04.01.2024 г.

Водещ: Вече е тук, Георги Kлисурски, заместник-министър на финансите. Здравейте и добре дошли, господин Клисурски.

Георги Kлисурски: Здравейте. За много години на Вас и на Вашите зрители.

Водещ: Дефицит от 2,2% за 2023 година. Това какво означава за финансовата ни система и бюджета?

Георги Kлисурски: Като цяло може да се каже, че България завърши 2023 в прекрасно финансово здраве. А това означава, че фискалната ни система е изключително стабилна. Финансовата стабилност на страната ни е гарантирана. Не надвишихме дефицита от 3%, което знаете, беше изискване за еврозоната. Напротив, дефицитът е по нисък – 2,2%, според методологията на Евростат. И същевременно, въпреки този сравнително нисък дефицит, правителството успя през 2023 година и конкретно през втората половина на 2023 година да изпълни този доста амбициозен бюджет, за който знаете, че се водеха доста дебати юли месец, когато се приемаше в парламента. Увеличиха се пенсиите са 12%, направиха се рекордни инвестиции в здравеопазване, в образование. Знаете, учителските заплати са вече над 2300 лв. От догодина, всъщност от тази година, ще бъде над 2500. И имаше големи разходи за инфраструктура. Например, знаете, завърши се един участък от Автомагистрала Европа между Драгоман и Кулата, границата със Сърбия. Така че тази отсечка от магистралата наистина да отговаря на името си - Европа.

Водещ: Това добре. Само че какво става с автомагистрала Струма? Какво става със строежа на Хемус?

Георги Kлисурски: Много е хубаво, че всъщност през 2024 г., аз имам висока увереност, че и тези проекти ще бъдат отпушени. По отношение на автомагистрала Хемус - всъщност със Закона за държавния бюджет за 2024 г. се приеха и текстове, които, образно казано, позволяват отпушването на договорите по Хемус, така че те да могат да бъдат индексирани адекватно и строителството да продължи през ’24-а. Всъщност вече два от тунелите на Хемус, както знаете, са в ремонт и се надявам да бъдат завършени до средата на 2024 г. Малко по-различен, но аналогичен е случаят и с автомагистрала Струма, където имаме напредък по преговорите с Европейската комисия. Така че се надяваме да започнем да строим и там през тази година.

Водещ: Добре. Вие казвате - общините ще получат 1, 2 млрд., нали така, авансови плащания за проекти. Това са проектите, които общините, така, Ви изпратиха и кандидатстваха в края на миналата година, когато Вие ги призовахте да изпратят проекти ли? Това ли са средствата?

Георги Kлисурски: Средствата са заделени точно за тази цел. Преди това бих искал да кажа, че като цяло програмата за инвестиции в общински проекти, която залагаме през 2024 г., е най-голямата възможност за развитие на инфраструктурата в общините, която е предоставена, откакто мисля, че българската държава съществува.

Водещ: Това беше иновативен подход, наистина е така. Но сегашните средства, които вие отпускате са от бюджета за 2023 г. ли, които отпускате на общините ли и нови ли, същите средства, ще бъдат отпуснати за 2024 г.?

Георги Kлисурски: Да, през 2023, освен че завършихме на един сравнително нисък дефицит от 2,2%, имахме достатъчно средства, така че от средствата в бюджета през 2023 година ние всъщност да си предплатим 1,2 млрд. за общинските проекти, които ще бъдат разходвани през 2024 г. Освен тези 1,2 млрд., които ще бъдат разходвани през 2024 г., но бяха от бюджета за 2023, ние ще осигурим и допълнителни средства изцяло от бюджета през 2024, така че всъщност общият ресурс, който общините имат налични за инфраструктурните проекти, е доста над 1,2 млрд.

Водещ: Много е важно, г-н Клисурски , в края на 2024 г. общините да не ги върнат тези пари, да имат капацитета да могат да ги направят тези проекти, защото очевидно и това е някакъв проблем. Но вие казвате - по-малък дефицит, но все пак дефицит има. Какъв е размерът на неизпълнените приходи? Има ли ги, и вероятно ги има, за да има дефицит?

Георги Kлисурски: Когато кабинетът Денков - Габриел встъпи в длъжност в началото на юни 2023, приходите в НАП бях горе-долу на нивата от юни 2022. Тоест, въпреки че имаше 10% инфлация и около 2% ръст на икономиката, нямаше увеличение в приходите на НАП. Не би следвало да е така, би следвало да има…

Водещ: С колко успяхте вие да ги стопите, след като вървите към това…

Георги Kлисурски: Ние успяхме, точно така, да стопим огромна част от дупката. Всъщност НАП завършва годината с 6,5 млрд. лв. повече събрани приходи общо, отколкото през 2022 г. и сравнение с първата половина на 2022 г. Всъщност ние за седемте месеца от юни до декември 2023, НАП успя да събере с 6,5 млрд. лв. повече, отколкото през миналата година и през първата половина на ‘23-а.

Водещ: Всичко това звучи много добре, но голяма част от зрителите, които ни гледат, казват - ние живеем по същия начин. Има едно обещание на финансовия министър, че с 11% - 12% ще скочат доходите, което означава, че хората би трябвало да живеят по-добре. Къде в бюджета са тези средства, които така се обещават?

Георги Kлисурски: Част от тези средства са в бюджета, а друга част от тези средства, когато си говорим за доходи на всички български граждани, всъщност са в частния сектор. И ако позволите, ще Ви покажа една графика, която мисля, че отговаря перфектно на вашия въпрос. Не знам дали камерите виждат…

Водещ: Задръжте, за да я видим.

Георги Kлисурски: Тук показваме горната линия, това е растежът на доходите в процентно изражение през 2023 година, долната червена линия е инфлацията.

Какво наблюдаваме? През цялото време, през цялата година доходите растат по-бързо от инфлацията. Но през втората половина на 2023 г. доходите започват да растат значително по-високо от спадащата инфлация. И всъщност българите не толкова дори заради политика на правителството, а заради частния сектор и начина, по който се развива икономиката, успяват доходите им да растат драматично по-бързо от инфлацията с 10%.

Водещ: Видяхме. Тази графика какво трябва да означава, господин Клисурски? Живеем по-добре, така ли?

Георги Kлисурски: Обективно.

Водещ: Добре, нека да поговорим тогава за плащанията, които идват директно от бюджета за една категория от българските граждани, и това са пенсионерите. Увеличение на пенсиите очаква ли се и с колко? Тоест очаква се, но с колко, и може ли да е с повече от обявеното?

Георги Kлисурски: Очаква се увеличение на пенсиите от 1 юли 2024 г. с 11%. Знаете, това е изчислено по Швейцарското правило. Всъщност Швейцарското правило казва - пенсиите се увеличават с или инфлацията, или ръста на доходите за предходната година, по-високото от двете. И тъй като 11% е по-високото от двете, с 11% се увеличават и пенсиите от юли месец.

Водещ: Непрекъснато и синдикати, и хората, които се занимават с пенсионната система, казват, че дефицитът в НОИ е много голям. Как може да се компенсира той - само с пари от държавата ли или има други бюджетни начини, по които може да се направи?

Георги Kлисурски: Да, разбира се, че единият начин, този, който и в момента се практикува, е с дотации от бюджета. Разбира се, там повишената събираемост на всички видове приходи е от голяма помощ. Но още по-важната тенденция, още по-важната промяна, която би могла да настъпи, е всъщност обръщането на демографската пирамида - да привлечем повече българи, които в момента са в чужбина може би, да работят в България, да насърчим раждаемостта и всъщност една от основните политики, заложени в Бюджет 2024, пред и която стои пред кабинета Денков - Габриел е демографската политика. Има заложени средства допълнителни и за раждане на второ и трето дете, и за превенция, и за скринингови програми за репродуктивно здраве, така че младите хора да могат да имат деца, ако искат. И мислим си, че когато доходите, така, достигнат едно доста по-близко ниво до средноевропейските, и много наши съграждани, които може би в момента работят в Италия или в Испания, или в други европейски държави биха предпочели може би за подобен, за подобна заплата да си живеят в България.

Водещ: Какво е важното за един млад човек да се върне в България? Вие самият сте такъв пример - работите в чужбина и се връщат в България, за да влезете в държавната администрация. Кое е най-важното, за да го направи един млад човек?

Георги Kлисурски: Някои млади хора действително имат мотивация и амбиция да помогнат на родината си. Но не всеки. Предполагам, че за повечето млади хора наистина най-важното нещо е доброто заплащане и възможностите за добра реализация на пазара на труда.

Водещ: Аз бих добавила, знаете ли какво – да живеем в добра среда, да няма разбити тротоари, да няма дупки по улиците и да можем, когато отидем да си решим нещо в общината, това да става бързо и да не ни мотаят. Общините сега са във Вашия фокус. Кажете, ще може ли всичките тези проблеми, които изброих, да ги решите с проектите, които общините внесоха във финансовото министерство?

Георги Kлисурски: Няма как за една година да разрешим всички наболели общински проекти с магическа пръчка. Но както казах, мисля, че тази общинска програма за инвестиционни проекти е най-голямата възможност, която кметовете са имали за подобряване на средата в общините. И Ви давам конкретни примери, общини като Пазарджик или Благоевград са с бюджети около 50 милиона по тази капиталова програма, са заложили ремонти на десетки улици и ВиК мрежи. Така че огромна част от техните граждани, в Пазарджик например и в Благоевград, да разрешат проблемите си с водата, с придвижването по тротоарите. Има други общини, например Пловдив или Шумен, които са решили да строят стадиони с огромната част от средствата. Това е тяхно право. Но гражданите може би ще го усетят по различен начин. Тук важното е освен кметовете и общинските съвети, според мен да се отвори един комуникационен канал и с гражданите, така че те да дават обратна връзка на кметовете си дали тези проекти, които те са планирали в момента, биха били най-добри за повишаване на качеството на живот в тези общини.

