30.01.2022 г.

Водещ: Както знаете, уважаеми слушатели, един от най-важните инструменти за управлението на определено правителство, на определено мнозинство, е държавният бюджет. Той, или поне първоначалният вариант на неговите параметри, вече са ясни, предложението за такъв е вече ясно. Затова сега ще разговаряме с вицепремиера и министър на финансите Асен Василев. Добър ден, г-н Василев.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Доста анализатори се изредиха да говорят за това, което сте предвидили в бюджета. Основните критики са за това, че няма реформи, не се виждат реформи, не се виждат заявките за коренни промени – такива, каквито бяха дадени от Ваша страна. Защо е така? Първо, съгласен ли сте с това твърдение и защо?

Асен Василев: Не съм съгласен с твърдението. Има няколко доста големи различия на този бюджет с предишните бюджети. Едно от големите различия, по което анализаторите са малко разделени, е всъщност доста големият дял на инвестиции, предвиден в бюджета. Тук говорим за удвояване на капиталовите инвестиции. Това дава ясна заявка, че ние трябва да си оправим инфраструктурата в страната – всички видове инфраструктура, не само пътна и железопътна – за да може да тръгне икономиката напред. Всеки, който е учил икономика, знае, че това е една от основните предпоставки една икономика да се развива.

Водещ: Обаче, казват - няма достатъчно проекти, които да бъдат финансирани с тези огромни пари.

Асен Василев: Това, поне що се отнася до жлезопътната и до пътната инфраструктура, колегите и от МРРБ, и от Министерството на транспорта казват, че имат готови проекти и могат да инвестират тези средства в икономиката в следващите 12 месеца. Така че би следвало да имаме проектна готовност, поне според колегите. Ако нямаме такава проектна готовност, юни месец така или иначе имаме актуализация и ще се направи преоценка евентуално на тези разходи. Но в момента, ако си говорим за различия, реално ние не чакаме само на евросредства, за да си направим инфраструктурата, инвестираме и значителен процент национални средства в това. Другото голямо различие е, че се прави една доста голяма инвестиция в човешки капитал и в развитието на хората – и в образование, и в здравеопазване, и в сферата на социалното подпомагане. Което също е доста различно като философия от това, което последните 15 години сме виждали в бюджетите. Знаете, че там до голяма степен, изключая образованието последните 2-3 години, инвестициите бяха правени, как да кажа, на санитарния минимум. И това е изключително важно, защото без нормално образование, без нормално здравеопазване нито има как да започнем да връщаме сънародници отвън, нито нашите работници могат да станат по-продуктивни и да се развиват. Както знаете, особено в образованието, имаме натрупани огромни дефицити, сринахме се в класациите на PISA в средното образование. Във висшето образование също имаме големи дефицити и голяма част от българите предпочитат да продължат висшето си образование извън страната. Така че, докато тези неща не се оправят, няма как да имаме една просперираща държава. Това са базисни инвестиции, които всяка една държава трябва да направи. Преди да тръгнем към далеч по-напредничавите неща, като иновации и всички други неща, трябва да си оправим базисните фактори на производство в икономиката.

Водещ: Обаче, г-н Василев, ако бъркам ме поправете, но точно за иновации, като говорим за образование, за промяна на структурата на икономиката, точно за иновации май са предвидени малко над 6 млн. лева, нали така? Една изключително ниска сума.

Асен Василев: Ако става въпрос за Националния фонд за иновации, той е на нивото, на което е бил и преди това. Истината е, че този фонд до момента не е произвел иновация. Има заявки, че той ще започне да произвежда нещо смислено, нека да видим какво ще произвежда, след което може да се дадат и допълнително средства.

Водещ: Нека да отидем към една тема, която беше поставена особено остро през последните дни, а именно Вашата реакция на реакцията на работодателите на вдигането на минималната работна заплата. Вие казахте, че от пазара трябва да бъдат извадени... Тоест не знам дали сте го казали, казват хора, които са били там, Вие ще кажете дали това са думите – от пазара трябва да бъдат извадени некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Ще им се извините ли, г-н Василев?

Асен Василев: За истината не трябва да се извиняваме. Истината е, че в момента, ако погледнем продуктивността на труда, България е малко над 50% - това са данни от 2020 г. – от средната продуктивност на труда в ЕС. Ако погледнем нивото на заплащане, нашето заплащане е около 26% от средното в ЕС. Тоест продуктивността и производителността на труда значително изпреварва заплащането. Има редица причини защо това е така. Това е свързано отчасти със структура на икономиката, но истината е, че, ако наистина има работодатели, които не могат да осигурят достатъчно добра организация и достатъчно добър продукт, така че един работник да защити 350 евро на месец, не мисля, че тези работодатели естествено биха останали на пазара, имайки предвид какво се случва със средните работни заплати и всичко останало. Работодателите правилно казаха, че държавата всъщност е един много лош работодател.

