05.06.2021 г.

Водещ: В студиото вече е финансовият министър от служебното правителство Асен Василев. Здравейте.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: И най-важният въпрос – актът „Магнитски“, решението за България и мерките, които правителство взе във връзка с този акт. Моля ви подробно да разкажете какво представляват тези мерки, какъв е техният обхват, защото това „асосиейтед“ има много широко тълкуване?

Асен Василев: Може би първо да разкажем какво е актът „Магнитски“ и как той работи и след това мерките, които ние предприемаме. Актът „Магнитски“ е акт на налагане на икономически санкции, като те могат да бъдат наложени за човешки права или за корупция, в случая са наложени за корупция, и обикновено се налагат на физически, някой път и на юридически лица. Решението, което излезе на 2 юни, е най-голямото решение, най-големите санкции някога налагани и това са горе-долу 25 процента от всички лица въобще, на които някога са налагани такива мерки в историята на Щатите по този акт.

Водещ: Българските лица са 25 процента от всички въобще?

Асен Василев: Да, въобще. Тоест, това е една огромна група от лица, като ние се фокусирахме на физическите лица, господин Божков, господин Пеевски и господин Желязков, но там са и едни 64 юридически лица, които също попадат в директния обхват на санкциите на акта „Магнитски“. Какво означава това? По принцип, американското правителство може да налага каквито си иска санкции, които се отнасят за американски компании, американски банки, американски граждани, на теория те не се отнасят за останалата част от света На практика обаче всички банкови институции работят със системата SWIFT, по която правят всички международни преводи…

Водещ: В долари?

Асен Василев: В долари и не в долари, „суифт“ системата се използва в общия случай за почти всички международни преводи, в ЕС са преводи в евро, има отделна система, която ЕЦБ сложи. Но, като цяло, международни преводи се правят по системата „суифт“, тоест всички банки, които не искат да бъдат отрязани от системата „суифт“ и искат да правят международни преводи обикновено се съобразяват с тези санкции на доброволен принцип. Същото нещо се отнася и за всички големи компании, които правят бизнес в Щатите. Тоест, въпреки че санкциите се отнасят само за американски граждани и лица, реално всеки бизнес, който по някакъв начин има досег с Щатите и всички банки по света буквално, спазват тези санкции. Проблемът за България, ако бяха тези 64 компании и тези трима човека, това би бил един сравнително ограничен проблем. Проблемът е, че когато са наложени по режима „Магнитски“, там се включват и всички асоциирани с тях лица.

Водещ: Какво ще рече това, това е важно?

Асен Василев: Има няколко и различни дефиниции, част…контролираните, които разбира се има участие на тези лица в други фирми и те ги контролират с над 50 процента, има участие на тези лица в други фирми, това също е тип на асоциация. И от там нататък има и интерпретации, на моменти са се случвали, когато това са било доставчици, било по-широка интерпретация на това понятие…. И това, както можете да си представите, става много заразно за една икономика, защото ти ако след…продължиш да правиш някаква форма бизнес с лице, което е в списъка, на следващото издание има голям шанс ти да попаднеш в списъка и това да продължи надолу, буквално една зараза да се разпространи.

Водещ: Да продължи надолу означава да ти блокират сметки, имущество, какво ли не още…?

Асен Василев: Каквото санкциите налагат да влезеш и ти в списъка, защото продължаваш да правиш бизнес с тези лица, които са включени вече в списъка. По тази причина ние трябваше много бързо да действаме, за да ограничим щетите за държавните предприятия и бюджетните структури, да не би по непредпазливост да попаднат в този списък. Първото, разбира се, е да спрат на момента да правят бизнес с лицата от списъка, съответно държавните институции да спрат всякакви взаимоотношения с лицата, включени в списъка, финансови взаимоотношения. Следващото ниво - приехме възможно най-тясната интерпретация на асоциирани лица, които са лица директно в съдружие или управители на фирми на Божков, Пеевски и мисля че Манолев или Желязков, ще ви излъжа кое от лицата…, или на тези други 64 фирми, които са от списъка. Тоест, това е най-тесният санитарен кордон, който ние може да направим. Ние не може да кажем на гражданите или на банките какво да правят, нямаме законодателство по тази степен, но сме длъжни да предпазим държавните структури и държавните предприятия да не влязат в бизнес взаимоотношения с този кръг лица, защото иначе те потенциално биха попаднали също под санкция. Да си представите, ако големи държавни структури или дружества…

Водещ: Например БЕХ, да кажем.

