27.06.2011 г.

Вицепремиерът и министър на финансите в интервю за в. „Дневник"

Да започнем с една от злободневните теми, която вълнува и много от нашите читатели със собствен бизнес - защо се наложи удължаването на срока за свързване на касовите апарати със сървърите на НАП?
- Защото се оказа, че технологично не е възможно всички 380 хил. търговски обекта, регистрирани и нерегистрирани по ДДС, да се свържат до края на септември. Защо НАП са смятали, че може да стане, е друга интересна тема, по която се занимавам, но е факт, че технологично щеше да е невъзможно. Тогава остана идеята колкото можем да включим, а на другите да им дадем време.

По-добре е отрано да се знае и така е най-честно. Удължаването на срока с 6 месеца до 30 март би трябвало да стигне за всички. А след като се видя, че планирането на НАП не е било толкова добро, сега с моя екип ще следим този процес да се изпълни. Междувременно така ще се подпомогне малкият бизнес. Бил съм на срещи с бизнесмени из страната и те са ме питали не може ли това да се отложи.

Не са ли ощетени фирмите, които вече са си направили разходите?
- Може и така да се каже, но е по-добре да не се ощетят всичките 380 хил. фирми. Пак казвам, ако беше технологично възможно до края на септември - прекрасно, защото помага за изсветляването на икономиката, но се оказва че не може.

Като тръгнахме с фискалните апарати за бензиностанциите, те ни казаха че това не може да стане за една година. А то стана за три месеца и половина. Явно като се фокусираме някъде и тръгнат нещата, както сега се занимаваме с аптеките, до края на август това ще стане. Да се организира това нещо за един сектор е горе-долу възможно, но за всички сектори - доста си бяхме надценили възможностите.

Нашите читателите питат също кога ще отчетете голям успех срещу източването на крупни суми по ДДС, а не проблемите да се търсят само в дребния бизнес?
- Бензиностанциите, за които говорихме, не са малък бизнес. Това са доста големи компании, където с години е имало проблем с, да кажем, недоплащане на ДДС. Наредба 3 също върви срещу проблемите в големи бизнеси - главно в сектори като производството на алкохол и в горивата. Има много примери, че сме се борили с дългогодишни проблеми в големия бизнес. Но важно е, като се правят промени, да обхващат всички сектори, това е единственото смислено.

И все пак досега няма нито едно съобщение за засечена схема за източване на ДДС, свързана с  голяма фирма, а дори и експерти от вашата партия признават, че големите ДДС измами се случват винаги в схеми с големи данъкоплатци.
- И аз не съм особено доволен от тази тема. Доскоро изчаквах и се надявах, че тези неща в НАП ще станат, но те не се случват по начина, по който аз ги искам, и затова предприех промени, започвайки от НАП - София.

Сега правим анализи тук, в министерството, какви са очакванията за приходите, а не ги чакам от НАП, въпреки че те са тяхна работа. Безспорно е, че и гражданите, и аз очаквахме много повече ДДС измами да се разкрият, за които ние още при идването ни на власт знаехме, че съществуват. Например от 2004 г. - в търговията със захар, от 2005 г. - в  алкохолния сектор, зърно и така нататък.

Има няколко постижения и пример за това е Ковачки. Той бе осъден за далавери с ДДС за 17 млн. лв. за  Това, че съдът го глоби 1600 лв., е по-различен проблем, все пак той беше осъден и това е някакъв успех, макар и много неудовлетворителен.  Успешно развитие очакваме и за тези близо 20 млн. лв., които са свързани със захар (бел. авт. - операция "Недосегаемите", засегнала 26 данъчни инспектори, заподозрени, че осъществяват чадър над източването на ДДС).

Но ако ме попитате дали съм доволен, отговорът ще е не. Анализът с години е събиран и показва, че много ДДС схеми са се събрали през годините. Някъде сме реагирали  - като при горивата и касовите апарати, където измамите сега са много по-малко. На фона на предишните няколко месеца, като свързахме бензиностанциите, влизат с по 35 милиона лева повече приходи. Но на други места трябва да се работи много по-ударно.

