Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Още по темата

Заместник-министърът на финансите Моника Димитрова-Бийчър пред dir.bg

Заместник-министърът на финансите Моника Димитрова-Бийчър
Снимка: Заместник-министърът на финансите Моника Димитрова-Бийчър

04.11.2021 г.

Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - за 2020 г. е извършила проверки на 151 обществени поръчки с европейско финансиране. За 2021 г. проверените до настоящия момент обществени поръчки с европейско финансиране са 96, съобщи в интервю за Dir.bg заместник-министърът на финансите Моника Димитрова-Бийчър. Тя коментира и кои са най-срещаните нарушения при обществените поръчки. Според нея България продължава да води предвидима бюджетна политика при спазване на финансова дисциплина и постигане на целта за фискална устойчивост в дългосрочен план.

Моника Бийчър отбеляза още, че България поддържа едно от най-ниските нива на държавен дълг в европейския съюз.

Смятаме, че промените на цифровите ограничения (възстановяването на действието им в европейското законодателство след 2022 г.) няма да се отразят неблагоприятно на България и фискалните правила в националното законодателство, няма да излязат извън европейските изисквания, заявява Бийчър. Според нея след приемането на регламент за криптоактивите в ЕС, ще има реална възможност за по-широко приложение както на разплащанията, така и на други операции и у нас.

- Европейските одитори разкриха, че най-много нарушения при използването на еврофондове се правят след грешки в процеса на възлагане на обществени поръчки. Какви са типичните грешки, допускани у нас?

- Да, това е работата на одиторите и инспекторите - да извършват последващ контрол и да следят за законосъобразното и целесъобразно разходване на публичните средства, независимо дали те са с произход от от националния бюджет или от бюджета на Европейския съюз.

Ролята на Министерството на финансите е да бъде гарант за сигурния и законосъобразен контрол на всички контролни органи на национално ниво, включени в структурата му, като ИА ОСЕС, АДФИ, дирекция "Вътрешен одит" на МФ, или да бъде инициатор и добър партньор с останалите контролни органи в страната, като Сметната палата. Важното е контролните институции да имат уеднаквен подход при прилагане на контрола си, защото заедно те винаги са по-силни, а контролът е по-качествен, особено по отношение на обществените поръчки. Знаем, че чрез възлагане на обществени поръчки се разходва най-голям дял на публичен ресурс. Ето защо, МФ предприе редица стъпки за организиране на поредица от мерки - като подписването на споразумение със Сметната палата и МФ (ИА ОСЕС и АДФИ) за съдействие и обмяна на данни и добри практики по отношение на последващия контрол - одит и инспекции.

Следващата стъпка е свикване на Експертния съвет по Закона за обществените поръчки, където да се включат и други участници, които имат отношение по предварителния и последващ контрол на обществените поръчки, като Агенцията по обществени поръчки, Националния фонд, които ще са орган по изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и вече изброените контролни органи. В средата на месеца се предвижда и свикване на Контролния съвет с принципал Министерството на финансите. Всичко това се предприема с цел увеличаване на контрола на всички нива по отношение на обществените поръчки, и не само това.

Много е важно и прилагането на Закона за обществените поръчки да е законосъобразно и еднакво, работим и в тази посока.

По отношение контролната дейност на АДФИ - за 2020 г. са извършени проверки на 151 обществени поръчки с европейско финансиране. За 2021 г. проверените до настоящия момент обществени поръчки с европейско финансиране са 96 броя.

Анализът на инспекционната дейност на АДФИ обхваща нарушенията по ЗОП, без да е извършвана класификация на видовете нарушение/типични грешки, установени при обществени поръчки, финансирани със средства на Европейския съюз и такива, финансирани от държавния бюджет на страната ни.

За последната приключила счетоводна година (1.07-2019 г. - 30.06.2020 г.) по програмите, за които е Одитен орган, ИА "Одит на средствата от ЕС" е предложила финансови корекции за нарушения на законодателството по обществени поръчки в 53 случая. Често срещани са следните нарушения: ограничителни условия за подбор; незаконосъобразна методика за оценка; изпълнител, който не отговаря на изискванията; неоснователно отстранен участник.

Препоръчвам на всички възложители да се запознаят с анализа на установените от Одитния орган грешки, който се публикува на електронната страница на ИА ОСЕС, с цел да не допускат описаните нарушения в своята практика.

