12.03.2016 г.

| в. „Капитал" | 12.03.2016 |

Министерството на финансите пое Агенцията за обществени поръчки. Защо се стигна до спиране на поръчки еднолично от премиера? Смятате ли, че досега те са провеждани прозрачно и са водили до конкуренция, и ако не, какво ще се промени?
Има натрупано доста обществено недоверие и съмнения, че се случва нещо нередно. Това принуди премиера Борисов да подходи доста нестандартно. Правилата наистина не предполагат той да взима такива решения, но заради обществените нагласи е по-добре това да се случи. Мисля, че беше правилен ход, независимо че не е безспорен от формална гледна точка.

Ако се е стигнало до спечелване на тези поръчки обаче, очевидно е заради проблеми в системата. Как ще се разрешат те?
С последните промени в Закона за обществените поръчки въвеждаме предварителен контрол, който ще се осъществява от Агенцията по обществените поръчки (АОП). Този инструмент трябва да гарантира, че още на предварителния етап - задание, поръчките не съдържат в себе си възможност за нарушаване на конкуренцията. Този инструмент ще заработи през септември, но още сега сме възложили на агенцията да извърши подбор на най-рисковите. Разбира се, капацитетът е ограничен, защото се извършват 5-6 хил. поръчки за година, но на база анализ на риска може да се прецени къде да се приложи този инструмент - например покупките на автомобили, поръчки за храни. Има и друго ограничение - сроковете за произнасяне са много скъсени с новия закон.

Въвеждането на 100% предварителен контрол обаче не е добра идея. Защото така рискуваме да създадем едно звено, което казва коя поръчка е добра и по този начин разсейва отговорността на възложителя. Ние няма как да създадем такъв напълно обективен и безгрешен орган, който да прегледа всяка поръчка. Освен това при самото планиране и изпълнение водеща роля трябва да има възложителят, защото той носи отговорността за разходваните средства.

Зад концентрацията на обществени поръчки обаче стоят имената на няколко души, един от които е Делян Пеевски. Как се стигна до ситуацията фирми, свързани с него, да спечелят толкова много поръчки и как ще се справите с тази ситуация в бъдеще?
Не е само Делян Пеевски. С годините зависимостта на бизнеса от държавата се засили, особено с нарастване на инвестициите, които държавата прави - по линия на бюджета и на евросредствата. Според мен има десетина големи бизнесмени, които с годините и при различни правителства са работили целенасочено да овладеят големия строителен бизнес. Това не е добре за конкуренцията, но е естествен процес на окрупняване. Въпросът е дали това окрупняване води до изкривяване на пазара и до намаляване на качеството на изпълнение спрямо цената. Според мен част от решението е всички големи обществени поръчки да се наблюдават внимателно не само от държавните органи, но и от обществото, колкото и клиширано да звучи.

Оказва се, че тези десетина души по някакъв начин успяват да влияят върху институциите. Какво е влиянието им върху това правителство?
Със сигурност колкото е по-голям материалният интерес, толкова натискът върху системите нараства. Отдавна се знае, че има проблеми при възлагане на обществените поръчки, но аз оценявам като положителна стъпка опитите да сложим проблемите на масата и да подредим системата. Тук влиза КЗК, която е първият контролен орган, както и АОП, която трябва да осъществява предварителния контрол, дори с цената на несистемно решение, каквото е политическата воля за прекратяване на обществените поръчки, върху които тегне най-голямо съмнение. Вероятно това няма да е еднократно явление, а процес. Но съм сигурен, че всяка голяма поръчка занапред ще бъде гледана под лупа не само от медиите и институциите, но и от възложителите, защото ще знаят, че правилата на играта са други.

Чувате ли се с г-н Пеевски?
Всички си мислят, че сме приятели, но не. Не се чуваме, нямаме общи теми.