Асен Василев: Например БЕХ, ако попадне, не дай си Боже, в такъв списък, всички международни кредити на БЕХ трябва да се върнат на моментна, стават изискуеми, всички банкови сметки стават замразени и собственост на американското правителство, в някой момент те имат право да ги изтеглят там парите и нямат право да правят международни преводи. Може да си представите за едно дружество, структуроопределящо за българската икономика това какво би означавало. Така че, решението….

Водещ: То това е заплаха за националната сигурност, защото може да удари енергийната сигурност.

Асен Василев: Примерно. Затова всъщност решението на МС няма как да изчака да дойде парламентът, то прави възможно най-тясната интерпретация, която е съдружиници или управители на фирми, в които тези лица са участвали или участват и абсолютно обективен критерий. Тук не е някой да си измисля „една лелка казала, пък някой казал“… И всъщност на база на това ние казваме държавните предприятия, докато НАП, ДАНС не си свършат работата, да кажат – тези са чисти, тези не са чисти и т.н., всъщност да ограничат каквито и да взаимоотношения търговски с този кръг лица.

Водещ: За да не пострада държавата и бюджетът на практика?

Асен Василев: Бюджетни структури или държавни компании, ако попаднат в този списък, ние вече отиваме в съвсем друго измерение и това наистина, както Вие казахте, ще бъде пробив и в икономическата стабилност, и в националната сигурност.

Водещ: Един такъв, макар и частен въпрос, но той е важен, защото предвид предстоящите избори може да стане скандал. Партията на господин Божков?

Асен Василев: Тя е включена в списъка.

Водещ: Ако тя вземе един процент на следващите избори, този един процент ѝ дава по принцип право на държавно финансиране, но тя няма да го получи, докато съществува? Така ли да разбирам?

Асен Василев: Това би било обект на решение на парламента, когато той се събере. Слава Богу, в този момент ще имаме парламент и той вече може да прецени какъв е рискът за държавата, какъв е рискът за структурите, как да се процедира. Това решение на МС е една временна мярка, докато нямаме нормално законов ред как да реагираме на такъв тип заплаха.

Водещ: Тоест, служебното правителство, поради липсата на парламент, поправете ме ако неправилно обобщавам, създава временна защита за държавата….за държавните дружества и бюджета от въздействието на подобна мярка да не попаднат, а когато дойде редовно правителство и има редовен парламент, те трябва да вземат конкретни решения за обхвата на цялото това нещо.

Асен Василев: И как по принцип да реагираме на такъв тип мерки. Защото не само американците налагат, има и европейски орган за налагане на мерки, има британски, има най-разнообразни органи. Просто има една огромна дупка в нашето законодателство как държавата се пази и реагира при налагане на мерки на лица с голяма дейност на територията на страната.

Водещ: Само че, така като Ви слушам, то към…към такива мерки ще изисква доста мащабни промени във всякакви видове закони, които се сещам.

Асен Василев: Не съм юрист, не мога да ви кажа. Като финансист и министър на финансите към момента моята основна задача е да предпазя бюджетните структури и държавните предприятия да не стъпят в заразата, да не почне оттам зараза към всички държавни структури.

Водещ: Другата важна тема. Новите мерки на правителството за борба с кризата и последствията от Ковид. Вие заявихте в МС, че става дума вече за една съвсем нова философия на мерките за подкрепа на икономиката, бихте ли обяснили?

Асен Василев: Ковид кризата беше огромен шок за световната икономика, защото се затвориха работещи бизнеси и те нямаха право да работят. Това беше най-големият шок. Когато затвориш един бизнес и той няма право да работи, единственият шанс този бизнес да не умре е да получава някакъв вид помощ директна като субсидия от държавата, за да може да продължи поне някакви минимални функции да поддържа, да поддържа работниците на щат, да не се разбягат, да не се разпадне бизнесът. В момента, в който икономиката се отвори, тоест бизнесите и фирмите имат право да работят, тогава мерките трябва да са насочени към преодоляването на икономическата криза, която заради това затваряне може да е станала и доста дълбока. Но там вече не плащаш на бизнесите за да ги поддържаш живи, а трябва да им дадеш възможност те да се възстановят, да започнат да произвеждат по най-добрия начин.

Водещ: Това е причината от субсидии да се премине към преобладаващо кредитиране?

Асен Василев: Да, това е една основна причина от директни субсидии…те не се спират напълно, примерно продължава да имаме бизнеси, които са силно пострадали, международният туризъм още не се е възстановил и т.н., така че, въпреки че те имат право да работят няма достатъчно бизнес, така да се каже. Тоест, ще продължат някакви мерки на директни субсидии, но в по-ограничен размер, наистина на засегнатите бизнеси, дълбоко засегнатите от това, в рамките на това, което е нотифицирано към ЕС.

