28.12.2016 г.

 

БНТ, Още от деня | 27.12.2016 |

 

Тема: Финансови резултати и бюджетни прогнози

Гост: Владислав Горанов, министър на финансите в оставка

 

Водещ: Владислав Горанов, министър на финансите в оставка, в първият ни гост след Коледа. Добър вечер, честито Рождество, да сте жив и здрав.

Владислав Горанов: Честито Рождество и на Вас. Добър вечер.

Водещ: Ако трябва в няколко думи да направим равносметка на отминаващата финансова година, кои ще изберете?

Владислав Горанов: Успешна финансова година от гледна точка на това, че бюджетът върви добре, от гледна точка на това, че финансовият план се изпълнява така, както го приехме, даже и по-добре, и от гледна точка на това, че ръстът на икономиката изненада дори и нашите прогнози, от гледна точка на това, че успяхме да минем през една ревизия на финансовата система, специално банковата, на небанковата още не е приключила, но изводите са, че имаме една стабилна финансова система. И от моята гледна точка аз съм удовлетворен.

Водещ: Добре, като всичко е толкова положително - ето, и от Европа ни хвалят, не само вие сам да си казвате тези положителни неща - защо нямаше наистина вариант да се вдигнат тези пенсии, за които толкова се спори, през толкова катаклизми се мина?

Владислав Горанов: Пенсионната система е един доста сложен модел от взаимоотношения между поколенията и между икономическите субекти, който не може да бъде преразгледан само волево. Той не може да се сменя по волята на нито една партия, особено толкова рязко, колкото предлагаха колегите, тъй като... едва ли ще ни стигне ефирът на цялото ви предаване тази вечер, за да обясня недостатъците на това, което се предлагаше да бъде взето като решение. Така или иначе за мен увеличението на пенсиите може да дойде само от това да си ги произведем, да си ги изкараме, да ги изработим.

Водещ: Ама с този отрицателен прираст, демографски кризи и т.н....

Владислав Горанов: Това е аргумент за обратното, това е аргумент да бъдем по-въздържани в натиска върху пенсионната система. рязко увеличаване на пенсиите неминуемо трябва да мине през разговор в обществото дали сегашното поколение е склонно да плаща повече за пенсиите на пенсионерите. Иначе пенсионната система е много добре структурирана от гледна точка на философия и на модел, и подобни резки параметрични промени, рязко вдигане на някои части от пенсиите, не може да бъде обяснено от гледна точка на стимулите за осигуряване.

Водещ: Тоест според вас и пенсионната реформа няма нужда да се прави в този смисъл на думата, защото е добра системата.

Владислав Горанов: 2015 г. направихме някои промени в пенсионната система, които да водят до намаляване на дефицита в държавното обществено осигуряване. Спомнете си, тогава дебатът беше свързан с увеличаването на осигурителната вноска, което е факт от 1 януари 2017 г., с промяната на възрастта на пенсиониране. Именно с оглед на това, че в нея има натрупани демографски проблеми, които не могат да бъдат решени просто така с волята на някой политик. Те трябва да бъдат решени и могат да бъдат решени през икономиката, през по-добър ръст на икономиката, през повече производство, през повече осигурителни вноски и оттам по естествен път.

Водещ: Обаче, ето сега, вие си имате вашите аргументи, казвате, че не може някой политик така да реши, да го каже популистки и то да се случи. Обаче през вашата воля мина това да не се случи и сега има едни хора, които ви обвиняват и казват - заради Владислав Горанов не се направи правителство с патриотите, мандатът им отиде, тоест не го получиха, с реформаторите, които го получиха, също по тази причина не стана кабинет. И сега кое е по-лошото е въпросът.

Владислав Горанов: По-лошото със сигурност е да се вземат безпринципни решения. Пенсионната ни система е изградена на една философия, която не е измислена в България, изградена е в началото на миналия век с ясни правила и ясни механизми, по които тя да се развива. Оттам нататък резки параметрични промени могат да се правят, но трябва да се правят след много сериозен дебат и след представяне на алтернативи. Аз казвам - увеличение на пенсиите може да има, ако нарасне много осигурителната вноска, вероятно, ако нараснат и данъците. Затова при сегашния пенсионен модел трябва да се обсъди много добре между отделните прослойки на обществото, ако така мога да се изразя, дали сегашните поколения, които са активни, които изкарват доходите, могат да си позволят и искат да ангажират такъв ресурс, за да изплащат едни пенсии, които в България, ако говорим за дял от брутния вътрешен продукт, са над средното европейско ниво.

