04.06.2021 г.

Служебният финансов министър Асен Василев има опит и като министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебния кабинет на Марин Райков през 2013 г. Завършил е икономика в "Харвард", специализира бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School. Съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. Преподавател е в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет и с Центъра за стратегии и конкурентоспособност в Harvard Business School. От 1999 до 2004 г. работи като консултант в Monitor Group в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка.

В какво състояние е бюджетът на държавата и имате ли прогноза за касовия дефицит към края на годината?

Бюджетът се изпълнява по закон. И приходната, и разходната част вървят горе-долу по план. Разходната се движи малко по-бързо от предвиденото, но предвид че мерките за бизнеса, добавките от 50 лв. за пенсионерите и за борбата с ковид кризата бяха удължени през април и май, а средствата за тях не бяха предвидени, не е неочаквано. Голяма част от тези разходи са правени чрез преструктуриране на други разходни пера в бюджета.

Има ли заложени скрити бъдещи разходи?

В България бюджетът се прави на касова основа. Тоест няма информация за скрити бъдещи задължения тип поети договори, които в един момент да бъдат изплатени. Необезпечени договори директно към държавата не бих казал, че има. Такива задължения евентуално биха могли да се появят или ако има пробойни в ключови държавни предприятия, като енергийната система, или ако има голяма икономическа криза и се наложи да се приемат дългосрочни антикризисни програми.

Накратко, заложеният в бюджет 2021 дефицит възможен ли е?

Мисля, че е възможен. Ще трябва да се направи ревизия на бюджета в разходната част - да се прецени, включително и от парламента, кои разходи са необходими, кои не и как точно да се процедира. Но каквато и актуализация да се предложи, тя ще е в рамките на заложения дефицит от 4.9 млрд. лв.

Ако трябва да се съкращават разходи, откъде е най-удачно?

До момента е дърпано от капиталовата програма плюс несъществени разходи на ведомствата. Ние взехме средства от незаетите щатни бройки. Трябва да се огледа каква част от капиталовите разходи могат да се направят. И трябва да се мобилизира извънбюджетната възможност за подпомагане на бизнеса.

Досега помощта за бизнеса беше с бюджетни средства. Това е правилно, когато бизнесът е затворен. Но сега бизнесът е отворен, болниците също, всичко работи и мерките трябва да бъдат преориентирани към програма за възстановяване и директните субсидии да бъдат насочени само към бизнесите, които структурно няма как да се възстановят толкова бързо като международния туризъм.

Но ресторантьорският бизнес, който беше много силно засегнат, в момента е отворен. И там мерките трябва да бъдат насочени към това да се помогне на тези ресторанти да работят нормално и ритмично, а не да ги компенсираме за това, че са затворени. На болниците им се поемаха до 75% от разходите, защото им бяха забранени плановите дейности. Но сега няма нужда от такова голямо подпомагане. Трябва да тръгнем в посока нормално възстановяване на икономиката, а не директни субсидии.

Какви ще са новите мерки?

Дотук е ясна едрата рамка. Мерките за бизнеса: 60/40 и мерките за заетост продължават, но във формат, насочен към най-пострадалите бизнеси.

Мярката за заетост досега е била малко като врата в полето и е имало злоупотреби. Ако един работник е бил пуснат за един месец на борсата, след това шест месеца държавата му плаща, като се наеме обратно. Тази мярка се прецизира така, че да води наистина до дълготрайна заетост. Ако един човек е бил една година на борсата и след това дадена фирма го наеме, тогава държавата да поеме за определен период разходите за него.

За 60/40 не слагаме ограничение за големината на фирмите. Но искаме те да са сериозно пострадали - да се вземат приходите за април и май тази година и те да се сравнят със същите месеци на 2019 г. И ако има изоставяне на приходите например с повече от 40%, тогава да може тази компания да получи помощ.

Тези мерки се преформатират с уговорката, че съществуващите остават нотифицирани в ЕК и ако отново има криза и затваряне, могат да се пуснат в стария им вариант.

