05.09.2021 г.

Водещ: Както стана ясно, актуализацията на бюджета е основната тема, или поне една от основните теми за депутатите в Народното събрание. Тя е основна и за служебния кабинет. Ще успее ли да мине тази актуализация и достатъчна ли ще бъде тя – имаме връзка сега със служебния министър на финансите Асен Василев. Добър ден, г-н Василев.

Асен Василев: Добър ден.

Водещ: Дали ще бъде достатъчна тази актуализация на бюджета за покриването на разходите, с оглед на това, че изборите може да не са две в едно, с оглед на сложната епидемична ситуация, с оглед на това, че например различни сектори настояват за повече пари – земеделците, собствениците на заведения?

Асен Василев: Актуализацията, както е предложена от кабинета, взима под внимание абсолютно всички желания на Министерството на здравеопазването, така че да се подсигури, че ще има пари за медиците на първа линия и за лекарства, при предвидена доста тежка епидемиологична обстановка – два месеца в тъмночервената зона и два месеца, които да са малко по-леки, до края на годината. Също така за бизнеса са предвидени 430 млн. лева, от които около 240 са за мярката 60:40. И остават 160 млн. лева, които с работни групи – към момента вицепремиерът Донев работи заедно с бизнеса, със синдикатите, за да се види какви допълнителни мерки да бъдат предприети. Парламентът, разбира се, може да реши част от тези пари да бъдат структурирани за определени сектори – било за земеделци, било за туристическия сектор.

Водещ: Това щях да ви питам, за земеделците могат ли да бъдат отделени тези 70 млн., за които те настояват?

Асен Василев: Това е по преценка на парламента. Има достатъчно средства в актуализацията, за да могат да бъдат такива умерени искания покрити. Също така ние сме предоставили на бюджетната комисия средствата, които са необходими за посрещане на евентуална мигрантска вълна, допълнителни средства към МВР, към Министерството на отбраната. Както и една актуализирана прогноза на приходите, тъй като, както знаете, бюджетът се изработваше преди още да знаем всички приходи за юли, а сега вече знаем и приходите за август. И всъщност очакваме с 200 млн. допълнително приходи над това, което е предвидено в бюджетната рамка, която е предоставена на парламента. Така че би следвало средствата да стигнат да се удовлетворят исканията на различните групи. Но пак казвам, това е преценка на бюджетната комисия в парламента.

Водещ: Това увеличение на минималната пенсия от 300 на 370, а не на 340 лева, може ли да затрудни изпълнението на бюджета?

Асен Василев: Спрямо разчетите, които ние бяхме предоставили, това са допълни средства в рамките на 56 млн. лева до края на годината. Тоест с малко над 15 млн. лева на месец, за октомври, ноември и декември. Така че би следвало да може да се побере в параметрите на бюджета, без това да налага допълнителен дълг или увеличаване на дефицита. Тоест да се запазят структурните параметри, които ние сме подали с намаление на бюджетния дефицит, макар и малко.

Водещ: Обаче освен тази минимална пенсия от 370 лева, си остава и социалната добавка Бедност?

Асен Василев: Точно така. Социалната добавка Бедност си остава, като до края на годината тя ще има по-малък обхват, тъй като минималната пенсия се вдига повече. Тя ще е само за пенсии, които са под минималната пенсия. Доколкото знам има такива за военни ветерани, за инвалидност и т.н. - пенсии, които са под минималната и ще получат тази добавка. От догодина, когато линията на бедност се вдигне на 413 лева, тя разбира се ще си разшири обхвата и така ще подсигурим, че нашите пенсионери автоматично ще бъдат компенсирани до линията на бедност, така че да нямаме пенсионери в бедност.

Водещ: Проблем ли ще бъде фактът, че на 1 януари догодина се увеличава линията на бедност?