Има анализ на най-честите нарушения, които са санкционирани, но на последващ контрол. Ако имаме засилен контрол на входа, а именно превенция и предварителен контрол за всички обществени поръчки, тогава и нарушенията при последващ контрол ще се редуцират. Контролът и качественото му прилагане е тема в дневния ред на настоящето служебно правителство. Следва да бъде тема и на всяко следващо. Само така ще има ясна и законосъобразна отчетност на публичния ресурс.

- Грешки или злоупотреби - кое преобладава при възлагането на поръчките при нас?

- Констатират се различни нарушения, а същите може да се квалифицират като злоупотреби, това е предмет на доказване и излиза извън рамките на правомощията на МФ. Органите, работещи под ръководството на МФ, имат правомощията да установяват наличие на административни нарушения на ЗОП и Правилника за прилагане на ЗОП, като при наличие в закона на административно-наказателни състави се образуват административно-наказателни производства от страна на инспекторите на АДФИ. ИА ОСЕС констатира нарушения, които често водят до налагане на финансови корекции, които възложителят следва да си самоналожи или да му се наложат.

Грешки при работа винаги се допускат, но е важно те да не са системни и да не водят до квалифицирането им като престъпления.

- Какви промени смятате за належащи при възлагането на обществените поръчки - от гл. т. на избора на проекти и начините на възлагането им?

- В последните години Законът за обществените поръчки е един от най-често изменяните и допълвани закони, което не го прави никак лесен за прилагане. Промените следва да водят до неговото приложение по начин, защитаващ в максимална степен публичният ресурс и така да се дисциплинират възложителите. Това може да стане с добиване на задължителност на указанията за прилагане на закона давани от АОП, както и със засилване на предварителния контрол върху обществените поръчки от агенцията. Важно е и да има и стандартизация на образците и документации за обществените поръчки и повече ангажираност на отговорния орган за неговото прилагане, в унисон с установените европейски практики и предвижданията на общностната нормативна база. Важно е да бъдат спазвани принципите и духа на закона, но да има и смислена подкрепа по прилагане на закона от АОП. Агенцията по обществени поръчки следва да играе по-отговорна и съществена роля в процеса на правилното прилагане на закона. Предпоставка затова е укрепване на капацитета и професионализация на институцията като цяло.

- Има ли уеднаквен подход при обществените поръчки и осъществява ли се последващ контрол?

- Да, от няколко институции това се прави, и затова МФ цели да уеднакви техния подход по отношение обществените поръчки. Например: Съгласно чл. 238, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗОП правомощия по осъществяване на последващ външен контрол по изпълнение на закона, включително контрол по изпълнение на договорите за обществени поръчки и на рамковите споразумения, се осъществява от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Съобразявайки чл. 5 от Закона за държавна финансова инспекция (ЗДФИ), органите на Агенцията осъществяват последващ контрол при уеднаквен подход, при наличие на основанията по чл. 5, ал. 2 от ЗДФИ или въз основа на утвърден Годишен план. Уеднаквеният подход се постига в резултат от прилагането на утвърдени методологии на АДФИ за извършване на финансовите инспекции/проверки по ЗОП.

- Държавната помощ - докъде може да се правят отстъпки, докъде и докога ще проявява гъвкавост Европейската комисия в подкрепа на страните?

- Държавата е помагала и винаги ще помага, когато има право и когато проектите, които подкрепя са с национална значимост и изпълняват национални политики.

- Държавният дълг се увеличава, но все още е далеч от тавана по Маастрихтските критерии. Работи ли според Вас, обаче, взетото назаем за българската икономика и социални системи?

- През последните няколко години дългът на страната ни спрямо БВП е сред най-ниските в ЕС и значително под средните стойности сред страните членки на ЕС. Към края на 2020 г. консолидираният дълг на сектор "Държавно управление" възлиза на 29,6 млрд. лв. или 24,7 % от БВП (БВП за 2020 г. по данни на НСИ възлиза на 119 951 млн. лв.). Съгласно последните публикувани от Евростат данни, през второто тримесечие на 2021 г. дългът на сектора нараства с около 1,1 млрд. лв., в сравнение с размера му към края на 2020 г., но спрямо нивото на БВП се стабилизира на ниво от 24,7 %, като България запазва второто място сред страните членки в ЕС с най-ниска дългова тежест след Естония (19,6 %).

