Асен Василев в разговор за състоянието на публичните финанси в "Неделя 150" по БНР
23.05.2021 г.
Водещ: Добър ден, г-н Василев, добре дошли.
Асен Василев: Благодаря, здравейте.
Водещ: Ако не се лъжа, това е първото Ви интервю, откакто сте служебен министър на финансите, нали така?
Асен Василев: Точно така.
Водещ: Кажете, да започнем със злободневната тема. Г-н Пеканов каза, че там, където той живее, във Виена, не е много свикнал да се говори за подслушване на политици. Вие също така сте човек, който сравнително от скоро сте се върнали в България, но все пак как изглежда на този етап, при цялата условност да кажем, този скандал с подслушването? Отново да подчертаем, че за момента доказателства няма, има само твърдения, но те са сериозни.
Асен Василев: Според мен, ако е имало подслушване на телефони, това е трябвало да стане по надлежен ред – със съдебно решение, контрол и т.н., както е във всички цивилизовани държави. Ако е ставало не по надлежен ред, хората трябва не само да си ходят, но и да си носят съдебна отговорност.
Водещ: 32-ма политици от опозицията, ако се окаже вярно, че са подслушвани, изглежда като сериозен скандал.
Асен Василев: Абсолютно сериозен скандал. И въпросът е защо са били подслушвани, от какво са се притеснявали предишните управляващи, ако наистина са ги подслушвали, и какво е наложило точно тези хора да бъдат подслушвани.
Водещ: През седмицата изнесохте данни, които съдържаха в себе си стряскащи цифри, стряскащи числа. 10 млрд. отписани вземания за последните три години и 9,9 млрд. лева, които са трудно събираеми. Само че бившият директор на НАП г-жа Галя Димитрова каза, че общо взето тези 10 млрд. отписани се отнасят за периоди, които са преди 10-12 години, тоест препраща към предишни управления преди много време. И казва, че това е нещо сравнително нормално, поне така се разбира от нейните думи.
Асен Василев: Преди десетина години г-жа Димитрова е била в системата на НАП и е управлявал г-н Бойко Борисов. Така че аз не виждам към какви предишни неща препраща, при условие, че политическото управление е било същото, а г-жа Галя Димитрова е била в системата на НАП и е трябвало да събира тези задължения. Или ако не може да ги събира, да даде предложение как те да бъдат по-добре събрани. Тоест това, което ние виждаме, е едно системно бездействие. 10 години този проблем го знаем, че го има и не правим нищо по въпроса да се съберат тези задължения или да се затегне системата така, че да не се трупат нови. Но десетте милиарда, които са отписани, са голям проблем, но те малко няма какво да направим вече за тях, те са отписани, за съжаление. Там трябва да се произнесат прокуратура, ако има организирани групи или конкретни хора, които са натрупали много фирми и се окаже, че има данъчни измами в големи размери.
Водещ: Точно това щях да попитам – това не са ли до голяма степен пари, които са откраднати от държавата точно с такива схеми за присвояване?
Асен Василев: Част са, част не са. Там има примерно "Захарни заводи", със сигурност си е била фирма, която си е работила. Защо в един момент е допуснато тя да натрупа такива задължения и да ги отпише е един интересен въпрос. За мен по-интересни са всъщност другите 10 млрд., които са към момента просрочени задължения с недостатъчно обезпечение, които ние трябва да съберем, или да се опитаме да съберем, така че да напълним хазната. За тях можем нещо да направим ние в момента. И там най-вероятно има длъжници, които са от този тип фирми с източване, трудно събираеми, но има и фирми, които до ден днешен работят и получават даже бюджетни средства. Говорим за мините в Перник, които дължат 51 млн. Говорим за "Брикел". "Брикел" дължат малко под 50 млн. Това са работещи фирми, които, пак казвам, продължават да получават плащания от НЕК и т.н. Защо да не си съберем парите от тези фирми? Това са неща, които са влезели в списъка с длъжници януари миналата година, юни миналата година. Ако погледнете списъка с текущи длъжници, горе-долу половината са последните две или три години, тоест там все още имаме някаква надежда да успеем нещо да хванем и да го съберем на момента.
Водещ: Това може ли да бъде резултат от трудната ситуация около Ковид кризата?
Асен Василев: В Ковид кризата не сме спрели да потребяваме електричество. Основното потребление на електричество в България, както знаете, са домакинствата. Не мисля, че имаме някакъв спад на потреблението на електричество последната една година.
Водещ: Добре, това ли са парите, които са изгубени само от българската държава – 10 млрд. за последните десетина години и тези 9,9 от последните няколко, които са трудно събираеми?
Асен Василев: Това е на първо четене какво стои в момента в НАП. Едно основно перо трябва да бъде максимално от тези средства, да си ги съберем или да ги обезпечим, така че да не станат и те отписани и несъбираеми. Това е една линия, по която колегите от НАП работят. Втората линия, по която колегите от НАП работят - направихме един сравнително бърз преглед кои са фирмите, които получават голям държавен ресурс – било през обществени поръчки, било по програмите от ЕС. И се оказа, че там също има една много голяма концентрация. Примерно миналата година 13-14 фирми са получили над 3 млрд. от ресурса. Тази година имаме четири фирми, които до момента за първо четиримесечие, до края на април, са получили 1,5 млрд. Тези фирми колегите от НАП ги гледат като рискови, започват проверки не само на тези фирми, но и на техните подизпълнители. Защото, когато имаш такъв голям ползвател на обществен ресурс, трябва да направиш много добър контрол по веригата, че поне този обществен ресурс ще бъде разходван правилно и всички по веригата ще си платят данъците.