Следователно и според вас има картел при фирмите, които изграждат големите инфраструктурни проекти. Бившият финансов министър Симеон Дянков каза в интервю, че има 4-5 такива фирми?
Ние сме малка и отворена икономика. Колкото по-малка е, толкова по-лесно е да се подозира, че тези хора могат да влязат в съглашение и да изкривят свободната конкуренция. Има малък брой големи фирми, които се занимават със строителство и които биха могли помежду си да постигнат съглашение за разпределение на пазара. Това е изкривяване на пазара, от което губят крайните потребители. Мога да кажа, че има определена концентрация. Дали е картел или нещо друго е въпрос на теоретизиране. Надявам се, че след ясния политически знак за нулева толерантност към подобно поведение пазарът ще заработи.

Има ли изкривяване и при пазара на горива? Каква е отговорността на КЗК и защо досега не се случи нищо, а трябваше отново премиерът да се намесва лично?
Това е като при обществените поръчки. За да се случи нещо съществено, трябва да има воля от страна на институциите. Според мен не е редно да се действа само когато премиерът се намесва. В една нормална и подредена държава сработват институциите и не се налага висша политическа воля, за да се спазват правилата. За съжаление това при нас е дефицит и затова се налага нещата да се случват по този начин.

Тоест КЗК не работи нормално?
Отдавна имаше съмнения и претенции към проблеми в сектора, а чак сега, след толкова години, се изказват такива подозрения. Можело е КЗК и преди да го направи. Сегашният състав е от доста години, особено председателят. Очевидно има въпросителни към работата на комисията.

Какви са целите пред Розалия Димитрова - новият директор на Агенция "Митници"?
Да се справя не по-лошо от предишния директор. Дали сме й известно време да навлезе в нещата. Тя е много добър експерт, но остава да разберем дали добрият експерт е добър ръководител на една сложна система с голям персонал и доста процеси. С премиера сме й гласували пълно доверие. Въпросът е дали ще има енергията и твърдостта на Ваньо Танов да отстоява принципите, които са необходими за един директор на митниците, за да бъде успешен.

Ако е по-малко успешна от Танов?
Ако е по-малко успешна, значи не е за тази работа. На нас ни трябват същите резултати или по-добри.

Какви цели сте поставили на НАП и митниците за данъчните приходи? Има ли план?
План за ДДС не им е поставян. Единствено искам приходите да са повече от миналата година. Защото практиката е показала, че в момента, в който достигнат заложения план - спират. Първата година от мандата също нямаше план и приходните агенции събраха 2.1 млрд. лв. повече от предходната година. На база ежедневното наблюдение мога да кажа, че и в началото на тази година също се справят добре.

Непрекъснато става дума за успехите в борбата с контрабандата. Какви са основните конкретни мерки, които са довели до този ръст на приходите?
Част от мерките са свързани с изграждането на фискалния контрол. Те бяха подготвени по-рано, но дадоха ефект през 2015 г. Това, което действително можем да си припишем като заслуги, е по-добрата координация при работата на отделните служби и даването на ясна политическа заявка, че системите трябва да работят по-добре. Има категорична заявка, че няма да има протекция на който и да било в опитите му да не плаща данъци и да развива контрабанда.

Защо автоматичният контрол в акцизните складове обаче все още не може да се случи напълно?
До голяма степен той се случи. Има много измервателни уреди в данъчните складове и при производителите. Въпросът е, че за част от системите, които трябваше да се изградят, се изисква уредите да бъдат много сложни и от специално одобрен тип, каквито не навсякъде съществуват. Има случаи, при които необходимите уреди никога не са внасяни в България, а в Европа пък няма одобрен тип и на практика няма как да се използват. За да се зачита за целите на контрола и да издържа в съда, трябва да са одобрени, калибровани, да са минали през метрологичен контрол. Не е толкова лесно от технологична гледна точка.

Имате ли някакви набелязани мерки в тази насока през тази година?
Доста сме напреднали в концепцията за създаване на данъчна полиция. Ще дадем дознателски функции на НАП по аналог на това, което беше направено в митниците. Това е стара концепция, за която срещнах разбиране в рамките на правителството и партиите, които го подкрепят. Смятам, че този път процесът ще бъде доведен до успешен край в кратки срокове. Това трябва да намали ДДС измамите и да доведе до ефективни присъди при реализации на схемите за данъчни измами.