Водещ: Именно.

Асен Василев: И това е така. Точно затова има вицепремиер по ефективно управление – Калина Константинова, която започва с общите администрация, електронизацията на процесите, така че да се вдигне продуктивността и да се намалят хората, които непродуктивно работят и се движат едни хартии напред-назад. Точно затова всички министерства си оглеждат и самите ведомства,  различните видове агенции, първостепенни разпоредители, и ще си направят нови щатни разписания, нови нива на заплащане, така че в рамките на съществуващия бюджет за персонал, който има, да има по-малко хора, които да са по-продуктивни и по-добре платени. Това е абсолютно осъзнато. Ако погледнете в бюджета, има 200 млн. лв., заделени за обезщетения точно на хора, които ще бъдат освободени вследствие на тази оптимизация. Отделно има 77 млн. лв. за преодоляване на докомплекта и за оптимизиране на структурата на армията. Защото това, което виждаме там, е, че имаме над 4000 човека в редовната армия, не говорим за хора, които да седят по министерства и т.н., които са в пенсионна възраст. Имаме много голям брой хора с ТЕЛК, които са в структурите на МВР, които са на улицата. Това не е нормално функционираща администрация. И от тази гледна точка работодателите са абсолютно прави, че държавата трябва да си свърши работата, що се отнася до държавните структури.

Водещ: Въпросът е на война ли тръгвате с работодателите, г-н Василев? Защото тези думи са доста сериозни, а реакцията беше също много остра.

Асен Василев: Не, не мисля, че има война. Истината е, че това, което дълги години се е случвало, последните 15-20 години, това, което се случва, е един постоянен танц, където синдикатите казват – искаме по-висока минимална заплата, работодателите казват – ние не искаме по-висока минимална работна заплата, защото това ще доведе до безработица. И този танц в последните 20 години видяхме докъде ни доведе. Трябва да има ясни принципни критерии – това е, което обсъждахме. Ние в коалиционното споразумение сме заложили за максималния осигурителен доход 2,3 – средната работна заплата, тоест когато се вдига средната работна заплата, в индустрията се вдига максималният осигурителен доход. По същия начин в Европа в момента се обсъжда директива минималната работна заплата да бъде 50% от средната, тоест пак когато се вдигат средните заплати, да се вдигат и минималните. И така този ежегоден панаир, ако искаме така да го наречем, ще изчезне и ще има абсолютна предвидимост какво се случва спрямо това как се развива икономиката и как се развиват средните нива на заплащане в икономиката.

Водещ: Един наш слушател пита от кога реално ще се вдигне минималната работна заплата. И 710 лева ли е финалното решение по въпроса?

Асен Василев: 710 лева е решението. То зависи от парламента, разбира се. Парламентът винаги може да промени параметрите. Ако приемем, че бюджетът ще бъде приет февруари месец, вдигането е заложено да се случи от началото на април.

Водещ: Ако Ви върна на бюджета, защо отново настоявате за вдигането на максималния осигурителен праг точно сега – отново тема, по която получавате сериозни критики – от 3000 на 3400 лева? И склонни ли сте да се съгласите предложението на част от работодателите повишаването да бъде с 183-184 лева?

Асен Василев: По същата причина. Когато се вдигат средните заплати, трябва да се вдига и максималният осигурителен доход. Това е съвсем нормално. Истината е, че когато е въведен максималният осигурителен доход, той е бил 10 пъти минималната заплата и около 3,8 пъти средната. В момента ще бъде, ако се приеме на 3400 лв., ще бъде по-малко от 5 пъти минималната и 2,25 пъти средната. Тоест значително е компресиран максималният осигурителен доход, намален е спрямо средните стойности на заплащане в страната. Ако погледнем това, което се случва, точно заради тази ежегодна... не бих я нарекъл даже среща, а по-скоро наистина панаир е правилната дума, и един постоянен спор, когато има политическо напрежение, не се вдига. Последните две години не е вдиган. И съответно сега се казва – ама той скача с много. Ако беше вдиган последните две години, нямаше да скача с толкова много. Същото нещо го имаме като задържане и 3-4 години преди това, преди последното вдигане, когато беше вдигнат от 2600 на 3000 лева. Така че, пак казвам, това вдигане е съвсем нормално, по никакъв начин няма да натовари бизнеса с някакви големи допълнителни разходи. Разходът е около 100 лева на месец на работник за бизнеса, който плаща заплата над 3000 лева на този работник.

