икономически гуру в условия на криза, за какъвто го представят неговите поддръжници и последователи?
Пламен Орешарски: Ами аз не бих искал да влизам ...
Водещ: ... да попитам, защото той ви нарече наемник тука в студиото и не ви спести епитетите. Каза, че е много разочарован от вас.
Пламен Орешарски: Аз не бих искал да влизам в този дебат, той е изцяло политически. Бих искал да отбележа само, че в края на 96-97 година, началото на 97-ма година, основните мерки, които доведоха в последствие до бърза стабилизация на страната, бяха взети далеч преди изборите.
Водещ: Т.е. не от неговото правителство.
Пламен Орешарски: Така или иначе икономическите мерки са икономически, а не политически, независимо разбира се, че трябва политическа роля, за да се реализират. Важно е в крайна сметка да се вземат необходимите икономически мерки.
Водещ: Борисов днес изтъква един много интересен аргумент в полза на неговата теза, че вие нямате програма и че и да имате нещо, то не е успешно. Той цитира президента. Казва - ето, аз съм приятел с президента, личното уважение и контактите между нас съществува, искам да бъда и със Станишев, казва той, в един отбор, да си казваме кой кога не е прав, но това не се случи. И сега той дава като аргумент следното - на практика държавният глава събира експерти, за да прави антикризисна програма, която да предложи на следващия кабинет. Това, казва Борисов, означава, че сегашните нямат програма. След като президентът се налага да вземе нещата в свои ръце.
Пламен Орешарски: Интересно каква нова програма може да се направи, след като сегашните мерки са консултирани с Европейската комисия и с фонда. Всяко следващо правителство би следвало да продължи тези консултации.
Водещ: Ами тази инициатива каква е на президента?
Пламен Орешарски: Не мога да коментирам такива инициативи. Отговорих ви вече, че ако рационална мярка, извън взетите до този момент, ще я взема. Но до този момент такава не се е появила. Извън общите приказки за някаква имагинерна антикризисна програма, но нека я видим.
Водещ: Добре, вие като представител на БСП ще участвате ли на тези избори?
Пламен Орешарски: Не мога да ви отговоря на този етап. На този етап за мен е важното в следващите два месеца, възможно е малко повече от два месеца, да се управлява добре фиска, за да се остави една добра база за следващото правителство. Животът ще продължи и след тези избори.
Водещ: Така е. Само дето изборите са след две седмици. След две седмици избираме Европарламент, веднага след това започват парламентарните. Веднага след две седмици ще знаете и ще обявите вече какъв сте. Значи Пловдив знае, че вие ще водите листата в Пловдив на БСП. В това няма тайна, всичките го пишат.
Пламен Орешарски: Да, чувал съм, чувал съм.
Водещ: Да, е аз съм сигурен, че е така.
Пламен Орешарски: Чувал съм такива разговори, вероятно ще трябва да говорим на един следващ разговор.
Водещ: Въпросът е - минават изборите, стига се до антикризисно правителство, в което участват ГЕРБ и БСП, което е един много възможен вариант и президентът го коментира непрекъснато. Той може вече да не бъде политически кабинет. И тука е правилно да не е политически кабинет, защото ГЕРБ ще влязат в друга роля, в ролята на НДСВ. Но така или иначе всеки ще си дава някакви експерти, за да се прави правителство. Възможно ли е там да се напаснете, на експертно ниво?
Пламен Орешарски: Хипотези различни, на този етап ми се струва твърде рано да говорим за каквото и да е. Важното сега е да не допуснем прекомерни разходи така, че да затрудним следващия парламент.
Водещ: Те пък ви обвиняват, че прекалено много разходи се правят в момента. Правителството харчи предизборно, казват.
Пламен Орешарски: Ами трябва да се докаже това обаче. След като сте свили десет на сто от разходите и правите допълнителни рестрикции, струва ми се, че другото е само политика.
Водещ: Правилно ли е това, което казват от ... господин Костов, това, което казва неговата партия, че на практика трябва да се строят магистрали? Там трябва да отива ресурса, за да се вдигне страната от икономическата криза, но не вие - те да ги правят, за да не се краде?
