Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: НИКОЙ НЯМА ДА БЪДЕ ОЩЕТЕН ОТ ПЛОСКИЯ ДАНЪК 03/08/07

03.08.2007 г.

Българска национална телевизия, Канал 1, "Денят започва"

 

    Водещ Асен Григоров:

    Добро утро на Пламен Орешарски.

    Пламен Орешарски:

    Добро утро.

    Водещ:

    Най-накрая и вие да се изкажете по въпроса за плоския данък като финансов министър. В смисъл маса хора говориха, които не са финансови министри.

    П. Орешарски:

    Ами, идва ред и на финансовия министър.

    Водещ:

    Дори и зам.-министри не са.

    П. Орешарски:

    Идва ред и на финансовия министър. Трябва да си свърши работата.

    Водещ:

    Плоският данък, доколкото ви познавам, не е вашата детска мечта.

    П. Орешарски:  

    Плоският данък е различна система от съществуващата скала на прогресивно облагане и аз принципно подкрепям единната ставка и пропорционалното облагане.

    Водещ:

    От кога? Защото доскоро никой не я подкрепяше.

    П. Орешарски:

    Вижте, ние преведохме по своеобразен начин термина плосък данък и като че ли възприехме, че това е нова система, различна от съществуващите от 19 век пропорционално и прогресивно облагане по класическата терминология, възприета в България. Плоският данък е просто пропорционално облагане, така както го знаем, и такива, каквито дебати сме водили и в миналото по отношение на данъчните ставки. За пример - корпоративният данък в България много отдавна е плосък. Още когато ставката му беше 15, 19, преди това 23.

    Водещ:

    Да, независимо от нивата, точно така, винаги е бил плосък.

    П. Орешарски:

    Независимо от нивата. Спорът върху нивата е нещо съвършено различно. Той е елемент на структуриране на данъчната система по възможно рационален начин. Без да абсолютизираме термина,  никога една система не може да се нарече оптимална, съвършена. Винаги и данъчните системи се изменят с изменение на икономическата обстановка в дадена страна.

    Водещ:

    Какво ще бъде отражението върху бюджета за 2008 от ваша гледна точка с въвеждането на плосък данък от 10 процента?

    П.Орешарски:

    Ами чисто формално, чисто формално бюджетът ще преотстъпи в полза на домакинствата и данъкоплатците, които получават доходи, независимо дали по трудови взаимоотношения, или упражнявайки свободни професии, суми в порядъка на 250-300 милиона лева. Аз искрено се надявам. . .

    Водещ:

    Формално бюджетът ще ги остави у гражданите.

    П. Орешарски:

    Така, както изглеждат цифрите в сравнение с другите алтернативни системи, в частност с действащата система на облагане на данък общ доход. Аз искрено се надявам обаче в резултат на създадените предпоставки за разширяване на данъчната основа и за по-висока степен на събираемост да компенсираме тези загуби в кавички, бих ги нарекъл, защото винаги, когато човек говори от гледна точка на. . .

    Водещ:

    В смисъл да кажем ясно - очаквате повече хора да почнат да си плащат данъците.

    П. Орешарски:

    Точно така. Това показва и практиката в други източноевропейски страни, които са въвеждали този данък, че винаги в началния период има разширяване на данъчната основа. Не виждам предпоставки защо у нас да не е така.

    Водещ:

    Защо сега стана възможно въвеждане на единна ставка от 10 процента?

    П. Орешарски:

    Доброто изпълнение на бюджета. Спомняте си, че миналата година сериозно се притеснявахме след влизането в общността от няколко ключови фактора и рискове по-скоро, свързани най-вече с косвените данъци, но отчасти и с преките данъци. Днес, 7 месеца по-късно, можем да кажем, че без да сме елиминирали напълно рисковете, ситуацията е овладяна, имаме добро изпълнение на приходната част, за първи път след 1990 година имаме 20 на сто по-високи приходи в сравнение с отчетените за същия период на миналата година.