Водещ: Добре, г-н Василев, една критика, която идва от Вашите колеги. Ако бъркам, ме поправете, но някак си оставам с впечатлението, че Вие сте човек с дясно мислене. В този смисъл казвам, че от Вашите колеги идва тази критика, които казват – защо е толкова голям дългът, който ще поемем. И не е ли на този фон много нисък растежът, който е предвиден?

Асен Василев: Дългът, който поемаме, всъщност не е голям. Дългът, който поемаме, е значително по-малък от капиталовите инвестиции, които ще направим. Ние поемаме дълг, за да инвестираме. Не поемаме дълг, за да плащаме пенсии или да плащаме социални плащания, или да плащаме държавни разходи. Ако погледнете, инвестициите са 5,8% от БВП, а дългът, който поемаме, е по-малко от 4% от БВП. Тоест значително по-малко и от инвестициите, които правим. Между другото, ако погледнете от Бюджет 2021 и средносрочната програма, тоест последният бюджет, който е приеман редовен, за тази година без тези инвестиции е предвидено в средносрочната програма от миналата година дългът да бъде 27,2% от БВП. Това, което ние предлагаме в момента, е 24,8% от БВП. Тоест по-ниско от това, което е било предвидено миналата година да се вземе тази година.

Водещ: Тоест казвате, че ще вземете по-малко заеми, отколкото са предвиждали предишните управляващи.

Асен Василев: Точно така. И то при доста ускорени удвоявания на капиталовите инвестиции. И тук идва това, за което си говорим – че благодарение на значителното подобрение на приходите в хазната, ние всъщност можем да удвоим капиталовите инвестиции и да вземем по-малко дълг. И това се надяваме да продължи и в следващите години, тъй като далеч не всички възможности за събираемост са изчерпани. Вървим индустрия по индустрия в момента и слагаме мерките. Както и далеч не всички течове са спрени, за съжаление, все още.

Водещ: Обаче този ръст на икономиката, г-н Василев, който сте предвидили, отново не ни прави догонваща страна – страна, която догонва по-развитите от нея, нали така?

Асен Василев: Почти 5% - 4,8% е заложено като ръст на икономиката. Това, разбира се, е реален ръст… Но така или иначе номиналният ръст никой не го гледа. Реалният ръст е 4,8, което е по-бързо от средноевропейския, със сигурност. Не е това, което ни се иска, но не мисля, че е реалистично да заложим значително по-висок ръст към този момент.

Водещ: А защо не можем да заложим по-висок ръст?

Асен Василев: Това, което Вие казахте – че тепърва мобилизираме възможността за инвестиции, тепърва трябва да се пренастрои, ако щете и политиката на пазара на труда, да се вдигне добавената стойност на част от производствата, да влязат производства с по-висока добавена стойност. Имаме да пренаредим цялата енергетика, която в момента с тези високи нива, които поддържаме на цените, спъва развитието. Тоест ние залагаме много активни действия, от една страна, но, от друга страна, има доста наследени структурни проблеми, които трябва да се оправят, преди да започнем да виждаме наистина сериозни ръстове на БВП, от 6,7,8%. Имаме, както знаете, и проблем със съдебната система. Знаете, че румънците в момента, в който вкараха горе-долу едно правителство в затвора, тогава видяха високите ръстове на икономиката.

Водещ: Тоест да Ви разбирам, че бюджетът, който предлагате сега, е нещо като подготовка за бюджета, който ще предложите за актуализацията през юни, така ли?

Асен Василев: Силно се надяваме. Истината е, че това, което МФ прави, реално е да облича в цифри политики и проекти, които другите министерства подготвят и са готови да направят. Всъщност от тази гледна точка ние сме заложили всичко, което е готово към момента или може да бъде прогнозирано, че ще бъде готово в кратки срокове, но колегите тепърва започват работа, тепърва почват да преструктурират част от отраслите, да залагат нови политики и проекти. И това ще се види, надявам се, следващите шест месеца да бъде изработено и да може да се види облечено в цифри. Най-важният момент там е наистина, че парите трябва да се дават за реални постигнати резултати

Водещ: Друга голяма критика, г-н Василев, е, че предвиждате твърде много пари да бъдат изхарчени. Човек логично си задава въпроса – с тази четворна коалиция да не би това да е причината за тези големи харчове – да искате да удовлетворите исканията или желанията на всички коалиционни партньори.