Водещ: Тук се сещаме за прословутата реплика на г-н Ахмед Доган за обръчите от фирми. Само че доказателства за това няма, нали така?
Асен Василев: Защо има такава концентрация на публичен ресурс - от 16 млрд. 4 млрд. да отидат в 13 компании, трябва да се погледнат търговете, трябва да се погледнат конкретните проекти, трябва да се погледнат политическите решения. От гледна точка на Министерството на финансите и НАП, нашето задължение е да подсигурим, че този ресурс е бил правилно разходван финансово, че всички фирми по веригата ще си платят данъците, както трябва да си ги платят.
Водещ: Според Вас, от тези 9,9 млрд. на първо четене каква е реалистичната сума или реалистичният процент, които могат да бъдат събрани?
Асен Василев: Колегите правят анализ, не мога да Ви кажа. Ще ги помоля в момента, в който са готови, да обявят. Но това минава през всяка една фирма да се разгледа, да се види какви обезпечения има, да се види дали работи, да се проведат разговори с нейни представители. И тук пак не говорим... Списъкът е дълъг, но ако погледнете първите 100 фирми, горе-долу 30-40% от парите са в една сравнително малка група фирми, така че бързо може да се направи анализ. Другият анализ, който върви и който е много важен, за който тепърва чакаме агрегираната информация, е всъщност касовите наличности по фирмите. По предварителна информация има огромни касови наличности. За хората да кажем какво са касови наличности – това са пари, които фирмата не държи в банка, а твърди, че държи в сейф. Тоест те са изтеглени, трябва да стоят в сейфа и да ги има налични на каса. Говорим за милиарди, не говорим за малки суми. И колегите започват също по надлежен ред да проверяват тези пари дали са там. Защото, ако това, което виждаме с куфари, кюлчета, купуване на гласове и т.н. е вярно, това са парите, които най-вероятно се използват за корупционен и тъмен, или черен бизнес. И ако парите ги няма в касата, първият въпрос към тези фирми е къде са парите.
Водещ: Колко милиарда се държат като касова наличност?
Асен Василев: Ще Ви кажа следващата седмица, чакам в момента агрегираната информация, тъй като тя става малко по-бавно, защото НАП няма достъп до всичките фирмени регистри към момента и трябва да се обработят.
Водещ: А за колко фирми горе-долу става дума?
Асен Василев: Пак Ви казвам, ще трябва да вземем конкретната справка. Когато е пред мен, както направихме с другите справки, ще ги обявим. Става въпрос обаче за един много сериозен и много голям ресурс, по който най-вероятно се е случвала и корупцията, от една страна, и купуването на изборите - от друга страна. И там също вървят тематични проверки към фирмите с големи касови наличности, за да се види тези пари има ли ги и, ако ги няма – къде са.
Водещ: Кажете, г-н Василев, защо назначихте точно г-н Румен Спецов за директор на НАП? Понеже от биографичната му справка стана ясно, че последните години не е живял в България. Да, бил е в системата на НАП, но по-скоро е бил, така, за нашите слушатели, нещо като с полицейски правомощия, той е бил по разследванията на измамите, нали така? А сега изведнъж става директор на НАП, при положение, че няколко години е бил в чужбина, извън България.
Асен Василев: Аз познавам г-н Спецов доста отдавна. Още откогато той работеше в НАП. И той беше изключително доверен партньор на чуждите служби, на Европол и другите служби по координация с европейски и чужди партньори. Истината е, че ако ние искаме да изчистим НАП и да започнем системно да си събираме всичките тези течове, които виждаме в момента в системата, мисля, че човек, който е работил точно това е най-подходящият човек, който да оглави Агенцията не само за конкретни действия в момента, а и да позволи на колегите да работят спокойно и да дадат предложения, така че ако трябва да има и промени в законодателството, промени в наредби, промени в начина на работа, за да може тези течове да бъдат спрени. Също така, както Вие знаете, е доста трудно да се намерят хора, които, от една страна, познават системата, от друга страна, не са зависими от нея. И това е изключително важно за една такава система, каквато е НАП, която знаем през годините, даже предишната директорка Галя Димитрова каза: Те от МВР ни казаха и ние отидохме и направихме проверка за два часа. Ако НАП е била ползван като бухалка, там трябва да влезе независим човек, който има гръбнак да пресече тези опити НАП да бъде използвана като бухалка. В същото време не можем да сложим човек, който няма представа какво е НАП и как работи.
Водещ: Питам Ви, защото се появиха коментари, че г-н Спецов е живял в Дубай, а там в момента се укрива Васил Божков, пък дали г-н Божков не Ви е подшушнал името на г-н Спецов за директор на НАП.
Асен Василев: Г-н Спецов е живял в Дубай от 2018 г., преди това е живял в Ню Йорк. Нали, дето се казва, г-н Божков кога отиде в Дубай – миналата година. Не вярвам да са се виждали, не вярвам да се познават. Аз лично не познавам г-н Божков, така че няма как да ми е подшушнал каквото и да е.
Водещ: Никой не Ви е препоръчал г-н Спецов, Вие го познавате от известно време и затова сте се спрели на него?
Асен Василев: Да, точно така.
Водещ: Кажете за новите мерки за възстановяване на икономиката от Ковид кризата, защото това е важно и интересува вероятно бизнеса. Ще бъдат ли запазени така вече известните 60/40, 80/20 и въобще мерките, които действаха досега? Защото чух един коментар от Ваш колега, ако не се лъжа, от г-н Петков, министър на икономиката, беше, че заради промяната на ситуацията около Ковид кризата е нужна малка промяна и в мерките.