    Водещ:

    Имате ли числа за 6-месечието вече?

    П. Орешарски:

    Да, имаме. Аз се позовавам на тях. Преизпълнението на приходите е значително, като се сравни с отчетните данни. А на планова основа струва ми се, че изводите не могат да бъдат така категорични за по-добра събираемост. Но по отношение на достигнато равнище миналата година и тази ние имаме един наистина добър резултат, който позволява и по-сериозни стъпки по отношение на данъчната система.

    Водещ: 

    Пише ли се вече бюджетът за 2008?

    П.Орешарски:

    Бюджетът за 2008 в различни вариации е готов, ако имате предвид проектобюджетът.

    Водещ:

    Така. Имам предвид проектобюджета, обаче сега. . .

    П. Орешарски:

    А бюджетът ще стане готов през декември.

    Водещ:

    . . . с плоския данък ще трябва май да се пренаписва.

    П. Орешарски:

    Не.

    Водещ:

    И с увеличаването на определени акцизи.

    П. Орешарски:

    С плоския данък влизаме в един от  сценариите, които имахме подготвени до този момент. Увеличението на акцизите е стъпки в посока на достигане на минималните равнища на акцизното облагане в общността. Освен това за консистентност на данъчната система, след като преотстъпвате ликвидност по една линия, същата ликвидност трябва да се стерилизира по друга линия.

    Водещ:

    Така, да се надявам, че ви разбраха.  Става дума, след като остават повече пари у гражданите, по някакъв начин трябва да се блокира възможността това да влияе върху инфлацията и върху текущата сметка.

    П. Орешарски:

    Точно така. Основно върху инфлацията, но и върху вътрешното търсене, оттам дефицитът по текущата сметка. Аз ще повторя още един път, че с ускоряване на икономическия растеж в последните една-две години се разраства и дефицитът по текущата сметка.

    Водещ:

    Това беше, между другото, едно от опасенията на. . . имаше мнения на западни анализатори веднага след новината за въвеждането на плосък данък, че всъщност увеличаването на търсенето ще увеличи дефицита по текущата сметка.

    П. Орешарски:

    Ами, първата реакция на външен наблюдател, който не  е гледал в пакет числата, логично да е такава. Аз не се опасявам, защото върху вътрешното търсене, а оттук и дефицитът по текущата сметка, влияе фискалният резултат. Следващата година ние запазваме нашите цели да запазим. . .  да реализираме минимум две на сто излишък, по който да противодействаме макар и частично. . .

    Водещ:

    Пак догодина.

    П. Орешарски:

    Разбира се.

    Водещ:

    Към момента колко е излишъкът като процент и като абсолютни

числа?

    П. Орешарски:

    Към момента процентът въобще не е интересен, а като абсолютни числа е малко над 2 милиарда. Очакваме към края на годината. . .

    Водещ:

    Към 16-ина.

    П. Орешарски:

    Да. Очакваме към края на годината да влезем в нашите фискални цели - излишък около 2.3-2.5.

    Водещ:

    Милиарда? Тоест как за шестмесечие. . .

    П. Орешарски:

    2.3-2.5 процента. . .

    Водещ:

    А, процента, да. Защото, ако са милиарди, някак си. . .

    П. Орешарски:

    За да не създадем допълнителен инфлационен натиск и да не съдействаме за разширяване на дефицита по текущата сметка, който междувпрочем и без това е притеснително висок.

    Водещ:

    Сега, какво става с осигуровките обаче? Понеже имаше едни три процента, обещани към шестмесечието, ако се постигне добро изпълнение на бюджета, вие казвате - има добро изпълнение на бюджета, тези три процента обаче останаха само като обещание.

    П. Орешарски:

    Не са обещание. От 1 октомври ще бъдат въведени.

    Водещ:

    Така.

    П. Орешарски:

    И ще станат един процент намаление на фонд пенсии и два процента намаление на фонд безработица, поне по предварителните планове. Структурата в случая не е чак толкова. . .