Защо беше предложена схемата на ББР за изкупуване на общински задължения?
Изкупуването на общински задължения е добър бизнес и вероятно те са търсили бизнес. Изкупуването на общински дългове е много доходоносно по две причини. Първо, тези, които имат да взимат от общините, дават много добро сконто. Второ, общините много бързо после си плащат задълженията. Опитът показва, че по-бързо плащат на банка, отколкото на фирмата.

Няма ли да се появи дупка в активите на ББР заради "Водстрой 98", която е свързвана с Делян Пеевски (ББР кредитира фирмата след фалита на КТБ - бел. ред.)?
Не. Когато поех Министерството на финансите, първата ми работа беше да разгледам концентрациите на кредити. Всичките им експозиции към "Водстрой 98" са редовни.

Бюджетният излишък в началото на годината е рекорден. На какво се дължи?
От една страна, на по-добро изпълнение в приходната част, а от друга - на по-ниските разходи в началото на годината. Има и някои еднократни ефекти - по-доброто изпълнение на акциза при тютюневите изделия, свързано с по-високата акцизна ставка от началото на годината. Дължи се и на огромните разходи, които се реализираха в края на миналата година, които доведоха до струпване на плащания на ДДС в първите месеци на тази година. Има някои рискове пред фиска, макар че още е рано да се говори за тях. Те са свързани основно с това да успеем да удържим МВР в рамките на бюджета му. Не смятам, че при армията ще има този проблем тази година. Там проблем може да дойде по линия на големите проекти, свързани с модернизацията. Друг съществен фискален риск не мога да очертая.

Умерен оптимист съм, че прогнозите за растеж от 2.1% са реалистични, дори има база за по-добри резултати. Потреблението потръгва. А то най-бързо движи растежа. 

ЕК започна борба с преференциалните данъчни режими в Европа. Как ще ни засегне това?
По-скоро ще ни засегне положително. Под преференциални данъчни режими те не визират ставките. Те визират различните режими в Холандия и Белгия, свързани с различни изключения, които държавите си позволяват да правят. Говорим за въвеждане на единна основа за корпоративния данък. Едни и същи неща да са приети за данъчна основа на територията на ЕС. Опасенията, че ЕК ще ни накара да вдигнем ставката на корпоративния данък, не са основателни.

Каква част от липсващите средства в КТБ могат да бъдат възстановени според вас?
Ако успеем да достигнем 20%, ще е добре. Голяма част от парите в КТБ обаче никога не са съществували. Високите лихвени равнища, които са се използвали за трупане на депозитна база, не са идвали от доходността на банката. Високите лихви са начислявани и финансирани с пари от същата банка. Тегли се кредит, превърта се през няколко фирми и със същия ресурс и резултат се увеличава капитала на банката или се раздува финансовият резултат. Да не говорим, че има пари, които не са влагани в активи, а буквално са харчени. Когато тръгне процесът, доста неща ще излязат наяве. Как да си обясним липсата на 206 млн. лв. кеш. Имало е момент, когато тези пари са раздавани срещу една бележка.

Според мен около 1 млрд. лв. са изхарчени. Само в TV7 са над 300 млн. лв., партията на Николай Бареков също не е малък проект, футболният клуб "Ботев", а и немалко политици. Парите не са влагани в лоши инвестиции, които са се превърнали в лоши кредити. Те буквално са изхарчени.

Най-големите активи - авиоремонтният завод "Авионамс", военният завод "Дунарит", БТК, "Петрол", те са в България. Единственият проблем при тях е загубеното време след квестурата. Куп сделки се направиха междувременно - освобождаване на обезщетения и т.н. Сделките са били реално схема за грабеж.