Не криете недоволството си - защо обаче си отиде изпълнителният директор на НОИ, а не на НАП?
- Аз съм сменил основния човек, който се занимава с контролната дейност. Новият човек идва от териториалната дирекция във Велико Търново, която е постигнала най-добри резултати в страната.  Дал съм месец-два на Красимир Стефанов и на цялото ръководство в НАП да ми покажат успехи в ДДС измамите. Основният им аргумент беше, че не е създадена добра законова база за противодействие.

Като попитахме какво липсва, митниците ми казаха, че липсва вече приетата Наредба 3, че липсва GPS (за проследяване на цистерните с доставки на горива с намален акциз - бел. авт.), които вече са факт. Нямаше митническо дознание, но подготвихме промени и за това. НАП казаха, че най-често измамите стават чрез кухи фирми, които те не могат да възпират.

Направихме законови промени и сега НАП не може да каже, че тази фирма си е променила собственика. Ограничихме плащанията в брой и сега не могат да се оплакват, че законите не са добри. Законите са такива, каквито НАП ги поискаха, и затова сега искам да покажат, че могат да работят добре.

Моят общ коментар за ДДС измамите е, че ако човек има данните как върви търговският процес в дадена фирма, а тях ги има в НАП, то би трябвало да засекат, ако една фирма внезапно започне да иска много повече връщане на ДДС, отколкото е искала преди.

Ако се създаде една фирма от нищото и започне да иска връщане на  ДДС, би трябвало да имаш някакъв анализ и механизъм да решаваш този проблем. По-важен е предварителният контрол, който решава в много по-голяма степен проблемите. Всичко е въпрос на воля и смелост. Ако те липсват, аз ще си вкарам хора, които имат тези качества.

Сменени бяха хората на почти всички ключови постове в сферата на вашето влияние, кога да очакваме преки резултати?
- Някъде имаме незабавни резултати, като в комисията "Кушлев". Там новият председател, господин Коларов, веднага махна 30 души. Отпаднаха и 10 коли, които не са били използвани, вече има и нов закон в парламента - нещо, което не се случваше година и половина. В архивите имаме нов председател от няколко месеца и "внезапно"  започнаха да се местят в нови и по-обезопасени  хранилища.

При новият министър на транспорта вече се задават въпроси дали да продължим да даваме субсидия на БДЖ, без да питаме те какво правят с нея. Навсякъде, където са направени промени напоследък, смятам, че има положителен резултат. А в крайна сметка дали това вдига на ново ниво цялото управление ще видим след година-две.

На втората ви пресконференция като министър на финансите казахте, че икономиката трябва да се съживи от началото на 2010 г., когато трябва да започнат и лихвите да се понижават...
- Да, и икономиката отлепя. Вече отчитаме четвърто тримесечие с растеж, а през първото тримесечие на тази година се отчита растеж в абсолютно всички сектори. Вътрешното търсене се развива положително, услугите също.

Хората обаче го гледат през безработицата и нивото на доходите, те продължават да спестяват повече, вместо да потребяват.
- България влезе в кризата шест месеца след останалите европейски държави. Защото предишното правителство смяташе, че ако много похарчи преди изборите, по някакъв начин това няма да излезе като предизборна тема. И те наистина много похарчиха, но точно защото в малки държави това не помага по никакъв смислен начин, все пак влязохме в кризата точно няколко месеца преди изборите 2009 г.

Това изтласка по-голямата тежест на кризата в края на 2009 и началото на 2010 г. Така че ние вървим шест месеца след другите успешни държави като Естония, Швеция, Финландия, правя сравнения с по-малките държави. Всъщност последното тримесечие на 2011 г. беше по-успешно дори и от нашите прогнози.

Какво показва равносметката на антикризисния план, който утвърдихте в началото на мандата си?
- За мен основна тема на антикризисните мерки беше да се избегне вдигането на данъците. Това успяхме да го постигнем, всичко останало е с второстепенна важност.