Имахме разговори с Асоциацията на банките, така че всички гаранционни програми на ББР, Фонда на фондовете и ЕИФ да бъдат унифицирани, за да се насочат не към фирмите, които са добре и които банките по принцип искат да кредитират, а да предоставят оборотно и инвестиционно финансиране до 70% от приходите за 2019 и 2020 за съответната компания, но банките да не изискват допълнителни обезпечения по тези кредити. Заемите ще са 7-годишни с една година гратисен период и за лихвата, и за главницата. По този начин ще подпомогнем фирмите, които са изкарали кризата на мускули, но имат потенциал и собствениците им вярват, че имат бъдеще. Собствениците на фирмите също трябва да станат съдлъжници по кредита, за да няма злоупотреби.

Общият неизползван гаранционен ресурс ще отключи портфейл от 2.5 млрд. лв. Този ресурс трябва да е само за малки и средни фирми, които имат нужда от капитал, за да се възстановят, да могат да го направят при много облекчени условия. Държавата може да поеме системния риск на цялата икономика. А банките могат да насочат този ресурс към фирмите, които са с потенциал. Така до компаниите ще стигне ресурс, който е 3-4 пъти по-голям от ресурса, който може да си позволи да задели държавата. Идеята е в средата на юни тези програми да започнат да функционират. Тези пари трябва да стигнат бързо, сега до фирмите.

Няма да е позволено да се рефинансират стари кредити. Програмата ще започне с тези банки, които вече имат договори с ББР, ЕИФ и ФнФ, като ще могат да се включат и нови. Но идеята е наистина да помогнем на фирмите, да помогнем сега и на тези, които вече виждат възстановяването, да получат един дълъг хоризонт чрез оборотен и инвестиционен кеш, а за тези, които са най-пострадали, да се продължи грантовото финансиране от държавата.

Третата група мерки е за стимулиране на потреблението. Подобно на програмата на Министерството на образованието и на Министерството на туризма за ученическите ваканции.

Тази мярка не е ли спорна?

Вместо това можехме да платим на тези хотели някакви пари и те да не работят! А с тази мярка 30 хил. ученици и учители отиват в хотелската база в страната. Това са 150 хил. нощувки.. В тази мярка няма никакво държавно насочване на средства, учениците сами си избират хотелите. От икономическа гледна точка е доста по-ефективна мярка. Един път децата ще идат на лагер, втори - хотелите ще получат някакъв приход, и трети - ще има и заетост.

Работим с Министерството на спорта и на културата, за да видим дали и там не могат да се планират мерки, които да са свързани с повишаване на търсенето.

Пристигна ли сумата от 1 млрд. лв. по еврозаема SURE и за какво ще могат да се използват средствата?

Те са по мярката 60/40 и реално са възстановяване на похарчените около 1.4 млрд. лв. за нея. Сега влизат директно във фискалния резерв като приход, който е бюджетиран. Това не са нови неочаквани пари.

В бюджета има предвиден и приход по линия на 10% аванс по Плана за възстановяване, който е 1.2 млрд. лв. и трябва да влезе в бюджета до края на годината.

Какво е мнението ви за добавките от 50 лв. за пенсионерите? Тези помощи бяха бюджетирани само до март и за всеки следващ месец са нужни допълнително по 105 млн. лв.

Това, което ние заварихме, е бюджетирани мерки до март, направени допълнителни разходи до май и оттам нататък - вие се оправяйте без парламент. И това е проблематичният момент.

Но специално за пенсионерите моето лично мнение, а и като на министър на финансите е, че тези пари са силно закъснели и много необходими. Ние сме оставили 1 млн. пенсионери под прага на бедността. От 2008 г пенсиите не са преизчислявани. И е цинично на база на разходите, които направихме само за миналата година, да твърдим, че не можем да намерим 1 млрд. лв. за пенсионерите. Намерихме 1.5 млрд. лв. за увеличение на заплатите на администрацията, а не можем да намерим 1 млрд. лв. за пенсионерите. Намерихме 3 млрд. лв. за "Турски поток", който генерира нетна щета за бюджета на България. Виждаме всички течове, които се случват по всички системи в тази държава. И според мен е абсолютно цинично да кажем, че няма пари за здравеопазване или за пенсии.

Прав сте, но това ли е начинът?

Според мен правилният начин е да се влезе в парламента, да се промени законът, да се направи преизчисление на пенсиите. Нямаме парламент в момента, затова правим това, което можем.