Водещ: 60/40?

Асен Василев: Да, 60/40, мярката е позната, знаят хората как работи, тя се преформатира така че да ѝ се намали обхватът, наистина да отиде към най-засегнатите бизнеси и за да се побере в пренотифицираните бюджети към ЕС. Но за малкия и среден бизнес специално, който вече е отворен, може да работи, направихме една програма с извънбюджетни средства – и национални, и по европейските програми, които обаче са унифицирани. Работихме много интензивно с Асоциацията на българските банки и тази програма излиза с един продукт за възстановяване, който е насочен към малкия и среден бизнес и те могат да вземат до 70 процента от по-добрата им година – 2019 или 2020 година приходите като кредит. Не се изисква обезпечение, тъй като знаем кризата много е ударила фирмите и много от тях може да нямат какво да дадат като обезпечение…

Водещ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, това трябва да е ясно – въобще обезпечение ли или само ипотеки?

Асен Василев: Въобще обезпечение. Но, за да няма злоупотреба с тези средства, трябва собствениците на фирмите да влязат като съдлъжници.

Водещ: Ааа, с цялото си имущество?!

Асен Василев: Като съдлъжници, както си е по българското законодателство.

Водещ: Това е най-страшното обезпечение в България.

Асен Василев: Тоест, ако Вие вярвате във фирмата си, вярвате, че в хоризонт от седем години, защото кредитът не е за година, две, три, в хоризонт от седем години тя може да се възстанови, имате нужда от средства в момента, за да завъртите колелото и да продължи, може да го вземете колкото Ви трябва като финансиране за инвестиции, за оборотни средства, за каквото е необходимо. И тъй като няма обезпечение, по този начин може цялата процедура да завърши в рамките на 10 работни дни. Тоест парите да влязат наистина сега във фирмите, когато те имат най-голяма нужда от тях. Другото важно по това е, че банките се съгласиха първата година да няма плащане нито на лихви, нито на главници.

Водещ: Пълен гратисен период.

Асен Василев: Пълен гратисен период. Така че всъщност това наистина да е облекчение за фирмата. Някои могат да кажат – спряха помощите, дават кредитите. Чухме такива изказвания от политически сили. Истината е, че държавата прави това, което държавата прави най-добре. Тя поема риска на цялата икономика. Тя влиза вътре и казва – ние вярваме, че нашата икономика може да се възстанови, искаме да помогнем да стигнат пари до фирмите, които иначе не биха получили кредитиране. Защото истината е, че без тези гаранции тези пари не са стигнали до фирмите. Виждаме колко много пари стоят по банките и не стигат до фирмите. А всяка банка поотделно може да си насочи портфейла точно към фирми, които имат нужда от това кредитиране, по нейните си условия и така нататък.

Водещ: Да уточним гаранциите. За размера на гаранциите – 80% на индивидуална основа, 50% на портфейлна. Обяснете за какво става дума, каква е разликата.

Асен Василев: Когато банката даде кредит, за да не иска банката обезпечение от фирмата, държавата казва: Ако фирмата не може да си върне парите, тя ще поеме 80% от разходите по този кредит, ако той, не дай си Боже, не бъде върнат. Но ако се погледнат всички кредити, които банката е раздала, държавата ще покрие до 50% от разходите по кредитите.

Водещ: Това нормално добро обезпечение ли е?

Асен Василев: Това е много високо обезпечение, точно да може да се дадат кредити на фирми, които са пострадали от кризата, не изглеждат много добре през очите на банките – и това е помощта на държавата – но имат шанс и техните собственици вярват, че имат шанс да изплуват. И това е максимално разрешеното от ЕК, без да трябва ние да минаваме през някакви специални процедури.

Водещ: Да, не се смята за държавна помощ.

Асен Василев: Не се смята за държавна помощ.

Водещ: Тоест лимитът е по-скоро нормативно даден отгоре, от Брюксел.

Асен Василев: Да, таваните са дадени.

Водещ: Откъде намирате такъв ресурс? Колко е ливъриджа, с който работите при тази операция?

Асен Василев: Държавният ресурс е между 1 млрд. и 1,2 млрд. лева. Като той идва от ресурс на ББР, ресурс на Фонд на фондовете и ресурс по JEREMY (...) и т.н. Общо всичките програми. И част от оперативните програми, които Фондът на фондовете управлява. И съответно банките го умножават по две. Тоест кредитите към крайните получатели са за 2,5 млрд.