Просто се гледа с времето. Като най-бедната държава в ЕС има много да догонваме. През 2008 г. сме били с 37% от средния  БВП на глава от населението за Европа, а сега сме с 43%. Ако вървим с това темпо, след година-две ще задминем Румъния, след още година-две -  Латвия, и т.н. Това не може да стане за една-две години.

Заради кризата изпуснахте първата година за реформите, които обещахте, сегашната пък е предизборна - какъв е рискът от решения, свързани с повече разходи?
- Моята задача е да избягвам такива разходи. Предишният министър за 3 години и половина е бил добър финансов министър, за последната половин година са харчили по начин, от който и досега страдаме, и аз се опитвам да избегна това за идващите избори.

За момента гледаме изпълнението на бюджета, което, общо взето, върви по план и не сме си позволили да харчим преднамерено. Да видим дали ще издържим до октомври. Натискът за повече разходи е голям и в добри времена, а в тежки е още по-голям, но работа на финансовия министър е да му устоява.

Бяхте казали, че ако поривът за реформи потъне в политически сметки, ще си тръгнете -  как преценявате нещата днес?
- Доволен съм, станаха доста неща, които с времето не са ставали, и има още много неща, които искам да станат. Имам и стимул да продължавам да съм финансов министър и част от това правителство, за да ги довърша.

Какво основно бихте отчели като успех за изминалите две години и  какви са приоритетите за следващите две?
- За първите две години големият ми приоритет беше да излезем от финансовата криза без сътресение и това го отчитам като успех. Не вдигнахме данъците, не намалихме доходи и сега имаме възможност да започнем да увеличаваме доходите. Не се притеснявам за фискалната позиция на България.

Сега се надявам в следващите две години да се занимавам много повече с икономическа политика, в смисъл на развитие, а не на удържане на лоши тенденции в Европа, както и с отделни неща, които на мен са ми интересни -  като културно-историческо наследство и големи теми, като примерно енергетиката.

Какво става с прокурорската проверка за т.нар. договори, крити в чекмеджета, които казахте, че сте наследили от тройната коалиция?
- Прокурорската проверка продължава да върви. Тя като повечето проверки отнема повече време, но една част от тези договори бяха успешно канселирани, така че и от това спестихме доста пари, поне 600 млн. лв.

Какви са реакциите на хората и бизнесмените, с които се срещате, по отношение на икономическата политика на ГЕРБ?
- Бизнесът естествено иска много повече. Аз съм работил в над 100 държави и в нито една от тях не съм срещал бизнес, който да е доволен и да каже "браво на правителството, то 100% си върши прекрасно работата". Естествено хората искат повече - и като фирми, и като домакинства.
Проблемите, които излизаха в началото, бяха неплащането и задържаният ДДС.

Сега тези въпроси ги няма, а вече ме питат  къде са парите за селско стопанство, европроектите и програма "Конкурентоспособност", кога вътрешното потребление ще тръгне. Истината е, че вътрешното търсене винаги закъснява, ако си малка държава.

Какво да очакваме като решение за Гърция и като финансист как смятате, че ще се развие ситуацията там?
- Гърците се борят много. Положението е тежко, защото много години разходите са били много повече от възможните за този тип икономика. Затова поне за едно десетилетие ще е тежко в гръцката икономика.

Всички правилни стъпки вече са разписани и въпросът е дали ще имат политическата смелост и подкрепа на населението да минат през тях.  Сега се страда заради неща, натрупани във времето, които трябва сега в много кратки срокове да бъдат обърнати.

Примерът с Гърция действа ли дисциплиниращо за ЕС?
- Днес се вижда, че анализаторите, които в началото на кризата прогнозираха, че някои държави може да имат проблеми, са били прави. И вече не би трябвало да има изненади от други държави. А и в рамките на ЕС трябва да има по-голяма подготвеност как да се реагира, за да може да се взимат смислени решения.