Пламен Орешарски: Аз казах в началото, че капиталовите разходи са частичен инструмент и могат да смекчат ефектите. Това и правим. Другото е преповтаряне на мерки, които вече обявихме. А магистрали, ако искате да кажете, че трябва за няколко месеца да се построят всичките магистрали, трябва да се обясни откъде е ресурсът и как с влошени публични финанси ще продължим да се представяме сравнително стабилно. Ще подчертая - страните, които не разрушиха публичните си финанси, показват по-добри резултати към настоящия момент.
Водещ: Спирането на еврофондовете от опозицията тя така смята, че това е основният проблем България да не може да се справи добре с кризата. Щеше ли да е по-добре, ако тука имаше повече европейски пари в първите две години, а не в следващите пет?
Пламен Орешарски: Сигурно щеше да бъде много по-добре, ако имаше и осем милиарда преки чуждестранни инвестиции, каквито имаше миналата година, но ще отбележа, че тази година размерът на преките чуждестранни инвестиции продължава да бъде доста висок на фона на очакванията, че едва ли не те ще секнат веднага. Към настоящия момент това не е така, което показва, че инвеститорският интерес към България има и продължава да има.
Водещ: Изглеждате като човек, който не може да бъде помръднат от своите икономически разбирания. Толкова ли опасна е коалицията Костов и Бойко Борисов, която така многократно се предупреждава, че ...
Пламен Орешарски: Всякакви експерименти са опасни в икономически план.
Водещ: Те са двама управленци. Костов - четири години министър-председател, две години финансов министър, двайсет години народен представител на най-високите нива в държавата - министър-председател, министър. А Бойко Борисов е кмет от пет години и осем ...
Пламен Орешарски: Склонността им към дефицити. Бюджетният дефицит у нас, може да бъде много опасен инструмент, който макар и не веднага да даде изключително лоши резултати в средносрочен план. Затова съветвах ... кое е дясна политика?
Водещ: Дефицитът.
Пламен Орешарски: Дефицитът е типична лява политика.
Водещ: Така ли е?
Пламен Орешарски: Да. Значи у нас може би е объркано, но ...
Водещ: По принцип казват, че левите харчат, десните събират. България все десните остават дефицит.
Пламен Орешарски: Дефицитът е предимно лява политика. И затова ме учудва, че идва т.нар. дясна коалиция.
Водещ: Нали те много често критикуват господин Костов, че е олевял напоследък в парламента, но на практика има логика в това негово действие и според мен, аз така си го обяснявам, аз съм най-некомпетентния човек, който може да разсъждава по тази тема, но дефицит означава повече инвестиции. Повече инвестиции означава повече пари в частния бизнес. Десните би трябвало да се грижат за частния бизнес.
Пламен Орешарски: Дефицит означава преди всичко харчене от публичния сектор. Ако публичният сектор беше по-ефективен от частния, ами да си върнем социализма.
Водещ: Да, благодаря за това гостуване. Последно прогнозата ви -даже мога да си я запишат тук в лаптопа и да я гледам от време на време. Кога ще свърши кризата за България? Кога ще се усети, че сме стигнали дъното и тръгваме нагоре?
Пламен Орешарски: Ами когато тенденцията се обърне в Германия, може би малко след това ще започнат позитивни тенденции в българската икономика.
Водещ: Т.е. да гледаме Германия, тя е важна за българската икономика?
Пламен Орешарски: Германия като водеща в Европейския ... , но не само. Използвах символично Германия. Италия, Франция - големите европейски икономики.
Водещ: Защото ако е Германия, аз може би от всички европейски страни може би най-добре познавам Германия и там кризата сега като че ли започва да се усеща най-зловещо. Което означава, че след няколко месеца тук ще я усетим по същия начин, ако вашата логика е вярна.
Пламен Орешарски: Ами 6,9 са спаднали за първото тримесечие. Сигурно се усеща, не съм в Германия.
Водещ: Добре, благодаря ви за това гостуване.
Пламен Орешарски: И аз ви благодаря.
Водещ: Пламен Орешарски. Гледайте Германия, правете си изводите за България, казва той. Политиката на дефицит е опасна. Не вижда алтернатива Пламен Орешарски и в другите политически сили що се отнася до решаването на проблемите на България от световната икономическа криза, стигнала до нашата страна. Дано тези икономически разговори в студиото продължат и в следващите наши предавания, защото от PR и от празни приказки на тези избори наистина много малко смислени неща се чуват. А изборите на практика вече са в ход. Макар че ще гласуваме за Европарламент след две седмици, а след още три седмици ще гласуваме за български парламент.