05.11.2011 г.

Вицепремиерът и минситър на финансите в интервю за в. «БАНКЕРЪ»

 

Г-н министър, как изчислихте, че ръстът на брутния вътрешен продукт за 2012-а ще е точно 2.9 процента? Започвам с този въпрос, тъй като с брутният вътрешен продукт са свързани всички бюджетни разходи, а още в сряда опозицията в Народното събрание ви атакува, че той е неправилно изчислен?

- Макроикономическият модел, по който се правят изчисленията за бюджета, показва, че през следващата година ръстът на брутния вътрешен продукт ще е 2.9 процента. Както при всички модели обаче, резултатите, които той генерира, зависят от данните, които са вкарани в него. А последните официални данни са до юни 2011-а. На тяхна база се изчисляват макроикономическите показатели за 2012-а и по тази методика наистина резултатът е ръст от 2.9% от БВП. Това е официалната информация, с която ние трябва да работим, затова и тя е вкарана в бюджета. Но от началото на юли насам доста страни в Европа обявиха, че през следващата година очакват рецесия. Подобни заявления направиха дори Белгия и Швейцария. Очакванията са, че такава ще има и в Италия. Именно поради тези негативни прогнози ние сме смятали бюджетните приходи и разходи при прогнозата за ръст на българската икономика от 1 процент. На практика създадохме един буфер между консервативните очаквания, при които са изчислявани основните показатели на бюджета и по-високия ръст на БВП, който е посочен в макрорамката.

А защо въобще сте заложили растеж на БВП, след като в преамбюла на доклада за бюджета за 2012-а сте казали, че очаквате забавяне на икономиките в Европа, свиване на потребителското търсене и понижаване на цените на стоките. Ако тези прогнози се сбъднат, това означава, че основният двигател на сегашния икономически ръст у нас - износът, ще се забави. На какво тогава се базират всички тези очаквания за по-високи постъпления от ДДС, от акцизи и мита и дори от данък върху доходите на физическите лица?

- Ние залагаме общо увеличаване на приходите от данъци от 1 млрд. лв. , като около 900 млн. лв. планираме да дойдат от митниците...

С други думи, залагате на облагането на вноса?

- Да, от ДДС и от акцизи при вноса. Защото виждаме как през последните месеци вносът бележи ръст и за септември той се е увеличил с 20% - явление, което не сме наблюдавали от 2008-а.

И на какво, според вас, се дължи този ръст?

- На доста закъснялото увеличение на потреблението. Сигурно сте забелязали, че през цялата година има един постоянен ръст на спестяванията - близо 400 млн. лв. на месец. Сега това увеличение е по-високо - над половин милиард лева, защото у нас започнаха да влизат и депозити от Гърция. И според мен в един момент част от спестяванията са започнали да преливат в по-високо потребление, което рефлектира в нарастване на вноса. Виждаме например, че през последните три месеца рязко - с над 70%, се увеличиха покупките на нови и използвани автомобили. Подобно нещо се случва за пръв път от 2007-а насам. Има и по-голямо потребление на бяла техника. Явно след дългия период на спестяване населението е решило да развърже кесиите. Друг е въпросът дали заради неблагоприятното развитие на събитията в Гърция това съживяване ще продължи. Пак казвам, че анализът е направен на базата на последните резултати, които са към средата на 2011-а. А през последните дни идват все по-лоши новини от ЕС за забавяне на ръста на икономиките. И остава несигурността от дълговия проблем с Гърция. Тъкмо пазарите се бяха успокоили след решението 50% от задълженията на Гърция да бъдат опростени и ние разчитахме, че това спокойствие ще продължи поне няколко месеца и изведнъж дойде неприятната изненада с този референдум в южната ни съседка. Новината за него доведе до рязко увеличаване на рисковите спредове на международните пазари. Например рисковата премия за България преди решението за опрощаване бе 360 базисни точки, което е равно на 3.6% надбавка. След постигането на съгласие за редукция на гръцкия дълг премията намаля до 2.8% и сега пак се е качила до 3.4 процента.

Откъде обаче очаквате да \"дойде\" планираното нарастване на постъпленията от данъци върху доходите на физическите лица, след като сте предвидили по-тежка година за бизнеса и по-ниски приходи от корпоративен данък. Изглежда напълно нелогично финансовото състояние на бизнеса да се влошава, а облагаемите доходи на населението да са по-големи. Не е ли така?