Асен Василев: Не, това беше в нашите разчети, предоставено е в средносрочната рамка, която дадохме на парламента. Така че това не е проблем, разчетено е, че догодина се вдига на 413 лв., по-догодина мисля, че на 450, или 460, ще ви излъжа. МТСП, заедно с Евростат правят тези разчети. Всичко това е заложено в актуализацията и е предвидено.

Водещ: Давам си сметка, че вие не сте социален министър, г-н Василев, но все пак да ви питам – критика имаше отправена към този начин на увеличение на пенсиите, че се изкривява осигурителната система, защото разликата между минималната и средната пенсия става много малка и де факто хората губят мотивация да внасят осигуровки.

Асен Василев: Принципно това е вярно – колкото повече се вдига минималната пенсия, толкова повече тя се доближава до средната. Затова проектът на правителството включваше 340, а останалото да мине като социална помощ за бедност, а не да се ползва минималната пенсия като заместител на социалните помощи, които трябва да се дават. Но така или иначе това е преценката на парламента. Имаше доста дебати в самата бюджетна комисия дали да се подходи по един или друг начин. В крайна сметка депутатите избраха този начин.

Водещ: Има ли възможност държавата да се справи без тази актуализация на бюджета? Питам ви, защото сроковете, които – преди малко в студиото беше г-н Каримански, председателят на бюджетната комисия – сроковете, които той очерта, са доста на ръба. Всичко зависи от това кога президентът ще издаде указ за разпускане на НС. Общо взето според г-н Каримански някъде до 14 септември, поне, трябва време, само че това е при доста усилена работа на всички комисии и на НС като цяло. И в този смисъл се питам дали без тази актуализация, ако тя случайно се провали по някаква причина, държавата може да се справи.

Асен Василев: Ефектите ще бъдат, че парите за медици и за здравеопазване няма да ги има. И за да ги подсигурим ще трябва да активираме т.нар. буфер, което означава да имаме право да вземем пари от всички други министерства и да ги насочим към здравеопазването, което предпоставя на риск заплатите за декември месец на големите министерства, особено отбраната, МВР, МТСП и сериозни затруднения на всички останали министерства. Няма да има пари за подкрепа на бизнеса – нито за земеделци, нито за 60:40, нито за ресторанти и хотели. Тоест бизнесът ще трябва да изкара някак си един много тежък период. Въпреки че парите ги има в хазната, ние няма да имаме право да ги дадем и да ги насочим към бизнеса по различните програми за подпомагане. Средствата за мигрантската криза също няма да ги има. Вместо да се увеличи бюджетът на МВР и на отбраната, той всъщност ще трябва да бъде намален, за да се вземат средства за здравеопазване. Така че, ако не мине актуализацията, държавата ще бъде в една много тежка ситуация, не защото няма средства, а защото няма да имаме право да ги похарчим, така че да може те да стигнат до бизнеса, да се подкрепят системите на отбраната и на МВР, системата на здравеопазването и медиците да се подкрепят. И съответно няма да има и това увеличение на пенсиите, както и средства за допълнителните 50 лева също няма да ги има. Така че по-скоро е въпрос на избор дали искаме да си организираме едни много сериозни проблеми в тежък момент за държавата, или ще подходим отговорно и ще завършим актуализацията и това ще позволи ритмично и нормално да посрещнем есента и зимата.

Водещ: Казвате няма да можем да подкрепим медиците, няма да можем да отпуснем пари, няма да имаме пари за мигрантската вълна. Да не би вече да е сигурно, че оставате министър и в следващия служебен кабинет, г-н Василев?

Асен Василев: В момента говорех от името на Министерството на финансите и правителството на България. Другата седмица най-вероятно ще има друг състав на правителството, предполагам, а може би и същия, нямам представа, но така или иначе институциите са тези, които предприемат тези действия. Аз в случая като министър на финансите съм просто едно временно присъствие в тази институция и се опитвам да допринеса максимално тя да си свърши работата и да подготви разчетите и където е необходимо да издаде предупредителни сигнали към всички останали власти.