Имате ли план как да съберете и активите?
AlixPartners е свършила аналитичната работа, която да ни разкрие всички връзки. Но трудно може да се събере един необезпечен кредит, минал през няколко фирми, зад който не стои нищо. Просто няма реален актив, който да бъде запориран.

Има ли вариант откритите активи да се продават в пакет?
Не. Много е сложно. Първо, от гледна точка на оценката и, второ, чисто репутационно, защото не се знае дали е изгодно. Не съм сигурен дали нещо въобще може да се пакетира.

За какво ще харчим парите от външния заем, който предстои да теглим?
Ще бъдат използвани за погашения на стари дългове, за покриване на дефицита и съм предвидил резерв около 1.7 млрд. лв., който е ликвиден буфер, ако се наложи да се подпомага финансовата система след прегледа на активите във финансовата система. Ако не се наложи да се ползват, парите ще отидат за погасяване на падежиращи еврооблигации през януари 2017 г.

Кога ще се състои аукционът и същите ли са банките посредници, които бяха миналата година?
Чакаме добри новини от пазара, за да решим кога да се случи. Двете важни събития са решенията на ЕЦБ и на ФЕД за лихвените нива. Но сме готови и само чакаме подходящ момент. От посредниците отпадна HSBC, защото поиска твърде висока цена. Другите са UniCredit, Citi, BNP Paribas и JP Morgan.

Как ще гарантирате на фирмите, че данъчните няма да злоупотребяват с данък "уикенд". Че няма да ги карат да отчитат всеки кламер например?
Когато внесохме закона, бяхме предвидили неща дори извън директивата, които обаче да са благоприятни за режима, който предлагаме. Имаше праг за някои видове активи. Но парламентът го отмени. Те отмениха облекчаването на режима, а запазиха самия режим. Това, което можем да направим сега и което е направено в много европейски държави, е свързано с моторните превозни средства - да има възможност за ползване на 50% на данъчния кредит, след което да не се изследва личното ползване. Не може да има праг на същественост, защото евродирективата не го позволява. Това, което трябва да се направи при нас, което също е свързано с облекчаване на режима на отчетност, е въвеждането на данък при източника по отношение на личното ползване, който обаче няма как да е 10%, защото трябва да компенсира осигуровките. Защото, ако собственик преотстъпи на служителя фирмен актив, който той да използва за лични цели, той трябва да се третира като доход. С 10% данък при източника ще се реши казусът с корпоративното облагане. Обаче казусът с осигуровката ще остане. Все още правим сметки, но излиза, че алтернативният данък при източника трябва да е около 17%.

Кога ще стане ясно в какво ще инвестира Фондът на фондовете?
В момента тече акредитация от страна на Изпълнителна агенция ОСЕС на процедурите във фонда и на одитните системи. Ще има три специализирани инвестиционни дружества, които ще са по аналог на JEREMIE и JESSICA, градско развитие, инструменти във връзка с инвестиции във ВиК и активи в инфраструктура за управление на битови отпадъци. Чрез фонда ще се учредят организации, специализирани в инвестиции в рисков капитал, мецанин фондове, технологичен трансфер. Може би до месец ще е готово. Чакаме само одобрението на одита на средствата от ЕС.

Какво не успяхте да свършите през миналата година и какви приоритети си поставяте за тази?
Иска ми се, но не съм сигурен, че може да се случи, публичните разходи да са по-смислени. Инвестициите да са насочени към растежа, а не да са някакво рутинно разходване или финансиране на административни звена. И като по-обща тема - искам да намеря инструментариум, с който да повиша ефективността на разходите. Това мога да го пиша като упрек към самия мен.

Профил
Владислав Горанов е финансов министър във втория кабинет на Бойко Борисов, след като в първия бе заместник на Симеон Дянков. Кариерата му се развива почти изцяло в държавната администрация. През 1998 г. влиза в Министерство на земеделието, а между 2001 и 2009 г. е началник на отдел "Социални разходи" към Министерството на финансите. Народен представител в 42-то Народно събрание, което напуска по собствено желание през февруари 2014 г.