- Добър въпрос. Но това са предвижданията на Националната агенция по приходите. Аз ги попитах същото, което вие сега искате да разберете. Обясниха ми, че през 2011-а има известно забавяне в изплащането на данъка върху доходите на физическите лица. Има законова възможност за отлагане на тези плащания в рамките на шест месеца и по тази причина част от постъпленията, които е трябвало да дойдат през 2011-а, ще постъпят в хазната през следващата година. Това е еднократен ефект, но заради него имаме планирани по-високи постъпления от данъка върху доходите на физическите лица.

Другото голямо перо в бюджета, заради което опозицията вече ви атакува, са приходите от еврофондовете. В ЕС вече се говори за увеличаване на националното съфинансиране по проекти, спечелили пари от еврофондовете, което означава нови големи разходи за бюджета...

- Бих казал много големи нови разходи. Става дума за 800 млн. лв., докато за 2011-а предвидените за съфинансиране средства бяха 300 млн. лева...

По-големите разходи за съфинансиране са едно на ръка. Но според мен по-важно е дали планираното увеличение на приходите от еврофондовете ще бъде постигнато. Това вече договорени пари ли са?

- Една голяма част от тях са договорени. Например парите за изграждане на магистрала \"Тракия\" до момента бяха авансирани от бюджета на страната, защото има процеси на сертифициране...

То затова и опозицията ви обвиняваше, че строите магистралите с парите от фискалния резерв.

- И на практика е точно така. Затова, когато през месеците нямахме големи бюджетни дефицити, хората питаха защо фискалният резерв намалява. Ами защото с пари от него се строеше и се строи магистрала \"Тракия\". Но първото сертифициране за нея вече започна. Същото се отнася и за двата лота на магистрала \"Марица\" и за други проекти. Всъщност голямата тежест при финансирането на такива инфраструктурни проекти през 2011-а година пада върху фискалния резерв. Става дума за 460 млн. лв. от разплащанията по различни европейски проекти, които предстои да бъдат сертифицирани и по тях парите, които сме взели от фискалния резерв, да ни бъдат възстановени от европейски програми. От тях 300 млн.лв. са по магистрала \"Тракия\". От Министерството на регионалното развитие и благоустройството са ми обещали, че до една седмица сертификатът за тези пари ще бъде готов и до края на годината очаквам те да дойдат от Брюксел и да влязат във фискалния ни резерв.

Има ли възможност това плащане от ЕС да се забави?

- Винаги съществува такава възможност, особено при появилата се отново несигурност заради лошите решения в Гърция. Поне за първото и най-голямо като сума сертифициране - от 300 млн. лв., имаме уверението от Европейската комисия, че ако внесем сертификата до 10 ноември, преди Коледа тези пари ще дойдат в България. И аз много разчитам на това, защото 300 млн. лв. в резерва са много пари. Ако те бъдат преведени, в края на годината фискалният резерв ще е на нивото от 2010-а или близо 5.4 млрд. лева.

А през 2012-а дали ще можем да получим от ЕС парите, които са заложени в бюджета?

- Вижте, има някои неща, които зависят от нас, и такива, които не са в нашата сфера на възможности. От нас зависи бързото и качествено изготвяне на сертификатите за плащане. По регламент - до 45 дни след като ги изпратим в Европейската комисия, парите трябва да ни бъдат преведени. Но ако в самия Европейски съюз започнат проблеми с финансите, ситуацията ще стане много по-трудна и непредвидима. Дотук установихме два проблемни момента в бюджета, които зависят от фактори, неподвластни на правителството. Първо, заложените приходи в хазната могат да не бъдат изпълнени заради неблагоприятна конюнктура на международните пазари, и второ, пак заради влошаването международната конюнктура, могат да не дойдат планираните постъпления от ЕС.

Къде са буферите в бюджета срещу тези рискове?

- Буферът е този, за който ви казах в началото - по-ниския ръст на БВП, при който са смятани приходите в бюджета. Виждате, че тази наша предпазливост е напълно оправдана на фона на необяснимите решения за референдум в Гърция, които поставят под натиск икономиките в ЕС, от чието развитие зависят нашият износ и косвено голяма част от приходите ни от данъци. Надяваме се, че състоянието няма да се влоши дотолкова, че договорените плащания от ЕС към България да бъдат отложени или забавени, защото, ако това се случи, възможностите ни за реакция от гледна точка на финансите не са много големи.

Предвидили сте в бюджета през 2012-а да емитирате държавни облигации за около 3 млрд. лева. Имам обаче подозрението, че вие ще прибегнете до тези облигации само при краен случай. Като че ли не смятате да вземете назаем тези пари и да ги вкарате във фискалния резерв?

