Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: ХАЗНАТА НАЙ-ЩЕДРА ЗА ЗДРАВЕ И ОБРАЗОВАНИЕ - 01/11/2006

01.11.2006 г.

  

в. "Стандарт", 01 ноември 2006 г.

Ще следят под лупа фирмите, които се регистрират по ДДС
Вдигаме заплатите, дано частниците да ни последват, казва Пламен Орешарски
Министърът на финансите Пламен Орешарски внесе проектобюджета за 2007 г. в парламента вчера. Той е първият, който страната ни ще изпълнява като пълноправен член на ЕС. Финансист №1 обясни за "Стандарт" кои са приоритетите на държавата за догодина и какво ще се случи с цените и доходите.
- Г-н Орешарски, бюджетът за 2007 г. вече е в парламента. По какво той се различава от досегашните разчети?
- Той се различава по това, че е предвидено по-високо равнище на фискални рискове, предпоставени от членството ни в Евросъюза. Тези рискове са както по отношение на приходната част, така и по отношение на някои нови разходи. През 2007 г. степента на несигурност на приходите от ДДС е значително по-голяма, отколкото през последните години. По отношение на разходите, освен че трябва да направим вноска в бюджета на ЕС от 635 млн. лв., сме заделили и повече средства за усвояване на европейските фондове. През 2007 г. ще продължим да усвояваме предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД. Но ще стартираме и усвояването на структурните и агрофондовете. Затова бюджетът за 2007 г. е много напрегнат.
- Какви са приоритетните сфери, които ще бъдат финансирани с бюджета за 2007 г.?
- Безспорно разходите, свързани с европейските фондове, са не само нови, но и значителни. Те са много повече от миналите години, когато залагахме съфинансиране само на предприсъединителните фондове. Въпреки това подчертаваме значимостта на социалните разходи, разбирани в по-широкия смисъл на думата. Тук влиза сравнително доброто финансиране на образованието и здравеопазването, услугите на които засягат широк кръг от обществото ни.
- Усвояването на какви средства от ЕС е заложено в бюджет 2007 и за кои сфери ще бъде то - пътища, земеделие или нещо друго?
- Безспорно земеделието ще привлече значителен ресурс от агрофондовете на ЕС през следващите години. Но наред с него средства ще бъдат получени по всички оперативни програми - "Транспорт", "Околна среда", "Конкурентоспособност на икономиката", "Развитие на човешките ресурси", "Административен капацитет". За разлика от други години тези сектори ще получат пари в зависимост от техния административен и проектен капацитет, а не само в зависимост от разпределението на средствата в бюджета.
- Догодина трябва да внесем в бюджета на ЕС 635 млн. лв. Възможно ли е тази сума да се окаже по-голяма от средствата, които ще получим от общността?
- Ние вече мислим с категориите на многогодишното бюджетиране. Едногодишните бюджети у нас се конфронтират с многогодишния цикъл на ЕС. Финансовата перспектива в ЕС е 7-годишна и няма строги граници между тези години по отношение на сумите, до които ще има достъп България. Аз вярвам, че колегите секторни ръководители ще направят необходимото, за да стартират максимално добре усвояването на фондовете на ЕС, така че още през първата година да получим от Общността повече, отколкото е вноската на страната ни.
- Какви пари за земеделие ще бъдат заделени от националния бюджет през 2007 г. и какви средства за него ще получим от ЕС?
- В земеделието не предвиждаме ръст на разходите спрямо бюджета за настоящата година. Обяснението е в достъпа от 2007 г. до огромните за мащабите на България агрофондове на ЕС.
- Парите в бюджета никога не са достатъчни. Очаквате ли силен натиск от депутати за увеличаване на някои разходи?
- Нормално е дебатите в парламента да текат и в това направление - за увеличаване на разходите. Но бързам да отбележа, че възможностите на бюджета практически са изчерпани и разходите са определени на максималния им размер.
- Имаше искане пенсиите да бъдат увеличени още от януари. Бюджетът може ли да си го позволи?
- При стабилната макроикономическа рамка е обичайно индексациите на пенсиите да се правят веднъж в годината. Тази година
направихме две покачвания на пенсиите
което значително повиши базата за следващата година. От тази гледна точка предвиждаме еднократно покачване на пенсиите от средата на 2007 г. Но въвеждаме швейцарското правило за ръст на парите за възрастни, който се определя 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от увеличението на инфлацията. Това поставя в по-благоприятна светлина с около 2% повишението на пенсиите и за следващата година то ще бъде около 8,5%.
- Има вероятност дефицитът във външната търговия да продължава да расте. Ако това се случи, как ще реагира бюджетът за 2007 г.?
- Предвид на този и на други фискални рискове сме разширили буфера в бюджета за 2007 г. Ще задържим 10% от разходите на ведомствата за първите три тримесечия. Те ще бъдат освободени едва през четвъртото тримесечие, ако фискалните рискове не се сбъднат.
