11.11.2011 г.

Интервю на  заместник-министъра на финансите Владислав Горанов за в. „Капитал дейли"

(*Интервюто е взето в сряда, преди да стане ясно, че може да се преработи бюджетът.)

-Г-н Горанов, колко устойчив е бюджетът при повторна рецесия в ЕС и България?
- Това са катастрофични сценарии, за които имаме идея как да действаме, но предпочитаме да не се дискутират.
-Упрекват Министерството на финансите, че проектът бетонира статуквото и не предвижда реформи?
- Бюджетът не трябва да се разглежда като инструмент за реформи, защото те се извършват от ресорните министри. Той може да се използва за тази цел, но само като се съкратят неефективни разходи и така принудително да се накара системата да се преструктурира. В същото време пък може да се увеличат разходите в области, които са приоритетни за правителството.
Въпросът е дали правителството на ГЕРБ има волята да реформира сектори, в които от много години се очакват такива, но така и не се случват. Има някои министерства, където реформите се случват по-бързо и ефективността се повишава. Има и области с определено забавяне. Но аз разглеждам бюджета като инструмент, който защитава позицията на България в бурното море на европейските пазари и ни пази от принудителните удари на неразумното орязване на разходи, така както се налага обикновено при неуправляема криза.
-Кога държавата ще следи за ефективността на изхарчените средства, за да има максимален ефект срещу всеки изхарчен лев?
- Правят се усилия в тази посока, най-малко ако съдим по това, че с доста по-ограничения ни ресурс в сравнение с предкризисните години ние успяваме да запазим работния режим на държавната машина, но успяваме и да надградим и да правим инфраструктурни проекти, които са се отлагали с десетилетия.
-Какво може да се направи с пенсиите от следващата година?
- Това, което винаги сме заявявали, е, че искаме да дадем възможност за увеличение на доходите, както се направи на няколко пъти с минималната заплата и вдовишките пенсии. За съжаление увеличаването на пенсиите изисква огромен ресурс. Увеличаване е възможно само чрез дефицит или чрез преразглеждане на цялостния модел. Излиза и въпросът дали възрастта за пенсиониране отговаря на продължителността на живота. Бисмарковият модел, приет в по-голямата част от Европа - работещи да издържат пенсионери, ще има голямо предизвикателство при демографската криза на континента. Неминуемо всяка една държава трябва да увеличи с няколко години възрастта за пенсиониране. Които държави го направят по-рано, ще си решат проблема. Тези, които се забавят, ще го направят под натиск и след натрупването на огромни дългове.
-Тоест възможно е възрастта за пенсиониране да се увеличи още от следващата година?
- Да, за да позволи вдигането на пенсиите.
-Възможно ли е бързо наваксване в нереформираните области - здравеопазване и образование?
- В образованието до голяма степен реформите са направени. Убедени сме, че трябва да се инвестира в него, и ще подкрепим всяка мярка за подобряване на висшето образование, а средното образование е задължителна ценност за всяко общество и ние ще продължим както и през 2012 г., така и през следващите години да насочваме всеки допълнителен ресурс към него.
В здравеопазването загубихме темпо, защото няма ясна концепция коя е правилната посока и да се обединим около нея. Което не става планомерно, ще го изживеем като естествена реформа. Вижда се, че общинските болници и мрежата на здравеопазването не са разглеждани в новите икономически условия и в новите достижения на медицината. Това загубено време ще се изживее с драстични мерки като закриване на заведения заради фалит, защото не издържат като икономически модел, но поради местен патриотизъм не се закриват. Аз смятам, че лечебните заведения трябва да са по-малко на брой с много добре организирана спешна помощ и даване на по-добър достъп до медицинската услуга на най-високо ниво.
-Кое ви дава оптимизъм, че можете да постигнете голямото усвояване на еврофондовете, което сте заложили?
- Страната има сериозен напредък в големите инфраструктурни проекти. Давам за пример ОП „Транспорт", по която само за последното тримесечие са сертифицирани над 400 млн. лв. Ако тези темпове се запазят през цялата следваща година, а има обективни възможности това да се случи, числата няма да са нереалистични. Но от позицията на Министерството на финансите ние сме длъжни да предвидим национално съфинансиране за такова усвояване, първо, защото идва краят на програмния период, и, второ, защото това усвояване е прогнозирано от отделните министерства.
-Вярно ли е, че ако не се броят европейските средства, инвестициите на държавата ще са на по-ниско равнище от тази година?
- Не трябва да се прави такова деление. Ние не случайно правим вноска от 900 млн. лв. в общия бюджет на ЕС, за да използваме тази солидарност и да гарантираме инвестиции, каквито България като малка и слаба икономика не може да си позволи при друга ситуация. Намаляването на дефицита е това, което Европа иска от нас, плащаме си и вноската, оттам нататък трябва да се възползваме от структурните фондове и Кохезионния фонд, които са създадени с точно тази цел.
-Какъв дълг ще привлече правителството, за да посрещне плащането на глобалните облигации през януари 2013 г.?
- В закона сме си дали всички възможности да реагираме гъвкаво на развитието на пазарите. Вероятно ще използваме и двата инструмента. Ще направим такава стратегия, с която да постигнем най-добра цена. За това сме си отворили всички възможности, за да не се налага в подходящия момент да губим време за политически решения.
Облигациите на вътрешния пазар в момента са единственият сигурен инструмент и затова можем да финансираме целия дефицит само с дълг на вътрешния пазар. Хората плащат вноски в пенсионните фондове и тези натрупвания няма къде да отидат. Отделно се вдига депозитната база. Банките също търсят къде да си сложат парите.