Асен Василев: Ние си стоим в ограничението от 40% от БВП, що се отнася до частта държавен бюджет, което не е променено в Закона за публичните финанси. Така че, от тази гледна точка, не харчим нещо значително повече от предишните години. Това, което виждаме обаче, е, че има доста повече събрани постъпления в хазната и БВП също расте, което означава, че в номинално изражение харчовете ще бъдат по-големи.

Водещ: И съответно по-големите харчове логично са довели и до по-голям дефицит, нали така? Над 4% дефицит при 3% изискване по Маахстрихтските критерии. В този смисъл отдалечаваме ли се от Еврозоната?

Асен Василев: По Маахстрихтските критерии, ако броим дефицита, той е около 2,5.

Водещ: Вие не броите Ковид парите, Ковид мерките?

Асен Василев: Ковид парите, да. В момента, както знаете, във всички държави в ЕС Ковид парите не се броят. Това е една от причините защо и всички други държави в момента не спазват Маахстрихтските критерии. Има взето решение за тази година, имаше и за миналата, че Ковид парите не се включват в оценката на дефицита. Така че там сме даже по-добре от критериите.

Водещ: Добре, и въпреки това защо е такъв дефицитът, г-н Василев, при положение, че казвате, че има по-големи приходи в бюджета ще се взимат заеми, защо изобщо бюджетът е предвиден на дефицит?

Асен Василев: Много е просто. Ако махнем капиталовите инвестиции ще излезем на излишък от 1,7%. Но това означава да не инвестираме. Което е една политика, която можем да правим – да чакаме европейски пари и да инвестираме само това, което идва като европейски пари. Видяхме тази политика последните 15 години докъде ни доведе.

Водещ: Като казвате европейски пари, г-н Василев, докъде стигнахме с разговорите за Плана за възстановяване с Брюксел? Пари по него ще има ли до края на годината, или все още е рано?

Асен Василев: Очаква се около 1,6 млрд. да влязат във Фонда за възстановяване в рамките на тази година, като те да започнат да идват по конкретните проекти някъде от юни месец. В момента разговорите с ЕК вървят, одобряването на плана се очаква да се случи в края на март, началото на април. И съответно проектите, когато тръгнат, трябва да започнат да си взимат авансите, проект по проект.

Водещ: Тоест това означава, че Брюксел няма кой знае какви забележки по нашия план, така Ви разбирам.

Асен Василев: Разговорите не са лесни. Както знаете, най-тежкият разговор е по тема енергетика. Там, така или иначе, сега като приключихме със съставянето на бюджета и вървим през бюджетна процедура в парламента, ще започнем серия от обществени обсъждания. Вече сме заложили такива със синдикати и работодатели, отделно в част от комисиите в парламента, където да се огледат проектите, които са в текущата версия на плана, докато те се обсъждат с Брюксел. И, ако има нужда от корекции, да бъдат нанесени, тоест планът да не е направен на тъмно, да има и доста широко обществено обсъждане покрай него.

Водещ: Ще отстъпим ли за времевата рамка за затварянето на Мариците?

Асен Василев: За намалението на въглеродния диоксид, което всъщност е европейската зелена политика, нямаме намерение да отстъпваме. Там искането е за 40% намаление на емисиите спрямо 2019 г. Това, което в момента преговаряме с Брюксел, е да няма конкретни мощности, асоциирани с това нещо, което би ни позволило, от една страна, част от българските мощности да се ползват сезонно – точно когато ни е необходимо, през зимата, за посрещане зимния пик, и ни дава доста по-голяма гъвкавост в използване на системата и доста по-голяма гъвкавост как във времето мощности биха излезли от употреба.

Водещ: Да Ви върна на бюджета, г-н Василев. Има ли яснота за евентуална пенсионна реформа от страната на годината? И какви ще са параметрите? Защото повишението на пенсиите по швейцарското правило е горе-долу нещо, което вече не подлежи на съмнение, така разбирам от думите на представители на управляващата коалиция. Само че това далеч не е единствен елемент от пенсионна реформа, тя трябва да бъде малко по-обхватна, доколкото разбирам, та в този смисъл имате ли яснота вече по тази тема?