Искаме да направим преглед как се харчат разходите, които се залагат в бюджета. И когато се залага бюджетът за догодина, аз ви гарантирам, че даже и с този милиард за пенсионерите, ако бюджетираме правилно, съберем си приходите и спрем течовете, ще генерираме доста по-малък дефицит

Това може ли да се случи за половин година?

Може. Но това трябва да бъде заложено в икономическите програми на всички, които искат да управляват след юли. Защото до момента моделът беше: раздаваме едни големи поръчки на едни фирми къде с контрол, къде без контрол, те ги дават на подизпълнители и колкото стигне до хората - толкова. А за да направиш голям бизнес в държавата, трябва задължително да си закачен за бюджета. Слагат ти тежки регулации... Всичко това създава една концентрирана икономика, която е обърната навътре. А ако искаме да достигнем европейско ниво на доходите, трябва да започнем да подпомагаме малките и средните фирми, които изнасят, които създават продукт, който е конкурентен на международния пазар. Трябва да започнем да инвестираме в образование. И трябва да позатегнем здравната система, така че там също да се оптимизират разходите. И да се погрижим за възрастните си хора.

Ако една фирма е конкурентна на външен пазар, защо трябва да й се помага?

За да може да расте. Ако погледнете къде са новите многомилиардни компании през последните 20 години - те са създадени основно в САЩ и Китай. Защото една компания от един момент нататък започва да променя структурата на индустрията, например skype размества телеком сектора. В този процес най-големият проблем дори не е финансирането, а че съществуващите компании трябва да си намалят оборотите или да умрат, за да се отвори място за новата. В същото време съществуващите компании са свързани с големите банки, имат политически лобита, свързани са с регулаторите, направили са си цялата инфраструктура така, че на тях да им е удобно. И ако погледнете някои големи млади компании в САЩ - зад тях застава някой мултимилиарден фонд, който може и да не им даде много пари, но той застава с възможността да промени цялата система като регулации, политически и икономически взаимовръзки.

И като питате как да се помогне на българските фирми: имаме компании, които имат уникален продукт, много на брой. Но за да станат големи и световни лидери, трябва да им се помогне не с кеш, а с меки мерки. Като им се даде възможност да участват в промяна на регулации, ако трябва, и с лобиране на европейско или световно ниво, да се помогне с връзката с хора и капитали, които да ги подкрепят.

А защо изчезнаха чуждите инвеститори? Какво да направим, за да ги привлечем? Например Гърция какво направи?

Имат силен образован лидер с контакти, имат администрация, която работи добре с чуждите инвеститори, имат система, която не ги изнудва, не им казва като тук - "ще си купиш парцела от Пешо, а Тошо ще те консултира как точно да си направиш проекта". А казват: елате, добре сте дошли, направете си бизнеса и кажете ние как можем да ви помогнем този бизнес да тръгне.

Започнахте ли бюджетната процедура за 2022 г.?

Да. В момента съм вкарал външен екип, който работи с дирекциите тук и който да направи този анализ и да види къде са резервите.

Кога очаквате да е готов?

Очаквам да започне публичен процес по бюджетиране в следващите две седмици. Защото това не е нещо, което Министерството на финансите или администрацията да реши сама. Тук трябва обществото да се съгласи - такива са ни приоритетите, искаме да харчим толкова пари за х, толкова за у, толкова за z. Това са не толкова реформи, а обществени избори, които трябва да се случат. Досега процесът е вървял малко на автопилот - каквото е било миналата година плюс 5% и тук-там да се намести някой голям проект.

Ще излизате ли на вътрешния пазар с емисии ДЦК?

За момента имаме ликвидност и няма нужда. Но колегите са в готовност - ако пазарът е добър и се появи нужда, да се излезе на пазара, включително и на външен. След няколко месеца може да се наложи, ако разходите вървят нагоре, а и по бюджетна рамка има още за емитиране тази година.

Според вас има ли нужда от данъчно-осигурителна промяна и каква?

Бих махнал неравнопоставеността между държавните служители и всички други граждани. В посока да им се внасят пълни осигуровки, а не да се правят трансфери от бюджета към фонд "Пенсии".

Това означава да се намалят заплатите им?