Водещ: Има ли лимит по банки, както бяха в предишните програми – тази банка има 100 млн. лв., другата банка има 200 и т.н.?

Асен Василев: Решихме да го направим по начин, по който 2013 г. работихме с кредитите на половин лихва, които тогава много бързо се раздадоха, в рамките на четири месеца се раздадоха 700 млн. лева. И това помогна за икономиката. И там всъщност нямаше предварително разделени лимити по банки, а казахме, че всяка банка може да заявява 50 млн. И като ги раздаде, да заяви още 50 млн. И така всъщност има и конкуренция между банките да раздават бързо парите и да не утежняват условията по кредитите.

Водещ: Казахте малки и средни предприятия. Как ще се определя този критерий?

Асен Василев: Европейският критерий.

Водещ: Това за България е повече от средно предприятие.

Асен Василев: Да, за България това включва всъщност и т.нар. малки големи и т.н.

Водещ: Няма да има ограничения по сектори в икономиката.

Асен Василев: Изключая мисля, че оръжия, хазарт и т.н. Да, европейският ресурс идва с ограничение, че не може да се ползва от земеделски производители, докато националният ресурс няма това ограничение, така че банките в портфолиото си ще могат да дават на всички сектори, изключая, пак казах, оръжия, хазарт и тези забранените...

Водещ: Тези, които банките по принцип не обичат да ги кредитират. Добре, значи остава мярката 60/40, с преструктуриране, така че да се ползва само за секторите, които още...

Асен Василев: Ние няма да правим секторно ограничение, по-скоро ограничението ще бъде на база допустимост. Да имаш много по-голям спад в оборотите. Естествено, те ще отидат в тези сектори. Причината за това е, че ако минем на секторни ограничения, това много повече се счита за държавна помощ и трябва да правим изцяло нова нотификация в Брюксел. Ако просто кажем значително по-пострадалите фирми, те естествено ще изместят...

Водещ: Тоест спадът на оборотите в сравнение с това ще се гледа. Колко трябва да бъде спадът?

Асен Василев: 40%.

Водещ: Това изключва потенциално много сектори от икономиката.

Асен Василев: И не само. Изключва и възможността от, как да кажа, счетоводни игри.

Водещ: Добре. Да минем към състоянието на бюджета. Излязоха преди няколко дни последните данни. Как изглеждат нещата според вас?

Асен Василев: Прилично, мисля, че е правилното определение.

Водещ: Какво се крие зад него?

Асен Василев: Приходите се изпълняват, както са бюджетирани, разходите като цяло изпреварват приходите, но не много, не драстично, което имайки предвид колко непредвидени разходи бяха направени, тъй като те са основно чрез преструктуриране, горе-долу стоим бих казал прилично към момента.

Водещ: Какъв е резервният потенциал чрез това преструктуриране да се намери допълнително резерви – 100, 200, 300 милиона?

Асен Василев: Може би около 300 милиона може да се намерят сравнително без много сътресения в бюджета, от там нататък започваме да пипаме дълбоко по разходни пера, които наистина са много необходими.

Водещ: Имате предвид тези 300 милиона могат да се съберат от заделени пари за възнаграждение за позиции, които не са заети?

Асен Василев: Примерно, или от някои капиталови разходи, които няма да бъдат изпълнени или от други такива пера.

Водещ: Може ли цялото перо, както казва уважаемият Добрин Пинджуров, бюджетът няма пера, козина…да ползваме това понятие. Може ли от перо капиталови разходи да се блокират 60 процента от парите и те да отидат за други средства или това изисква вече промяна в Закона за държавния бюджет?

Асен Василев: Това изисква промяна и в политиките, които са заложени в бюджета, което според мен едно служебно правителство не е правилно да внася такива тежки промени.

Водещ: В крайна сметка обаче има едни разходи, които служебното правителство може и да не продължи да прави, независимо колко време му остава, защото няма гаранция, че няма след тези избори отново да управлявате, никаква гаранция няма…

Асен Василев: Гаранция няма, но парламент ще има, макар и за три-четири седмици, така че според мен е много важно този парламент да излъчи правителство. Но, даже и да не излъчи, да приеме една актуализация на бюджета.  

Водещ: В каква посока трябва да е актуализацията, защото Вие казахте, че я разработвате, това означава, че знаете къде трябва да се пипа? Къде?