Основен принос за увеличението на дълга на сектор "Държавно управление" има държавния дълг.

С цел осигуряване необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на възникналите дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв към 31.10.2021 г. е поет нов държавен дълг в размер на 2,3 млрд. лв. под формата на ДЦК на вътрешния пазар (в рамките на дълговото ограничение за максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината съгласно ЗДБРБ за 2021 г.).

В закона за бюджета за 2021 г. е предвидено, че максималният размер на държавния дълг към края на годината не може да надвишава 31,9 млрд. лв. Номиналният размер на държавния дълг към 31.10.2021 г. възлиза на 29,8 млрд. лв. Дългът бележи увеличение с 2,3 млрд. лв., в сравнение с нивото, регистрирано към края на 2020 г. (27,5 млрд. лв.), което е резултативна величина от извършените погашения по държавен дълг към външни и вътрешни кредитори в размер на 1 млрд. лв., поетия нов дълг в размер на 2,3 млн. лв. на вътрешния пазар на ДЦК и усвояванията на средства през май в размер на 511 млн. евро (999,4 млн. лв.) по вече подписаното и ратифицирано през 2020 г. споразумение за държавен заем по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19 (SURE).

Ние сме дисциплинирани и не излизаме извън законоустановената рамка. МФ има и капацитет и добро партньорство с всички участници в процеса, за да може да постига качествени резултати в полза на държавата.

- Европейската комисия започва обществено обсъждане на реформата на Пакта за стабилност и растеж, инициирана през 2020 година, но замразена заради пандемията от КОВИД-19. Европейският съюз временно замрази действието на Пакта за стабилност, ограничаващ бюджетния дефицит до 3 процента и дълга до 60 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Сега, с възстановяването на растежа, изниква на дневен ред възобновяването на прилагането на Пакта. Какво е вашето становище?

- През 2011 г. в рамките на широкообхватна реформа за засилване на икономическото управление в Европейския съюз беше приета Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (ДЧ). С директивата се въведоха определени изисквания за националните бюджетни прогнози, средносрочните бюджетни рамки и националните числови фискални правила.

Тези разпоредби бяха въведени в националното законодателство на държавите членки, в т.ч. и на България чрез Закона за публичните финанси (ЗПФ). Въведените в ЗПФ национални фискални правила бяха и по-строги от европейските и България се справяше добре с тяхното прилагане до появата на разразилата се в световен мащаб пандемия от COVID-19 и последвалата я глобална икономическа стагнация, отразила се крайно неблагоприятно върху редица сектори от икономиката и поставила на тежко изпитание фискалните рамки на огромен брой държави, в т.ч. и на България.

В тази връзка спазването на фискалните правила, които към този момент бяха в сила, се превърна в огромно предизвикателство за почти всяка държава от Европейския съюз, като прогнозите бяха за значително влошаване както на бюджетните дефицити, така и на нивото на държавния дълг през 2020 г. По тази причина в рамките на Европейския съюз беше активирана клаузата за дерогация, която позволява по време на извънредни обстоятелства за определен период от време разходите, пряко свързани с последиците от преодоляването на пандемията, да бъдат изключени от обхвата при изчисляването на бюджетния баланс. Това доведе до необходимост от преразглеждане на регулациите и правилата в областта на фискалната политика и тяхната гъвкавост на фона на глобалните предизвикателства пред икономиката и бюджета.

С промени в Закона за публичните финанси наличните към онзи момент фискални правила и ограничения бяха изменени така, че да отговарят на създалата се ситуация и да бъдат в съответствие с изискванията на динамичната и бързо променяща се действителност. Въпреки разхлабването на цифровите фискални правила в националното законодателство, те остават в рамките на изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

Като се има предвид, че въпреки освобождаването на необходимото фискално пространство, в рамките на националните ограничения България продължава да води предвидима бюджетна политика при спазване на финансова дисциплина и постигане на целта за фискална устойчивост в дългосрочен план, считаме, че промените на цифровите ограничения (възстановяването на действието им в европейското законодателство след 2022 г.) няма да се отразят неблагоприятно на България и фискалните правила в националното законодателство няма да излязат извън европейските изисквания.