Асен Василев: На коалиционния съвет по социална политика бяха направени такива заявки, че ще се преразгледа как работи текущият пенсионен модел и ще се направят промени в него. Това, разбира се, се води основно от МТСП като политика. МФ е подпомагащо звено, доколкото има нужда от допълнителни разчети. Така че силно се надявам да може да се направи тази промяна в... не точно модела, може би, но параметрите на модела. Тя пак трябва да бъде много широко обществено обсъдена. Както знаете, много пенсионери считат текущия модел за несправедлив. Това, което се направи, което не беше правено от 2008 г. – преизчислението, което влезе в сила от 25 декември, донякъде за някои хора беше справедливо, тъй като тези, които са работили по-дълго време, имат по-голям стаж, получиха по-големи увеличения. Но това е тема с много сложен характер, защото има много вдовишки пенсии, има пенсии, които са свързани с невъзможност да се работи. Така че правилният човек, с който да разговаряте по тази тема, е министър Гьоков.

Водещ: Добре, тук ще направим една връзка между едни думи на министър Гьоков, позиция на „Има такъв народ“ и един вчерашен партиен форум. Г-н Гьоков преди няколко дни по време на среща със социалните партньори каза, че и той е за вдигането на парите за безработица от 15 на 18 лева на ден. От „Има такъв народ“ разбрахме, че настояват, в бюджета е предвидено 0,8% за култура и спорт, а те настояват само по едното перо от бюджета да отдели 0,8%. А в същото време вчера Христо Иванов на партийния форум на „Да, България“ каза, че предвижда, че ще има предсрочни избори. Всичко наред ли е в коалицията, г-н Василев? Да не се скарате сега за парите в бюджета?

Асен Василев: Поне аз не съм видял такива индикации. Всички бюджети на всички ресори са изговорени със съответните министри. Индикациите са, че всички са доволни с това, което е заложено в текущия бюджет.

Водещ: А ще има ли промени в параметрите, например за култура и спорт да бъдат отпуснати повече пари?

Асен Василев: Пак казах, всичко, което е поискано от съответните министерства, е удовлетворено. И там, където има конкретни проекти. Където няма конкретни проекти и идеите са били – дайте, за да дадем – разбира се, те не са удовлетворени. И другото много важно нещо, което заявих пред колегите и което принципно в момента използваме в МФ – раздаването на пари в сакове и торби на принципа – ето ви 0,8% от БВП, което е около 1 млрд. лева, и вие си решете какво да правите с тях, няма да се случи. За да може едно министерство да защити по-голям бюджет, то трябва да има конкретни проекти, с конкретните проекти да постигат конкретни цели и да има много ясно описано точно как и защо тези средства ще бъдат не похарчени, а инвестирани за постигането на тези цели. И от тази гледна точка изказвания от типа „Ама трябва спортът да е нула цяло и еди колко си, културата да е нула цяло и еди колко си, а пък другите да са еди колко си процента от БВП“, са безпредметни. Или има заложени конкретни проекти и конкретни дейности, които ще доведат до резултати и съответно за тях трябва финансиране, или няма такива конкретни проекти и дейности. И от там нататък, ако има такива конкретни проекти и дейности, разбира се, въпрос на Министерския съвет, а след това на парламента, да реши, ако има повече такива подготвени, отколкото могат да бъдат финансирани, кои да бъдат финансирани. Но раздаването на пари – примерно хикс пари за култура, а вие си мислете какво да ги правите, няма да се случва.

Водещ: А пари за армията в този смисъл, особено в контекста на напрежението между Запада и Русия?

Асен Василев: Конкретните проекти, които армията е заявила за модернизация, са финансирани. Както казах, има заделени 77 млн. лв. за преодоляване на некомплекта и за превеждане на съществуващата армия в боеспособен вид, тоест за допълнително наемане и окомплектоване на армията – където има непълни войскови части, така че има доста средства заложени за армията. Те са заложени леко изпреварващо от това, което е в многогодишната програма за българската армия.

Водещ: За какво още сте готови да отстъпите пред социалните партньори? Има ли въобще нещо, за което сте склонни да отстъпите? Защото и там има много настоявания – за по-голяма минимална работна заплата, работодатели пък са против, както Вие казахте, както всяка година.

Асен Василев: Ние направихме тристранката. Проектът на бюджет беше подкрепен в някои части от половината или повече от половината работодатели, в други части – тази с НОИ, където са минималните заплати и минималният осигурителен праг, разбира се, не беше. Същото нещо се отнася и за синдикатите. Това е горе-долу стандартно. Така че мисля, че от тук нататък нямаме намерение да променяме допълнителни параметри в бюджета.

Водещ: Кога трябва да бъде приет държавният бюджет?

Асен Василев: Правителственото заседание е насрочено за понеделник, след което ще се окомплектова и предполагам във вторник вече ще бъде в НС.

Водещ: Добре. От там нататък, както се казва, топката е в ръцете а депутатите. Благодаря Ви. Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в „Неделя 150“.