Асен Василев: Две неща. За мен е много важно дефицитът да остане същият и мисля, че това е абсолютно постижимо, гледайки това, което колегите в НАП и в „Митници“ започват да постигат, според мен ще можем да увеличим разходната част за сметка на увеличена приходна част без да пипаме дефицита. Това първо. Разбира се, още е малко рано, трябва да минат още няколко седмици, да наближи юли месец, да видим данните и тогава вече ще можем да направим една много по-точна прогноза за какво става въпрос. По-важно е обаче разходните пера, които са дърпани отляво, дясно и т.н. да се прецени, това са политики …в бюджета, да се прецени кои от тези политики ще бъдат продължени, в каква степен и с какви средства. И другото, което правим паралелно с това е, да видим къде има течове, разходване, което е неразумно или което е заложено в неразумни граници и същите ефекти, същите политики могат да бъдат направени с по-малък разход. Всъщност  там да може да осветлим какъв е разходът за постигане на политиките, какъв той може да бъде, ако се оптимизира и това ще генерира също един допълнителен ресурс, който може да се пренасочи към нови политики.

Водещ: Защо според Вас правителството твърдо държи на продължаване на мярката 50 лева за пенсионерите? Това е социална група, макар и много голяма, която не пострада, доходите ѝ не пострадаха от Ковид? Питам Ви, защото продължаването на тази мярка води до над 100 милиона допълнителни месечни разходи за хазната?

Асен Василев: 104 милиона и 700 хиляди. Мога да ви отговоря икономически…

Водещ: Икономически искам.

Асен Василев: Икономически ще Ви отговоря. Това е demand мярка, това е мярка, която директно вдига потреблението. Пенсионерите тези пари не ги вземат и не ги слагат на банков влог, защото знаем, че има над един милион пенсионери, които живеят под прага на бедността. Подобен тип мярка между другото беше и това, което направихме с Министерството на образованието и Министерството на туризма, където вместо да плащаме едни хотели да стоят затворени, реално генерирахме 150 хиляди хранодена и нощувки в българските хотели и тези пари по смислен начин да се завъртят. 

Водещ: Тоест, разчитате това да донесе по-високи разходи от ДДС от вътрешни сделки?

Асен Василев: Примерно, или по-високо потребление. Това за всички бизнеси, тези 100 милиона са влезли директно в българския бизнес, реално. Пенсионерите са решили как те да влязат в българския бизнес, а не администрацията да ги раздава, но реално директно са влезли в българския бизнес тези пари. Те не са отишли да стоят някъде на влог.

Водещ: Последното не е сигурно, като се вижда ръстът на влоговете, независимо от…

Асен Василев: Да, но ако погледнете откъде идва ръстът на влоговете, той не идва от броя вложители малки, той идва от това, че имаме една група от хора с изключително добри заплати в България, основно в IT-сектора, но не само, които всъщност едно 70-80 процента от заплатата им стои по влог. И там говорим за заплати от порядъка на 6000-7000 или 8000 лева. И всъщност ръстът на влоговете не идва от това, че много на брой, един милион човека са сложили по 10 лева на влог, а идва от това, че примерно 10-20 хиляди човека са сложили по 5000 лева на влог.

Водещ: Последните две минути, които имаме, моля разкажете какви са резултатите от проверките ви на фирмите с големи касови наличности?

Асен Василев: Няколко групи от фирми се очертаха. Някои, които твърдят, че има технически грешки и сега ще ги поправят, някои, които наистина имат пари на каса и те сега се броят, говорим за десетки милиони….

Водещ: Къде ги държат тези пари?!

Асен Василев: Трезори, каси, мазета…кой където, няма значение, сега се броят тези пари…

Водещ: Това е средновековен примитивизъм…

Асен Василев: …и някои, които казват – „Парите са в управителя, а той е в Панама.“ – имаме и такива случаи. Но една фирма с големи касови наличности, всъщност в рамките на тази проверка се установи, че те не отговарят на оборотите, които са заведени в деня по касови апарати, че е имало касови апарати, които с години не са подавали информация към НАП и там в момента тече съвместна акция на НАП и ДАНС за установяване размера на щетата, която е многомилионна и директно удря държавния бюджет.

Водещ: Това, както ми го казвате, звучи като укриване на данъци, което вече е криминално престъпление…

Асен Василев: И несъбиране или неотчитане на събрани държавни такси.

Водещ: А, и затова ли става дума?

Асен Василев: Да.

Водещ: Благодаря Ви, много. Надявам се отново да ни гостувате.

Асен Василев: Благодаря Ви.

Видео