Не е задължително. Това може да се направи в комбинация с повишаване на разхода. Но пак казвам, нужни са обществени обсъждания кои са обществените ни приоритети. Но не смятам, че някои граждани трябва да внасят осигуровки, а други не. Сега основно Държавното обществено осигуряване, но и здравната каса генерират огромни дефицити, които се покриват с трансфер от бюджета по усмотрение на политиците на деня. Ако парите влязат като осигуровки, дефицитите биха били много по-малки, съответно ще има по-малко политическо вмешателство. И ще създаде равнопоставеност между всички работещи в страната.

Много партии предлагат промяна на плоския данък. Вие какво мислите, нужна ли е?

Не. Според мен плоският данък е удачен, осигурява голяма събираемост, лесно се администрира. Още повече че ние имаме достатъчно приходи в хазната, ако си ги съберем, за да провеждаме политиките, които искаме.

При данъците и осигуровките върху труда общата тежест е доста висока. И другото е фалшивото разпределение на осигуровките между работодател и работник. Работодателят има едни пари, които може да отдели като разход за един работник, и казва: брутно аз мога да си позволя 1000 лв. Как са разпределени тези средства, за да изглежда по-ниска данъчно-осигурителната тежест, няма значение.

При здравните вноски плащащите повече могат да доплащат по-малко за определени услуги, например при избор на екип. Трябва да се насърчат хората, които плащат високи осигуровки. Те трябва да получават повече, без това да намали услугата за всички останали. Същото се отнася и за пенсиите - да получаваш висока пенсия, ако си внасял през всички години повече, а не само през последните три.

Директорът на НАП г-н Спецов или вие трябва да обясните на данъкоплатците дали той е продал фирма на сламен човек, за да не плати данък. Защото той е продал дружеството си, а само два месеца по-късно е завършила ревизията му...

Ще проверя новите информации. В момента търсим кой да направи проверката, защото явно в момента НАП не може да проверява сама себе си. И наистина има нужда от повече информация по темата възможно най-скоро.

Вие ли избрахте хората, които са начело на двете приходни агенции в момента, и защо се спряхте на тях?

Да, аз лично ги избрах. Както и предишния път, когато влязох в служебен кабинет, държах аз лично да си избирам екипа. Съответно съм дал на директорите правото те да си избират техните екипи. Защото не може да очакваш от един човек да донесе резултат, ако той няма пълна свобода да си избере екипа. Разбира се, трябва да се консултира, където е необходимо. Например назначенията в НАП и митниците минават през МС или изискват консултация с министър-председателя.

И все пак в момента има въпроси към ръководството на двете приходни агенции, които чакат отговори.

Има, и много атаки ще има към г-н Спецов и, ако те си свършат работата, атаките ще са доста по-сериозни.

Тук не става въпрос за атака...

Нека да кажем, че имаме различно мнение по този въпрос. За г-н Тонев не съм чул нищо лошо.

Но той беше начело на митниците по времето на кабинета "Орешарски". А за хората, които са имали общо с този кабинет, има стигма в обществото, най-малкото по линия на Пеевски...

Не знам по каква линия. Но в Агенция "Митници" исках да заложа на човек, когото познавам и който никога не е бил обвиняван във взимане на подкуп. Първото нещо, което агенцията направи, е да внесе нов устройствен правилник, с който да се смени декларацията за лоялност. От портиера до директора на Агенция "Митници", всички служители ще трябва да подпишат декларация, с която се разрешава достъпът до банкова тайна в българските и международни банки, достъп до български и международни имотни и търговски регистри, за да може да бъде направена автоматизирана проверка на тези хора в масивите, до които имаме достъп, както и до изисканите такива от чужди служби. В НАП това вече се прави. Ако има проблеми в Агенция "Митници" на които и да е нива, те ще излязат веднага. И аз не мисля, че ако някой знае за тези проверки и има проблеми, би влязъл в някоя от тези агенции.

Обявихте, че НАП ще започне проверка на големите получатели на публичен ресурс. На кои фирми, има ли праг, кога ще приключат?

Тази проверка започна в понеделник, а на компаниите с големи кешови наличности в сряда. Списъците на тези фирми ще бъдат публикувани до края на седмицата на сайта на министерството. Изискал съм по официален път списък на фирмите, които ползват държавен ресурс, без да обявяват обществени поръчки, защото това не е публична информация. НАП я имат и работят по нея, но за да я направим достояние на обществото, трябва да я имаме по надлежен ред. Държавата харчи по този начин около 8 млрд. лв. годишно.