Асен Василев: Работим много активно с Министерството на икономиката, с Министерството на труда и социалните грижи, както и с Министерството на туризма в няколко посоки относно икономическите мерки. Бих искал да си дадем още 3-4 дни, за да довършим това, което правим, и ще го обявим официално. Посоката, в която се работи, е до момента, миналата година имаше административно затваряне на бизнеси и съответно имаше директна компенсация към бизнесите за това, че те не работят. От март месец насам в общи линии всички бизнеси могат да работят. Сега от 1 юни няма да има даже и ограничения как да работят. Така че не само в България, а и в световен мащаб мерките започват да се преориентират към това как да помогнем на работещите бизнеси да преодолеят липсата на средства, да се завърти наново колелото, така че те по-бързо да започнат да генерират приходи.
Водещ: Тоест безлихвени кредити или грантове.
Асен Василев: По принцип идеята е да се помогне на бизнесите да започнат да работят, а не да им се плаща за това, че не работят. Защото те вече нямат административни ограничения да не работят. Но това трябва да стане много плавно, много внимателно, за да не създаде сътресения в икономиката. Затова имаме специални екипи – има във финансите, в икономиката и в туризма, както и Министерството на образованието, разбира се, и на здравеопазването сме включили в тези екипи, за да може да се направи една стройна програма, а да не се работи на парче. Тоест когато се тръгне, да се каже – за туризма има такива мерки, за другите фирми има такива мерки, за образованието има такива мерки, съобразени са с какво се случва, с епидемиологичната обстановка и какво е възможно. Дайте ни, може би към края на другата седмица ще сме готови, за да успеем все пак и да дадем предвидимост на бизнеса и да не говорим празни приказки, а с конкретните програми и мерки, които ще бъдат.
Водещ: Но да Ви разбирам, че 60/40, например, популярната така известна мярка, не е вече необходима на българския бизнес в тези условия, на българската държава.
Асен Василев: Моето лично мнение е, че при условие, че няма затворени бизнеси, трябва да се гледа към фейзинг, тоест тази мярка да бъде прекратявана във времето.
Водещ: А имаме ли готовност, ще има ли готовност държавата? Защото процесът по ваксинирането не върви особено бързо. Според специалисти може да има и поредна вълна есента.
Асен Василев: Това е много важно.
Водещ: Ще имаме ли готовност да я посрещнем, ако се случи?
Асен Василев: Това е много важно. Значи, в момента икономиката трябва да й се помогне да се възстанови. Но ние трябва да имаме готовност. Ако се тръгне пак към затваряне – и финансова, и политическа, и административна, ако се тръгне пак към затваряне и трябва фирмите да се компенсират за това, че са затворени, тази готовност трябва да я има във всеки един момент, тъй като никой не може да предвиди какво ще се случи с епидемиологичната обстановка през есента и зимата.
Водещ: А има ли я тази готовност сега?
Асен Василев: Като част от това, което правим, се залага и да има такава готовност.
Водещ: А парите ще стигнат ли, г-н Василев? Понеже актуализация на бюджета не беше направена преди изборите. Сега какви са изходите?
Асен Василев: За момента приходите се движат по план. Има изоставяне само в акцизите на цигарите и на горивата. Но там от г-н Тонев имам уверение, че то ще бъде наваксано. Разходите с многото преструктурирания, които се случиха, извънредни разходи за изплащането на пенсии – 60/40, 80/20, знаете, април и май не бяха предвидени в бюджета да има такива разходи, но те бяха направени и това е изяло голяма част от буферите. Работим с колегите в Министерството на финансите. Юни месец със сигурност няма да се наложи теглене на нов дълг. Юли месец също е много вероятно да не се наложи теглене на нов дълг. Основните затруднения са по това, че няма много възможности за преструктуриране на разходи. Разбира се, винаги има петте процента буфер. Но това трябва да се използва само в краен случай, и то само ако има много голям проблем …
Водещ: Да, това щях да Ви питам – ще продължи ли тази тенденция...
Асен Василев: … в здравеопазването.
Водещ: … за използването на …
Асен Василев: За момента не предвиждаме да използваме буфера. И, според мен, той беше и некоректно използван пролетта. Защото тогава като се е видяло, че ок, мерките са заложени до март месец, но очевидно кризата продължава, ще се наложи още три месеца, можеше да бъде направена актуализация, а не да се пипа буферът. Но това, което искам да кажа, е, че за момента фискално стоим стабилно. Аз лично нямам притеснения от липса на ликвидност или от някакви други проблеми. Колегите от различните министерства успяха да намерят спестявания в самите министерства и от техните бюджети. От там сега ще се изплатят на пенсионерите 50-те лв. този месец. Така че това е пак не за сметка на капиталови разходил или на нещо друго, а е основно от това, че всяко министерство успя да намери спестявания в собствените си бюджети и да го предостави на пенсионерите, за което съм много благодарен на всички колеги. И се опитваме точно по този начин чрез преструктуриране на разходи да подкрепим и бизнеса, и хората, които имат най-голяма нужда в тази икономическа криза от пари.
Водещ: Но тегленето на нов заем е неизбежно до края на годината, нали така?