- Членството ни в ЕС е свързано с надеждата за по-високи доходи. Какъв ръст на доходите е предвиден в бюджета за 2007 г.?
- Ръстът на доходите се осигурява от частния сектор. Там са заети над 75% от активното население. Що се касае за публичния сектор, предвиждаме ръст от 10% от 1 юли. Но този ръст е ориентир и за заплатите в частния сектор.
- Основателни ли са притесненията на МВФ, че увеличението на бюджетните заплати ще бъде твърде високо?
- Ако погледнем на заплатите в абсолютния им размер, вероятно и 100% увеличение е малко. Но ако погледнем на заплатите от гледна точка на конкурентоспособността на икономиката, 10% е съществена стъпка. Икономиката расте по-бавно. Притесненията на МВФ са свързани със загубата на конкурентоспособност на икономиката ни.
- Доходите ще растат толкова по-бързо, колкото по-голям е ръстът на икономиката. Какви стимули за бизнеса се дават с бюджета за 2007 г.?
- Най-важната промяна е намаляването на корпоративния данък с 1/3 от 15% на 10%. Така влизаме в ЕС с най-ниския данък печалба
За съжаление влизаме и с най-високия дефицит по текущата сметка. Аз лично вярвам, че бизнесът ще оцени по достойнство значимото намаление на данъка и ще инвестира освободените печалби в подобряване на производствения и експортния потенциал. Това ще доведе до свиване на дефицита по текущата сметка. Често се поставя въпросът само с излишъка ли ще се борим с дефицита. Да, излишъкът е краткосрочната мярка, а средносрочната е подобряване на конкурентоспособността на бизнеса.
- С влизането ни в ЕС хората се опасяват от ценови шок. Имат ли основание за това?
- Няма фундаментални предпоставки за това - нито фискални, нито монетарни. От гледна точка на фиска, следващата година ние няма да влеем значима доза ликвидност в икономиката. От гледна точка на паричното предлагане - при валутен борд то се регулира автоматично в съответствие с резервните пари. В нашата прогноза дори сме заложили инфлация от 3,1%, която е по-ниска от инфлацията през тази година.
- МВФ се противопостави срещу намаляване на данък печалба на 10%. Защо?
- От тяхна гледна точка при най-високия дефицит по текущата сметка сред страните от ЕС допълнителното намаляване на данъка крие рискове. Но ние приехме тази стъпка точно като загриженост в средносрочен аспект за конкурентоспособността на бизнеса и оттук като мярка срещу дефицита по текущата сметка.
- Данък печалба вече е най-ниският ни в ЕС. Може ли да дадете гаранции, че този размер ще се запази през следващите години?
- Знаете, че сред страните членки отдавна тече дебат за сближаване на данъчната политика, в това число и на преките данъци като данък печалба. Засега в ЕС само при ДДС и акцизите има минимални нива. Ще следим с интерес развитието на този дебат. Ние вече не можем да имаме напълно автономна данъчна политика от европейската. При промяна на европейските параметри ще сме длъжни да реагираме.
- Но ако няма някакви решения на ЕС за минимално ниво на данък печалба, ще запазите ли ставката от 10%?
- В обозримо бъдеще, да.
- Какво може да очакваме в облагането на доходите през 2008 г. - по-висок необлагаем минимум или промяна на ставките?
- Това правителство предприе значими стъпки за намаляване на преките данъци през първите две години от мандата. За разлика от обичайната практика, когато правителствата предпочитат да правят това в края на мандата си. Следващата година ще следим изпълнението на бюджета и ще донастроим данъчната си политика. Най-вероятно следващите данъчни промени ще се решат през втората половина на 2007 г.
- Ще има ли промяна на ДДС от 2008 г.?
- Няма да го увеличаваме ДДС, няма и да диференцираме данъка. Вече формирахме нашия стил на данъчна политика. Влизаме в Европа с единна ставка на ДДС. На този етап няма необходимост за промени.
- С влизането ни в ЕС измамите с ДДС може да нараснат главоломно. Какво ще направите, за да ги предотвратите?
- Работим върху комплекс от мерки, основната част от които са насочени към укрепване на административния капацитет на данъчната и митническата администрация. Ще има по-добър обмен на информация между Националната агенция за приходи и данъчните администрации на страните от ЕС. Ще засилим и проверките, особено на новорегистрирани по ДДС фирми. Изучаваме и несполуките на част от последните 10 страни членки на ЕС, както и на тези, които успешно са се справили с предизвикателствата. Ще предложим и законови промени. Правим и внимателен преглед доколко разпоредбите гарантират надеждна събираемост на ДДС.
- Вече е ноември, има ли пари в бюджета за 13-а заплата и пенсия през 2006 г.?
- Никога не се планират допълнителни пари за 13-и заплати и пенсии в бюджета. Аз лично бих предпочел да говорим за коледни добавки към пенсиите, защото това е неактивната част от населението. Окончателното решение ще бъде на МС, където ще се реши разпределението на малкия излишък, който е над поетите ангажименти към МВФ.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация