02.08.2010 г.

Заместник-министърът на финансите в интервю за в. „Телеграф"

Г-н Горанов, каква е причината Министерството на финансите да предложи да не се вдигат бюджетните заплати и пенсиите през следващите две години?

- Заплатите и социалните разходи нарастваха в годините, в които имаше растеж и то с темпове, които донякъде изпреварваха възможностите в този период. В условията на криза обаче те трябва да се задържат, докато върнат нормалното си ниво спрямо брутния вътрешен продукт. Трябва да се има предвид, че през 2011 и 2012 г. допълнителните приходи, които ръстът на икономиката ще даде, трябва да отидат за намаляване на дефицита. Това е нормално, въпреки че политически много трудно обяснимо. Трябва да се отчита, че при рамката, която ние сме съставили, няма увеличение на данъци. Не бива да забравяме какво правят други държави в подобна ситуация - увеличават данъци и същевременно намаляват заплати и пенсии. На този арон нашето решение е целенасочено усилие за запазване на стабилността без да се увреждат социалните функции на държавата.

Какво се предвижда за 2013 г. по отношение за заплатите и пенсиите?

За заплатите може да се предложи определено нарастване на общите разходи за заплати, но не от началото, а от средата на годината, примерно с 5 на сто. По отношение на пенсиите предлагаме през 2011 и 2012 г. номиналният размер на общите разходи да не се променя, както и индивидуалната политика в тази област. През 2013 г. може да се приложи разработен от Съвета за пенсионна реформа модел. При него се отчитат инфлацията и в определено съотношение ръстът на средния осигурителен доход в зависимост от реалния ръст на БВП. Именно това е новият модел в пенсионната формупа - да се отчита влиянието на ръста на БВП. В период на кризата средният осигурителен доход расте, защото от пазара на труда отпадат ниско доходни групи. И ако имаме инфлация, съгласно действащия модел -т. нар. златно швейцарско правило, се налага да вдигаме пенсиите. Същевременно имаме срив на икономиката, който предпопага точно обратните процеси.

Смятате ли, че има възможност за още свиване на администрацията, така че в отделни структури да има все пак някакъв ръст на заплатите?

- Размерът за разходите за заплати е запазен на нивото от миналата година за отделните разпоредители с бюджетни кредити. Те биха могли да направят своя избор - дали да продължат да работят със същите заплати и брой служители или чрез допълнителна оптимизация на структури и звена да намерят ресурс за различна политика по доходите. Според мен възможностите за още съкращения не са изчерпани. Все още имаме над 140 второстепенни разпоредители, на някои от години не им е правен анализ на функцията и ролята в обществото и услугите, които те оказват. Моето лично убеждение е, че когато на един служител му предложиш да работи с 20% повече за 20% по-висока заплата, той с удоволствие би го приел. Това показва и практиката в администрацията на Министерството на финансите.

Административната реформа, която предстои, ще допринесе ли за увеличаване на заплатата на тези, които останат да работят в държавните структури?

- Пак казвам - има възможност разходите за заплати за 2011 г. да бъдат съхранени на нивото от 2010 г. като маса от средства. В този смисъл всеки министър или всеки първостепенен разпоредител има възможност за избор. Ако той успее да реализира някакви допълнителни икономии в разходите, същият ресурс може да бъде използван за политика по доходите.

Има дебат дали да се вдигат осигуровките. Каква е позицията на МФ?

- Смятам, че най-голямото постижение на едно дясноцентристко правителство като това на ГЕРБ е да намали дела на преразпределителната роля на държавата и да даде възможност на бизнеса да се справи сам с кризата. Няма никаква гаранция, че увеличените осигурителни вноски ще доведат до повече приходи. Във време на криза не е разумно никакво бреме да бъде увеличавано, тъй като по този начин намаляваме шансовете на естествените стабилизатори на икономиката да се задействат. Увеличаването на разходите за труд действа точно обратно на мерките за намаляване на безработицата.