Асен Василев: В бюджета е заложено България да тегли 4,5 млрд. заем. 800 млн. са изтеглени първо тримесечие. Аз не мисля, че по време на нашето управление, във второ тримесечие ще се наложи теглене. Но въпреки това съм помолил колегите да имат готовност, в зависимост от какво се случва на пазари и какво ще се случи есента, ако се налага да се тегли заем. Защото подготовката отнема два месеца. Тоест ние, ако ни потрябват пари септември, а не сме си направили подготовката, няма как да се случат нещата. Така че не мисля, че юни и юли ще се наложи теглене, дори съм сигурен съм, че няма да се наложи теглене. В зависимост от това как се движат приходите в бюджета и какво се случва с разходите, тоест ако, не дай си Боже, стане някакъв голям проблем с ковид, изведнъж трябва всичко да затворим т.н., нещата се променят. Ако всичко върви както е в момента – да сме на много ниски нива на заболеваемост и хора в болниците, бизнесът да е отворен и да работи, да успеем да подпомогнем фирмите в бързото им възстановяване, тогава очаквам всъщност икономиката да върви добре и да не се налагат такива мерки.
Водещ: Кажете няколко думи, г-н Василев, знам, че не е, че към Министерството на икономиката е Българската банка за развитие, но все пак и около нея, така, звучеше доста стряскащо това, което беше направено като разкритие. И там ставаше дума за това, че са финансирани малко на брой фирми с големи кредити, нали така?
Асен Василев: Ами, това е едното, което стана. Това е доста стряскащо – да има такава концентрация. За мен, което е по-стряскащо от гледна точка на Министерството на финансите е, че има фирми, финансирани от ББР, които са в списъка с длъжници на НАП и тук говорим за над 20-30 млн.
Водещ: Колко такива фирми има?
Асен Василев: Ами, достатъчно, за да има дълг към НАП. Мисля, че над 20 млн. Ще Ви дадем точния списък.
Водещ: А как си обяснявате това да се случва? Не се ли проверява кой е длъжник?
Асен Василев: Не мога да Ви кажа. Трябва да се питат текущите надзорници и управляващи ББР.
Водещ: А по принцип, така, процедурата не предполага ли проверка за задължения?
Асен Василев: Предполага проверка. Може би към момента на проверката са нямали. След това дали е упражнен текущ контрол над тези фирми, за да се види защо, дали и как те са натрупали задължения, дали такава информация е изисквана от тях редовно, това не мога да Ви кажа. Затова банката има управителен съвет, затова има и надзор. За да не само, когато се раздават кредитите, а след това да се осъществява и контрол по това какво тези фирми правят с парите и дали са изрядни към държавата.
Водещ: Това редовно ли се е случвало или е в последните няколко години?
Асен Василев: Буквално от 10 дни сме влезли. В момента просто правим, гледаме единия списък, гледаме другия списък и виждаме какво се случва. Трябва индивидуално да се влезе във всеки един казус и да се види защо той е породен, как е породен. И там мисля, че г-н Петков с комисията, която се опита да пусне в банката, въпреки съпротивата, това би било един подходящ фокус от гледна точка на Министерството на финансите, тази комисия да разгледа и тези случаи.
Водещ: От къде има съпротива?
Асен Василев: Ами, от самата банка.
Водещ: Защо?
Асен Василев: Мисля, че Вие по-добре от мен може да си обясните защо.
Водещ: Добре, да не коментирам аз. Предстоят ли още промени, кадрови във финансовото министерство?
Асен Василев: Не. Аз мисля, че министерството работи много добре. Разбира се, ако се окаже, че е имало проблем някъде или ако се окаже, че някои хора не си вършат работата качествено или се види системно неизпълнение, било в миналото, било проблеми в бъдещето, ще бъдат предприети промени. Но като цяло моята цел е да си съберем вземанията, да си обхванем добре, с добър контрол плащанията и разходната част на бюджета, да се сложи последващ контрол и на обществените поръчки и на всички разходи по министерствата, и на разходите надолу, които държавните фирми правят, финансовото министерство да си влезе в ролята не само на планиращо и раздаващо парите, но и контролиращо тяхното харчене.
Водещ: Г-н Василев, накрая може би да Ви попитам, при влизането, във встъпването в длъжност на служебния кабинет да не би да сте получили някакви поръчки да бъдете критични, да бъдете, да ревизирате предишното управление? Защото почти от всяко министерство валят, така, информации къде не достига бюджет, къде има проблем, къде, ето при Вас в НАП отписани задължения за милиарди и т.н. С това поръчение ли влязохте в министерствата?
Асен Василев: Не. Аз казах и на колегите, когато влязохме и още на първата пресконференция като предоставих и екипа и поемах министерството – нашата работа е да очертаем, в случая, ако има проблеми, в случая, ако има добри неща, както примерно казах в митниците – освен акциза, другите неща са събрани добре. И да се види текущото състояние. Вие, ако влизате било в министерство, било във фирма, било каквото и да е, искате да видите текущото състояние и вече на базата на текущото състояние да се предприемат задачите, които седят пред съответното ведомство. В случая пред НАП – да ходи да си събира дълговете. Що се отнася до 10-те млрд. и всички тези неща, там не само, че не от нас, там преди няколко дни има запитване по ЗДОИ, отказан е отговорът, след това са минати няколко съдебни инстанции, НАП е осъден да представи тази информация и въпреки това г-жа Димитрова не я е представяла. Мисля, че на всички ни е ясно защо не я е представяла. Защото информацията е скандална. Нали, влизайки нов директор на НАП, той няма как да не изпълни разпореждане на българския съд.
Водещ: Добре, разбрах Ви. Благодаря на Асен Василев, министър на финансите, в "Неделя 150".
Асен Василев: Благодаря Ви!
Асен Василев: Благодаря, здравейте.
Водещ: Ако не се лъжа, това е първото Ви интервю, откакто сте служебен министър на финансите, нали така?
Асен Василев: Точно така.
Водещ: Кажете, да започнем със злободневната тема. Г-н Пеканов каза, че там, където той живее, във Виена, не е много свикнал да се говори за подслушване на политици. Вие също така сте човек, който сравнително от скоро сте се върнали в България, но все пак как изглежда на този етап, при цялата условност да кажем, този скандал с подслушването? Отново да подчертаем, че за момента доказателства няма, има само твърдения, но те са сериозни.
Асен Василев: Според мен, ако е имало подслушване на телефони, това е трябвало да стане по надлежен ред – със съдебно решение, контрол и т.н., както е във всички цивилизовани държави. Ако е ставало не по надлежен ред, хората трябва не само да си ходят, но и да си носят съдебна отговорност.
Водещ: 32-ма политици от опозицията, ако се окаже вярно, че са подслушвани, изглежда като сериозен скандал.
Асен Василев: Абсолютно сериозен скандал. И въпросът е защо са били подслушвани, от какво са се притеснявали предишните управляващи, ако наистина са ги подслушвали, и какво е наложило точно тези хора да бъдат подслушвани.
Водещ: През седмицата изнесохте данни, които съдържаха в себе си стряскащи цифри, стряскащи числа. 10 млрд. отписани вземания за последните три години и 9,9 млрд. лева, които са трудно събираеми. Само че бившият директор на НАП г-жа Галя Димитрова каза, че общо взето тези 10 млрд. отписани се отнасят за периоди, които са преди 10-12 години, тоест препраща към предишни управления преди много време. И казва, че това е нещо сравнително нормално, поне така се разбира от нейните думи.
Асен Василев: Преди десетина години г-жа Димитрова е била в системата на НАП и е управлявал г-н Бойко Борисов. Така че аз не виждам към какви предишни неща препраща, при условие, че политическото управление е било същото, а г-жа Галя Димитрова е била в системата на НАП и е трябвало да събира тези задължения. Или ако не може да ги събира, да даде предложение как те да бъдат по-добре събрани. Тоест това, което ние виждаме, е едно системно бездействие. 10 години този проблем го знаем, че го има и не правим нищо по въпроса да се съберат тези задължения или да се затегне системата така, че да не се трупат нови. Но десетте милиарда, които са отписани, са голям проблем, но те малко няма какво да направим вече за тях, те са отписани, за съжаление. Там трябва да се произнесат прокуратура, ако има организирани групи или конкретни хора, които са натрупали много фирми и се окаже, че има данъчни измами в големи размери.
Водещ: Точно това щях да попитам – това не са ли до голяма степен пари, които са откраднати от държавата точно с такива схеми за присвояване?
Асен Василев: Част са, част не са. Там има примерно "Захарни заводи", със сигурност си е била фирма, която си е работила. Защо в един момент е допуснато тя да натрупа такива задължения и да ги отпише е един интересен въпрос. За мен по-интересни са всъщност другите 10 млрд., които са към момента просрочени задължения с недостатъчно обезпечение, които ние трябва да съберем, или да се опитаме да съберем, така че да напълним хазната. За тях можем нещо да направим ние в момента. И там най-вероятно има длъжници, които са от този тип фирми с източване, трудно събираеми, но има и фирми, които до ден днешен работят и получават даже бюджетни средства. Говорим за мините в Перник, които дължат 51 млн. Говорим за "Брикел". "Брикел" дължат малко под 50 млн. Това са работещи фирми, които, пак казвам, продължават да получават плащания от НЕК и т.н. Защо да не си съберем парите от тези фирми? Това са неща, които са влезели в списъка с длъжници януари миналата година, юни миналата година. Ако погледнете списъка с текущи длъжници, горе-долу половината са последните две или три години, тоест там все още имаме някаква надежда да успеем нещо да хванем и да го съберем на момента.
Водещ: Това може ли да бъде резултат от трудната ситуация около Ковид кризата?
Асен Василев: В Ковид кризата не сме спрели да потребяваме електричество. Основното потребление на електричество в България, както знаете, са домакинствата. Не мисля, че имаме някакъв спад на потреблението на електричество последната една година.
Водещ: Добре, това ли са парите, които са изгубени само от българската държава – 10 млрд. за последните десетина години и тези 9,9 от последните няколко, които са трудно събираеми?
Асен Василев: Това е на първо четене какво стои в момента в НАП. Едно основно перо трябва да бъде максимално от тези средства, да си ги съберем или да ги обезпечим, така че да не станат и те отписани и несъбираеми. Това е една линия, по която колегите от НАП работят. Втората линия, по която колегите от НАП работят - направихме един сравнително бърз преглед кои са фирмите, които получават голям държавен ресурс – било през обществени поръчки, било по програмите от ЕС. И се оказа, че там също има една много голяма концентрация. Примерно миналата година 13-14 фирми са получили над 3 млрд. от ресурса. Тази година имаме четири фирми, които до момента за първо четиримесечие, до края на април, са получили 1,5 млрд. Тези фирми колегите от НАП ги гледат като рискови, започват проверки не само на тези фирми, но и на техните подизпълнители. Защото, когато имаш такъв голям ползвател на обществен ресурс, трябва да направиш много добър контрол по веригата, че поне този обществен ресурс ще бъде разходван правилно и всички по веригата ще си платят данъците.