Водещ: Да, ако говорим за дял от брутния вътрешен продукт. Но ако говорим за брутния вътрешен продукт, вече отиваме...

Владислав Горанов: Толкова произвеждаме. Аз съм съгласен, ако можех с магическа пръчка да увелича брутния вътрешен продукт, щях да съм го направил веднага. Иначе вината си като финансов министър за това, че съм се пазил от безпринципни решения, мога да си я нося.

Водещ: Сега, като казахте за брутния вътрешен продукт, винаги съм се замисляла, понеже моят ресор е Гърция и много често отразявам там какво се случва, знам мантрата, че гърците не работят, те са мързеливи, затова искат само пари да им се дават, помощи и т.н. Обаче вие, като финансист и като министър, знаете много добре какъв е техният брутен вътрешен продукт и какъв е нашият. Защо така се получава, това въпрос на какво е?

Владислав Горанов: Това е въпрос на натрупване и на преход. Гърците от доста години са членове на ЕС, доста компромиси са направени с тях. А и всъщност, оказва се, че може би те не работят толкова малко, колкото на нас ни се струва. Защото този брутен продукт на практика се изработва в Гърция и той е няколко пъти по-голям от нашия, ако го мерим е евро. От тази гледна точка ние трябва да си направим изводите и да работим повече, а не да имаме повече претенции към държавата, защото тя е една организационна абстракция. Държавата, това сме всички ние.

Водещ: Един от тези изводи свързан ли е с размерите на инвестициите у нас и респективно броят на работните места, които се отварят?

Владислав Горанов: Броят на работните места, които се отварят, особено последните две години, е със задоволително темпо. Инвестициите също са на добро ниво, независимо, че те имат сезонност и обикновено в края на годината, а и когато излезе статистиката на БНБ, излиза реалното число. Затова, ако през годината се правят сравнения, те винаги са показвали, че през септември на съответната година инвестициите са по-ниски от същия период на миналата, но всъщност не това е важното в случая. Важното е, че политиците трябва да създават условия за правене на бизнес, за да може инвестициите, въобще производството в България да бъде на нивото, на което се очаква.

Водещ: Ето това като неспециалист искам да ви питам. Нали ние казваме - имаме много ниски данъци, това е привлекателно за инвеститорите, ако щете, не е много хубаво да се казва, обаче и ниските заплати също би трябвало да привличат инвеститорите. И какво се случва? Ние сме държава на аутсорсинга - това са най-големите инвестиции у нас напоследък, а пък да речем държави като Турция - слушала съм много разговори между приятели това да се коментира, където знаем каква е политическата ситуация изобщо не от днес, инвеститорите са много повече. Това въпрос на геополитически решения ли са вече? Смисъл какво трябва да се направи, за да станем наистина по-привлекателни за тези инвеститори?

Владислав Горанов: Първо, хубаво е, когато се сравняват държави, да се сравняват с относително близка структура на население и територия, тъй като Турция е една много пъти по-голяма от България държава.

Водещ: Така е.

Владислав Горанов: Оттам нататък, ние сме членове на ЕС и доста от правилата, които защитават свободното движение на стоки, на ресурси в ЕС създава някои ограничения, които в Турция ги няма. Но това не е оправдание. От друга страна, ако говорим за Турция, не искам да си пожелавате тяхната социална система, тъй като по ирония на съдбата държавите, които реализират най-голям растеж, обикновено го правят на база на най-малък социален елемент вътре в тях. Вижте Китай, вижте Турция, мога и други примери да ви дам, където човекът не е в центъра на икономиката. Старата, добрата, социална Европа изпада в друга крайност - тя пък става твърде социална и насажда у хората усещането, че може да се живее, без да се работи. На базата на тази илюзия започват да се прокрадват в Европа доста странни и популистки течения, които са предмет на анализ във всяка една част на стара Европа, особено в европейския юг. Лошото е, че дори в Германия, която е символ на рационализма, се прокрадват подобни популистки течения. И това е задача на политиците, които професионално се занимават с тази тематика.