- Да, нямам намерение да правя подобно нещо. Политиката, която водим досега - да не поддържаме излишен ресурс, защото той наистина дава сигурност, но и струва пари, тъй като по взетите заеми трябва да плащате лихви и други разходи. Освен това по-големите наличности в резерва винаги създават изкушения от страна на правителството, на парламента и други заинтересовани групи да се харчи повече. Затова аз имам намерение да емитирам въпросните облигации единствено когато се появи реална необходимост от тези допълнителни средства . А такава нямаме дори и за 2012-а. Тук голямата тема е 13 януари 2013-а, когато трябва платим 1.8 млрд. лв. по глобалните облигации. Според нашите анализи, преди да има някакво трайно решение на гръцкия проблем, за България ще е прекалено скъпо да излиза на международните пазари. Иначе рейтингът на държавата ни се подобрява, но ако се повиши рискът в Европа като цяло, условията за емитиране на дълг няма да са благоприятни.

Е, нека да разсъждаваме по песимистичния вариант, защото през последните години практиката е показала, че именно той се сбъдва. Какво правите, ако всички опасения, които изложихте до момента, се сбъднат?

- Първо, искам да кажа, че през 2011-а песимистичният вариант не са сбъдна у нас и затова изпълняваме бюджета...

Аз не споря, че се справяте добре през 2011-а. Питам ви какво ще правите през 2012-а, ако конюнктурата в ЕС се влоши, както си говорихме до момента?

- В правителството обсъждаме един вариант да ускорим приватизацията и да преструктурираме перата, по които постъпват парите от нея. В момента те отиват в Сребърния фонд. Според мен може да се дискутира за временно решение, което да позволява част от тези пари да отиват във фонд, който да покрива предстоящите плащания по дълга на България и този фонд също да е част от фискалния резерв. Става дума, например, за 80% от получените от продажбата на държавни дялове средства. Лично аз смятам, че е по-прозрачно и по-честно това да стане чрез промяна в закона и в него да бъде записано, че това важи за определен период от време и има определена цел - например погасяването на глобалните облигации.

Смятате ли, че е политически целесъобразно при сегашната напрегната ситуация да продължавате да настоявате за промяна в конституцията с цел да вкарате в нея граници за размера на дефицита и да фиксирате ставката от 10% по преките данъци?

- Мисля, че тази промяна в Конституцията трябва да бъде направена, защото тя ще отдели България от всички останали държави в ЕС. По този начин смятам, че ще убедим и външните инвеститори, и Европейската комисия, че финансовата ни стабилност не е подвластна на това коя политическа сила управлява страната. Подобна сигурност ще доведе до поевтиняване на ресурса, който можем да привлечем на международните пазари и който може да ни потрябва, не само за да платим външните задължения през 2013-а, но и тези, които идват през 2015-а, когато също има големи падежи по глобалните облигации.

Да, но тази битка за конституцията не е ли обречена заради политическата съпротива срещу промените в нея? И ако е обречена, защо въобще я водите?

- Защото е за правилната кауза, а такива битки си заслужава да се водят дори ако нямате голям шанс да ги спечелите. Знаете ли, успехът, който ми бе необходим - на мен като финансов министър, бе вече постигнат, защото изискванията за дефицита и преразпределението на БВП през бюджета вече са записани в Устройствения закон. Сега остава да циментираме за дълго време този успех, като вкараме заложените в закона изисквания и в конституцията. Това трябва да се направи, защото следването на политика на здрава финансова дисциплина е от жизненоважно значение за държавата. И обществото вече започва да проявява разбиране към това. Миналата година, когато обяснявахме защо искаме да имаме нисък бюджетен дефицит и трябва да свиваме разходите, винаги ни даваха примера с Гърция, където много са харчели и сега живеят много по-добре от нас, независимо че ще ги накажат. Такива коментари вече няма. Хората явно са разбрали, че може да се говори за политика на доходите, само ако тя не застрашава финансовата стабилност. Освен това не смятам, че промените в конституцията нямат шанс да бъдат приети. Сигурно си спомняте, че при обсъждането на този въпрос в парламентарната комисия и в пленарната зала Движението за права и свободи, което се води за дясноцентристка партия, на няколко пъти заяви, че ще подкрепи тези промени, но не искат това да става преди изборите. Имаме подкрепата на Синята коалиция и на независимите депутати, така че ако ДПС застане зад предложението ни, изменението на конституцията може да получи необходимите гласове в парламента. Дори ако \"Демократи за силна България\" продължат да са против тях.

Кои са основните политики, заложени в разходната част на бюджета, които ще провеждате през 2012-а?