Водещ: Тук се сещаме за прословутата реплика на г-н Ахмед Доган за обръчите от фирми. Само че доказателства за това няма, нали така?
Асен Василев: Защо има такава концентрация на публичен ресурс - от 16 млрд. 4 млрд. да отидат в 13 компании, трябва да се погледнат търговете, трябва да се погледнат конкретните проекти, трябва да се погледнат политическите решения. От гледна точка на Министерството на финансите и НАП, нашето задължение е да подсигурим, че този ресурс е бил правилно разходван финансово, че всички фирми по веригата ще си платят данъците, както трябва да си ги платят.
Водещ: Според Вас, от тези 9,9 млрд. на първо четене каква е реалистичната сума или реалистичният процент, които могат да бъдат събрани?
Асен Василев: Колегите правят анализ, не мога да Ви кажа. Ще ги помоля в момента, в който са готови, да обявят. Но това минава през всяка една фирма да се разгледа, да се види какви обезпечения има, да се види дали работи, да се проведат разговори с нейни представители. И тук пак не говорим... Списъкът е дълъг, но ако погледнете първите 100 фирми, горе-долу 30-40% от парите са в една сравнително малка група фирми, така че бързо може да се направи анализ. Другият анализ, който върви и който е много важен, за който тепърва чакаме агрегираната информация, е всъщност касовите наличности по фирмите. По предварителна информация има огромни касови наличности. За хората да кажем какво са касови наличности – това са пари, които фирмата не държи в банка, а твърди, че държи в сейф. Тоест те са изтеглени, трябва да стоят в сейфа и да ги има налични на каса. Говорим за милиарди, не говорим за малки суми. И колегите започват също по надлежен ред да проверяват тези пари дали са там. Защото, ако това, което виждаме с куфари, кюлчета, купуване на гласове и т.н. е вярно, това са парите, които най-вероятно се използват за корупционен и тъмен, или черен бизнес. И ако парите ги няма в касата, първият въпрос към тези фирми е къде са парите.
Водещ: Колко милиарда се държат като касова наличност?
Асен Василев: Ще Ви кажа следващата седмица, чакам в момента агрегираната информация, тъй като тя става малко по-бавно, защото НАП няма достъп до всичките фирмени регистри към момента и трябва да се обработят.
Водещ: А за колко фирми горе-долу става дума?
Асен Василев: Пак Ви казвам, ще трябва да вземем конкретната справка. Когато е пред мен, както направихме с другите справки, ще ги обявим. Става въпрос обаче за един много сериозен и много голям ресурс, по който най-вероятно се е случвала и корупцията, от една страна, и купуването на изборите - от друга страна. И там също вървят тематични проверки към фирмите с големи касови наличности, за да се види тези пари има ли ги и, ако ги няма – къде са.
Водещ: Кажете, г-н Василев, защо назначихте точно г-н Румен Спецов за директор на НАП? Понеже от биографичната му справка стана ясно, че последните години не е живял в България. Да, бил е в системата на НАП, но по-скоро е бил, така, за нашите слушатели, нещо като с полицейски правомощия, той е бил по разследванията на измамите, нали така? А сега изведнъж става директор на НАП, при положение, че няколко години е бил в чужбина, извън България.
Асен Василев: Аз познавам г-н Спецов доста отдавна. Още откогато той работеше в НАП. И той беше изключително доверен партньор на чуждите служби, на Европол и другите служби по координация с европейски и чужди партньори. Истината е, че ако ние искаме да изчистим НАП и да започнем системно да си събираме всичките тези течове, които виждаме в момента в системата, мисля, че човек, който е работил точно това е най-подходящият човек, който да оглави Агенцията не само за конкретни действия в момента, а и да позволи на колегите да работят спокойно и да дадат предложения, така че ако трябва да има и промени в законодателството, промени в наредби, промени в начина на работа, за да може тези течове да бъдат спрени. Също така, както Вие знаете, е доста трудно да се намерят хора, които, от една страна, познават системата, от друга страна, не са зависими от нея. И това е изключително важно за една такава система, каквато е НАП, която знаем през годините, даже предишната директорка Галя Димитрова каза: Те от МВР ни казаха и ние отидохме и направихме проверка за два часа. Ако НАП е била ползван като бухалка, там трябва да влезе независим човек, който има гръбнак да пресече тези опити НАП да бъде използвана като бухалка. В същото време не можем да сложим човек, който няма представа какво е НАП и как работи.
Водещ: Питам Ви, защото се появиха коментари, че г-н Спецов е живял в Дубай, а там в момента се укрива Васил Божков, пък дали г-н Божков не Ви е подшушнал името на г-н Спецов за директор на НАП.
Асен Василев: Г-н Спецов е живял в Дубай от 2018 г., преди това е живял в Ню Йорк. Нали, дето се казва, г-н Божков кога отиде в Дубай – миналата година. Не вярвам да са се виждали, не вярвам да се познават. Аз лично не познавам г-н Божков, така че няма как да ми е подшушнал каквото и да е.
Водещ: Никой не Ви е препоръчал г-н Спецов, Вие го познавате от известно време и затова сте се спрели на него?
Асен Василев: Да, точно така.
Водещ: Кажете за новите мерки за възстановяване на икономиката от Ковид кризата, защото това е важно и интересува вероятно бизнеса. Ще бъдат ли запазени така вече известните 60/40, 80/20 и въобще мерките, които действаха досега? Защото чух един коментар от Ваш колега, ако не се лъжа, от г-н Петков, министър на икономиката, беше, че заради промяната на ситуацията около Ковид кризата е нужна малка промяна и в мерките.