Водещ: Сега, не знам дали ние сме държавата, известна с най-голям и щедър социален пекат, обаче тази година имахме много извънредни плащания, които отидоха, заради КТБ, във Фонда за гарантиране на влоговете, помощ за Първа инвестиционна, той се върна, парите за НЕК, които заминаха после за реакторите и т.н. И да ви питам, понеже идва 2017 г., гласува се бюджетът, компромисно, казаха от опозицията, но все пак беше приет. Буфери има ли и за какво?

Владислав Горанов: Има достатъчно буфери срещу разминаване между прогнозата за икономика, която сме изготвили, с която сме внесли бюджета. И ако тръгне някакво друго развитие, аз съм умерен оптимист, че независимо от политическите катаклизми, ако има едно разумно служебно правителство и след това подредим политическата система и отново имаме правителство с перспектива и с мандат, нещата могат да продължат по същия начин. За мен, ако администрацията продължава да работи на задоволително ниво и не се променя данъчната система, има реална перспектива държавата да продължи да расте с темповете, макар и не толкова, колкото ми се иска, но със задоволителни, средни и над средните европейски, които виждаме в последните година-две.

Водещ: А оптимист ли сте... Знаете ли защо ви питам? Защото ви наблюдавам напоследък, вие с Томислав Дончев изглеждате малко като опозицията в ГЕРБ напоследък. Още от темата за оставката, през темата за мандатите, малко сте по-различни в позициите си от останалите. Или греша?

Владислав Горанов: Партията навърши 10 години, ставаме все по-зрели.

Водещ: Еманципирате се.

Владислав Горанов: Не. Една партия трябва да има различни мнения.

Водещ: Или лидерската позиция е вече с различни...

Владислав Горанов: Не, просто партията вече е толкова зряла, че лидерът може да чува различни позиции. А в една млада партия, в която са се събрали пет човека и са я направили вчера, обикновено разнообразието на позициите е по-трудно, най-малкото от това, че липсва достатъчно натрупване на опит, липса на натрупване на хора, които да могат да разкажат различни истории. В ГЕРБ за 10 години се събраха доста смислени хора, много хора минаха през партиите, които отчупиха от нейния имидж по един или друг начин и си заминаха, но има и хора, които могат да мислят. И това се вижда с натрупването...

Водещ: Помъдряването се състои в това да ви слушат повече и да чуват и вашето мнение.

Владислав Горанов: Помъдряването се състои в това да има различни хора с различни мнения по дадени теми. И това да се обсъжда не само вътре в нашата къща, да се чува и от хората.

Водещ: Дайте да видим какво става с бюджета. Приехме бюджета. Вие сега, на фона на това, което стана...

Владислав Горанов: Приехме бюджета. Аз искам да благодаря, тъй като следващият гост вече е в студиото, на системните партии в българския парламент, които заявиха заради ситуацията на оставка, че е по-добре да има бюджет и те няма да се опитват да разрушават рамката в хода на дебата по него. Дължа им го. Най-големите партии в българския парламент се обединиха около това, че е по-важно да има бюджет, отколкото да се надлъгват и надхитрят в пленарната зала, налагайки едно или друго решение. Има време, когато дойде едно ново правителство, то, ако реши, може да го прекрои. Иначе бюджетът за 2017 г. е съставен с достатъчно буфери в него, има доста сериозни достижения в някои от сферите. Обединихме се през 2015 г., че трябва да изпълняваме ангажиментите си към НАТО, заложихме програми за модернизацията на армията, направихме немалка стъпка за увеличение на учителските заплати, сериозни номинални ръстове има и по отношение на разходите за здравеопазване. Оттук нататък е въпрос на добро управление, на качество на управлението как се разпределя този ресурс.

Водещ: Могат, казвате, да се актуализират тези неща след изборите. Въпросът е да се върви по някаква рамка, защото компромисът беше и такъв, че ще приемем, защото не знаем кой ще носи отговорност за него, по-добре да мине.

Владислав Горанов: Сегашното правителство носи отговорност до последния ден, до който сме на власт. Ние заставаме зад този бюджет и сме готови да го изпълним.