Водещ: Казвате, че още не са водени с вас разговор по тази тема, така ли?

Асен Василев: Не, не са.

Водещ: Предишния път, преди да станете служебен министър на финансите, колко по-рано знаехте, че това ще се случи?

Асен Василев: Горе-долу около седмица.

Водещ: Значи не много. Г-н Василев, тази тема с евентуален ваш политически проект с Кирил Петков, а може би и с проф. Денков, става доста, как да кажа, може би е досадила на много хора, но изглежда, че доста политици, или поне на част от политиците от традиционните партии сънят им е леко нарушен от евентуална такава възможност. Кажете, имате ли такова намерение, защото от БСП вече казват, че ваши емисари на такъв бъдещ политически проект ходят по страната и се свързват с техни структури, така че да се опитат да ги откъснат от БСП.

Асен Василев: Това за мен е новина.

Водещ: Г-н Свиленски вчера го каза пред БНТ.

Асен Василев: Защото единственият ми фокус в момента, и миналата седмица, и идващата седмица, ще бъде да мине актуализацията на бюджета и да оставим държавните финанси в едно стабилно състояние. Така че докато съм на поста министър на финансите, не участвам и няма да участвам в никакви политически проекти.

Водещ: А имате ли такова желание да продължите да участвате в българската политика, след като престанете да бъдете министър?

Асен Василев: Когато престана да бъда министър на финансите ще взема няколко дни, ще си почина, ще си помисля какво точно искам да правя занапред, ще видя дали има хора и съмишленици, с които можем да направим нещо, което да помогне на България. Бъдете сигурни, че ще ви се обадим, ако решим да правим нещо, свързано с политика.

Водещ: Надявам се да се обадите, надявам се и тогава, като политически лидер, отново да приемете гостуване в Неделя 150. Това в рамките на шегата, разбира се.

Асен Василев: С удоволствие. Аз много харесвам вашето предаване и винаги съм откликвал на покани.

Водещ: Благодаря. Това е вярно. Г-н Василев, да се върнем към битието ви на служебен министър на финансите. Още един проблем се задава на хоризонта. Той вече е факт, защото имаше протести на работещи в пътностроителни фирми. Как държавата ще разплати тези десетки, ако не и стотици милиони, които са обещани на фирмите, които строят пътища, но не са им платени?

Асен Василев: За да бъдем коректни става въпрос за 1,3 млрд. лева. И тези пари проблемът не е само финансов, проблемът е и юридически. Защото тези 1,3 млрд. лева, 99% от тях се дължат по договори, където стойността на договора е надхвърлена. Договорът е бил сключен за 20 млн., направени са възлагания и е свършена работа за 200 млн.

Водещ: Но това не е незаконно, нали? Нека да уточним.

Асен Василев: Абсолютно незаконно е. Това е нарушение на закона за обществените поръчки, който казва, че един договор, след като е минал през обществена поръчка, както са тези за текущите ремонти, за които говорим в момента, може да бъде анексиран, като стойността му не може да бъде променяна повече от 50%. Тоест, ако договорът е бил за 20 млн., можело е да бъде подписан анекс за още 10 млн., да стане 30 млн., но по никакъв начин няма как да бъдат направени възлагания и извършени дейности за 200 млн. по този договор. Това вече е незаконно. И това сме го дали на прокуратурата преди около месец – месец и половина.

Водещ: Има ли развитие по тази тема в прокуратурата?

Асен Василев: Прокуратурата поиска допълнителна информация, която ние ѝ предоставихме. От там нататък, както знаете, е следствена тайна и всички тези неща, до които и ние нямаме достъп. Но за да можем да се разплатим със строителния бранш, всъщност на нас ни трябва санкция на парламента, която да позволи да се анексират тези договори до стойността на реално извършената работа, в изключение на това ограничение от 40%, което е записано в Закона за обществените поръчки. Предоставили сме разчет на парламента с всичко, което е извършено като дейност, всичко, което е фактурирано и всичко, което ще бъде довършено до края на годината. Както, между другото, и една друга тема, която също е много тежка – темата за зимното почистване, където пак са надхвърлени лимитите на договорите.