    Водещ:

    Повечето анализатори обаче казват, че няма проблем тези три процента да станат шест. . .

    П. Орешарски:

    Е, такъв проблем има.

    Водещ:

    . . . за да се намали като цяло данъчното бреме.

    П. Орешарски:

    Такъв проблем има. Този разговор ще продължим следващата година по това време - дали ще стават още, или ще запазят. . .

    Водещ:

    Ето, вие сега казвате - 2008 - 3 процента надолу данъчната осигурителна тежест. Как ще компенсирате губещите категории работещи от плоския данък? Това са хората със заплати до 400 лева и свободните професии, това се очертава.

    П. Орешарски:

    Ами, сега, аз ще си позволя тук един малък страничен коментар. В последните години у нас беше насадено мнението, че ние плащаме изключително висок данък. И вижте сега каква е картината. При намаление на данъка до 10 на сто се оказа, че немалко категории се оплакват от този размер, което само по себе си показва, че те досега са плащали ефективно под 10. Значи, кое е вярното?

    Водещ:

    Това е наистина само за тези категории.

    П. Орешарски:

    Те не са никак малко.

    Водещ:

    Не са малко, но е само за тези категории.

    П. Орешарски:

    Нашата цел да въведем плоския данък не е да ощетяваме данъкоплатци, така че никой няма да бъде ощетен от плоския данък. Нито данъкоплатците, които са в първите скали на облагане, в диапазона между 180 и 440 лева, там ще компенсираме еднократно заплатите от 1 януари 2008, нито част от свободните професии, при които ще въведем нормативно признати разходи в размери, които осигуряват еквивалентност на действащото облагане спрямо новото.

    Водещ:

    Тоест те няма да спечелят, ама няма и да загубят, така излиза.

    П. Орешарски:

    Целта е никой да не загуби в случая. А, разбира се, че различните групи данъкоплатци ще спечелят по различен начин.

    Водещ:

    Сутринта четох един блок на Георги Ангелов и Светла Костадинова, там предлагат точно за губещите категории, само за тях, да се намали осигурителната вноска с 10 процента. Според тях това ще компенсира по много по-добре балансиран начин загубата.

    П. Орешарски:

    Ами, уважавам тяхното мнение - не го възприемам.

    Водещ:

    Не го възприемате, защо?

    П. Орешарски:

    Ами, нали обясних вече, че за осигуровките ще говорим

другата година.

    Водещ:

    Още една идея за осигуровките. Държавата, работодателят и работникът да поемат солидарно по една трета. Тя също се обсъжда, върви отдавна тази идея. . .

    П. Орешарски:

    Вижте, специално тази идея не е особено ефективна, тъй като от преразпределение на суми богатството не се увеличава. Тази идея в случая не променя нищо и не променя фактическото обстоятелство, че в  момента бюджетът доплаща пенсиите на българските пенсионери. Това дали ще ги доплаща чрез субсидия, или тази субсидия ще я обърнем в норматив по същество няма да увеличи пенсиите.

    Водещ:

    Кога ще сте готови фактически с компенсаторните механизми, за да можете да ги обявите, наистина. . .

    П.Орешарски:

    Аз вече ги обявих.

    Водещ:

    Вие ги обявихте, в смисъл това са компенсаторните механизми.

    П. Орешарски:

    Това са. . .

    Водещ:

    Признаване на, как се казва. . .

    П. Орешарски:

    Нормативно признати разходи. . .

    Водещ:

    . . . нормативно признати разходи. . .

    П. Орешарски:

    За свободни професии.

    Водещ:

    И увеличаване на заплатите в сектора между 185 и 440 лева.

    П. Орешарски:

    Точно така, еднократно коригиране на заплатите в посока увеличение, разбира се.

    Водещ:

    Ами добре. Така да завършим. Пламен Орешарски с мнение и направо то не беше мнение, ами такива сериозни данни по прилагането на плоския данък от 2008 година.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация