СИМЕОН ДЯНКОВ: ВЪПРЕКИ ЖЕЛЕЗНИТЕ МЕРКИ ЗА ИКОНОМИИ ПРАВИТЕЛСТВОТО СЕ ПОЛЗВА С ГОЛЯМО ОДОБРЕНИЕ СРЕД ИЗБИРАТЕЛИТЕ
27.10.2012 г.
ИНТЕРВЮ | вестник \"Kurier\" - Австрия | 27 октомври 2012 г.
Българският финансов министър Симеон Дянков иска повече реформи от Атина. Той не изключва излизането на Гърция от еврозоната.
Куриер: Г-н министър, одобрявате ли по-нататъшната помощ за Гърция?
Симеон Дянков: Не приемаме по-нататъшната финансова помощ. Правителството не прави достатъчно реформи за подобряване на ситуацията. Трябва да се прави повече, това звучи трудно. От 2008 г. Гърция е в рецесия, доходите на населението са спаднали с около една трета. Не става така - Европа и МВФ само да дават и да дават, а да няма резултат.
Фалитът на Гърция решение ли е?
Симеон Дянков: Преди да се стигне дотам, аз съм „за\" орязване на дълга в края на 2012 г. или 2013 г. Едно второ такова орязване определено е необходимо, тъй като Гърция никога няма да може да плати дълговете си. Ако правителството не предприеме структурни реформи, то не бива повече да бъде финансирано. Това означава излизане от еврозоната. Така гръцката икономика ще успее да се възстанови по-бързо и по-добре.
Ще може ли вече ЕС въобще да овладее дълговата криза?
Симеон Дянков: Бяха допуснати много грешки. Решаваща беше 2010 година, когато МВФ и ЕС не поставиха никакви ограничителни условия при първия помощен пакет за Гърция. Това задълбочи и удължи кризата.
Искате да кажете, че управлението на кризата не е било добро?
Симеон Дянков: Какво означава „не е било добро\", то беше ужасно. През юли 2009 г. присъствах за първи път на среща на финансовите министри, където беше заявено, че ще се видим през октомври. Аз работех в Световната банка и отговарях за управлението на кризата. Министрите от ЕС трябваше да се срещат всяка седмица. По време на криза не може да се излиза в отпуска. ЕС се нуждае от много по-бързи решения. Дълговата спирачка също дойде твърде късно.
Ще участва ли България в банковия съюз?
Симеон Дянков: Ние сме „за\", но имаме някои условия: искаме да сме равноправно представени в контролния орган, който е включен към ЕЦБ, както останалите държави-членки. Искаме да имаме своето място и глас в него. Всичко друго би било дискриминиращо. Ако това не се случи, у нас няма да има банков надзор от ЕС. Всъщност сме много благодарни на австрийската финансова министърка, че мисли по същия начин и подкрепя нашата позиция.
Същото смятат и австрийските банки, които имат силно присъствие в България.
Симеон Дянков: 75 % от банковия ни сектор са в ръцете на европейските банки, половината от които са австрийски кредитни институции. Това показва колко е важен единният банков надзор.
България изпълнява всички критерии от Маастрихт. Тя от онази част от страните ли е, които ще се присъединят към еврозоната през 2014 г.?
Симеон Дянков: Не, оставаме в групата извън нея.
Защо?
Симеон Дянков: Договорът предвижда присъединяване при изпълнение на критериите. Ние изчакваме за еврозоната, въпреки че сме единствената държава, която изпълнява критериите от Маастрихт. В бюджетните ни закони има дългова спирачка, която позволява бюджетен дефицит от 2 % и дългова тежест от 40% от БВП (критериите от Маастрихт предвиждат съответно 3 % и 60 %). Ще изчакаме да видим как ще се развие фискалният съюз. Ние сме против плановете на Франция за хармонизиране на данъците. Нашият плосък данък от 10 % стимулира инвестициите. Ще имаме нужда от тази данъчна ставка още поне 10-15 години. Ние държим на нашата данъчна система като условие за фискалния съюз.
Достатъчен ли е фискалният пакт с дълговата спирачка за намаляване на бюджетните дефицити?
Симеон Дянков: Контролът трябва да бъде още по-строг и ефективен. Европейската комисия не е в състояние да постигне това. Прегледът на бюджетните планове е само едно бюрократично упражнение за нея. Ние изпращаме документите на Комисията, а нейният отговор не е по същество - все едно, че текстът дори не е бил прочетен. Ние се притесняваме, че Комисията не е способна да изгради и контролира фискалния съюз.
Разбирате ли нетните платци, като Австрия например, които искат икономи в бюджета на ЕС за 2014-2020?
Симеон Дянков: Разбираме ги. Трябва да обсъдим как по-добре да разпределим и използваме средствата. България използва много добре европейските средства. През 2012 г. построихме 100 километра магистрали с финансова помощ от ЕС, докато за 30-те предходни години те са само 40 километра. Наскоро беше открит и вторият мост над река Дунав.
Искате ли да наследите поста на вашия министър-председател на изборите през юли 2013 г.?
Симеон Дянков: Не, г-н Борсиов е много добър премиер. Въпреки железните мерки за икономии правителството се ползва с голямо одобрение сред избирателите.
Като съседи на Турция подкрепяте ли присъединяването й към ЕС?
Симеон Дянков: В дългосрочен план - да. Преди това обаче трябва да бъдат променени структурата и институциите на ЕС.