Водещ: Чакайте, вече са надхвърлени?

Асен Василев: Да.

Водещ: Не е ли малко рано за зимното почистване вече да са надхвърлени лимитите?

Асен Василев: И аз бях учуден, но са надхвърлени. Така че всъщност са представени договор по договор пред парламента, заедно с един текст, който позволява на АПИ да сключи анекси с тези фирми за стойността на реално извършената дейност, плюс прогнозната стойност на зимното почистване, която е около 100 млн. лева, прехвърлена по различните договори. И ако между първо и второ четене това влезе в бюджета и парламентът гласува такова право на АПИ, ще можем да се разплатим със строителния бранш, като сумата е доста голяма за възложената, но неразплатена работа, разплащането ще се случи в годините след 2022 г., на части ще бъдат изплатени тези пари, по график, към строителните фирми.

Водещ: Тоест какво казвате на протестиращите работници от Автомагистрали Черно море?

Асен Василев: Автомагистрали Черно море са едни от малкото с изправен договор и на тях може да бъде платено. Проблемът е, че договорът между държавното дружество Автомагистрали и АПИ не е изправен. И съответно няма как да стигнат парите. Там се работи по начин АПИ директно да плати на Автомагистрали. Но те са един от малкото договори, които не са в тази незаконна ситуация.

Водещ: Тоест ще си получат ли парите? И кога?

Асен Василев: Те ще си получат парите, да. И там вече са проведени разговори с тях, ще си получат парите. Доколкото знам става дума за седмици, а не за месеци, чисто технологично да се отработи този процес.

Водещ: Г-н Василев, през седмицата споменахте колко сте били изненадани, че приходите от концесии и концесионни такси в България са много ниски. Намекнахте, че може да стане така, че да се увеличат концесионните такси за добива на злато за една конкретна канадска компания, за добива на злато и ценни метали изобщо. Това как се вписва в битието ви на десен човек, г-н Василев?

Асен Василев: Съвсем нормално. Влизайки като министър на финансите, аз имах две задачи – да повиша приходите и да се подсигури, че разходите, които държавата прави, са ефективни и целесъобразни, че няма течове. Когато направихме преглед на приходите, се оказа, че ако махнем концесиите за летищата, където те са специфични концесии, държавата от всички наземни и подземни богатства – това означава всички кариери, злато, мед, всички концесии, ако щете за ски писти, всички концесии за вода – абсолютно всичко, което ние притежаваме като държава и сме дали на концесия за ползване – всички плажове – общо получаваме около 80 млн. лева. Мисля, че ще се съгласите с мен, че това не отговаря на реалната стойност на целия този ресурс.

Водещ: Малко изглежда, за неспециалист като мен, на първо четене изглежда малко. Но ми е трудно да преценя дали е нормално.

Асен Василев: Започнахме преглед на концесионните такси. Помолихме, тъй като това е към Министерство на енергетиката, в Министерски съвет се състави работна група между Министерство на енергетиката, Министерски съвет и Министерството на финансите, да се прегледат какви са нивата в Европа, какви са текущите нива в България на концесионни такси. Вследствие на което по Закона за концесиите Министерството на енергетиката има право на всеки три години да обновява таксите за нови концесии. Заварените положения за съжаление са заварени положения, има си договори и те се спазват. Вследствие на което чакаме да се пусне за обществено обсъждане една нова наредба за концесиите и таксите с нови тарифи в Министерството на енергетиката, които да са съобразени с нивата, които имаме в съседни държави, в Европа и т.н.

Водещ: Но става дума за бъдещето.

Асен Василев: Да, това е за бъдещите концесии. Същото нещо помолихме и Министерството на туризма – да разгледат концесионните такси за плажове, защото да плащат 2000 лева годишна концесионна такса за плаж, независимо колко голям е той, на мен ми се струва като нереално ниско. Но пак казвам, има си работни групи, които да погледнат каква е практиката в съседните държави и на конкурентните пазари в Европа, и на база на това да заложат нива на концесионни такси, които са съобразени с пазара. Що се отнася до концесиите за добив на мед и злато, оказа се, че никога не е вземана проба от концентрата, който се изнася от България. И помолихме Агенция Митници при следващия износ да вземат проби и да се пуснат в лаборатория, да се види съдържанието на концентрата отговаря ли на това, което фирмите декларират. Да се направи една най-нормална проверка на това, което се случва. Оказа се, че съдържанието отговаря на декларираните съдържания, но се оказа, че има доста допълнителни метали, които са извън обхвата на концесионния договор. Той е само за злато, мед и сребро. В самия концесионен договор като цяло е записана концесионна такса, която е на прогнозни съдържания на злато, мед и сребро в рудата, която е доста ниска. Тя е малко над 1% от стойността на реализирания метал. Ако вземем Чили, която е една държава с голям опит в концесиите, там минималните такси са 3%, плюс има механизъм спрямо референтна цена, при която е сключен договорът, ако цената на съответния метал скочи с повече от 50%, има допълнителни заплащания, тъй като концесията се сключва при определени условия, но както знаем животът е шарен, пазарът се променя. Същото, ако цената пък слезе драстично надолу се намаляват концесионните плащания. Има начини да се направи тези договори да работят и за двете страни – и за концесионера, и за държавата, и то да работят, така че и двете страни да са доволни и да продължат да развиват този бизнес, тъй като той трябва да носи ползи както за държавата, така и за концесионера. В момента договорите, както са направени, те са така направени, че според мен не защитават напълно българския интерес.

Водещ: А има ли вариант те да бъдат променени?

Асен Василев: Ако юридически това е позволено – да. Тук не става въпрос едностранно да се денонсират договори. Но става въпрос да се започне един разговор, ако се правят допълнителни бъдещи договори, бъдещи находища и т.н., те да бъдат направени по нов начин. И второ, да се видят, ако този договор позволява, пак казвам, в рамките на закона, да се проведат разговори как евентуално той може да бъде подобрен и за двете страни. Така че тук става въпрос за голям ресурс, може би затова е интересно на обществото. И от гледна точка на Министерството на финансите също е интересно, тъй като става въпрос за сериозен ресурс. Износът на тази компания, която вие споменахте, в началото на 2020 г. досега, тоест за около година и половина, те са изнесли над 500 000 тона концентрат, като в него съдържанието на злато в този концентрат е около 20 000 килограма, което е сериозна сума, реализирана на международните пазари, това са около 740 млн. долара по текущи цени – сега, разбира се, те не са реализирани сега, има цени назад, както казах. Трябва да се погледне при какви цени е сключен договорът, има ли възможност да се сложат референтни цени, да се подходи по-пазарно към този договор, така че ако се сменят условията, ако цените на металите се качват, държавата също да печели от това. Съответно, ако цените на металите падат, пък концесионерът да има защита да не трябва да плаща прекалено висока концесионна такса, която да го постави в невъзможност да оперира съответните находища. Пак ви казвам, това е въпрос на един съвсем нормален, разумен разговор, който трябва да се случи не през медиите, между другото, между държава и концесионер, да се види евентуално как може да се стигне до договори – било като тези в Чили, било други договори, които са така направени, че да защитават и двете страни и да разпределят ползата по един начин, който обществото приема за по-честен.

Водещ: Кажете, г-н Василев, ако приемем, че няма да ставате политик и оставате на поста министър на финансите в следващ служебен кабинет, и приемем, че актуализацията на бюджета стане факт, какви ще бъдат следващите ви задачи? Защото остана впечатлението, че особено в началото на битието ви на служебен министър на финансите, вие и вашият колега г-н Кирил Петков, основното, с което бяхте запомнени, е да показвате нередностите, които според вас са се случили във вашите министерства. От тук нататък какво ще правите?