Списъкът на големите касови наличности за 2019 г. е ясен, защото отчетите са подадени, а за отчетите за миналата година срокът е в края на месеца и ще го изчакаме. Обхватът ще е - започва се по списъците отгоре-надолу. Прави се бърза проверка, ако всичко е наред, не се започва по-задълбочена проверка или ревизия.

Колко са общо наличностите и с каква извадка боравите?

Извадката е на всички фирми с касови наличности над 100 хил. лв. Като извадихме тези, на които дейността им предполага да разполагат с такива наличности като банки, ритейл и т.н., останаха около 13 хил. фирми с обща касова наличност от малко над 4 млрд. лв.

Това повече ли е спрямо минали периоди, защото такава акция започна и през 2017 г.?

Размерът е горе-долу същият. Но това, което ни прави впечатление, е, че броят на фирмите с касови наличности от над 1-2 млн. лв. е скочил. И проверката отново ще е отгоре надолу. Има фирми с касови наличности от порядъка на 30 млн. лв.

А това действащи фирми ли са?

Това са фирми, които са подали данъчни декларации през 2020 г., плащали са данъци.

Ако съм обикновена фирма, какво да очаквам като промяна от страна на НАП?

Съдействие вместо проверки. Заварихме една методология за оценка на рискови сектори и фирми, в която наред с рисковите сектори имаше и сектори като фризьорство, хлебарство, счетоводни къщи. Натам са били насочени усилията за проверки и ревизии.

Големи и средни данъкоплатци също правят ревизии...

Миналата година има 53 ревизии в Дирекция "Големи данъкоплатци" при общо 1800 ревизии за годината. Истината е, че рискът за изтичане на средства е много по-концентриран при фирмите, които оперират с много по-голям ресурс. Ако тръгнете да правите ревизия на един фризьорски салон, шансът ревизията да е по-скъпа от това, което ще установите като неплатени задължения, е много голям.

Но пък да няма контрол...

Разбира се, че ако фирма системно не си внася данъците или закъснява, очевидно ще се обърне внимание. Но преориентираме фокуса от това да ходим по малките фирми, където лесно ще ги стреснем и ще съберем нещо, към по-големите фирми, където каузите са по-сложни, информацията е повече, но и потенциалната щета за бюджета е по-голяма.

Ние вече 6-7 години работим по методология да проверяваме малките фирми, не виждаме да е намалял сивият сектор. Сега да пробваме другата посока - трансферно ценообразуване, големи обществени поръчки и т.н., да видим дали това ще доведе до по-голяма събираемост.

Какво точно в посока трансферно ценообразуване?

"Големи данъкоплатци" работят с колеги от Европа, за да се разгледат отново директивите за трансферно ценообразуване и те да се приложат в пълния им обем занапред. Също така да се направят проверки в исторически план дали има нарушения.

На "Лукойл Нефтохим" правена ли е такава ревизия?

Там са направени ревизии, не съм сигурен дали включват трансферно ценообразуване. Но със сигурност в момента не само "Лукойл", но и всички фирми с големи доставчици в чужбина - свързани лица, трябва да се провери внимателно дали са прилагани всички европейски директиви, свързани с трансферно ценообразуване.

Тоест досега не са прилагани всички директиви?

Нека да кажем, че не са правени детайлни проверки в пълния обем на директивите.

Стана ясно, че няма проблем министерството да публикува по-разширена информация за фискалния резерв, ще го направите ли? Каква друга информация може да направите по-публична и разбираема?

Точно това сме започнали да правим - аналитично представяне на фискалния резерв. В момента като част от отвореното бюджетиране ще се мине и през текущия бюджет, през миналогодишният и бъдещия с пълно отваряне на по-подробни данни по пера и ключови показатели и ефективност.

Идеята е всичко, което се случва в държавата с публичен ресурс, в рамките на закона да стане достъпно. На места имаме законови ограничения, като например забрана да се изнася данъчно-осигурителна информация. Имахме казус със запитване до Агенция "Митници". Но без промяна на закона и при най-добро желание няма как тази информация да стане публична.

Има ли нещо, което пречи на България по пътя към еврозоната?

Не. След промяната на правителството бяха назначени всички комисии. Те работят и до края на юни приемаме пътната карта, което е основна стъпка.