Асен Василев: Работим много активно с Министерството на икономиката, с Министерството на труда и социалните грижи, както и с Министерството на туризма в няколко посоки относно икономическите мерки. Бих искал да си дадем още 3-4 дни, за да довършим това, което правим, и ще го обявим официално. Посоката, в която се работи, е до момента, миналата година имаше административно затваряне на бизнеси и съответно имаше директна компенсация към бизнесите за това, че те не работят. От март месец насам в общи линии всички бизнеси могат да работят. Сега от 1 юни няма да има даже и ограничения как да работят. Така че не само в България, а и в световен мащаб мерките започват да се преориентират към това как да помогнем на работещите бизнеси да преодолеят липсата на средства, да се завърти наново колелото, така че те по-бързо да започнат да генерират приходи.
Водещ: Тоест безлихвени кредити или грантове.
Асен Василев: По принцип идеята е да се помогне на бизнесите да започнат да работят, а не да им се плаща за това, че не работят. Защото те вече нямат административни ограничения да не работят. Но това трябва да стане много плавно, много внимателно, за да не създаде сътресения в икономиката. Затова имаме специални екипи – има във финансите, в икономиката и в туризма, както и Министерството на образованието, разбира се, и на здравеопазването сме включили в тези екипи, за да може да се направи една стройна програма, а да не се работи на парче. Тоест когато се тръгне, да се каже – за туризма има такива мерки, за другите фирми има такива мерки, за образованието има такива мерки, съобразени са с какво се случва, с епидемиологичната обстановка и какво е възможно. Дайте ни, може би към края на другата седмица ще сме готови, за да успеем все пак и да дадем предвидимост на бизнеса и да не говорим празни приказки, а с конкретните програми и мерки, които ще бъдат.
Водещ: Но да Ви разбирам, че 60/40, например, популярната така известна мярка, не е вече необходима на българския бизнес в тези условия, на българската държава.
Асен Василев: Моето лично мнение е, че при условие, че няма затворени бизнеси, трябва да се гледа към фейзинг, тоест тази мярка да бъде прекратявана във времето.
Водещ: А имаме ли готовност, ще има ли готовност държавата? Защото процесът по ваксинирането не върви особено бързо. Според специалисти може да има и поредна вълна есента.
Асен Василев: Това е много важно.
Водещ: Ще имаме ли готовност да я посрещнем, ако се случи?
Асен Василев: Това е много важно. Значи, в момента икономиката трябва да й се помогне да се възстанови. Но ние трябва да имаме готовност. Ако се тръгне пак към затваряне – и финансова, и политическа, и административна, ако се тръгне пак към затваряне и трябва фирмите да се компенсират за това, че са затворени, тази готовност трябва да я има във всеки един момент, тъй като никой не може да предвиди какво ще се случи с епидемиологичната обстановка през есента и зимата.
Водещ: А има ли я тази готовност сега?
Асен Василев: Като част от това, което правим, се залага и да има такава готовност.
Водещ: А парите ще стигнат ли, г-н Василев? Понеже актуализация на бюджета не беше направена преди изборите. Сега какви са изходите?
Асен Василев: За момента приходите се движат по план. Има изоставяне само в акцизите на цигарите и на горивата. Но там от г-н Тонев имам уверение, че то ще бъде наваксано. Разходите с многото преструктурирания, които се случиха, извънредни разходи за изплащането на пенсии – 60/40, 80/20, знаете, април и май не бяха предвидени в бюджета да има такива разходи, но те бяха направени и това е изяло голяма част от буферите. Работим с колегите в Министерството на финансите. Юни месец със сигурност няма да се наложи теглене на нов дълг. Юли месец също е много вероятно да не се наложи теглене на нов дълг. Основните затруднения са по това, че няма много възможности за преструктуриране на разходи. Разбира се, винаги има петте процента буфер. Но това трябва да се използва само в краен случай, и то само ако има много голям проблем …
Водещ: Да, това щях да Ви питам – ще продължи ли тази тенденция...
Асен Василев: … в здравеопазването.
Водещ: … за използването на …
Асен Василев: За момента не предвиждаме да използваме буфера. И, според мен, той беше и некоректно използван пролетта. Защото тогава като се е видяло, че ок, мерките са заложени до март месец, но очевидно кризата продължава, ще се наложи още три месеца, можеше да бъде направена актуализация, а не да се пипа буферът. Но това, което искам да кажа, е, че за момента фискално стоим стабилно. Аз лично нямам притеснения от липса на ликвидност или от някакви други проблеми. Колегите от различните министерства успяха да намерят спестявания в самите министерства и от техните бюджети. От там сега ще се изплатят на пенсионерите 50-те лв. този месец. Така че това е пак не за сметка на капиталови разходил или на нещо друго, а е основно от това, че всяко министерство успя да намери спестявания в собствените си бюджети и да го предостави на пенсионерите, за което съм много благодарен на всички колеги. И се опитваме точно по този начин чрез преструктуриране на разходи да подкрепим и бизнеса, и хората, които имат най-голяма нужда в тази икономическа криза от пари.
Водещ: Но тегленето на нов заем е неизбежно до края на годината, нали така?