Асен Василев: При мен специално, а мисля и при г-н Петков, идеята не е да ги покажем, идеята е да ги изправим. Както примерно сега, това, което преди малко дискутирахме, с договорите, които са в АПИ, в строителните фирми, преориентирахме работата на митници и НАП, така че да се завиши контролът, което пък доведе и до това повишение на приходите, което виждаме. Започнахме разговори с Лукойл Нефтохим, както знаете, те минават на нов начин на работа, който гарантира, че ще отчитат печалба и съответно ще плащат данъци в България. Като там преглеждаме с тях, в момента сме в процес на разговори, цялата верига от дейности, а не само преработката на нефт. Така че това, което трябва да продължи да се случва, казах и на бюджетна комисия, до момента сме включили около 10% от контролните механизми на държавата. И постепенно започваме да включваме всички контролни системи, така че те да си вършат работата. Ако се установят нередности, те разбира се ще бъдат изпратени по компетентност – било към прокуратура, било към Икономическа полиция сме изпратили част от нередностите, примерно с договора, който е за одълбаването на пристанище Варна, за допълнително разследване, тъй като там всъщност се установи, излезе един доклад на Агенция Държавна финансова инспекция, че не става въпрос само за безстопанство, става въпрос за измама в този договор, и това, както знаете, е доста тежко престъпление, което трябва да бъде разгледано. Постепенно ще започнем да включваме всички контролни системи на държавата и те да започнат да си вършат работата. Както казах, да се харчат парите ефективно и законосъобразно, както и целесъобразно, от една страна, от друга страна да се събират всички приходи. Започнали сме с Министерството на финансите на Холандия един проект между техния НАП, холандския, и нашия НАП, за трансферно ценообразуване, да се огледат трансферните цени, които големи вносители и износители в България ползват. Така че постепенно се върви в тази посока. И другата голяма задача, разбира се, ще бъде подготовка на бюджета за 2022 г., където сме заложили една цел към министерствата, да огледат големите пера, които имат, и големите дейности, които извършват, да видят дали те могат да се случват по-ефективно, дали няма останали било дейности, било отдели, които може би са били необходими преди 5-10 години, но в момента не са необходими, така че това да доведе до едно намаляване на разходите в държавата, основно чрез намаляване на хората, на външните услуги и на други нецелесъобразни разходи, които има. Така че не е като да няма работа. Но основното, пак казах, е свързано с едно постепенно систематично включване на всички контролни механизми в държавата.

Водещ: И последно – моля ви за кратък отговор – как отговаряте на упреците, че вие и част от служебните министри сменяте едни свои хора, така да се каже, с ваши свои хора, по различни, ако щете контролни органи – не знам, сещам се сега за ръководството на Фонда на фондовете, на Банката за развитие и т.н.?

Асен Василев: Където има хора, които според нас не са се справяли достатъчно добре с поставените задачи – Фондът на фондовете е един пример. Фондът на фондовете към момента е инвестирал малко над 18% от парите, а пари, които не са инвестирани, не са стигнали до крайни получатели до 2023 г., трябва да бъдат върнати в Европа. Тоест около над 1 млрд. ресурс ние може би ще трябва да върнем, ако продължим с тези темпове. Съответно там е необходимо ръководство, което има идеи как това да не се случи и как всъщност парите да стигнат до крайните получатели по-бързо и по-ефективно, така че да не ги връщаме към Европа. Както знаете, това е мярка, която предприехме два месеца след като работихме с предишното ръководство на фонда. Така че, как да ви кажа, не се сменят хора просто, за да се сменят хора. Сменят се хора там, където няма постигнати резултати.

Водещ: Разбрах ви. Благодаря. Министърът на финансите в служебния кабинет Асен Василев в Неделя 150.