- При задълбочаващата се криза основната политика са осигуряването и поддържането на финансова стабилност. Втората политика е усвояването на парите от еврофондовете, където очакваме постъпления от 4 млрд. лв., като на бюджета това усвояване ще му струва, както вече казах, 800 млн. лв. - с 520 млн. лв. повече, отколкото през 2011-а. Общо 250 млн. лв. повече ще са разходите за пенсии главно заради увеличаването на вдовишките пенсии, по които се плащат по 15 млн. лв. на месец допълнително. Даваме 50 млн. лв. допълнително за образование , което не е много на общия фон. С тях обаче се решава един забавен с четири години проблем, а именно увеличаването на средствата, които се дават по делегираните бюджети на средните училища за образованието на всеки ученик. По-нататък става дума за малки пари, но съществени проценти, както аз казвам. В културата бюджета се увеличава с 15%, в спорта - също с около 15 процента...

А с колко се намалява бюджетът на МВР?

- С под 2 процента. Общо финансирането за сектор \"Сигурност\" го свиваме с 50 млн. лв. - с 10 млн. лв. на МВР, с 10 млн. лв. на военните, с 10 млн. лв. на ДАНС, с 4-5 млн. лв. на разузнаването и останалите икономии са от промяната, която парламентът гласува през седмицата, че годините за пенсиониране на военните се увеличават. Всъщност цялата икономия, която правим в сектор \"Сигурност\", ще я използваме за увеличаване на средствата за образование.

Но за науката няма увеличение, дори орязвате бюджета й. Защо? Бюджетът за сектор \"Сигурност\" е огромен. Няма ли допълнително резерви за съкращаване, като икономисаните пари да бъдат насочени към науката?

- Да, бюджетът на сектор \"Сигурност\" е голям. Аз дори винаги съм казвал, че България в процентно отношение към БВП харчи два пъти повече - около 4.5%, отколкото средното за Европа - 2.7 процента...

При това положение защо не дадете повече пари за наука? Не смятам, че обвиненията срещу вас, че мразите научните работници и затова подстригвате финансово БАН, са състоятелни.

- Не е работа на финансовия министър да мрази или да не мрази когото и да било. В решенията си никога не съм се водил от подобни съображения. В бюджет 2012-а ние даваме допълнителни 10 млн. лв. за фонд \"Наука\". За парите в него могат да кандидатстват с проекти всички институти и университети. На университетите даваме още 20 млн. лв., които се разпределят между тях на базата на оценките за качеството на преподаване, които се правят по една специална рейтингова система. Така че нетно за висшето образование и науката за 2012-а са предвидени с 25 млн. лв. повече. Специално за БАН моята теза от началото на мандата на това правителство е, че Академията на науките се издържа изцяло от държавна субсидия и по тази причина не е имала особени стимули да развива проекти с бизнеса. За мен правилното разпределение на средствата за БАН би трябвало да е една трета от държавна субсидия, една трета по европроекти и една трета от развойна дейност с бизнеса . В БАН са изчислили, че им трябват 150 млн. лв. годишно за добро съществуване, което по схемата, която аз ви изложих, означава, че от държавата трябва да получат 50 млн. лв., да осигурят други 50 млн. лв. по европроекти и още толкова от проекти с бизнеса.

Последният ми въпрос е свързан с така наречените скрити задължения - дължими, но неплатени на бизнеса пари, поети, но необезпечени със средства финансови ангажименти на общините. Какъв е размерът на целия този квази държавен дълг?

- Централната власт дължи, но не е платила малко под 100 млн. лв. на бизнеса. Например водното огледало в Кърджали е 24 млн. лв., които са заложени в бюджет 2012-а. Преводът на тези пари не бе направен през 2011-а, защото по този случай течеше прокурорска проверка. Тя обаче не откри проблеми при изпълнението на обекта и ние ще платим на фирмата. Другите по-големи плащания са по задължения на военното министерство към доставчици на въоръжение и техника, в това число и на хеликоптери. От това, което знаем за общините, предполагаме, че дължат 210 млн. лева. Сега обаче правим цялостна проверка и може да се окаже, че сумата е много по-голяма. Защото независимо от законовата забрана общините да вземат заеми девет месеца преди изборите се оказва, че много от тях са я нарушили. От 30 общини, в които проверките са започнали, се вижда, че в повечето от тях - Перник, Несебър, Дупница, има точно такива нарушения. Вярно е, че ще наложим съответните административни наказания на нарушителите. Обаче дългът си е дълг - ще трябва да се плаща. Но колко ще е пълният размер на тези ангажименти ще знаем едва към средата на януари 2012-а.