Асен Василев: В бюджета е заложено България да тегли 4,5 млрд. заем. 800 млн. са изтеглени първо тримесечие. Аз не мисля, че по време на нашето управление, във второ тримесечие ще се наложи теглене. Но въпреки това съм помолил колегите да имат готовност, в зависимост от какво се случва на пазари и какво ще се случи есента, ако се налага да се тегли заем. Защото подготовката отнема два месеца. Тоест ние, ако ни потрябват пари септември, а не сме си направили подготовката, няма как да се случат нещата. Така че не мисля, че юни и юли ще се наложи теглене, дори съм сигурен съм, че няма да се наложи теглене. В зависимост от това как се движат приходите в бюджета и какво се случва с разходите, тоест ако, не дай си Боже, стане някакъв голям проблем с ковид, изведнъж трябва всичко да затворим т.н., нещата се променят. Ако всичко върви както е в момента – да сме на много ниски нива на заболеваемост и хора в болниците, бизнесът да е отворен и да работи, да успеем да подпомогнем фирмите в бързото им възстановяване, тогава очаквам всъщност икономиката да върви добре и да не се налагат такива мерки.
Водещ: Кажете няколко думи, г-н Василев, знам, че не е, че към Министерството на икономиката е Българската банка за развитие, но все пак и около нея, така, звучеше доста стряскащо това, което беше направено като разкритие. И там ставаше дума за това, че са финансирани малко на брой фирми с големи кредити, нали така?
Асен Василев: Ами, това е едното, което стана. Това е доста стряскащо – да има такава концентрация. За мен, което е по-стряскащо от гледна точка на Министерството на финансите е, че има фирми, финансирани от ББР, които са в списъка с длъжници на НАП и тук говорим за над 20-30 млн.
Водещ: Колко такива фирми има?
Асен Василев: Ами, достатъчно, за да има дълг към НАП. Мисля, че над 20 млн. Ще Ви дадем точния списък.
Водещ: А как си обяснявате това да се случва? Не се ли проверява кой е длъжник?
Асен Василев: Не мога да Ви кажа. Трябва да се питат текущите надзорници и управляващи ББР.
Водещ: А по принцип, така, процедурата не предполага ли проверка за задължения?
Асен Василев: Предполага проверка. Може би към момента на проверката са нямали. След това дали е упражнен текущ контрол над тези фирми, за да се види защо, дали и как те са натрупали задължения, дали такава информация е изисквана от тях редовно, това не мога да Ви кажа. Затова банката има управителен съвет, затова има и надзор. За да не само, когато се раздават кредитите, а след това да се осъществява и контрол по това какво тези фирми правят с парите и дали са изрядни към държавата.
Водещ: Това редовно ли се е случвало или е в последните няколко години?
Асен Василев: Буквално от 10 дни сме влезли. В момента просто правим, гледаме единия списък, гледаме другия списък и виждаме какво се случва. Трябва индивидуално да се влезе във всеки един казус и да се види защо той е породен, как е породен. И там мисля, че г-н Петков с комисията, която се опита да пусне в банката, въпреки съпротивата, това би било един подходящ фокус от гледна точка на Министерството на финансите, тази комисия да разгледа и тези случаи.
Водещ: От къде има съпротива?
Асен Василев: Ами, от самата банка.
Водещ: Защо?
Асен Василев: Мисля, че Вие по-добре от мен може да си обясните защо.
Водещ: Добре, да не коментирам аз. Предстоят ли още промени, кадрови във финансовото министерство?
Асен Василев: Не. Аз мисля, че министерството работи много добре. Разбира се, ако се окаже, че е имало проблем някъде или ако се окаже, че някои хора не си вършат работата качествено или се види системно неизпълнение, било в миналото, било проблеми в бъдещето, ще бъдат предприети промени. Но като цяло моята цел е да си съберем вземанията, да си обхванем добре, с добър контрол плащанията и разходната част на бюджета, да се сложи последващ контрол и на обществените поръчки и на всички разходи по министерствата, и на разходите надолу, които държавните фирми правят, финансовото министерство да си влезе в ролята не само на планиращо и раздаващо парите, но и контролиращо тяхното харчене.
Водещ: Г-н Василев, накрая може би да Ви попитам, при влизането, във встъпването в длъжност на служебния кабинет да не би да сте получили някакви поръчки да бъдете критични, да бъдете, да ревизирате предишното управление? Защото почти от всяко министерство валят, така, информации къде не достига бюджет, къде има проблем, къде, ето при Вас в НАП отписани задължения за милиарди и т.н. С това поръчение ли влязохте в министерствата?
Асен Василев: Не. Аз казах и на колегите, когато влязохме и още на първата пресконференция като предоставих и екипа и поемах министерството – нашата работа е да очертаем, в случая, ако има проблеми, в случая, ако има добри неща, както примерно казах в митниците – освен акциза, другите неща са събрани добре. И да се види текущото състояние. Вие, ако влизате било в министерство, било във фирма, било каквото и да е, искате да видите текущото състояние и вече на базата на текущото състояние да се предприемат задачите, които седят пред съответното ведомство. В случая пред НАП – да ходи да си събира дълговете. Що се отнася до 10-те млрд. и всички тези неща, там не само, че не от нас, там преди няколко дни има запитване по ЗДОИ, отказан е отговорът, след това са минати няколко съдебни инстанции, НАП е осъден да представи тази информация и въпреки това г-жа Димитрова не я е представяла. Мисля, че на всички ни е ясно защо не я е представяла. Защото информацията е скандална. Нали, влизайки нов директор на НАП, той няма как да не изпълни разпореждане на българския съд.
Водещ: Добре, разбрах Ви. Благодаря на Асен Василев, министър на финансите, в "Неделя 150".
Асен Василев: Благодаря Ви!