Водещ: Кажете, господин Клисурски, къде в бюджета са записани средствата от Плана за възстановяване и устойчивост? Защото те миналата година не дойдоха. Планирали ли сте ги в 2024 г. да станат част от приходната част на бюджета?

Георги Kлисурски: Да, те са планирани. И отново искам се върна съвсем набързо към 2023 година. Постигнахме този по-нисък дефицит от почти 2%, въпреки че не получихме дори 1 лв. от Плана за възстановяване и устойчивост. Тъй като второто плащане по Плана се премести от декември 2023 г. за най-вероятно февруари тази година. Така че през 2024 г. всъщност ние може да получим дори цели три плащания по 1,4 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост.

Водещ: Това как ще се отрази на дефицита за 2024 г.?

Георги Kлисурски: Ще го намали драстично, разбира се. Отново ще изпълняваме критериите за еврозоната. И всъщност ще повишим драстично инвестициите, така че икономиката да продължи да расте с дори още по-бързи темпове. Но най-важното за еврозоната е това, че постигнахме дефицит под 3% през 2023 година. Така че с това официално изпълняваме дефицитния критерий за присъединяване към еврозоната.

Водещ: Но този за инфлацията като че ли е по-голям проблем, и той може да не бъде изпълнен.

Георги Kлисурски: Към момента не покриваме формалните изисквания за критерия за инфлация, но инфлацията пада и то по-бързо дори от нашите собствени прогнози. Например, към края на ноември 2023 инфлацията беше около 5%, а съответно към декември ’23-а аз предполагам, че ще е около 4 – 4,5%. Ние бяхме, в нашата прогноза на Министерство на финансите заложили, че тя ще бъде около 6%. Тоест ние вече сме драматично под собствената си прогноза. Така че аз се надявам до май месец 2024 г. инфлацията да е спаднала от тези 4 – 4,5% до около 2 – 2,5% Ако погледнем спада от последните шест месеца, това е напълно реалистично. И всъщност така с една инфлация в рамките на около 2 до 3% да изпълним и този критерий.

Водещ: Добре. И това на практика какво означава, кога ние ще получим формално „да” за еврозоната, кога би трябвало - с конвергентния доклад, който през, в края на юни се очаква да бъде подписан и изпратен към България може ли да се очаква ние да получим отговор за еврозоната?

Георги Kлисурски: Точно така. Очакваме положителен отговор за еврозоната в края на юни 2024 г. Надяваме се със дата, потвърдена - 1 януари 2025.

Водещ: Само че има много страхове у голяма част от българските граждани за въвеждане на еврото. Как отговаряте на всичките тези страхове, че ще се увеличат цените, че ще поскъпнат, нали, жилища, услуги и ще загубим и националната си идентичност?

Георги Kлисурски: Националната идентичност на българите няма как да загубим, тъй като тя, не мисля, че идва от хартийките, които държим в джобовете си, а от това, което носим вътре в сърцата си, където и да сме по света. Така че аз там не виждам опасност. По отношение на това дали ще обеднеем или не, първо, знаете държавите в еврозоната са най-богатите държави в Европа и в света. По отношение на цените веднага след присъединяване към еврозоната, само погледнете Хърватска. Хърватска след присъединяване към еврозоната видя една инфлация, която беше доста по-ниска от очакваното, и дори малко по-ниска от на държавите в самата еврозона. Така че, ако следваме примера на Хърватска и погледнем другите държави, които са в еврозоната от по-дълго, виждаме, че еврозоната може да ни донесе само плюсове. Но това не е нещо абстрактно. Лихвите по кредитите и по ипотеките ще паднат за всеки един български гражданин. Няма да имаме тези разходи, които са обвързани с превалутиране. Това за бизнеса също е един огромен харч от близо 1 милиард на година. Всичко ще стане по-лесно. Лихвите, на които всъщност взимаме държавен дълг, и те ще спаднат, тоест ще имаме повече пари като правителство.

Водещ: А как отговаряте на тези критици, които казват, че недостатъците на еврозоната ще се прехвърлят и върху нашите финанси.

Георги Kлисурски: Отговарям по следния начин - всички негативи, свързани с еврозоната, колкото и да са ограничени те, и в момента действат за България. Присъединявайки се към еврозоната, всъщност ние извличаме и тези допълнителни ползи, за които казах. А най-важната от които е тази, че ние ще бъдем на масата, на която се вземат решенията за бъдещето на еврозоната, и при потенциални проблеми или бъдещи кризи, както знаете, имаше в началото на, около 2010 - 2012 година, България  ще може да бъде част от решенията на проблемите, а не само да търпи последиците от тези проблеми.

Водещ: Добре, благодаря Ви. Ще продължаваме да говорим за бюджета, защото той тепърва започва да се изпълнява, а също така и ще следим напредъка по пътя за еврозоната. Георги Клисурски, заместник-министър на финансите, в нашето студио.

Видео