03.11.2011 г.

Вицепремиерът на България Симеон Дянков наложи най-тежката от всички програми за спестяване на средства в Европа. Сега той препоръчва на всички държави в Еврозоната един по-старомоден подход - съкращения сред служителите.

Господин Дянков, излезе ли България от финансовата криза или още е затънала в нея?

Вече излязохме от най-трудната част на кризата. Икономиката ни вече отбелязва растеж и данъчните постъпления се увеличават. Естествено обаче все още се намираме във фаза на голяма несигурност, тъй като 60 % от търговията ни отива в ЕС, над половината от които към Германия. А след като ситуацията в Германия леко се подобрява, това естествено се отразява и на нас. Затова нашите прогнози за растеж за 2012 г. бяха намалени от 4,1 % на 2,9 %. Това все още не създава проблеми за стабилността на България, но засега води все още само до по-слаб социален растеж. И както навсякъде в Европа и на българите за съжаление непрекъснато им се налага да приемат нови мерки за спестяване или да получават известия за съкращение.

А какво можете да предложите вместо това на хората?

През тази година най-малкото увеличихме минималната работна заплата с почти 15 %, както и най-ниските пенсии.

Колко е минималната заплата в момента?

135 евро.

Само 135 евро? На месец?

Да, но преди това бяха 120 евро. Освен това увеличихме вдовишката пенсия с една трета за 700000 от 2,1 млн. пенсионери. Това е всичко, което можахме да си позволим. Защото икономическият застой в Западна Европа се отразява и на нас. Наред с това сме си наложили да не надвишаваме два процента бюджетен дефицит.

Как ще стане това? Така няма да можете да дадете ход на нови конюнктурни програми в случай на нужда.

Значи трябва да увеличим данъчните постъпления, без да увеличаваме самите данъци. Тази година вече сме събрали с 13 % повече данъци.

Как постигнахте това?

На първо място защото икономиката тази година все пак отбелязва ръст с 2,8 %. Но преди всичко, защото работим здраво там, където преди са изтичали пари посредством контрабанда и укриване на данъци.

Присъединяване към Еврозоната: „Не сега!"

Как успяхте да накарате митническите и данъчните служители в България да работят както трябва? За това не е достатъчно просто да бъдат уволнени 20 % от служителите.

Ние даже уволнихме една трета от митническите служители. И като начало така се отървахме от най-лошото. Извършихме вътрешни проверки, кои от данъчните служители могат въобще да попълват правилно данъчни декларации. Много от тях не се справиха и бяха уволнени. Освен това въведохме електронни митнически декларации. Митото няма вече да се плаща на границата, а това ще бъде извършвано по електронен път. По този начин няма да се създават лични контакти и ще бъде ограничена корупцията. Това беше важна специфична мярка и тя функционира. Научихме това от естонците.

България утвърди налагането на изключително рязка спирачка на дълговете в Конституцията си: Само два процента бюджетен дефицит. Казахте, че сте говорили и с други държави от Евросъюза за Пакта за финансова стабилност на България. Трябва ли и Германия да въведе горна граница от два процента на дефицита си?

Това трябва да важи за всички държави от ЕС и всички правителства трябва да го запишат в конституциите си. И колкото е по-малка държавата, толкова по-стриктна трябва да е горната граница. Тъй като толкова е по-голяма волатилността в случай на криза и при една такава криза с помощта на нашия инструмент трипроцентната граница от Маастрихт няма да бъде надвишена.

Трябва ли също и Италия, Франция и Германия да се ангажират с максималните два процента бюджетен дефицит?

Мисля, че да. За да не надвишат трите процента в случай на криза. И правителствата няма да имат правото да залагат дефицит от повече от два процента в бюджетните си планове, при положение че това е утвърдено в конституцията на съответната държава. В противен случай ще изхвърчат автоматично.

Иска ли България все още да въведе валутата на Общността с оглед на кризата в Еврозоната?

Да, от 15 години вървим в тази посока. Първоначално обвързахме нашата валута лев с германската марка, а впоследствие с еврото. Така си понесохме всички негативни последствия, тъй като по време на криза валутата нямаше как да бъде обезценена. Но все още не сме изпитали положителните ефекти от еврото, като например по-ниските лихви. Отдавна вървим по този път и сега искаме да стигнем до целта си.