Основната критика към тригодишната бюджетна прогноза е за ръста на брутния вътрешен продукт, който бе определен като твърде оптимистичен. На какво се основава вашата прогноза за 3,6% ръст през 2011 г.?

- Основава се на макроикономически модели, които се потвърждават не само от анализаторите на Министерството на финансите, но и от Българската народна банка и Световната банка. Така че нямаме притеснения, че сме се позовали само на един анализатор или само на един модел. Нормално е да има критики. Всички, които поставят под съмнение прогнозите, трябва да дадат отговор на база на какъв анализ и модел почиват техните аргументи. Досега освен схоластика не сме видели нито един сериозен анализ по отношение на очакванията за следващата година.

А на какво се базират вашите анализи?

- Очакваме нарастване на инвестициите и крайното потребление като елементи, които формират брутния вътрешен продукт. Положително действа и износът, който подобрява салдото на платежния баланс.

Какво се предвижда за приходите в бюджета за следващата година?

- Те са направени консервативно на база актуализираните разчети за тази година. Изчистени са еднократните ефекти през 2010 г. като възстановен акциз за унищожени цигари и намаляване на размера на невъзстановения данъчен кредит, който до полугодието стигна 240-250 млн. лв. - толкова ниско ниво никога не е имало. Всички тези фактори, които се проявяваха в първите месеци на тази година, няма да действат през 2011 г. Това е една от причините да се очаква нарастване на приходите от ДДС и акциз. Общото увеличение на постъпленията се очаква да бъде към 1,2 млрд. лв. спрямо актуализирания бюджет. Те обаче ще отидат предимно за намаляване на дефицита, а не за покриване на допълнителни разходи.

В кои сектори се предвижда най-голямо увеличение на разходите?

- Най-голямо увеличение на средствата има при националните доплащания към преките плащания на площ за земеделските производители. Някои от допълнителните разходи остават и в бюджета за следващата година. Включени са например допълнителните 152 млн. за Министерството на труда и социалната политика, 45-те милиона за Национална компания „Железопътна инфраструктура". Има осигурени средства от 100 млн. за разплащане на ангажиментите, свързани с доставки на въоръжение за армията. Тези договори, знаете, са сключени преди години. Осигурени са 35 млн. лв. за изборите с очакването местният и президентският вот да се проведат заедно в един ден. Ако се провеждаха отделно, всеки щеше да струва по 20-22 млн. лв. А като се обединят, ще спестим пари от урни, охрана и т.н. Осигурени са средства за задължителното преброяване на населението и домакинствата. Средствата за политическите партии са възстановени на нивото си, както е по закон. Знаете, тази година субсидиите бяха намалени с | 15%, но самият заI кон не бе променен I като норматив. Това предполага обемът да се възстанови до разчета за 2010 година.

Какво се предвижда за данъците?

- Позицията на МФ, подкрепена от правителството, е да не се променят никакви ставки за целия тригодишен прогнозен период, с изключение на някои акцизи, които трябва да догонят минималните нива по европейска директива.

Смятате ли, че ще удържите бюджета при тези данъци?

- Рамката е вързана при такава данъчна политика. Единствено натиск за повече разходи може да принуди търсенето на други решения в приходната част, но смятаме, че и разходната част е възможна и постижима. Усилията трябва да бъдат насочени не към увеличаване на данъците, защото в период на криза това няма доведе до нищо добро. Имаме примера от съседни държави - техни фирми искат да пререгистрират бизнеса си у нас заради по-ниските данъци. Трябва да използваме това предимство и да положим усилия да го запазим. По никакъв начин не бива да отстъпваме от сравнителната позиция, която сме заели.

Какво се залага за дефицита?

- Залага се 2,5% дефицит през 2011 г., 1,5 на сто през 2012 г. и 1 на сто през 2013-а. Ако се получат повече приходи от заложените, те ще бъдат насочени към допълнително ограничаване на дефицита, а не към разхлабване на разходите. Целият период ще бъде с дефицит - така стават пет поредни години. 2013 г. трябва да е последната с недостиг в бюджета. После трябва да вървим към балансиран бюджет или по-скоро към минимално положително салдо.