Водещ: Сега, вие оптимист ли сте, че през новата година хората ще живеят по-добре? Ако гледаме бюджета, който е консервативен, определиха го така повечето специалисти, може би не сте оптимист.

Владислав Горанов: Напротив, има доста движение в посока тези, които доходите зависят от бюджета, да усетят, макар и не това, което им се иска като размер на увеличението. Защото, ако утре попитаме хората искат ли двойно увеличение на заплатите, те естествено ще кажат да. Но в края на краищата бюджетът е един инструмент за преразпределение. Той за съжаление не създава, той преразпределя създадените от икономиката ресурси. И при положение, че ГЕРМ сме се обрекли на сегашния данъчен модел и не ни се иска да го променяме, защото според нас той е най-добър за икономиката в момента, с тези ресурси, това, което се постига в следващия бюджет за нас не е малко.

Водещ: Кой ще бъде двигателят на икономиката догодина според вас?

Владислав Горанов: Аз продължавам да смятам, че, както го прогнозирах в началото на 2016 г., по-скоро в края на 2015 г., продължаваме да имаме резерви във вътрешното потребление. И то според мен ще бъде това, което ще движи и ръста в 2017 г.

Водещ: Това съдим от влоговете в банките или от движението на парите у хората? Защото има една такава логика, че хората просто се страхуват да харчат.

Владислав Горанов: Хората успяха за малко над двете години, които сегашното правителство управлява, по един или друг начин да повярват в средата, да се успокоят и да станат по-активни по отношение на тяхната дейност. По друг начин ще го обясня. В икономическата теория пише, че човек харчи не толкова изкарва днес, а колкото очаква, че ще изкара утре. Оптимизмът, който се проявява на ниво бизнес климат и на ниво усещане в повечето хора, които са заети в икономиката, дава основание да се смята, че темпът на увеличение на вътрешното потребление ще продължи, оттам нататък ще има ресурс за подгряване на икономиката допълнително.

Водещ: Предвидени ли са пари от нашата хазна по темата за бежанците, извън тези 160 милиона, които получаваме от Европа, за да охраняваме границите си, да строим площадки и т.н.?

Владислав Горанов: Предвидени са, разбира се. Не забравяйте, че парите от Брюксел дойдоха в края на тази година. Дотогава ние се справяхме и ще продължаваме да се справяме. Но заслугата на правителството и на Борисов лично е, че успя част от тази цена да я прехвърли на европейския данъкоплатец, тъй като на практика ние сме тапата на този поток, който иначе трябва да залее Европа и трябва да струва много по-скъпо. Защото в момента, в който попаднат в развитите социални държави - Германия, Швеция и т.н., там разходите стават много пъти над тези 160 милиона евро, които ние поискахме, за да можем да укрепим нашите възможности за охрана на външните граници.

Водещ: Рискове от тази гледна точка, за догодина някакви имате ли някакви притеснения?

Владислав Горанов: Рисковете стоят, за съжаление. Докато конфликтите в Северна Африка, в Сирия и в други държави, където има подобни напрежения, свързани с военни действия, докато не се решат, най-вече конфликтът в Сирия, подобен риск ще стои и ще е натиск върху Европа. Затова ние трябва да бъдем много балансирани и прагматични в отношенията с тези държави, които помагат за удържане на този натиск.

Водещ: Да завършим с Хитрино. Премиерът каза, че догодина селото ще бъде напълно обновено. Там са обновени средства. Как ще бъдат разпределяни, на какви траншове ще се получат? И с това да завършим.

Владислав Горанов: Това, което правителството предвиди, е предоставено вече на общината. Въпрос на добра организация и на морал, или как да го кажа, на съвест, е те да бъдат оползотворени по предназначение. Има създадени контролни механизми. Освен обществения съвет, който работи на място, има и представите на Държавната финансова инспекция, които регулярно наблюдават процеса на разпределение на тези средства. Надявам се да не злоупотребим и да не се изложим. Тук в случая по-големият проблем ще бъде да разочароваме българските граждани, които собствени ресурси дариха на тези пострадали хора. А иначе по отношение на бюджетните средства, има доста строга и сложна система на контролни механизми, които се надявам, че ще сработят и в случая.

Водещ: Много ви благодаря за това гостуване. Весели празници - защото празниците и предстоят, и посрещане на новата година - ви желая. Благодаря.