„Ще изчакаме поне една година"

И кога?

Когато през 2009 г. станах финансов министър казах, че искаме да въведем еврото колкото се може по-бързо. Сега първо ще изчакаме да видим как ще се развие Еврозоната и какви нови критерии ще бъдат въведени. Ние изпълняваме последователно критериите за еврото от Маастрихт вече втора година: Държавните ни дългове са 15 %, инфлацията и лихвите са укротени. Ако искахме днес да влезем в предварителния етап за присъединяване към Еврозоната (ERM 2), щяхме да сме изпълнили всички критерии за това. А ние имаме и утежнени бюджетни критерии (максимум два процента дефицит и до 40 %  дял на държавните разходи в БВП) в Закона за бюджета. Това гарантира на България дългосрочна финансова стабилност.

Но вие не влязохте. Защо?

Ще изчакаме поне една година, за да видим как ще се развие Еврозоната. Напоследък имаше обаче някои безсмислени идеи като планът за хармонизиране на данъците. Ние сме твърдо против това всички в ЕС да имат еднакъв размер на данъците и данъчни бази. Твърдо вярваме, че страни като България и цяла Източна Европа, които все още се намират в процес на наваксване, се нуждаят от по-ниските данъци още известно време. Ако въведем френската данъчна система, това незабавно ще убие икономиката ни.

Какво конкретно означава това?

Първо ще изчакаме да видим какво ще се случи. Ако бъде поставено условие за хармонизиране на данъците, определено ще бъдем пренебрегнати от Еврозоната. Тогава няма да влезем в нея, преди да забогатеем достатъчно. Това ще продължи поне още десет години. За еврото обаче ще бъде от полза, ако такива фискално отговорни страни като България го въведат.

Как успяхте да наложите на българския народ твърдия курс за спестяване на средства?

В началото беше изключително трудно, най-вече заради Гърция. Ние, бедните българи, трябваше да наложим твърди мерки за спестяване, а гърците, които живеят значително по-добре от нас, получаваха все повече пари от Европа. Тогава сигурно мнозина са се питали защо трябва да бъдем фискално отговорни вместо да поискаме повече пари от ЕС. Тъй като обаче не сме в Еврозоната, нашето правителство каза, че ЕС едва ли ще ни дава повече пари и че ще трябва сами да решаваме проблемите си. През първата година и половина, откакто станах финансов министър през 2009 г., беше изключително трудно да правим драстични икономии и да бъдем съседи на Гърция.

Търговията с Гърция е прекъсната"

А днес?

По ирония сега стана много по-лесно именно заради Гърция. Хората у нас всеки ден виждат картини, показващи стачките в Гърция и това, че нищо не функционира, границата не работи, нашите граници са затворени. И си казват: не искаме това да се случи и при нас. Сега ми е много по-лесно да прокарам необходимите мерки, защото хората виждат какво се случва, когато не решаваме проблемите си.

Границата между България и Гърция е затворена?

Да, за пореден път. Понякога стачкуват митничарите и камионите се задръстват на граничния пункт. Последният път за десет дни. Друг път стачкуват железничарите и спира движението на влаковете.

И това се случва насред обединена Европа?

Да, за съжаление. Търговията ни с Гърция е напълно прекъсната. Сега изцяло сме пренасочили движението на стоки в посока на изток, към Русия и Украйна.

Но кризата в Гърция донесе и някои ползи за България или греша?

Да, 2000 гръцки компании преместиха фирменото си седалище у нас заради ниските данъци. Има и още едно предимство - тъй като много европейски периферни държави изгубиха своя инвестиционен клас, поради което се наложи пенсионните фондове да изтеглят активите си от Гърция, Португалия и Ирландия и да ги вложат на други места. И за щастие те трябва да се инвестират в Европа. По тази причина част от тези пари влязоха в България. Повечето отидоха разбира се в Германия, но поради отрицателната доходност на федералните облигации известна част от тях влязоха и у нас. Което е в наша полза.