Активирането през 2020 г. на общата клауза за дерогация от правилата на Пакта за стабилност и растеж в отговор на разпространението на пандемията позволи на държавите членки временно да се отклонят от стъпката за постигане на средносрочната си бюджетна цел, при условие че това не застрашава фискалната им устойчивост в средносрочен план. В този случай, при оценката на спазването на относимите фискални правила и ограничения за дефицита и дълга, се взема предвид и ефектът от прилагането на мерки, свързани с преодоляване на последиците от пандемията. Европейската комисия въз основа на пролетната си прогноза от тази година счита, че са изпълнени условията да продължи прилагането на общата клауза за дерогация и през 2022 г., като тя да бъде деактивирана през 2023 г. Специфичните за държавата обстоятелства ще продължат да се вземат, предвид и след деактивирането на общата клауза.

Във връзка с това и поради необходимостта от продължаване на мерките за преодоляване на последиците от пандемията от COVID-19 и свързаните с това бюджетни разходи, въведеното изключение от фискалните правила следва да продължи да действа и през 2022 г.

До момента Временната рамка е изменяна общо пет пъти, именно с цел осигуряване на по-голяма гъвкавост и адекватност на разработваните от държавите членки мерки за подпомагане на предприятията. За постигането на това, ЕК адаптира максималните прагове на помощите, доизясни прилагането на редица условия и дава възможност за подпомагане с разработени нови видове помощи във Временната рамка. Към настоящия момент тече шесто по ред изменение, чието приемане от страна на ЕК се очаква скоро, с което действието на Временната рамка ще бъде удължено до 30 юни 2022 г. С това изменение Комисията ще въведе още два вида нови помощи, с които задава и вече малко по-различна посока на мерките за подпомагане - т.е. осигурява възможност за плавно преминаване от подпомагане на предприятията за ликвидни средства към инвестиционна помощ за устойчиво възстановяване и подкрепа за платежоспособност. Преди 30 юни 2022 г. ЕК, в сътрудничество с държавите членки, ще оцени отново необходимостта от евентуално изменение и удължаване на мерките по Временната рамка.

До момента страната ни, извън секторите на селското, горското и ловно стопанство и рибарството, има разработени петнадесет мерки за държавна помощ по Временната рамка, като действието на три от тях е изтекло. Също така са направени уведомления до ЕК за три нови мерки по Временната рамка, по които се чака одобрение от страна на Комисията.

- С какво се променя ролята на международните финансови институции в България? Доколко например е важна тази роля на МВФ и Световната банка днес?

- Международните финансови институции имат важна роля в България за осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнението на важни инфраструктурни проекти, за подпомагане усвояването на европейските фондове, за подпомагане развитието на финансовия и частния сектор, за осигуряване на техническа помощ и експертиза. Те са особено важна част от отговора на днешните предизвикателства, пред които е изправена Европа и България, сред които са постигане на стабилен и устойчив икономически растеж, задълбочаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, развитието на по-устойчива и конкурентоспособна икономика, базирана на високите технологии и иновациите, изменението на климата и прехода към цифрова, нисковъглеродна и кръгова икономика. За изпълнението на тези цели ще се изискват фундаментални промени в много сектори в България, включително енергетика, транспорт, за което ще са необходими сериозни инвестиции. Международните финансови институции ще играят важна роля за осигуряването на необходимия финансов ресурс и за привличането на частни инвестиции. През следващите години ще се засили дейността на международните финансови институции във финансирането на зелени инвестиции, инвестиции в научните изследвания и иновациите, в цифрови технологии и инфраструктура, които са ключов компонент за бъдещия успех и растеж и са от решаващо значение за постигането на зелен и цифров преход. Също така, за постигане на преход към ресурсно ефективна, кръгова и нисковъглеродна икономика ще се разшири прилагането на иновативни финансови инструменти.

Партньорството на България със Световната банка еволюира, като набелязаната дългосрочна тенденция е към двустранно сътрудничество по селективни въпроси и фокусиране върху многостранния характер на институциите от групата. Ролята на Международната банка за възстановяване и развитие в страната се преориентира от източник на заемане на средства към модел за избирателно използване на аналитични и консултантски дейности и опит по приоритетни направления. Като се отчита важността на международната финансова институция и нейната роля за определянето на глобалния дневен ред в определени направления, отношенията, свързани с участие на България във функционирането на Световната банка и в многостранни процеси по разрешаване и преодоляване на глобални проблеми и неравновесия придобиват по-голяма важност.

С членството на България в Европейския съюз отношенията между МВФ и страната ни се развиват по смисъла на общото сътрудничество на институцията с нейните членове, като се осъществяват годишни прегледи по изпълнението на макроикономическите показатели и финансово-икономическите политики в контекста на консултациите по член ІV от Учредителния договор на МВФ, както и експертни визити на мисията за България в рамките на годината. Това е обичайният формат, по който международната финансова институция взаимодейства със страните, с които няма съгласувани програми за изпълнение.

В контекста на последните глобални развития и изведени приоритети на международната общност, и с оглед изключителния характер на пандемията и свързаната с нея несигурност, МВФ оказва финансова и техническа помощ на държавите, като същевременно съблюдава капацитета на страните членки за изплащане на дългове и гарантира подходящото използване на финансовата.

В процес на подготовка сме за сключване на поредното споразумение от групата на СБ, а именно МАР, както и сме на финалната права по отношение присъединяване на страната ни към ОИСР. Това ще даде на държавата ни още по-големи възможности за развитие.

- Какво трябва да се направи у нас, за да имаме по-добро дигитално финансиране?

- Т.нар "зелен преход" е тема с все по-засилващо се значение. Дигитализацията на финансовия сектор като цяло е тенденция, която се развива ускорено през последното десетилетие и която се засили от началото на пандемията COVID-19. Дигитализацията на финансовите услуги ги прави по-леснодостъпни, удобни, гъвкави и бързи за клиентите, като същевременно води до оптимизация, намаляване на разходите за финансовите институции и предоставя възможност за следене на динамиката на развитие на предлаганите услуги в реално време. Дигитализацията е неизбежен процес във финансовия сектор, който ще продължи да се развива динамично и успешно занапред, като все повече финансови услуги и продукти ще бъдат дигитализирани. Същевременно е необходимо новите технологични рискове, свързани с дигитализацията, да се наблюдават и управляват ефективно, за да се гарантира високо ниво на сигурност, надеждност и високо ниво на защита на потребителите, клиентите и инвеститорите при дигиталното предоставяне на финансови услуги, както и надеждност при работата и съхранението на клиентски данни.

С бурното развитие на FinTech продуктите и услугите, базирани на блокчейн технологии, възможностите и алтернативите за финансиране се разширяват. В последно време започна да се предлага и финансиране чрез децентрализирани финанси. Децентрализираните финанси е сравнително нов и все още малък сектор, който се развива динамично и на този етап не е нормативно регламентиран, регулиран и надзираван, което следва да се има предвид от потребителите на тези услуги. Въпреки това тази иновация може да бъде пилотно подкрепена в ограничен обхват и размер, за да се види нейната ефективност и приложимост в българската практика. Министерството на финансите е мост между законодателната рамка на ЕС и публичния и частен сектор на национално ниво. Това прави и неговата роля много важна и отговорна.

- Ще има ли в България възможност за разплащания в криптовалути? Как ще рефлектира това върху финансовия пазар в страната?

- Пандемията, както в глобален аспект, така и у нас, промени навиците на потребителите и даде съществено предимство на плащанията онлайн и безкасовите плащания, като увеличи и интереса към по-популярните дигитални портфейли. Все още болшинството от българите при плащания онлайн използват дебитна или кредитна карта. Дигиталните портфейли на свой ред са най-предпочитаната алтернатива на картовите плащания, като българските потребители също използват този начин на плащане, особено през последната година. Интересна подробност е, че български потребители са сред най-многобройните групи, плащащи с криптовалути онлайн.

В София вече има обекти, които приемат плащания с криптовалути. Следва да се има предвид, че криптовалутите се характеризират с висока волатилност, липса на достатъчна ликвидност и сигурност. Изключително важно е да се гарантира сигурността на потребителите при онлайн плащанията с криптоактиви, както и сигурността на клиентските данни.

В тази връзка в ЕС в момента се договаря регламент за пазарите на криптоактиви, който ще има за цел да регулира сектора. Едва след приемането и влизането в сила на регламента, който ще действа във всички страни в ЕС, както и прилагане на правилата срещу изпирането на пари относно информацията, придружаваща преводите на средства и определени криптоактиви, ще има реална възможност за по-широко приложение както на разплащанията, така и на други операции с криптоактиви.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация